Romans (Bulgarian)

1

1:1b.ROM.001.001 а по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;

1:2b.ROM.001.002 чрез когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;

1:3b.ROM.001.003 между които сте и вие призвани от Исуса Христа:

1:4b.ROM.001.004 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

1:5b.ROM.001.005 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.

1:6b.ROM.001.006 Понеже Бог, Комуто служа с духа си в благоденствието на Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,

1:7b.ROM.001.007 молящ се винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.

1:8b.ROM.001.008 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,

1:9b.ROM.001.009 то ест, за да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша и моя,

1:10b.ROM.001.010 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас както между другите народи; но досега съм бил възпиран.

1:11b.ROM.001.011 Имам длъжност към гърци и към варвари, към учени и към неучени;

1:12b.ROM.001.012 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

1:13b.ROM.001.013 щото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.

1:14b.ROM.001.014 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

1:15b.ROM.001.015 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятсвуват на истината чрез неправда.

1:16b.ROM.001.016 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.

1:17b.ROM.001.017 Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

1:18b.ROM.001.018 Защото, като познаха Бога, не Го просвавиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.

1:19b.ROM.001.019 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

1:20b.ROM.001.020 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини.

1:21b.ROM.001.021 Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на начистота, защото да се обезчестят телата им между сами тях, –

1:22b.ROM.001.022 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.

1:23b.ROM.001.023 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.

1:24b.ROM.001.024 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздеяние на своето нечестие.

1:25b.ROM.001.025 И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

1:26b.ROM.001.026 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;

1:27b.ROM.001.027 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,

1:28b.ROM.001.028 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;

1:29b.ROM.001.029 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.

1:30b.ROM.001.030 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

1:31b.ROM.001.031 А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

1:32b.ROM.001.032 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

2

2:1b.ROM.002.001 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

2:2b.ROM.002.002 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

2:3b.ROM.002.003 Който ще въздаде на всеки според делата му:

2:4b.ROM.002.004 вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

2:5b.ROM.002.005 а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

2:6b.ROM.002.006 скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,

2:7b.ROM.002.007 а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.

2:8b.ROM.002.008 Понеже Бог не гледа на лице.

2:9b.ROM.002.009 Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.

2:10b.ROM.002.010 Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

2:11b.ROM.002.011 (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

2:12b.ROM.002.012 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

2:13b.ROM.002.013 в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

2:14b.ROM.002.014 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

2:15b.ROM.002.015 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:

2:16b.ROM.002.016 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

2:17b.ROM.002.017 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,

2:18b.ROM.002.018 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

2:19b.ROM.002.019 Ти,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

2:20b.ROM.002.020 Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

2:21b.ROM.002.021 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

2:22b.ROM.002.022 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

2:23b.ROM.002.023 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

2:24b.ROM.002.024 и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

2:25b.ROM.002.025 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

2:26b.ROM.002.026 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.

2:27b.ROM.002.027 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

2:28b.ROM.002.028 Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.

2:29b.ROM.002.029 Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

3

3:1b.ROM.003.001 Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: – "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

3:2b.ROM.003.002 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

3:3b.ROM.003.003 Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

3:4b.ROM.003.004 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

3:5b.ROM.003.005 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим). На такива осъждането е справедливо.

3:6b.ROM.003.006 Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

3:7b.ROM.003.007 Както е писано: – "Няма праведен ни един;

3:8b.ROM.003.008 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

3:9b.ROM.003.009 Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

3:10b.ROM.003.010 "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им"

3:11b.ROM.003.011 "Техните уста са пълни с клевета и горест".

3:12b.ROM.003.012 "Нозете им бързат да проливат кръв;

3:13b.ROM.003.013 Опустошение и разорение има в пътищата им;

3:14b.ROM.003.014 И те не знаят пътя на мира",

3:15b.ROM.003.015 "Пред очите им няма страх от Бога".

3:16b.ROM.003.016 А знам, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

3:17b.ROM.003.017 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха,

3:18b.ROM.003.018 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

3:19b.ROM.003.019 реч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разликат

3:20b.ROM.003.020 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

3:21b.ROM.003.021 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

3:22b.ROM.003.022 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, –

3:23b.ROM.003.023 за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярвя в Исуса.

3:24b.ROM.003.024 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

3:25b.ROM.003.025 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

3:26b.ROM.003.026 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.

3:27b.ROM.003.027 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

3:28b.ROM.003.028 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона.

