Mark (Bulgarian)

1

1:1b.MAR.001.001 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;

1:2b.MAR.001.002 О И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.

1:3b.MAR.001.003 както е писано в книгата на пророк Исаия:_— "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път;

1:4b.MAR.001.004 Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него."

1:5b.MAR.001.005 Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване греховете.

1:6b.MAR.001.006 О И дохожда при него при един прокажен и Му се моли, коленичил при Него, казвайки: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

1:7b.MAR.001.007 И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимяни, и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.

1:8b.MAR.001.008 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше се с акриди и див мед.

1:9b.MAR.001.009 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му.

1:10b.MAR.001.010 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Святия Дух.

1:11b.MAR.001.011 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан.

1:12b.MAR.001.012 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.

1:13b.MAR.001.013 И веднага Духът Го закара в пустинята.

1:14b.MAR.001.014 И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.

1:15b.MAR.001.015 А след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:

1:16b.MAR.001.016 Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.

1:17b.MAR.001.017 А когато минаваше край Галилейското езеро*(Гръцки: Море, така и навсякъде в това евангелие.), видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.

1:18b.MAR.001.018 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз, ще ви направя да станете ловци на човеци.

1:19b.MAR.001.019 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

1:20b.MAR.001.020 И като отмина малко, видя Якова Заведеев и брата му Йоана, които също бяха в ладията си и кърпеха мрежите.

1:21b.MAR.001.021 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след Него.

1:22b.MAR.001.022 И дохождат в Капернаум; и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше.

1:23b.MAR.001.023 И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците.

1:24b.MAR.001.024 И скоро след това се намираше в синагогата им човек хванат от нечист дух, който извика, думайки:

1:25b.MAR.001.025 стави ни!] какво имаш Ти с нас, Исусе назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си, Светий Божий.

1:26b.MAR.001.026 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни, и излез из него.

1:27b.MAR.001.027 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе из него.

1:28b.MAR.001.028 И всички се смаяха, тъй щото разискваха помежду си, думайки: Що е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове, и те Му се покоряват!

1:29b.MAR.001.029 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата галилейска околност.

1:30b.MAR.001.030 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Якова и Йоана в къщата на Симона н Андрея.

1:31b.MAR.001.031 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казват за нея.

1:32b.MAR.001.032 Той се приближи, и като я хвана за ръка, дигна я; и [на часа] треската я остави, и тя им прислужваше.

1:33b.MAR.001.033 И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и хванати от бяс.

1:34b.MAR.001.034 И целият град се събра пред вратата.

1:35b.MAR.001.035 И той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.

1:36b.MAR.001.036 И сутринта, когато беше още тъмно, стана та излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.

1:37b.MAR.001.037 А Симон и ония, които бяха с Него, изтичаха подире Му.

1:38b.MAR.001.038 И като Го намериха, казват Му: Всички те търсят.

1:39b.MAR.001.039 А Той им казва: Да идем другаде, в близките градчета и там да проповядвам; защото за това съм излязъл.

1:40b.MAR.001.040 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

1:41b.MAR.001.041 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

1:42b.MAR.001.042 И веднага проказата го остави, и той се очисти.

1:43b.MAR.001.043 И на часа го отпрати, и му заръча строго, като му каза:

1:44b.MAR.001.044 Внимавай да не кажеш никому нищо; но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей.

1:45b.MAR.001.045 А той, като излезе, почна да разгласява много и да разнася станалото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но се намираше вън в уединени места; и дохождаха при Него отвсякъде.

2

2:1b.MAR.002.001 След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

2:2b.MAR.002.002 И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

2:3b.MAR.002.003 Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха.

2:4b.MAR.002.004 И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

2:5b.MAR.002.005 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

2:6b.MAR.002.006 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

2:7b.MAR.002.007 Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

2:8b.MAR.002.008 Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

2:9b.MAR.002.009 Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

2:10b.MAR.002.010 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

2:11b.MAR.002.011 Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

2:12b.MAR.002.012 И той стана, веднага вдигна постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

2:13b.MAR.002.013 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

2:14b.MAR.002.014 Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

2:15b.MAR.002.015 И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

2:16b.MAR.002.016 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

2:17b.MAR.002.017 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

2:18b.MAR.002.018 А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Йоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

2:19b.MAR.002.019 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? Дотогава, докогато младоженецът е с тях, не могат да постят.

2:20b.MAR.002.020 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.

2:21b.MAR.002.021 Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

2:22b.MAR.002.022 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете; и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

2:23b.MAR.002.023 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

2:24b.MAR.002.024 И фарисеите Му рекоха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

2:25b.MAR.002.025 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?

2:26b.MAR.002.026 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

2:27b.MAR.002.027 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

2:28b.MAR.002.028 така щото Човешкият Син е господар и на съботата.

3

3:1b.MAR.003.001 И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

3:2b.MAR.003.002 И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3:3b.MAR.003.003 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

3:4b.MAR.003.004 Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

3:5b.MAR.003.005 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

3:6b.MAR.003.006 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

3:7b.MAR.003.007 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

3:8b.MAR.003.008 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

3:9b.MAR.003.009 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

3:10b.MAR.003.010 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.

