Luke (Bulgarian)

1

1:1b.LUK.001.001 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

1:2b.LUK.001.002 О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

1:3b.LUK.001.003 както ни ги предадоха ония, които от началото са били очевидци и служители на евангелското слово,

1:4b.LUK.001.004 О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

1:5b.LUK.001.005 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,

1:6b.LUK.001.006 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

1:7b.LUK.001.007 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

1:8b.LUK.001.008 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

1:9b.LUK.001.009 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

1:10b.LUK.001.010 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

1:11b.LUK.001.011 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

1:12b.LUK.001.012 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

1:13b.LUK.001.013 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

1:14b.LUK.001.014 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

1:15b.LUK.001.015 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

1:16b.LUK.001.016 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.

1:17b.LUK.001.017 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

1:18b.LUK.001.018 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

1:19b.LUK.001.019 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

1:20b.LUK.001.020 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

1:21b.LUK.001.021 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

1:22b.LUK.001.022 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

1:23b.LUK.001.023 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

1:24b.LUK.001.024 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

1:25b.LUK.001.025 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.

1:26b.LUK.001.026 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

1:27b.LUK.001.027 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

1:28b.LUK.001.028 като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

1:29b.LUK.001.029 А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.

1:30b.LUK.001.030 И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

1:31b.LUK.001.031 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

1:32b.LUK.001.032 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

1:33b.LUK.001.033 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

1:34b.LUK.001.034 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

1:35b.LUK.001.035 И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

1:36b.LUK.001.036 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.

1:37b.LUK.001.037 Защото за Бога няма невъзможно нещо.

1:38b.LUK.001.038 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

1:39b.LUK.001.039 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

1:40b.LUK.001.040 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

1:41b.LUK.001.041 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,

1:42b.LUK.001.042 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

1:43b.LUK.001.043 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

1:44b.LUK.001.044 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

1:45b.LUK.001.045 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.

1:46b.LUK.001.046 И Мария каза: Величае душата ми Господа,

1:47b.LUK.001.047 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,

1:48b.LUK.001.048 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.

1:49b.LUK.001.049 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.

1:50b.LUK.001.050 И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.

1:51b.LUK.001.051 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

1:52b.LUK.001.052 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

1:53b.LUK.001.053 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

1:54b.LUK.001.054 Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.

1:55b.LUK.001.055 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

1:56b.LUK.001.056 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

1:57b.LUK.001.057 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

1:58b.LUK.001.058 И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

1:59b.LUK.001.059 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

1:60b.LUK.001.060 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

1:61b.LUK.001.061 И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

1:62b.LUK.001.062 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

1:63b.LUK.001.063 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

1:64b.LUK.001.064 И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

1:65b.LUK.001.065 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

1:66b.LUK.001.066 И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

1:67b.LUK.001.067 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:

1:68b.LUK.001.068 Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.

1:69b.LUK.001.069 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,

1:70b.LUK.001.070 (Както е говорил чрез устата на святите Си от века пророци).

1:71b.LUK.001.071 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,

1:72b.LUK.001.072 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,

1:73b.LUK.001.073 клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

1:74b.LUK.001.074 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,

1:75b.LUK.001.075 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.

1:76b.LUK.001.076 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

1:77b.LUK.001.077 3а да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,

1:78b.LUK.001.078 поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,

1:79b.LUK.001.079 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

1:80b.LUK.001.080 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.

2

2:1b.LUK.002.001 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

2:2b.LUK.002.002 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

2:3b.LUK.002.003 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.

2:4b.LUK.002.004 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

2:5b.LUK.002.005 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

2:6b.LUK.002.006 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.

2:7b.LUK.002.007 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.

2:8b.LUK.002.008 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.

2:9b.LUK.002.009 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

2:10b.LUK.002.010 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

2:11b.LUK.002.011 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

2:12b.LUK.002.012 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

2:13b.LUK.002.013 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:

2:14b.LUK.002.014 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

2:15b.LUK.002.015 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

2:16b.LUK.002.016 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.

2:17b.LUK.002.017 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

2:18b.LUK.002.018 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

2:19b.LUK.002.019 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.

2:20b.LUK.002.020 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

2:21b.LUK.002.021 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

2:22b.LUK.002.022 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,

2:23b.LUK.002.023 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),

2:24b.LUK.002.024 и да принесат жертва според казаното в Господния закон +две гургулици и две гълъбчета.

2:25b.LUK.002.025 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.

2:26b.LUK.002.026 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.

2:27b.LUK.002.027 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,

2:28b.LUK.002.028 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:

2:29b.LUK.002.029 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;

2:30b.LUK.002.030 защото видяха очите ми спасението,

2:31b.LUK.002.031 което си приготвил пред всички люде;

2:32b.LUK.002.032 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.

2:33b.LUK.002.033 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

2:34b.LUK.002.034 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.

2:35b.LUK.002.035 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

2:36b.LUK.002.036 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.

2:37b.LUK.002.037 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.

2:38b.LUK.002.038 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

2:39b.LUK.002.039 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

2:40b.LUK.002.040 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

2:41b.LUK.002.041 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

2:42b.LUK.002.042 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

2:43b.LUK.002.043 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

2:44b.LUK.002.044 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

2:45b.LUK.002.045 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

2:46b.LUK.002.046 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

2:47b.LUK.002.047 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.

2:48b.LUK.002.048 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.

2:49b.LUK.002.049 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

2:50b.LUK.002.050 А те не разбраха думата, която им рече.

2:51b.LUK.002.051 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

2:52b.LUK.002.052 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

3

3:1b.LUK.003.001 В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Иродl%0 четверовластник в Галилея и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,В петнадесетата година на царуването на Тиверия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Иродl%0 четверовластник в Галилея и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

3:2b.LUK.003.002 О И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?

3:3b.LUK.003.003 при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.

3:4b.LUK.003.004 И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,

3:5b.LUK.003.005 както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: — +Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките Му.

