Revelation (Bulgarian)

1

1:1b.REV.001.001 Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.

1:2b.REV.001.002 И обърнах се да видя Този (Гръцки: Гласът. ), Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

1:3b.REV.001.003 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите си със златен пояс;

1:4b.REV.001.004 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

1:5b.REV.001.005 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води;

1:6b.REV.001.006 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

1:7b.REV.001.007 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;

1:8b.REV.001.008 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

1:9b.REV.001.009 Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире,

1:10b.REV.001.010 тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.

1:11b.REV.001.011 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника;

1:12b.REV.001.012 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи;

1:13b.REV.001.013 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил.

1:14b.REV.001.014 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.

1:15b.REV.001.015 тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

1:16b.REV.001.016 Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя,

1:17b.REV.001.017 йто има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай.

1:18b.REV.001.018 До ангела на смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя.

1:19b.REV.001.019 ая [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.

1:20b.REV.001.020 Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб 10 дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.

2

2:1b.REV.002.001 Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.

2:2b.REV.002.002 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч:

2:3b.REV.002.003 Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатаната; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антила, когото убиха между вас, гдето живее сатана.

2:4b.REV.002.004 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, които учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват.

2:5b.REV.002.005 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите.

2:6b.REV.002.006 Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.

2:7b.REV.002.007 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никои не познава, освен оня, който го получава.

2:8b.REV.002.008 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чийто нозе приличат на лъскава мед:

2:9b.REV.002.009 Зная твоите дела и любовта, в рата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите.

2:10b.REV.002.010 Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудствуват и да ядат идоложертвено.

2:11b.REV.002.011 И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.

2:12b.REV.002.012 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействуват с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела.

2:13b.REV.002.013 И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърдца; и ще въздам на всеки от вас според делата му.

2:14b.REV.002.014 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар;

2:15b.REV.002.015 но дръжте онова, което имате, докле дойда.

2:16b.REV.002.016 И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, –

2:17b.REV.002.017 (и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", – ) както и Аз получих от Отца Си.

2:18b.REV.002.018 И ще му дам зорницата.

2:19b.REV.002.019 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

2:20b.REV.002.020 До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв.

2:21b.REV.002.021 Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близу до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог.

2:22b.REV.002.022 Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.

2:23b.REV.002.023 Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи защото са достойни.

2:24b.REV.002.024 Който победи ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели.

2:25b.REV.002.025 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

2:26b.REV.002.026 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затвори; и затваря, и никой не отваря.

2:27b.REV.002.027 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си упазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.

2:28b.REV.002.028 Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.

2:29b.REV.002.029 Понеже си упазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще упазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

3

3:1b.REV.003.001 то] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме някой венеца.

3:2b.REV.003.002 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.

3:3b.REV.003.003 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

3:4b.REV.003.004 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал.

3:5b.REV.003.005 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

3:6b.REV.003.006 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

3:7b.REV.003.007 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,

3:8b.REV.003.008 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

3:9b.REV.003.009 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.

3:10b.REV.003.010 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

3:11b.REV.003.011 На този, които победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

3:12b.REV.003.012 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.

3:13b.REV.003.013 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.

3:14b.REV.003.014 Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.

3:15b.REV.003.015 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, наглед като смарагд.

3:16b.REV.003.016 И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.

3:17b.REV.003.017 И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.

3:18b.REV.003.018 И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.

3:19b.REV.003.019 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.

3:20b.REV.003.020 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

3:21b.REV.003.021 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,

3:22b.REV.003.022 двадесетте и четири старци падат пред седещия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:

4

4:1b.REV.004.001 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.

4:2b.REV.004.002 И видях в десницата на седещия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.

4:3b.REV.004.003 И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?

4:4b.REV.004.004 И никой, нито на небето, нито на земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.

4:5b.REV.004.005 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.

4:6b.REV.004.006 Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата".

4:7b.REV.004.007 И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.

4:8b.REV.004.008 И то дойде та взе книгата из десницата на седещия на престола.

4:9b.REV.004.009 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.

4:10b.REV.004.010 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ

4:11b.REV.004.011 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници: и те царуват на земята.

5

5:1b.REV.005.001 И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):

5:2b.REV.005.002 и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.