3:29b.ROM.003.029 И тъй, какво ще кажем, че нашияо отец Авраам, е намерил по плът?

3:30b.ROM.003.030 Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3:31b.ROM.003.031 Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

4

4:1b.ROM.004.001 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

4:2b.ROM.004.002 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

4:3b.ROM.004.003 Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела:–

4:4b.ROM.004.004 "Блажени ония, чиито беззакония са простени Чиито грехове са покрити;

4:5b.ROM.004.005 Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

4:6b.ROM.004.006 Прочее, това блаженство само за обрязаните ли е, или за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени за правда".

4:7b.ROM.004.007 то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

4:8b.ROM.004.008 И той обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях.

4:9b.ROM.004.009 и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

4:10b.ROM.004.010 Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

4:11b.ROM.004.011 Защото, ако са наследници тия, които се облягат на закона, то вярата, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

4:12b.ROM.004.012 понеже законът докарва, не обещание, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

4:13b.ROM.004.013 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

4:14b.ROM.004.014 (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

4:15b.ROM.004.015 Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

4:16b.ROM.004.016 Без да ослабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, –

4:17b.ROM.004.017 обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

4:18b.ROM.004.018 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

4:19b.ROM.004.019 Затова му се вмени за правда.

4:20b.ROM.004.020 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

4:21b.ROM.004.021 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

4:22b.ROM.004.022 Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

4:23b.ROM.004.023 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

4:24b.ROM.004.024 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.

4:25b.ROM.004.025 И не само това, но нека се хвалим и в скръбта си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

5

5:1b.ROM.005.001 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.

5:2b.ROM.005.002 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

5:3b.ROM.005.003 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.

5:4b.ROM.005.004 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);

5:5b.ROM.005.005 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че,когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

5:6b.ROM.005.006 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

5:7b.ROM.005.007 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

5:8b.ROM.005.008 И не само това, но се и хвалим в Бога чрез Нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.

5:9b.ROM.005.009 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха –

5:10b.ROM.005.010 (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

5:11b.ROM.005.011 при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на бъдещия;

5:12b.ROM.005.012 но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

5:13b.ROM.005.013 нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

5:14b.ROM.005.014 защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), –

5:15b.ROM.005.015 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

5:16b.ROM.005.016 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

5:17b.ROM.005.017 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта;

5:18b.ROM.005.018 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така де царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.

5:19b.ROM.005.019 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

5:20b.ROM.005.020 Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

5:21b.ROM.005.021 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

6

6:1b.ROM.006.001 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

6:2b.ROM.006.002 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

6:3b.ROM.006.003 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.

6:4b.ROM.006.004 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

6:5b.ROM.006.005 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,

6:6b.ROM.006.006 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

6:7b.ROM.006.007 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

6:8b.ROM.006.008 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

6:9b.ROM.006.009 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.

6:10b.ROM.006.010 Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

6:11b.ROM.006.011 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

6:12b.ROM.006.012 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

6:13b.ROM.006.013 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

6:14b.ROM.006.014 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

6:15b.ROM.006.015 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

6:16b.ROM.006.016 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.

6:17b.ROM.006.017 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

6:18b.ROM.006.018 Какъв плод имахте тогава от ония неща? – неща, за които сега се срамувам, защото сетнината им е смърт.

6:19b.ROM.006.019 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

6:20b.ROM.006.020 Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

6:21b.ROM.006.021 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

6:22b.ROM.006.022 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докогато е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжовия закон.

6:23b.ROM.006.023 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

7

7:1b.ROM.007.001 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържите с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

7:2b.ROM.007.002 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;

7:3b.ROM.007.003 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

7:4b.ROM.007.004 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

7:5b.ROM.007.005 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

7:6b.ROM.007.006 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

7:7b.ROM.007.007 намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

7:8b.ROM.007.008 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

7:9b.ROM.007.009 Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра

7:10b.ROM.007.010 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

7:11b.ROM.007.011 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

7:12b.ROM.007.012 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

7:13b.ROM.007.013 Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона , че е добър.

7:14b.ROM.007.014 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

7:15b.ROM.007.015 Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша.

7:16b.ROM.007.016 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

7:17b.ROM.007.017 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.

7:18b.ROM.007.018 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

7:19b.ROM.007.019 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

7:20b.ROM.007.020 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?

7:21b.ROM.007.021 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

7:22b.ROM.007.022 га прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].

7:23b.ROM.007.023 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.