3:6b.LUK.003.006 Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите пътеки ще станат прави, И неравните места — гладки пътища;

3:7b.LUK.003.007 И всяка твар ще види Божието спасение+.

3:8b.LUK.003.008 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

3:9b.LUK.003.009 Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

3:10b.LUK.003.010 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата: и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

3:11b.LUK.003.011 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

3:12b.LUK.003.012 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?

3:13b.LUK.003.013 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

3:14b.LUK.003.014 Питаха го и военослужащи, казвайки: а ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.

3:15b.LUK.003.015 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,

3:16b.LUK.003.016 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.

3:17b.LUK.003.017 Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.

3:18b.LUK.003.018 И с много други увещания той благовестяваше на людете.

3:19b.LUK.003.019 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него, поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,

3:20b.LUK.003.020 прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.

3:21b.LUK.003.021 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето,

3:22b.LUK.003.022 и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, и глас дойде от небето, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в тебе е Моето благоволение.

3:23b.LUK.003.023 И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава и, както мислеха, беше син на Йосифа, който бе син Илиев.

3:24b.LUK.003.024 А, Илий, Мататов; Матат Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Йосифов;

3:25b.LUK.003.025 Йосиф Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;

3:26b.LUK.003.026 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Мататия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;

3:27b.LUK.003.027 Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;

3:28b.LUK.003.028 Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;

3:29b.LUK.003.029 Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;

3:30b.LUK.003.030 Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Йосифов; Йосиф, Иоанамов; Ионам, Елиакимов;

3:31b.LUK.003.031 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матата, Натанов; Натан, Давидов;

3:32b.LUK.003.032 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;

3:33b.LUK.003.033 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;

3:34b.LUK.003.034 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Авраамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;

3:35b.LUK.003.035 Нахор, Серухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;

3:36b.LUK.003.036 Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ное, Ламехов;

3:37b.LUK.003.037 Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;

3:38b.LUK.003.038 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.

4

4:1b.LUK.004.001 А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

4:2b.LUK.004.002 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

4:3b.LUK.004.003 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4:4b.LUK.004.004 Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

4:5b.LUK.004.005 гава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

4:6b.LUK.004.006 На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), —

4:7b.LUK.004.007 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

4:8b.LUK.004.008 А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".

4:9b.LUK.004.009 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

4:10b.LUK.004.010 защото е писано: — "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят:

4:11b.LUK.004.011 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".

4:12b.LUK.004.012 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".

4:13b.LUK.004.013 И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

4:14b.LUK.004.014 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

4:15b.LUK.004.015 И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

4:16b.LUK.004.016 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

4:17b.LUK.004.017 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: —

4:18b.LUK.004.018 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

4:19b.LUK.004.019 да проглася благоприятната Господна година".

4:20b.LUK.004.020 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

4:21b.LUK.004.021 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

4:22b.LUK.004.022 И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?

4:23b.LUK.004.023 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

4:24b.LUK.004.024 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

4:25b.LUK.004.025 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

4:26b.LUK.004.026 а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.

4:27b.LUK.004.027 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

4:28b.LUK.004.028 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

4:29b.LUK.004.029 и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

4:30b.LUK.004.030 Но Той мина посред тях и си отиде.

4:31b.LUK.004.031 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;

4:32b.LUK.004.032 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

4:33b.LUK.004.033 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

4:34b.LUK.004.034 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

4:35b.LUK.004.035 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

4:36b.LUK.004.036 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

4:37b.LUK.004.037 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

4:38b.LUK.004.038 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

4:39b.LUK.004.039 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

4:40b.LUK.004.040 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

4:41b.LUK.004.041 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

4:42b.LUK.004.042 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

4:43b.LUK.004.043 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

4:44b.LUK.004.044 И проповядваше в галилейските синагоги.

5

5:1b.LUK.005.001 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

5:2b.LUK.005.002 И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

5:3b.LUK.005.003 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

5:4b.LUK.005.004 И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5:5b.LUK.005.005 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

5:6b.LUK.005.006 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

5:7b.LUK.005.007 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

5:8b.LUK.005.008 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

5:9b.LUK.005.009 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

5:10b.LUK.005.010 също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

5:11b.LUK.005.011 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

5:12b.LUK.005.012 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

5:13b.LUK.005.013 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам: бъди очистен! И на часа проказата го остави.

5:14b.LUK.005.014 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, според както е заповядал Моисей.

5:15b.LUK.005.015 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

5:16b.LUK.005.016 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

5:17b.LUK.005.017 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

5:18b.LUK.005.018 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

5:19b.LUK.005.019 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

5:20b.LUK.005.020 И Той, като видя вярата им рече: Човече, прощават ти се греховете.

5:21b.LUK.005.021 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

5:22b.LUK.005.022 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

5:23b.LUK.005.023 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

5:24b.LUK.005.024 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

5:25b.LUK.005.025 И начаса той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

5:26b.LUK.005.026 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

5:27b.LUK.005.027 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

5:28b.LUK.005.028 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

5:29b.LUK.005.029 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

5:30b.LUK.005.030 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

5:31b.LUK.005.031 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

5:32b.LUK.005.032 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

5:33b.LUK.005.033 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

5:34b.LUK.005.034 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

5:35b.LUK.005.035 Ще дойдат, обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

5:36b.LUK.005.036 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

5:37b.LUK.005.037 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

5:38b.LUK.005.038 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

5:39b.LUK.005.039 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

6

6:1b.LUK.006.001 една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

6:2b.LUK.006.002 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

6:3b.LUK.006.003 О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

6:4b.LUK.006.004 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,

6:5b.LUK.006.005 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

6:6b.LUK.006.006 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

6:7b.LUK.006.007 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

6:8b.LUK.006.008 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

6:9b.LUK.006.009 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

6:10b.LUK.006.010 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?

6:11b.LUK.006.011 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

6:12b.LUK.006.012 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

6:13b.LUK.006.013 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

6:14b.LUK.006.014 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

6:15b.LUK.006.015 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

6:16b.LUK.006.016 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

6:17b.LUK.006.017 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.