5:3b.REV.005.003 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.

5:4b.REV.005.004 И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.

5:5b.REV.005.005 видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]!

5:6b.REV.005.006 И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лик; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.

5:7b.REV.005.007 когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]!

5:8b.REV.005.008 и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

5:9b.REV.005.009 когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

5:10b.REV.005.010 И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.

5:11b.REV.005.011 когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]!

5:12b.REV.005.012 И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

5:13b.REV.005.013 И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово, което опазиха.

5:14b.REV.005.014 И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

6

6:1b.REV.006.001 И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

6:2b.REV.006.002 И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям тръс: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

6:3b.REV.006.003 небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;

6:4b.REV.006.004 небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

6:5b.REV.006.005 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

6:6b.REV.006.006 и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седещия на престола и от гнева на Агнето;

6:7b.REV.006.007 Защото е дошел великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?

6:8b.REV.006.008 След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.

6:9b.REV.006.009 И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:

6:10b.REV.006.010 Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.

6:11b.REV.006.011 И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:

6:12b.REV.006.012 от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;

6:13b.REV.006.013 от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди;

6:14b.REV.006.014 от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди;

6:15b.REV.006.015 от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Йосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани.

6:16b.REV.006.016 След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,

6:17b.REV.006.017 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!

7

7:1b.REV.007.001 И всичките ангели стоеха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:

7:2b.REV.007.002 Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.

7:3b.REV.007.003 Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия, облечени в бели дрехи, кои са? и от къде са дошли?

7:4b.REV.007.004 И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

7:5b.REV.007.005 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седещият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.

7:6b.REV.007.006 Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;

7:7b.REV.007.007 защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.

7:8b.REV.007.008 И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час.

7:9b.REV.007.009 И видях, че на седемте ангела, които стоеха пред Бога, се дадоха седем тръби.

7:10b.REV.007.010 И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много темян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола.

7:11b.REV.007.011 И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.

7:12b.REV.007.012 И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и тръс.

7:13b.REV.007.013 И седемте ангела, които държеха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.

7:14b.REV.007.014 Като затръби първият ангел, настана град и огън, размесени с кръв, които бидоха хвърлени на земята; и третата част на земята изгоря, също и третата част от дърветата изгоря, изгоря и всяка зелена трева.

7:15b.REV.007.015 И като затръби вторият ангел, нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето; и третата част от морето стана кръв,

7:16b.REV.007.016 та измря третата част от одушевените същества, които бяха в морето; и третата част от корабите биде унищожена.

7:17b.REV.007.017 И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори.

8

8:1b.REV.008.001 А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.

8:2b.REV.008.002 И като затръби четвъртият ангел, третата част от слънцето, и третата част от луната, и третата част от звездите биде поразена, тъй щото да потъмнее третата част от тях, и третата част от деня да не свети, тъй щото и третата част от нощта.

8:3b.REV.008.003 И видях, и чух един орел, който летеше всред небето, и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят.

8:4b.REV.008.004 И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

8:5b.REV.008.005 И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

8:6b.REV.008.006 И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии.

8:7b.REV.008.007 Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

8:8b.REV.008.008 И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ожили човека.

8:9b.REV.008.009 През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

8:10b.REV.008.010 И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

8:11b.REV.008.011 А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

8:12b.REV.008.012 При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът от крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

8:13b.REV.008.013 Имаха и опашки подобни на скорпинии, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца.

9

9:1b.REV.009.001 Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон*, а на гръцки се именува Аполион (*Т.е.: Погубител ).

9:2b.REV.009.002 Едното горко мина, ето, още две горки идат подир това.

9:3b.REV.009.003 И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

9:4b.REV.009.004 че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

9:5b.REV.009.005 И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.

9:6b.REV.009.006 И числото на воюващите конници беше двесте милиона; аз чух числото им.

9:7b.REV.009.007 И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

9:8b.REV.009.008 От тия три язви, – от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, – биде избита третата част от човеците.

9:9b.REV.009.009 Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

9:10b.REV.009.010 И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

9:11b.REV.009.011 също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.

9:12b.REV.009.012 И видях друг силен ангел, които слизаше от небето, облечен в облак, на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове.