7:24b.ROM.007.024 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,

7:25b.ROM.007.025 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

8

8:1b.ROM.008.001 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното.

8:2b.ROM.008.002 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.

8:3b.ROM.008.003 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не са покорява на Божия закон, нито пък може;

8:4b.ROM.008.004 и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога.

8:5b.ROM.008.005 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

8:6b.ROM.008.006 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.

8:7b.ROM.008.007 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.

8:8b.ROM.008.008 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.

8:9b.ROM.008.009 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.

8:10b.ROM.008.010 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове

8:11b.ROM.008.011 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва Отче!

8:12b.ROM.008.012 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

8:13b.ROM.008.013 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.

8:14b.ROM.008.014 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.

8:15b.ROM.008.015 Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.

8:16b.ROM.008.016 Понеже създанието беше подчинено на немощ ( Гръцки: Суетност ), не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,

8:17b.ROM.008.017 с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.

8:18b.ROM.008.018 Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.

8:19b.ROM.008.019 И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.

8:20b.ROM.008.020 Защото в тая надеждание ние се спасихме; а надежда, когато се вижда вече изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

8:21b.ROM.008.021 Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

8:22b.ROM.008.022 Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;

8:23b.ROM.008.023 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.

8:24b.ROM.008.024 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

8:25b.ROM.008.025 Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя

8:26b.ROM.008.026 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

8:27b.ROM.008.027 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

8:28b.ROM.008.028 Оня, Който не пожали Своя Син но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

8:29b.ROM.008.029 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

8:30b.ROM.008.030 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

8:31b.ROM.008.031 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?

8:32b.ROM.008.032 (защото, както е писано. "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овци за клане").

8:33b.ROM.008.033 Не; във всичко това отиваме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

8:34b.ROM.008.034 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

8:35b.ROM.008.035 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

8:36b.ROM.008.036 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

8:37b.ROM.008.037 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

8:38b.ROM.008.038 Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

8:39b.ROM.008.039 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

9

9:1b.ROM.009.001 чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

9:2b.ROM.009.002 Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

9:3b.ROM.009.003 нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

9:4b.ROM.009.004 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

9:5b.ROM.009.005 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

9:6b.ROM.009.006 И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

9:7b.ROM.009.007 макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

9:8b.ROM.009.008 рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

9:9b.ROM.009.009 както е писано: "Якова възлюбих , а Исава намразих".

9:10b.ROM.009.010 И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

9:11b.ROM.009.011 Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

9:12b.ROM.009.012 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

9:13b.ROM.009.013 Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

9:14b.ROM.009.014 И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

9:15b.ROM.009.015 На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

9:16b.ROM.009.016 Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

9:17b.ROM.009.017 Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтенна употреба?

9:18b.ROM.009.018 А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

9:19b.ROM.009.019 и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава –

9:20b.ROM.009.020 над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

9:21b.ROM.009.021 както и в Осия казва: – "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възбюбена";

9:22b.ROM.009.022 И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

9:23b.ROM.009.023 А Исаия вика на Израиля: – "Ако и да е числото на израелтяните като морски пясък, Само остатък от тях ще се спаси;

9:24b.ROM.009.024 щото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] от Него", Като го извърши и свърши скоро.

9:25b.ROM.009.025 И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

9:26b.ROM.009.026 И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

9:27b.ROM.009.027 а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

9:28b.ROM.009.028 Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

9:29b.ROM.009.029 както е писано: – "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".

9:30b.ROM.009.030 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля.

9:31b.ROM.009.031 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

9:32b.ROM.009.032 Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

9:33b.ROM.009.033 Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

10

10:1b.ROM.010.001 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.

10:2b.ROM.010.002 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

10:3b.ROM.010.003 или: Кой ще слезе в бездната, сиреч да възведе Христа от мъртвите?"

10:4b.ROM.010.004 Но що казва тя? Казва, че "думата е близу при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.

10:5b.ROM.010.005 Защото, ако изповядваш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш;

10:6b.ROM.010.006 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с устата прави изповед и се спасява.

10:7b.ROM.010.007 Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".

10:8b.ROM.010.008 Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

10:9b.ROM.010.009 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

10:10b.ROM.010.010 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

10:11b.ROM.010.011 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: – "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

10:12b.ROM.010.012 Но не всички послушаха благовестието; Защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?

10:13b.ROM.010.013 И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

10:14b.ROM.010.014 Но казвам: те не са ли чули? Наистина чули са: – "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".

