Hebrews (Bulgarian)

1

1:1b.HEB.001.001 И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;

1:2b.HEB.001.002 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,

1:3b.HEB.001.003 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

1:4b.HEB.001.004 А кому от ангелите е рекъл някога: – "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твоето подножие"?

1:5b.HEB.001.005 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

1:6b.HEB.001.006 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

1:7b.HEB.001.007 Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

1:8b.HEB.001.008 то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:

1:9b.HEB.001.009 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

1:10b.HEB.001.010 Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;

1:11b.HEB.001.011 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

1:12b.HEB.001.012 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

1:13b.HEB.001.013 Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

1:14b.HEB.001.014 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

2

2:1b.HEB.002.001 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

2:2b.HEB.002.002 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

2:3b.HEB.002.003 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";

2:4b.HEB.002.004 и пак: – "Аз на Него ще уповавам" и пак: – "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".

2:5b.HEB.002.005 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

2:6b.HEB.002.006 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

2:7b.HEB.002.007 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

2:8b.HEB.002.008 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

2:9b.HEB.002.009 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

2:10b.HEB.002.010 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

2:11b.HEB.002.011 Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

2:12b.HEB.002.012 Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

2:13b.HEB.002.013 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

2:14b.HEB.002.014 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

2:15b.HEB.002.015 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

2:16b.HEB.002.016 Затова, както казва Светият Дух: – "Днес, ако чуете гласа му,

2:17b.HEB.002.017 Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

2:18b.HEB.002.018 Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

3

3:1b.HEB.003.001 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

3:2b.HEB.003.002 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

3:3b.HEB.003.003 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

3:4b.HEB.003.004 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

3:5b.HEB.003.005 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

3:6b.HEB.003.006 докато се казва: – "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението".

3:7b.HEB.003.007 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

3:8b.HEB.003.008 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

3:9b.HEB.003.009 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

3:10b.HEB.003.010 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

3:11b.HEB.003.011 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

3:12b.HEB.003.012 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

3:13b.HEB.003.013 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: – "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.

3:14b.HEB.003.014 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

3:15b.HEB.003.015 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

3:16b.HEB.003.016 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието ( Или: Непокорството ) си,

3:17b.HEB.003.017 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърдцата си".

3:18b.HEB.003.018 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.

3:19b.HEB.003.019 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. ( Виж. ст. 4. )

4

4:1b.HEB.004.001 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

4:2b.HEB.004.002 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.

4:3b.HEB.004.003 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърдцето.

4:4b.HEB.004.004 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

4:5b.HEB.004.005 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

4:6b.HEB.004.006 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.

4:7b.HEB.004.007 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.

4:8b.HEB.004.008 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

4:9b.HEB.004.009 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

4:10b.HEB.004.010 и за това е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

4:11b.HEB.004.011 А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

4:12b.HEB.004.012 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

4:13b.HEB.004.013 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века. Според чина Мелхиседеков".

4:14b.HEB.004.014 Тоя Христос в дните и в плътта Си, като принесе в силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

4:15b.HEB.004.015 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

4:16b.HEB.004.016 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

5

5:1b.HEB.005.001 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

5:2b.HEB.005.002 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

5:3b.HEB.005.003 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

5:4b.HEB.005.004 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

5:5b.HEB.005.005 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

5:6b.HEB.005.006 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

5:7b.HEB.005.007 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

5:8b.HEB.005.008 И това ще строим, ако Бог позволи.

5:9b.HEB.005.009 Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5:10b.HEB.005.010 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

5:11b.HEB.005.011 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

5:12b.HEB.005.012 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

5:13b.HEB.005.013 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

5:14b.HEB.005.014 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

6

6:1b.HEB.006.001 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

6:2b.HEB.006.002 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

6:3b.HEB.006.003 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

6:4b.HEB.006.004 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

6:5b.HEB.006.005 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

6:6b.HEB.006.006 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

6:7b.HEB.006.007 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,

6:8b.HEB.006.008 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

6:9b.HEB.006.009 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

6:10b.HEB.006.010 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

6:11b.HEB.006.011 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.

6:12b.HEB.006.012 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

6:13b.HEB.006.013 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка – тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

6:14b.HEB.006.014 – без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но уприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

6:15b.HEB.006.015 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

6:16b.HEB.006.016 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

6:17b.HEB.006.017 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

6:18b.HEB.006.018 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

6:19b.HEB.006.019 И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия – тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

6:20b.HEB.006.020 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

7

7:1b.HEB.007.001 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.