9:13b.REV.009.013 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,

9:14b.REV.009.014 извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.

9:15b.REV.009.015 И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, които каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.

9:16b.REV.009.016 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,

9:17b.REV.009.017 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,

9:18b.REV.009.018 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

9:19b.REV.009.019 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

9:20b.REV.009.020 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

9:21b.REV.009.021 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед: но като я изядох, коремът ми се вгорчи.

10

10:1b.REV.010.001 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.

10:2b.REV.010.002 И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония които се кланят в него;

10:3b.REV.010.003 но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

10:4b.REV.010.004 А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда и двесте и шестедесет, дни облечени във вретища.

10:5b.REV.010.005 Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.

10:6b.REV.010.006 И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит.

10:7b.REV.010.007 Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

10:8b.REV.010.008 И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

10:9b.REV.010.009 И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.

10:10b.REV.010.010 И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.

10:11b.REV.010.011 И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си правят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.

11

11:1b.REV.011.001 А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха.

11:2b.REV.011.002 А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

11:3b.REV.011.003 И на часа стана голям тръс, и десетата част от града падна, та измряха в тръса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.

11:4b.REV.011.004 Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.

11:5b.REV.011.005 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

11:6b.REV.011.006 И двадесетте и четири старци, седещи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:

11:7b.REV.011.007 Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш.

11:8b.REV.011.008 Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

11:9b.REV.011.009 И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмотевици и тръс и силен град.

11:10b.REV.011.010 И голямо знамение се яви на небето, – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от звезди.

11:11b.REV.011.011 Тя бе непраздна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

11:12b.REV.011.012 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

11:13b.REV.011.013 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

11:14b.REV.011.014 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

11:15b.REV.011.015 И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двесте и шестедесет дни.

11:16b.REV.011.016 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

11:17b.REV.011.017 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

11:18b.REV.011.018 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

11:19b.REV.011.019 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

12

12:1b.REV.012.001 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бъдат от смърт.

12:2b.REV.012.002 Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

12:3b.REV.012.003 И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

12:4b.REV.012.004 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея (Гръцки: Змията).

12:5b.REV.012.005 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

12:6b.REV.012.006 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

12:7b.REV.012.007 Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.

12:8b.REV.012.008 И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.

12:9b.REV.012.009 И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.

12:10b.REV.012.010 И видях една от главите му като-че-ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя очудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;

12:11b.REV.012.011 поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е тоя звяр? и кой може да воюва против него?

12:12b.REV.012.012 И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца.

12:13b.REV.012.013 И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.

12:14b.REV.012.014 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.

12:15b.REV.012.015 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

12:16b.REV.012.016 Ако има човек ухо нека слуша.

12:17b.REV.012.017 Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нуждно търпението и вярата на светиите.

13

13:1b.REV.013.001 И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.

13:2b.REV.013.002 Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла.

13:3b.REV.013.003 И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

13:4b.REV.013.004 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

13:5b.REV.013.005 И позволи му да се даде дишане на звяровия образ, така щото звяровия образ да продума: също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на звяровия образ.

13:6b.REV.013.006 И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

13:7b.REV.013.007 за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име.

13:8b.REV.013.008 Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

13:9b.REV.013.009 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

13:10b.REV.013.010 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм: и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

13:11b.REV.013.011 И пееха като-че-ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четири хиляди, които са били изкупени от земята.

13:12b.REV.013.012 Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

13:13b.REV.013.013 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

13:14b.REV.013.014 И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечно благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.

13:15b.REV.013.015 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

13:16b.REV.013.016 И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.

13:17b.REV.013.017 И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,

13:18b.REV.013.018 той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

14

14:1b.REV.014.001 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.

14:2b.REV.014.002 Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

14:3b.REV.014.003 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.

14:4b.REV.014.004 И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.

14:5b.REV.014.005 И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.

14:6b.REV.014.006 Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

14:7b.REV.014.007 И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

14:8b.REV.014.008 Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

14:9b.REV.014.009 И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

14:10b.REV.014.010 И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.

14:11b.REV.014.011 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.

14:12b.REV.014.012 И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стоеха при стъкленото море, държейки Божии арфи.