6:18b.LUK.006.018 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

6:19b.LUK.006.019 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

6:20b.LUK.006.020 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

6:21b.LUK.006.021 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

6:22b.LUK.006.022 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

6:23b.LUK.006.023 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

6:24b.LUK.006.024 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

6:25b.LUK.006.025 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

6:26b.LUK.006.026 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

6:27b.LUK.006.027 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

6:28b.LUK.006.028 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

6:29b.LUK.006.029 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

6:30b.LUK.006.030 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

6:31b.LUK.006.031 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

6:32b.LUK.006.032 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

6:33b.LUK.006.033 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

6:34b.LUK.006.034 И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

6:35b.LUK.006.035 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

6:36b.LUK.006.036 дете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

6:37b.LUK.006.037 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

6:38b.LUK.006.038 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

6:39b.LUK.006.039 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

6:40b.LUK.006.040 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.

6:41b.LUK.006.041 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

6:42b.LUK.006.042 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

6:43b.LUK.006.043 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

6:44b.LUK.006.044 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

6:45b.LUK.006.045 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

6:46b.LUK.006.046 И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?

6:47b.LUK.006.047 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

6:48b.LUK.006.048 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

6:49b.LUK.006.049 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

7

7:1b.LUK.007.001 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.

7:2b.LUK.007.002 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

7:3b.LUK.007.003 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.

7:4b.LUK.007.004 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

7:5b.LUK.007.005 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

7:6b.LUK.007.006 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

7:7b.LUK.007.007 затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

7:8b.LUK.007.008 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.

7:9b.LUK.007.009 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

7:10b.LUK.007.010 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

7:11b.LUK.007.011 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

7:12b.LUK.007.012 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

7:13b.LUK.007.013 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!

7:14b.LUK.007.014 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!

7:15b.LUK.007.015 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.

7:16b.LUK.007.016 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

7:17b.LUK.007.017 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

7:18b.LUK.007.018 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

7:19b.LUK.007.019 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

7:20b.LUK.007.020 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

7:21b.LUK.007.021 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

7:22b.LUK.007.022 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

7:23b.LUK.007.023 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

7:24b.LUK.007.024 А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?

7:25b.LUK.007.025 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

7:26b.LUK.007.026 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

7:27b.LUK.007.027 Това е оня, за когото е писано: — "то, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе"

7:28b.LUK.007.028 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

7:29b.LUK.007.029 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

7:30b.LUK.007.030 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

7:31b.LUK.007.031 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

7:32b.LUK.007.032 Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.

7:33b.LUK.007.033 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

7:34b.LUK.007.034 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

7:35b.LUK.007.035 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

7:36b.LUK.007.036 И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

7:37b.LUK.007.037 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.

7:38b.LUK.007.038 И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

7:39b.LUK.007.039 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

7:40b.LUK.007.040 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!

7:41b.LUK.007.041 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият — петдесет.

7:42b.LUK.007.042 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

7:43b.LUK.007.043 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.

7:44b.LUK.007.044 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

7:45b.LUK.007.045 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

7:46b.LUK.007.046 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

7:47b.LUK.007.047 Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.

7:48b.LUK.007.048 И рече -: Прощават ти се греховете.

7:49b.LUK.007.049 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?

7:50b.LUK.007.050 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

8

8:1b.LUK.008.001 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

8:2b.LUK.008.002 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,

8:3b.LUK.008.003 и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.

8:4b.LUK.008.004 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

8:5b.LUK.008.005 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

8:6b.LUK.008.006 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

8:7b.LUK.008.007 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.

8:8b.LUK.008.008 А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

8:9b.LUK.008.009 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

8:10b.LUK.008.010 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

8:11b.LUK.008.011 Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.

8:12b.LUK.008.012 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

8:13b.LUK.008.013 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

8:14b.LUK.008.014 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

8:15b.LUK.008.015 А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

8:16b.LUK.008.016 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

8:17b.LUK.008.017 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.

8:18b.LUK.008.018 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

8:19b.LUK.008.019 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

8:20b.LUK.008.020 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

8:21b.LUK.008.021 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

8:22b.LUK.008.022 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

8:23b.LUK.008.023 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

8:24b.LUK.008.024 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

8:25b.LUK.008.025 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?

8:26b.LUK.008.026 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

8:27b.LUK.008.027 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

8:28b.LUK.008.028 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!

8:29b.LUK.008.029 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

8:30b.LUK.008.030 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.

8:31b.LUK.008.031 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

8:32b.LUK.008.032 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

8:33b.LUK.008.033 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

8:34b.LUK.008.034 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

8:35b.LUK.008.035 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

8:36b.LUK.008.036 И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.

8:37b.LUK.008.037 И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

8:38b.LUK.008.038 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:

8:39b.LUK.008.039 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.

8:40b.LUK.008.040 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

8:41b.LUK.008.041 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

8:42b.LUK.008.042 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

8:43b.LUK.008.043 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

8:44b.LUK.008.044 се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.

8:45b.LUK.008.045 рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]

8:46b.LUK.008.046 Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

8:47b.LUK.008.047 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

8:48b.LUK.008.048 А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!

8:49b.LUK.008.049 Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

8:50b.LUK.008.050 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

8:51b.LUK.008.051 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

8:52b.LUK.008.052 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

8:53b.LUK.008.053 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

8:54b.LUK.008.054 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

8:55b.LUK.008.055 И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

8:56b.LUK.008.056 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

9

9:1b.LUK.009.001 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

9:2b.LUK.009.002 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

9:3b.LUK.009.003 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

9:4b.LUK.009.004 И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.

9:5b.LUK.009.005 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.

9:6b.LUK.009.006 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.

9:7b.LUK.009.007 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

9:8b.LUK.009.008 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

9:9b.LUK.009.009 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

9:10b.LUK.009.010 като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.