7:2b.HEB.007.002 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

7:3b.HEB.007.003 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

7:4b.HEB.007.004 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

7:5b.HEB.007.005 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

7:6b.HEB.007.006 Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

7:7b.HEB.007.007 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

7:8b.HEB.007.008 защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

7:9b.HEB.007.009 защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

7:10b.HEB.007.010 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

7:11b.HEB.007.011 И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,

7:12b.HEB.007.012 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века,

7:13b.HEB.007.013 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

7:14b.HEB.007.014 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,

7:15b.HEB.007.015 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

7:16b.HEB.007.016 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.

7:17b.HEB.007.017 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

7:18b.HEB.007.018 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си.

7:19b.HEB.007.019 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

7:20b.HEB.007.020 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

7:21b.HEB.007.021 служител на величието и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

7:22b.HEB.007.022 Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нуждно е и Тоя първосвещеник да има нещо да принася.

7:23b.HEB.007.023 А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона;

7:24b.HEB.007.024 (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", му каза Бог, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

7:25b.HEB.007.025 но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

7:26b.HEB.007.026 Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.

7:27b.HEB.007.027 А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

7:28b.HEB.007.028 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.

8

8:1b.HEB.008.001 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом. След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърдцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

8:2b.HEB.008.002 И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.

8:3b.HEB.008.003 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".

8:4b.HEB.008.004 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близу до изчезване.

8:5b.HEB.008.005 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.

8:6b.HEB.008.006 Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва светото място;

8:7b.HEB.008.007 а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресветото място,

8:8b.HEB.008.008 гдето бяха златната кандилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

8:9b.HEB.008.009 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилистивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

8:10b.HEB.008.010 И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

8:11b.HEB.008.011 А във втората еднаж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

8:12b.HEB.008.012 С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията,

8:13b.HEB.008.013 която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист,

9

9:1b.HEB.009.001 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни омивания, – плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

9:2b.HEB.009.002 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

9:3b.HEB.009.003 еднаж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

9:4b.HEB.009.004 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

9:5b.HEB.009.005 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

9:6b.HEB.009.006 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

9:7b.HEB.009.007 Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.

9:8b.HEB.009.008 Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателя.

9:9b.HEB.009.009 Затова нито първият завет бе утвърден без кръв;

9:10b.HEB.009.010 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и с червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

9:11b.HEB.009.011 "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

9:12b.HEB.009.012 При това, Той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

9:13b.HEB.009.013 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

9:14b.HEB.009.014 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни – с жертви по-добри от тях.

9:15b.HEB.009.015 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

9:16b.HEB.009.016 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

9:17b.HEB.009.017 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви еднаж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

9:18b.HEB.009.018 И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд,

9:19b.HEB.009.019 така и Христос, като биде принесен еднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

9:20b.HEB.009.020 Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

9:21b.HEB.009.021 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

9:22b.HEB.009.022 Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.

9:23b.HEB.009.023 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

9:24b.HEB.009.024 Затова Христос, като влиза в света, казва: – "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

9:25b.HEB.009.025 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

9:26b.HEB.009.026 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".

9:27b.HEB.009.027 Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),

9:28b.HEB.009.028 после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10

10:1b.HEB.010.001 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.

10:2b.HEB.010.002 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

10:3b.HEB.010.003 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.

10:4b.HEB.010.004 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

10:5b.HEB.010.005 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

10:6b.HEB.010.006 А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: –

10:7b.HEB.010.007 "Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:

10:8b.HEB.010.008 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

10:9b.HEB.010.009 А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.

10:10b.HEB.010.010 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

10:11b.HEB.010.011 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

10:12b.HEB.010.012 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

10:13b.HEB.010.013 нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;

10:14b.HEB.010.014 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

10:15b.HEB.010.015 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

10:16b.HEB.010.016 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

10:17b.HEB.010.017 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

10:18b.HEB.010.018 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

10:19b.HEB.010.019 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

10:20b.HEB.010.020 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

10:21b.HEB.010.021 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

10:22b.HEB.010.022 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

10:23b.HEB.010.023 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

10:24b.HEB.010.024 кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

10:25b.HEB.010.025 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

10:26b.HEB.010.026 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

10:27b.HEB.010.027 Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

10:28b.HEB.010.028 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

10:29b.HEB.010.029 А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

10:30b.HEB.010.030 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

10:31b.HEB.010.031 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.