14:13b.REV.014.013 И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

14:14b.REV.014.014 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.

14:15b.REV.014.015 И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;

14:16b.REV.014.016 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.

14:17b.REV.014.017 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.

14:18b.REV.014.018 И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.

14:19b.REV.014.019 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

14:20b.REV.014.020 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

15

15:1b.REV.015.001 Втория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

15:2b.REV.015.002 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

15:3b.REV.015.003 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

15:4b.REV.015.004 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

15:5b.REV.015.005 чух [друг от] олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

15:6b.REV.015.006 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

15:7b.REV.015.007 А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

15:8b.REV.015.008 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,

16

16:1b.REV.016.001 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

16:2b.REV.016.002 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.

16:3b.REV.016.003 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

16:4b.REV.016.004 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

16:5b.REV.016.005 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

16:6b.REV.016.006 И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т.е. Хълмът на Магедон или на поражението).

16:7b.REV.016.007 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се.

16:8b.REV.016.008 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен.

16:9b.REV.016.009 И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.

16:10b.REV.016.010 И всеки остров побягна и планините не се намериха.

16:11b.REV.016.011 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

16:12b.REV.016.012 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;

16:13b.REV.016.013 с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.

16:14b.REV.016.014 И тъй, той ме заведе духом на една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

16:15b.REV.016.015 Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мърсотии и с нечистотии от нейното блудствуване.

16:16b.REV.016.016 И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.

16:17b.REV.016.017 И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.

16:18b.REV.016.018 Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седем глави и десет рога.

16:19b.REV.016.019 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.

16:20b.REV.016.020 Ето разумното значение на това: Седемте глави със седем хълма, на които седи жена;

16:21b.REV.016.021 те са и седмина царе, от които петима паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошел, и когато дойде, трябва само малко да постои

17

17:1b.REV.017.001 и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел;

17:2b.REV.017.002 и десетте рога, който си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

17:3b.REV.017.003 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;

17:4b.REV.017.004 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.

17:5b.REV.017.005 Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.

17:6b.REV.017.006 И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

17:7b.REV.017.007 Защото Бог тури в сърдцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

17:8b.REV.017.008 И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.

17:9b.REV.017.009 След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.

17:10b.REV.017.010 Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великия Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;

17:11b.REV.017.011 защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.

17:12b.REV.017.012 И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;

17:13b.REV.017.013 защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.

17:14b.REV.017.014 Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.

17:15b.REV.017.015 Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъка и печал й дайте; защото казва в сърдцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.

17:16b.REV.017.016 Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди.

17:17b.REV.017.017 И земните царе, които са блудствували и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й.

17:18b.REV.017.018 Отдалеч ще стоят поради страх от мъките й и ще казват: Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, крепки граде, понеже в един час дойде съдбата ти!

18

18:1b.REV.018.001 И земните търговци плачат и жалеят за нея, защото никой вече не купува стоките им,

18:2b.REV.018.002 стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и багреница, коприна и червено; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед: от желязо и от мрамор;

18:3b.REV.018.003 и канела, аромати, темян, миро и ливан; вино и дървено масло; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души.

18:4b.REV.018.004 Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят.

18:5b.REV.018.005 Търгуващите са тия неща, които се обогатиха от нея, ще застанат отдалеч поради страх от мъките й, ще плачат и ще жалеят, казвайки:

18:6b.REV.018.006 Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери;

18:7b.REV.018.007 защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препиват от морето, застанаха отдалеч,

18:8b.REV.018.008 и викаха като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град?

18:9b.REV.018.009 И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!

18:10b.REV.018.010 Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.

18:11b.REV.018.011 И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.

18:12b.REV.018.012 Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;

18:13b.REV.018.013 светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.

18:14b.REV.018.014 И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.

18:15b.REV.018.015 След това чух като-че-ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог;

18:16b.REV.018.016 защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.

18:17b.REV.018.017 И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове.

18:18b.REV.018.018 И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуия!

18:19b.REV.018.019 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

18:20b.REV.018.020 И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуия! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

18:21b.REV.018.021 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава: защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

18:22b.REV.018.022 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът; е праведните дела на светиите.

18:23b.REV.018.023 И каза ви: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни божи думи.