9:11b.LUK.009.011 А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

9:12b.LUK.009.012 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

9:13b.LUK.009.013 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, — да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

9:14b.LUK.009.014 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

9:15b.LUK.009.015 Те сториха така и накараха всички да насядат.

9:16b.LUK.009.016 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

9:17b.LUK.009.017 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

9:18b.LUK.009.018 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?

9:19b.LUK.009.019 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_— Илия;_трети пък,_— че един от старовременните пророци е възкръснал.

9:20b.LUK.009.020 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

9:21b.LUK.009.021 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

9:22b.LUK.009.022 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

9:23b.LUK.009.023 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.

9:24b.LUK.009.024 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

9:25b.LUK.009.025 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

9:26b.LUK.009.026 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.

9:27b.LUK.009.027 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.

9:28b.LUK.009.028 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

9:29b.LUK.009.029 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.

9:30b.LUK.009.030 И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

9:31b.LUK.009.031 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му*(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

9:32b.LUK.009.032 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

9:33b.LUK.009.033 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.

9:34b.LUK.009.034 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

9:35b.LUK.009.035 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!

9:36b.LUK.009.036 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

9:37b.LUK.009.037 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

9:38b.LUK.009.038 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

9:39b.LUK.009.039 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

9:40b.LUK.009.040 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

9:41b.LUK.009.041 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

9:42b.LUK.009.042 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

9:43b.LUK.009.043 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:

9:44b.LUK.009.044 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

9:45b.LUK.009.045 Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

9:46b.LUK.009.046 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

9:47b.LUK.009.047 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

9:48b.LUK.009.048 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

9:49b.LUK.009.049 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.

9:50b.LUK.009.050 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

9:51b.LUK.009.051 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

9:52b.LUK.009.052 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

9:53b.LUK.009.053 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

9:54b.LUK.009.054 то видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

9:55b.LUK.009.055 Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

9:56b.LUK.009.056 И отидоха в друго село.

9:57b.LUK.009.057 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

9:58b.LUK.009.058 Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

9:59b.LUK.009.059 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

9:60b.LUK.009.060 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

9:61b.LUK.009.061 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

9:62b.LUK.009.062 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

10

10:1b.LUK.010.001 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.

10:2b.LUK.010.002 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

10:3b.LUK.010.003 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

10:4b.LUK.010.004 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

10:5b.LUK.010.005 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

10:6b.LUK.010.006 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

10:7b.LUK.010.007 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

10:8b.LUK.010.008 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

10:9b.LUK.010.009 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10:10b.LUK.010.010 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

10:11b.LUK.010.011 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

10:12b.LUK.010.012 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.

10:13b.LUK.010.013 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

10:14b.LUK.010.014 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

10:15b.LUK.010.015 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.

10:16b.LUK.010.016 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

10:17b.LUK.010.017 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

10:18b.LUK.010.018 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.

10:19b.LUK.010.019 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

10:20b.LUK.010.020 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

10:21b.LUK.010.021 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

10:22b.LUK.010.022 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

10:23b.LUK.010.023 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

10:24b.LUK.010.024 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

10:25b.LUK.010.025 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

10:26b.LUK.010.026 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

10:27b.LUK.010.027 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

10:28b.LUK.010.028 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

10:29b.LUK.010.029 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

10:30b.LUK.010.030 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

10:31b.LUK.010.031 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

10:32b.LUK.010.032 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

10:33b.LUK.010.033 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,

10:34b.LUK.010.034 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.

10:35b.LUK.010.035 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

10:36b.LUK.010.036 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

10:37b.LUK.010.037 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!

10:38b.LUK.010.038 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

10:39b.LUK.010.039 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

10:40b.LUK.010.040 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.

10:41b.LUK.010.041 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

10:42b.LUK.010.042 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

11

11:1b.LUK.011.001 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

11:2b.LUK.011.002 Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

11:3b.LUK.011.003 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

11:4b.LUK.011.004 прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

11:5b.LUK.011.005 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

11:6b.LUK.011.006 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

11:7b.LUK.011.007 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;

11:8b.LUK.011.008 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

11:9b.LUK.011.009 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

11:10b.LUK.011.010 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11:11b.LUK.011.011 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

11:12b.LUK.011.012 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

11:13b.LUK.011.013 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!

11:14b.LUK.011.014 Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.

11:15b.LUK.011.015 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

11:16b.LUK.011.016 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

11:17b.LUK.011.017 Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си,*(Гръцки: Против дома.) пада.

11:18b.LUK.011.018 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,

11:19b.LUK.011.019 и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

11:20b.LUK.011.020 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

11:21b.LUK.011.021 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

11:22b.LUK.011.022 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

11:23b.LUK.011.023 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

11:24b.LUK.011.024 . Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.

11:25b.LUK.011.025 И като дойде, намира я пометена и наредена.

11:26b.LUK.011.026 Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

11:27b.LUK.011.027 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

11:28b.LUK.011.028 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

11:29b.LUK.011.029 когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

11:30b.LUK.011.030 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

11:31b.LUK.011.031 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

11:32b.LUK.011.032 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

11:33b.LUK.011.033 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

11:34b.LUK.011.034 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

11:35b.LUK.011.035 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

11:36b.LUK.011.036 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

11:37b.LUK.011.037 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

11:38b.LUK.011.038 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.

11:39b.LUK.011.039 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

11:40b.LUK.011.040 Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

11:41b.LUK.011.041 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

11:42b.LUK.011.042 Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.

11:43b.LUK.011.043 Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

11:44b.LUK.011.044 Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.

11:45b.LUK.011.045 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

11:46b.LUK.011.046 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

11:47b.LUK.011.047 Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

11:48b.LUK.011.048 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

11:49b.LUK.011.049 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

11:50b.LUK.011.050 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,_—

11:51b.LUK.011.051 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

11:52b.LUK.011.052 Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

11:53b.LUK.011.053 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

11:54b.LUK.011.054 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

12

12:1b.LUK.012.001 Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

12:2b.LUK.012.002 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

12:3b.LUK.012.003 Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.