10:15b.ROM.010.015 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: – "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са с народ; С народ несмислен ще ви разгневя";

10:16b.ROM.010.016 А Исаия се осмелява да каже: – "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

10:17b.ROM.010.017 а за Израиля казва: – "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"

10:18b.ROM.010.018 И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

10:19b.ROM.010.019 Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, казвайки:

10:20b.ROM.010.020 "Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат".

10:21b.ROM.010.021 Но що му казва божественият отговор? – "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

11

11:1b.ROM.011.001 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат

11:2b.ROM.011.002 , ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

11:3b.ROM.011.003 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес:

11:4b.ROM.011.004 както е писано: "Бог им даде дух на безчуствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват".

11:5b.ROM.011.005 И Давид казва: – "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

11:6b.ROM.011.006 Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

11:7b.ROM.011.007 Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците,за да ги възбуди към ревност.

11:8b.ROM.011.008 А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване!

11:9b.ROM.011.009 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

11:10b.ROM.011.010 дано по някакъв начин възбудя към ревност тия, които са моя плът, и да спася накои от тях.

11:11b.ROM.011.011 Защото, ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?

11:12b.ROM.011.012 А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.

11:13b.ROM.011.013 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

11:14b.ROM.011.014 не се хвали между клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе.

11:15b.ROM.011.015 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

11:16b.ROM.011.016 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

11:17b.ROM.011.017 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

11:18b.ROM.011.018 Виж, прочее, благостта и строгостта Божии; строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

11:19b.ROM.011.019 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

11:20b.ROM.011.020 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

11:21b.ROM.011.021 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.

11:22b.ROM.011.022 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: – "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

11:23b.ROM.011.023 И ето завета на Мене към тях: Когато отнема греховете им"

11:24b.ROM.011.024 Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са въблюбени заради бащите.

11:25b.ROM.011.025 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

11:26b.ROM.011.026 Защото както вие някога се непокорявахте (Или: Неповярвахте – ват ) на Бога, но сега чрез тяхното непокорство ( Или: Неверие ) сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

11:27b.ROM.011.027 също така и те сега се не покоряват.

11:28b.ROM.011.028 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

11:29b.ROM.011.029 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му!

11:30b.ROM.011.030 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

11:31b.ROM.011.031 или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"

11:32b.ROM.011.032 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове. Амин.

11:33b.ROM.011.033 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

11:34b.ROM.011.034 И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

11:35b.ROM.011.035 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.

11:36b.ROM.011.036 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,

12

12:1b.ROM.012.001 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

12:2b.ROM.012.002 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;

12:3b.ROM.012.003 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването:

12:4b.ROM.012.004 ако увещава, в увещаването: който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.

12:5b.ROM.012.005 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.

12:6b.ROM.012.006 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.

12:7b.ROM.012.007 В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

12:8b.ROM.012.008 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

12:9b.ROM.012.009 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

12:10b.ROM.012.010 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете

12:11b.ROM.012.011 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.

12:12b.ROM.012.012 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

12:13b.ROM.012.013 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;

12:14b.ROM.012.014 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

12:15b.ROM.012.015 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

12:16b.ROM.012.016 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

12:17b.ROM.012.017 Не се оставай да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

12:18b.ROM.012.018 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

12:19b.ROM.012.019 Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

12:20b.ROM.012.020 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

12:21b.ROM.012.021 понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.

13

13:1b.ROM.013.001 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

13:2b.ROM.013.002 Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

13:3b.ROM.013.003 Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

13:4b.ROM.013.004 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

13:5b.ROM.013.005 Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

13:6b.ROM.013.006 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

13:7b.ROM.013.007 Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

13:8b.ROM.013.008 Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

13:9b.ROM.013.009 Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

13:10b.ROM.013.010 Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,

13:11b.ROM.013.011 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.

13:12b.ROM.013.012 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

13:13b.ROM.013.013 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

13:14b.ROM.013.014 йто пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа не го пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

14

14:1b.ROM.014.001 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

14:2b.ROM.014.002 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

14:3b.ROM.014.003 Защото Христос затова умря и оживя – да господствува и над мъртвите и над живите.

14:4b.ROM.014.004 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

14:5b.ROM.014.005 Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"

14:6b.ROM.014.006 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

14:7b.ROM.014.007 Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това – никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

14:8b.ROM.014.008 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

14:9b.ROM.014.009 Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

14:10b.ROM.014.010 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,

14:11b.ROM.014.011 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

14:12b.ROM.014.012 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

14:13b.ROM.014.013 И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.