18:24b.REV.018.024 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

19

19:1b.REV.019.001 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

19:2b.REV.019.002 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

19:3b.REV.019.003 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.

19:4b.REV.019.004 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

19:5b.REV.019.005 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

19:6b.REV.019.006 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

19:7b.REV.019.007 После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всички птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте за великата Божия вечеря,

19:8b.REV.019.008 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни роби, малки и големи.

19:9b.REV.019.009 И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото воинство.

19:10b.REV.019.010 И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; та двамата бидоха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.

19:11b.REV.019.011 А останалите бидоха набити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.

19:12b.REV.019.012 И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

19:13b.REV.019.013 Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

19:14b.REV.019.014 и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

19:15b.REV.019.015 И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

19:16b.REV.019.016 Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

19:17b.REV.019.017 Блажен и свет е оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

19:18b.REV.019.018 И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,

19:19b.REV.019.019 и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, – чието число е като морския пясък.

19:20b.REV.019.020 те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.

19:21b.REV.019.021 И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

20

20:1b.REV.020.001 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

20:2b.REV.020.002 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

20:3b.REV.020.003 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

20:4b.REV.020.004 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.

20:5b.REV.020.005 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

20:6b.REV.020.006 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.

20:7b.REV.020.007 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.

20:8b.REV.020.008 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.

20:9b.REV.020.009 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.

20:10b.REV.020.010 И Седещият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тия думи са верни и истинни.

20:11b.REV.020.011 И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.

20:12b.REV.020.012 Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

20:13b.REV.020.013 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.

20:14b.REV.020.014 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши и ми проговори, казвайки: Дойди, ще ти покажа невестата, жената на Агнето.

20:15b.REV.020.015 И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,

21

21:1b.REV.021.001 и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

21:2b.REV.021.002 Градът имаше голяма и висока стена, с дванадесет порти, и на портите дванадесет ангела, и надписани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните:

21:3b.REV.021.003 откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти и откъм запад три порти.

21:4b.REV.021.004 И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето.

21:5b.REV.021.005 И тоя, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръст, за да измери града, портите и стената му.

21:6b.REV.021.006 Градът беше четвъртит, с дължина равна на широчината му; и като измери града с тръстта, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.

21:7b.REV.021.007 Измери и стената му, която излезе сто и четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.

21:8b.REV.021.008 Стената му беше оградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.

21:9b.REV.021.009 Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд,

21:10b.REV.021.010 петият сардоникс, шестият сард, седмият хрисолит, осмият вирил, деветият топаз, десетият хрисопрас, единадесетият яцинт, дванадесетият аметист.

21:11b.REV.021.011 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.

21:12b.REV.021.012 И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето.

21:13b.REV.021.013 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.

21:14b.REV.021.014 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща.

21:15b.REV.021.015 Портите му не ще се затварят денем, (а* нощ не ще има там); (* Гръцки: Защото)

21:16b.REV.021.016 па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща.

21:17b.REV.021.017 И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.

21:18b.REV.021.018 След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше (Или: Която беше.) всред улицата му.

21:19b.REV.021.019 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.

21:20b.REV.021.020 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат.

21:21b.REV.021.021 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.

21:22b.REV.021.022 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.

21:23b.REV.021.023 И рече ми: Тия думи са верни и истинни; и Господ Бог на пророческите духове, прати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.

21:24b.REV.021.024 И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.

21:25b.REV.021.025 Аз, Иоан, съм, който чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми, беше показал това.

21:26b.REV.021.026 Но той ми рече: Недей! Аз съм служител на тебе и на братята ти пророци и на тия, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу.

21:27b.REV.021.027 Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тая книга пророчество; защото времето за изпълнението му е близу.

22

22:1b.REV.022.001 Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.

22:2b.REV.022.002 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.

22:3b.REV.022.003 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.

22:4b.REV.022.004 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.

22:5b.REV.022.005 А отвън са псетата (Виж. Фил. 32), чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.

22:6b.REV.022.006 Аз, Исус, изпратих ангела Си, да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.

22:7b.REV.022.007 И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.

22:8b.REV.022.008 Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,

22:9b.REV.022.009 и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.

22:10b.REV.022.010 Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!