12:4b.LUK.012.004 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

12:5b.LUK.012.005 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите.

12:6b.LUK.012.006 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.

12:7b.LUK.012.007 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.

12:8b.LUK.012.008 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

12:9b.LUK.012.009 но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.

12:10b.LUK.012.010 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.

12:11b.LUK.012.011 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.

12:12b.LUK.012.012 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

12:13b.LUK.012.013 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

12:14b.LUK.012.014 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

12:15b.LUK.012.015 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

12:16b.LUK.012.016 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

12:17b.LUK.012.017 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.

12:18b.LUK.012.018 И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

12:19b.LUK.012.019 И ще река на душата си: Душо, имаш много блаl%-9г<%-27`<%0а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.И ще река на душата си: Душо, имаш много блаl%-9г<%-27`<%0а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

12:20b.LUK.012.020 А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

12:21b.LUK.012.021 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

12:22b.LUK.012.022 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

12:23b.LUK.012.023 Защото животът е повече от храната, и тялото_— от облеклото.

12:24b.LUK.012.024 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

12:25b.LUK.012.025 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

12:26b.LUK.012.026 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

12:27b.LUK.012.027 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

12:28b.LUK.012.028 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!

12:29b.LUK.012.029 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

12:30b.LUK.012.030 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

12:31b.LUK.012.031 търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

12:32b.LUK.012.032 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

12:33b.LUK.012.033 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

12:34b.LUK.012.034 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

12:35b.LUK.012.035 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

12:36b.LUK.012.036 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

12:37b.LUK.012.037 Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

12:38b.LUK.012.038 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

12:39b.LUK.012.039 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

12:40b.LUK.012.040 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.

12:41b.LUK.012.041 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?

12:42b.LUK.012.042 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

12:43b.LUK.012.043 Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

12:44b.LUK.012.044 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

12:45b.LUK.012.045 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

12:46b.LUK.012.046 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

12:47b.LUK.012.047 И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

12:48b.LUK.012.048 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

12:49b.LUK.012.049 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?

12:50b.LUK.012.050 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

12:51b.LUK.012.051 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

12:52b.LUK.012.052 Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.

12:53b.LUK.012.053 Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.

12:54b.LUK.012.054 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

12:55b.LUK.012.055 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.

12:56b.LUK.012.056 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

12:57b.LUK.012.057 А защо и от само себе си не съдите що е право?

12:58b.LUK.012.058 Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

12:59b.LUK.012.059 Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.

13

13:1b.LUK.013.001 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

13:2b.LUK.013.002 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

13:3b.LUK.013.003 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

13:4b.LUK.013.004 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

13:5b.LUK.013.005 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

13:6b.LUK.013.006 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

13:7b.LUK.013.007 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

13:8b.LUK.013.008 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

13:9b.LUK.013.009 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

13:10b.LUK.013.010 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

13:11b.LUK.013.011 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

13:12b.LUK.013.012 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.

13:13b.LUK.013.013 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

13:14b.LUK.013.014 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

13:15b.LUK.013.015 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?

13:16b.LUK.013.016 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

13:17b.LUK.013.017 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

13:18b.LUK.013.018 Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

13:19b.LUK.013.019 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

13:20b.LUK.013.020 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

13:21b.LUK.013.021 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

13:22b.LUK.013.022 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

13:23b.LUK.013.023 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

13:24b.LUK.013.024 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

13:25b.LUK.013.025 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

13:26b.LUK.013.026 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.

13:27b.LUK.013.027 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

13:28b.LUK.013.028 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

13:29b.LUK.013.029 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

13:30b.LUK.013.030 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

13:31b.LUK.013.031 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

13:32b.LUK.013.032 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

13:33b.LUK.013.033 Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

13:34b.LUK.013.034 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!

13:35b.LUK.013.035 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.

14

14:1b.LUK.014.001 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

14:2b.LUK.014.002 И, ето, пред Него имаше някой красничав човек.

14:3b.LUK.014.003 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

14:4b.LUK.014.004 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

14:5b.LUK.014.005 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

14:6b.LUK.014.006 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

14:7b.LUK.014.007 И не можаха да отговорят на това.

14:8b.LUK.014.008 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

14:9b.LUK.014.009 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

14:10b.LUK.014.010 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

14:11b.LUK.014.011 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

14:12b.LUK.014.012 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

14:13b.LUK.014.013 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

14:14b.LUK.014.014 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14:15b.LUK.014.015 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

14:16b.LUK.014.016 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

14:17b.LUK.014.017 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

14:18b.LUK.014.018 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

14:19b.LUK.014.019 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

14:20b.LUK.014.020 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

14:21b.LUK.014.021 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

14:22b.LUK.014.022 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

14:23b.LUK.014.023 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

14:24b.LUK.014.024 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

14:25b.LUK.014.025 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

14:26b.LUK.014.026 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

14:27b.LUK.014.027 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

14:28b.LUK.014.028 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

14:29b.LUK.014.029 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

14:30b.LUK.014.030 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

14:31b.LUK.014.031 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

14:32b.LUK.014.032 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

14:33b.LUK.014.033 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

14:34b.LUK.014.034 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

14:35b.LUK.014.035 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!

15

15:1b.LUK.015.001 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

15:2b.LUK.015.002 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

15:3b.LUK.015.003 И Той им изговори тая притча, като каза:

15:4b.LUK.015.004 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

15:5b.LUK.015.005 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

15:6b.LUK.015.006 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

15:7b.LUK.015.007 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

15:8b.LUK.015.008 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

15:9b.LUK.015.009 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

15:10b.LUK.015.010 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.

15:11b.LUK.015.011 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

15:12b.LUK.015.012 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

15:13b.LUK.015.013 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

15:14b.LUK.015.014 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15:15b.LUK.015.015 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

15:16b.LUK.015.016 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

15:17b.LUK.015.017 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!