10:32b.HEB.010.032 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.

10:33b.HEB.010.033 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

10:34b.HEB.010.034 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.

10:35b.HEB.010.035 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

10:36b.HEB.010.036 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

10:37b.HEB.010.037 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

10:38b.HEB.010.038 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

10:39b.HEB.010.039 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

11

11:1b.HEB.011.001 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

11:2b.HEB.011.002 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

11:3b.HEB.011.003 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

11:4b.HEB.011.004 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

11:5b.HEB.011.005 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

11:6b.HEB.011.006 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

11:7b.HEB.011.007 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

11:8b.HEB.011.008 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, –

11:9b.HEB.011.009 оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".

11:10b.HEB.011.010 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, – отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

11:11b.HEB.011.011 С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.

11:12b.HEB.011.012 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.

11:13b.HEB.011.013 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

11:14b.HEB.011.014 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,

11:15b.HEB.011.015 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

11:16b.HEB.011.016 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

11:17b.HEB.011.017 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.

11:18b.HEB.011.018 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.

11:19b.HEB.011.019 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.

11:20b.HEB.011.020 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

11:21b.HEB.011.021 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

11:22b.HEB.011.022 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

11:23b.HEB.011.023 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

11:24b.HEB.011.024 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

11:25b.HEB.011.025 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

11:26b.HEB.011.026 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

11:27b.HEB.011.027 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

11:28b.HEB.011.028 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

11:29b.HEB.011.029 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

11:30b.HEB.011.030 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

11:31b.HEB.011.031 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

11:32b.HEB.011.032 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

11:33b.HEB.011.033 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

11:34b.HEB.011.034 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

11:35b.HEB.011.035 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

11:36b.HEB.011.036 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

11:37b.HEB.011.037 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

11:38b.HEB.011.038 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

11:39b.HEB.011.039 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

11:40b.HEB.011.040 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

12

12:1b.HEB.012.001 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

12:2b.HEB.012.002 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

12:3b.HEB.012.003 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",

12:4b.HEB.012.004 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

12:5b.HEB.012.005 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

12:6b.HEB.012.006 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

12:7b.HEB.012.007 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

12:8b.HEB.012.008 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.

12:9b.HEB.012.009 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

12:10b.HEB.012.010 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

12:11b.HEB.012.011 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

12:12b.HEB.012.012 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

12:13b.HEB.012.013 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

12:14b.HEB.012.014 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

12:15b.HEB.012.015 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

12:16b.HEB.012.016 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото,ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

12:17b.HEB.012.017 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

12:18b.HEB.012.018 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

12:19b.HEB.012.019 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

12:20b.HEB.012.020 защото нашият Бог е огън, който пояжда.

12:21b.HEB.012.021 Постоянствувайте в братолюбието.

12:22b.HEB.012.022 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

12:23b.HEB.012.023 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, – страдащите, като сте и сами вие в тяло.

12:24b.HEB.012.024 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

12:25b.HEB.012.025 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";

12:26b.HEB.012.026 така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?"

12:27b.HEB.012.027 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

12:28b.HEB.012.028 Исус Христос е същият вчера днес и до века.

12:29b.HEB.012.029 Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърдцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по ( Гръцки: Са ходили в ) тях.

13

13:1b.HEB.013.001 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.

13:2b.HEB.013.002 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещенникът внася в светилището като жертва за греховете.

13:3b.HEB.013.003 Затова и Исус, за да освети людете чрез собствената си кръв, пострада вън от градската порта.

13:4b.HEB.013.004 Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.

13:5b.HEB.013.005 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.

13:6b.HEB.013.006 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.

13:7b.HEB.013.007 А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога,

13:8b.HEB.013.008 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.

13:9b.HEB.013.009 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.

13:10b.HEB.013.010 А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.

13:11b.HEB.013.011 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,

13:12b.HEB.013.012 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

13:13b.HEB.013.013 Но моля ви се , братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.

13:14b.HEB.013.014 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото ако дойде скоро, ще ви видя.

13:15b.HEB.013.015 Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.

13:16b.HEB.013.016 Благодат да бъде с всички вас. Амин.

13:17b.HEB.013.017 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.

13:18b.HEB.013.018 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

13:19b.HEB.013.019 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

13:20b.HEB.013.020 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

13:21b.HEB.013.021 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

13:22b.HEB.013.022 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

13:23b.HEB.013.023 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

13:24b.HEB.013.024 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.

13:25b.HEB.013.025 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,