14:14b.ROM.014.014 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.

14:15b.ROM.014.015 бре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

14:16b.ROM.014.016 Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

14:17b.ROM.014.017 Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.

14:18b.ROM.014.018 Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.

14:19b.ROM.014.019 Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.

14:20b.ROM.014.020 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: – "Укорите на ония, които укоряваха тебе, Паднаха върху Мене".

14:21b.ROM.014.021 Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

14:22b.ROM.014.022 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.

14:23b.ROM.014.023 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.

15

15:1b.ROM.015.001 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.

15:2b.ROM.015.002 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,

15:3b.ROM.015.003 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано:– "Затова ще Те хваля между народите, И на името ти ще пея".

15:4b.ROM.015.004 И пак казва: – "Развеселете се, народи, с любовта Му".

15:5b.ROM.015.005 И пак: – "Хвалете Господа, всички народи, И да Го славословят всички люде".

15:6b.ROM.015.006 И пак Исаия казва: "Ще се яви Иесаевият корен", и, "Който ще се надигне да владее над народите; На Него ще се надяват народите".

15:7b.ROM.015.007 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.

15:8b.ROM.015.008 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени от всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.

15:9b.ROM.015.009 Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,

15:10b.ROM.015.010 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

15:11b.ROM.015.011 И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.

15:12b.ROM.015.012 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,

15:13b.ROM.015.013 с силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.

15:14b.ROM.015.014 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, – не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да гради на чужда основа;

15:15b.ROM.015.015 но, както е писано: – "Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули"

15:16b.ROM.015.016 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.

15:17b.ROM.015.017 Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,

15:18b.ROM.015.018 на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите до там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.

15:19b.ROM.015.019 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите.

15:20b.ROM.015.020 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

15:21b.ROM.015.021 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

15:22b.ROM.015.022 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас в Испания.

15:23b.ROM.015.023 зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на ] Христа.

15:24b.ROM.015.024 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Хртистос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружават усърдна молитва към Бога за мене,

15:25b.ROM.015.025 та да се избави от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;

15:26b.ROM.015.026 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.

15:27b.ROM.015.027 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин.

15:28b.ROM.015.028 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

15:29b.ROM.015.029 да я приемете в Господа, както е прилично на светиите, и да и помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както на самия мене.

15:30b.ROM.015.030 Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,

15:31b.ROM.015.031 които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само благодаря, но и всички църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква.

15:32b.ROM.015.032 Поздравете любезния ми Епинета, който е първият плод на Азия за Христа.

15:33b.ROM.015.033 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.

16

16:1b.ROM.016.001 Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.

16:2b.ROM.016.002 Поздравете любезния ми в Господа Амплият.

16:3b.ROM.016.003 Поздравете нашия съработник в Христа Урвана и любезния ми Стахия.

16:4b.ROM.016.004 Поздравете одобрения за верен в Христа Апелият. Поздравете ония, които са от Аристовуловото семейство.

16:5b.ROM.016.005 Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство тия, които са в Господа.

16:6b.ROM.016.006 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Пероида, която е работила много в Господа.

16:7b.ROM.016.007 Поздравете избрания от Господа Руфа, и неговата майка, която е и моя.

16:8b.ROM.016.008 Поздравете Асинкрита, Флегоита, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.

16:9b.ROM.016.009 Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях.

16:10b.ROM.016.010 Позравете се един друг с света целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

16:11b.ROM.016.011 И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.

16:12b.ROM.016.012 щото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти ( Гръцки: на своя си търбух ), и съблаги и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

16:13b.ROM.016.013 Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.

16:14b.ROM.016.014 А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.

16:15b.ROM.016.015 Поздравяват ви съработникът ми Тимотей, и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.

16:16b.ROM.016.016 Аз Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.

16:17b.ROM.016.017 здравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градския ковчежник Ераст и брат Кварт. [24 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде всички вас. Амин].

16:18b.ROM.016.018 А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,

16:19b.ROM.016.019 а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата, –

16:20b.ROM.016.020 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин.

16:21b.ROM.016.021 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,

16:22b.ROM.016.022 до Божията църква, която в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:

16:23b.ROM.016.023 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа

16:24b.ROM.016.024 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса

16:25b.ROM.016.025 че обогатихте се чрез Него в всичко, в пълна сила да говорите за Него.

16:26b.ROM.016.026 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),

16:27b.ROM.016.027 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,