15:18b.LUK.015.018 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

15:19b.LUK.015.019 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

15:20b.LUK.015.020 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

15:21b.LUK.015.021 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.

15:22b.LUK.015.022 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

15:23b.LUK.015.023 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

15:24b.LUK.015.024 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

15:25b.LUK.015.025 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

15:26b.LUK.015.026 И повика един от слугите и попита, що е това.

15:27b.LUK.015.027 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

15:28b.LUK.015.028 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

15:29b.LUK.015.029 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

15:30b.LUK.015.030 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

15:31b.LUK.015.031 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

15:32b.LUK.015.032 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

16

16:1b.LUK.016.001 Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

16:2b.LUK.016.002 О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

16:3b.LUK.016.003 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

16:4b.LUK.016.004 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

16:5b.LUK.016.005 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

16:6b.LUK.016.006 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

16:7b.LUK.016.007 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

16:8b.LUK.016.008 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

16:9b.LUK.016.009 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

16:10b.LUK.016.010 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища.

16:11b.LUK.016.011 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

16:12b.LUK.016.012 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

16:13b.LUK.016.013 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

16:14b.LUK.016.014 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

16:15b.LUK.016.015 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

16:16b.LUK.016.016 Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

16:17b.LUK.016.017 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

16:18b.LUK.016.018 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

16:19b.LUK.016.019 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

16:20b.LUK.016.020 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

16:21b.LUK.016.021 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.

16:22b.LUK.016.022 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.

16:23b.LUK.016.023 И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия.

16:24b.LUK.016.024 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

16:25b.LUK.016.025 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

16:26b.LUK.016.026 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

16:27b.LUK.016.027 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

16:28b.LUK.016.028 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

16:29b.LUK.016.029 Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.

16:30b.LUK.016.030 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

16:31b.LUK.016.031 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

17

17:1b.LUK.017.001 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!

17:2b.LUK.017.002 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

17:3b.LUK.017.003 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

17:4b.LUK.017.004 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

17:5b.LUK.017.005 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

17:6b.LUK.017.006 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

17:7b.LUK.017.007 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?

17:8b.LUK.017.008 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

17:9b.LUK.017.009 ма ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

17:10b.LUK.017.010 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

17:11b.LUK.017.011 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

17:12b.LUK.017.012 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

17:13b.LUK.017.013 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

17:14b.LUK.017.014 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

17:15b.LUK.017.015 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

17:16b.LUK.017.016 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.

17:17b.LUK.017.017 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

17:18b.LUK.017.018 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

17:19b.LUK.017.019 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

17:20b.LUK.017.020 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:

17:21b.LUK.017.021 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

17:22b.LUK.017.022 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

17:23b.LUK.017.023 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.

17:24b.LUK.017.024 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

17:25b.LUK.017.025 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

17:26b.LUK.017.026 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

17:27b.LUK.017.027 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.

17:28b.LUK.017.028 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

17:29b.LUK.017.029 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,_—

17:30b.LUK.017.030 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

17:31b.LUK.017.031 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.

17:32b.LUK.017.032 Помнете Лотовата жена!

17:33b.LUK.017.033 Който иска да спечели живота*(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

17:34b.LUK.017.034 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

17:35b.LUK.017.035 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

17:36b.LUK.017.036 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

17:37b.LUK.017.037 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.

18

18:1b.LUK.018.001 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:

18:2b.LUK.018.002 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

18:3b.LUK.018.003 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

18:4b.LUK.018.004 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

18:5b.LUK.018.005 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

18:6b.LUK.018.006 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

18:7b.LUK.018.007 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

18:8b.LUK.018.008 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

18:9b.LUK.018.009 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

18:10b.LUK.018.010 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

18:11b.LUK.018.011 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

18:12b.LUK.018.012 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

18:13b.LUK.018.013 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.

18:14b.LUK.018.014 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

18:15b.LUK.018.015 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

18:16b.LUK.018.016 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

18:17b.LUK.018.017 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

18:18b.LUK.018.018 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

18:19b.LUK.018.019 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

18:20b.LUK.018.020 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

18:21b.LUK.018.021 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

18:22b.LUK.018.022 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!

18:23b.LUK.018.023 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.

18:24b.LUK.018.024 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

18:25b.LUK.018.025 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

18:26b.LUK.018.026 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

18:27b.LUK.018.027 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

18:28b.LUK.018.028 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

18:29b.LUK.018.029 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

18:30b.LUK.018.030 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

18:31b.LUK.018.031 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.

18:32b.LUK.018.032 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

18:33b.LUK.018.033 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

18:34b.LUK.018.034 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

18:35b.LUK.018.035 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

18:36b.LUK.018.036 И като чу, че минава народ, попита какво е това.

18:37b.LUK.018.037 И казаха му, че Исус назарянинът минава.

18:38b.LUK.018.038 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

18:39b.LUK.018.039 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

18:40b.LUK.018.040 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:

18:41b.LUK.018.041 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,

18:42b.LUK.018.042 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

18:43b.LUK.018.043 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.

19

19:1b.LUK.019.001 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.

19:2b.LUK.019.002 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

19:3b.LUK.019.003 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

19:4b.LUK.019.004 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

19:5b.LUK.019.005 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

19:6b.LUK.019.006 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

19:7b.LUK.019.007 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

19:8b.LUK.019.008 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

19:9b.LUK.019.009 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

19:10b.LUK.019.010 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

19:11b.LUK.019.011 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

19:12b.LUK.019.012 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

19:13b.LUK.019.013 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.

19:14b.LUK.019.014 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.

19:15b.LUK.019.015 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

19:16b.LUK.019.016 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

19:17b.LUK.019.017 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

19:18b.LUK.019.018 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19:19b.LUK.019.019 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

19:20b.LUK.019.020 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

19:21b.LUK.019.021 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

19:22b.LUK.019.022 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

19:23b.LUK.019.023 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

19:24b.LUK.019.024 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,

19:25b.LUK.019.025 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

19:26b.LUK.019.026 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

19:27b.LUK.019.027 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

19:28b.LUK.019.028 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

19:29b.LUK.019.029 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:

19:30b.LUK.019.030 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

19:31b.LUK.019.031 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.

19:32b.LUK.019.032 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

19:33b.LUK.019.033 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

19:34b.LUK.019.034 А те казаха: На Господа трябва.

19:35b.LUK.019.035 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

19:36b.LUK.019.036 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

19:37b.LUK.019.037 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

19:38b.LUK.019.038 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

19:39b.LUK.019.039 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

19:40b.LUK.019.040 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

19:41b.LUK.019.041 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

19:42b.LUK.019.042 беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.

19:43b.LUK.019.043 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,

19:44b.LUK.019.044 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

19:45b.LUK.019.045 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

19:46b.LUK.019.046 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".

19:47b.LUK.019.047 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

19:48b.LUK.019.048 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

20

20:1b.LUK.020.001 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

20:2b.LUK.020.002 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

20:3b.LUK.020.003 Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.

20:4b.LUK.020.004 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

20:5b.LUK.020.005 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

20:6b.LUK.020.006 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

20:7b.LUK.020.007 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

20:8b.LUK.020.008 И отговориха, че не знаят от къде беше.

20:9b.LUK.020.009 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

20:10b.LUK.020.010 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

20:11b.LUK.020.011 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

20:12b.LUK.020.012 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

20:13b.LUK.020.013 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

20:14b.LUK.020.014 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

20:15b.LUK.020.015 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

20:16b.LUK.020.016 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

20:17b.LUK.020.017 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

20:18b.LUK.020.018 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

20:19b.LUK.020.019 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

20:20b.LUK.020.020 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

20:21b.LUK.020.021 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

20:22b.LUK.020.022 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

20:23b.LUK.020.023 А Той разбра лукавството им, и рече им:

20:24b.LUK.020.024 кажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

20:25b.LUK.020.025 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

20:26b.LUK.020.026 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

20:27b.LUK.020.027 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

20:28b.LUK.020.028 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

20:29b.LUK.020.029 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.

20:30b.LUK.020.030 И вторият и третият я взеха;

20:31b.LUK.020.031 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

20:32b.LUK.020.032 А после умря и жената.

20:33b.LUK.020.033 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

20:34b.LUK.020.034 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

20:35b.LUK.020.035 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

20:36b.LUK.020.036 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

20:37b.LUK.020.037 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

20:38b.LUK.020.038 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

20:39b.LUK.020.039 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

20:40b.LUK.020.040 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

20:41b.LUK.020.041 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

20:42b.LUK.020.042 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите:_— Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,

20:43b.LUK.020.043 докле положа враговете Ти за Твое подножие.

20:44b.LUK.020.044 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?

20:45b.LUK.020.045 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

20:46b.LUK.020.046 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

20:47b.LUK.020.047 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

21

21:1b.LUK.021.001 Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.

21:2b.LUK.021.002 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти*(Две лепти са равни на 2 1)2 стотинки.)

21:3b.LUK.021.003 и рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;

21:4b.LUK.021.004 щото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, що имаше.

21:5b.LUK.021.005 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:

21:6b.LUK.021.006 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.

21:7b.LUK.021.007 И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?

21:8b.LUK.021.008 А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

21:9b.LUK.021.009 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.

21:10b.LUK.021.010 Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;

21:11b.LUK.021.011 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.

21:12b.LUK.021.012 А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.

21:13b.LUK.021.013 Това ще ви служи за свидетелство.

21:14b.LUK.021.014 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;

21:15b.LUK.021.015 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите*(Гръцки: Уста и мъдрост.), щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.

21:16b.LUK.021.016 И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.

21:17b.LUK.021.017 И ще бъдете мразени от всички, поради Моето име.

21:18b.LUK.021.018 Но и косъм от главата ви няма да загине.

21:19b.LUK.021.019 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

21:20b.LUK.021.020 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.

21:21b.LUK.021.021 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са всред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.

21:22b.LUK.021.022 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.

21:23b.LUK.021.023 Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото, ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.

21:24b.LUK.021.024 Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.

21:25b.LUK.021.025 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните.

21:26b.LUK.021.026 Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще са разклатят.

21:27b.LUK.021.027 И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.

21:28b.LUK.021.028 А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

21:29b.LUK.021.029 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.

21:30b.LUK.021.030 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.

21:31b.LUK.021.031 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.

21:32b.LUK.021.032 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.

21:33b.LUK.021.033 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

21:34b.LUK.021.034 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

21:35b.LUK.021.035 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

21:36b.LUK.021.036 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

21:37b.LUK.021.037 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.

21:38b.LUK.021.038 И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.

22

22:1b.LUK.022.001 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

22:2b.LUK.022.002 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

22:3b.LUK.022.003 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

22:4b.LUK.022.004 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

22:5b.LUK.022.005 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.

22:6b.LUK.022.006 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

22:7b.LUK.022.007 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

22:8b.LUK.022.008 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

22:9b.LUK.022.009 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

22:10b.LUK.022.010 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

22:11b.LUK.022.011 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

22:12b.LUK.022.012 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

22:13b.LUK.022.013 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

22:14b.LUK.022.014 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

22:15b.LUK.022.015 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;

22:16b.LUK.022.016 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

22:17b.LUK.022.017 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

22:18b.LUK.022.018 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

22:19b.LUK.022.019 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

22:20b.LUK.022.020 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

22:21b.LUK.022.021 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22:22b.LUK.022.022 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

22:23b.LUK.022.023 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

22:24b.LUK.022.024 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

22:25b.LUK.022.025 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

22:26b.LUK.022.026 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува_— като онзи, който слугува.

22:27b.LUK.022.027 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

22:28b.LUK.022.028 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

22:29b.LUK.022.029 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

22:30b.LUK.022.030 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

22:31b.LUK.022.031 Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

22:32b.LUK.022.032 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

22:33b.LUK.022.033 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

22:34b.LUK.022.034 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

22:35b.LUK.022.035 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

22:36b.LUK.022.036 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

22:37b.LUK.022.037 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

22:38b.LUK.022.038 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

22:39b.LUK.022.039 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

22:40b.LUK.022.040 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

22:41b.LUK.022.041 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:

22:42b.LUK.022.042 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

22:43b.LUK.022.043 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

22:44b.LUK.022.044 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

22:45b.LUK.022.045 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

22:46b.LUK.022.046 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

22:47b.LUK.022.047 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

22:48b.LUK.022.048 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

22:49b.LUK.022.049 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

22:50b.LUK.022.050 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

22:51b.LUK.022.051 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

22:52b.LUK.022.052 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

22:53b.LUK.022.053 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

22:54b.LUK.022.054 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

22:55b.LUK.022.055 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

22:56b.LUK.022.056 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

22:57b.LUK.022.057 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

22:58b.LUK.022.058 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

22:59b.LUK.022.059 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.

22:60b.LUK.022.060 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.

22:61b.LUK.022.061 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

22:62b.LUK.022.062 И излезе вън, та плака горко.

22:63b.LUK.022.063 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

22:64b.LUK.022.064 като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.

22:65b.LUK.022.065 И много други хули изговориха против Него.

22:66b.LUK.022.066 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

22:67b.LUK.022.067 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

22:68b.LUK.022.068 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

22:69b.LUK.022.069 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

22:70b.LUK.022.070 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.

22:71b.LUK.022.071 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.

23

23:1b.LUK.023.001 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.

23:2b.LUK.023.002 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

23:3b.LUK.023.003 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

23:4b.LUK.023.004 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

23:5b.LUK.023.005 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

23:6b.LUK.023.006 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

23:7b.LUK.023.007 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

23:8b.LUK.023.008 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.

23:9b.LUK.023.009 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

23:10b.LUK.023.010 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.

23:11b.LUK.023.011 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

23:12b.LUK.023.012 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

23:13b.LUK.023.013 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.

23:14b.LUK.023.014 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

23:15b.LUK.023.015 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

23:16b.LUK.023.016 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

23:17b.LUK.023.017 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23:18b.LUK.023.018 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

23:19b.LUK.023.019 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

23:20b.LUK.023.020 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

23:21b.LUK.023.021 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

23:22b.LUK.023.022 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23:23b.LUK.023.023 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

23:24b.LUK.023.024 И Пилат реши да изпълни искането им:

23:25b.LUK.023.025 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

23:26b.LUK.023.026 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

23:27b.LUK.023.027 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

23:28b.LUK.023.028 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

23:29b.LUK.023.029 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

23:30b.LUK.023.030 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

23:31b.LUK.023.031 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?

23:32b.LUK.023.032 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

23:33b.LUK.023.033 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.

23:34b.LUK.023.034 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

23:35b.LUK.023.035 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

23:36b.LUK.023.036 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

23:37b.LUK.023.037 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

23:38b.LUK.023.038 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

23:39b.LUK.023.039 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

23:40b.LUK.023.040 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

23:41b.LUK.023.041 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

23:42b.LUK.023.042 каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

23:43b.LUK.023.043 [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

23:44b.LUK.023.044 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

23:45b.LUK.023.045 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

23:46b.LUK.023.046 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

23:47b.LUK.023.047 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.

23:48b.LUK.023.048 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

23:49b.LUK.023.049 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

23:50b.LUK.023.050 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

23:51b.LUK.023.051 който не беше се съгласил с намерението и делото им,_— от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,_—

23:52b.LUK.023.052 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

23:53b.LUK.023.053 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

23:54b.LUK.023.054 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

23:55b.LUK.023.055 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

23:56b.LUK.023.056 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

24

24:1b.LUK.024.001 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

24:2b.LUK.024.002 И намериха камъка отвален от гроба.

24:3b.LUK.024.003 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

24:4b.LUK.024.004 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

24:5b.LUK.024.005 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

24:6b.LUK.024.006 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

24:7b.LUK.024.007 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

24:8b.LUK.024.008 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

24:9b.LUK.024.009 И спомниха си думите му.

24:10b.LUK.024.010 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

24:11b.LUK.024.011 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

24:12b.LUK.024.012 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

24:13b.LUK.024.013 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

24:14b.LUK.024.014 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии*(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.

24:15b.LUK.024.015 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.

24:16b.LUK.024.016 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

24:17b.LUK.024.017 Но очите им се удържаха да Го не познаят.

24:18b.LUK.024.018 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

24:19b.LUK.024.019 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

24:20b.LUK.024.020 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

24:21b.LUK.024.021 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.

24:22b.LUK.024.022 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

24:23b.LUK.024.023 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24:24b.LUK.024.024 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

24:25b.LUK.024.025 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

24:26b.LUK.024.026 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

24:27b.LUK.024.027 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

24:28b.LUK.024.028 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

24:29b.LUK.024.029 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

24:30b.LUK.024.030 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

24:31b.LUK.024.031 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

24:32b.LUK.024.032 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

24:33b.LUK.024.033 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

24:34b.LUK.024.034 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

24:35b.LUK.024.035 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

24:36b.LUK.024.036 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

24:37b.LUK.024.037 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

24:38b.LUK.024.038 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

24:39b.LUK.024.039 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

24:40b.LUK.024.040 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.

24:41b.LUK.024.041 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

24:42b.LUK.024.042 дадоха му част от печена риба [и меден сок].

24:43b.LUK.024.043 И взе та яде пред тях.

24:44b.LUK.024.044 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

24:45b.LUK.024.045 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

24:46b.LUK.024.046 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

24:47b.LUK.024.047 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

24:48b.LUK.024.048 Вие сте свидетели на това.

24:49b.LUK.024.049 ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.

24:50b.LUK.024.050 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.

24:51b.LUK.024.051 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

24:52b.LUK.024.052 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

24:53b.LUK.024.053 бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].