3:11b.MAR.003.011 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

3:12b.MAR.003.012 Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

3:13b.MAR.003.013 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.

3:14b.MAR.003.014 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,

3:15b.MAR.003.015 и да имат власт да изгонват бесове.

3:16b.MAR.003.016 Определи: Симона, на когото даде и името Петър;

3:17b.MAR.003.017 и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,

3:18b.MAR.003.018 и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

3:19b.MAR.003.019 и Юда Искариотски, който Го и предаде.

3:20b.MAR.003.020 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

3:21b.MAR.003.021 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

3:22b.MAR.003.022 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

3:23b.MAR.003.023 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?

3:24b.MAR.003.024 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

3:25b.MAR.003.025 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

3:26b.MAR.003.026 И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

3:27b.MAR.003.027 Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

3:28b.MAR.003.028 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

3:29b.MAR.003.029 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

3:30b.MAR.003.030 Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.

3:31b.MAR.003.031 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.

3:32b.MAR.003.032 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

3:33b.MAR.003.033 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?

3:34b.MAR.003.034 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

3:35b.MAR.003.035 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

4

4:1b.MAR.004.001 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

4:2b.MAR.004.002 О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

4:3b.MAR.004.003 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

4:4b.MAR.004.004 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4:5b.MAR.004.005 И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

4:6b.MAR.004.006 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

4:7b.MAR.004.007 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

4:8b.MAR.004.008 И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

4:9b.MAR.004.009 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

4:10b.MAR.004.010 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

4:11b.MAR.004.011 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

4:12b.MAR.004.012 й щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

4:13b.MAR.004.013 И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?

4:14b.MAR.004.014 Сеячът сее словото.

4:15b.MAR.004.015 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

4:16b.MAR.004.016 Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

4:17b.MAR.004.017 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

4:18b.MAR.004.018 Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

4:19b.MAR.004.019 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

4:20b.MAR.004.020 А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

4:21b.MAR.004.021 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

4:22b.MAR.004.022 Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.

4:23b.MAR.004.023 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

4:24b.MAR.004.024 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

4:25b.MAR.004.025 Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

4:26b.MAR.004.026 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;

4:27b.MAR.004.027 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

4:28b.MAR.004.028 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

4:29b.MAR.004.029 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

4:30b.MAR.004.030 При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?

4:31b.MAR.004.031 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

4:32b.MAR.004.032 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

4:33b.MAR.004.033 С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.

4:34b.MAR.004.034 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

4:35b.MAR.004.035 И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.

4:36b.MAR.004.036 И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

4:37b.MAR.004.037 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

4:38b.MAR.004.038 А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?

4:39b.MAR.004.039 И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

4:40b.MAR.004.040 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

4:41b.MAR.004.041 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

5

5:1b.MAR.005.001 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

5:2b.MAR.005.002 О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

5:3b.MAR.005.003 И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

5:4b.MAR.005.004 Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

5:5b.MAR.005.005 защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5:6b.MAR.005.006 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

5:7b.MAR.005.007 А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;

5:8b.MAR.005.008 и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

5:9b.MAR.005.009 (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

5:10b.MAR.005.010 И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

5:11b.MAR.005.011 А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

5:12b.MAR.005.012 И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

5:13b.MAR.005.013 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

5:14b.MAR.005.014 А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

5:15b.MAR.005.015 И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

5:16b.MAR.005.016 И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

5:17b.MAR.005.017 И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

5:18b.MAR.005.018 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

5:19b.MAR.005.019 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

5:20b.MAR.005.020 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

5:21b.MAR.005.021 Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

5:22b.MAR.005.022 И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

5:23b.MAR.005.023 и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

5:24b.MAR.005.024 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

5:25b.MAR.005.025 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

5:26b.MAR.005.026 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

5:27b.MAR.005.027 като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

5:28b.MAR.005.028 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

5:29b.MAR.005.029 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

5:30b.MAR.005.030 И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

5:31b.MAR.005.031 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

5:32b.MAR.005.032 Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

5:33b.MAR.005.033 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

5:34b.MAR.005.034 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

5:35b.MAR.005.035 Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

5:36b.MAR.005.036 А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

5:37b.MAR.005.037 И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.

5:38b.MAR.005.038 И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

5:39b.MAR.005.039 И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

5:40b.MAR.005.040 А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

5:41b.MAR.005.041 И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.

5:42b.MAR.005.042 И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

5:43b.MAR.005.043 И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

6

6:1b.MAR.006.001 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

6:2b.MAR.006.002 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? И: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

6:3b.MAR.006.003 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.

6:4b.MAR.006.004 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

6:5b.MAR.006.005 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

6:6b.MAR.006.006 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6:7b.MAR.006.007 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

6:8b.MAR.006.008 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

6:9b.MAR.006.009 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

6:10b.MAR.006.010 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.

6:11b.MAR.006.011 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

6:12b.MAR.006.012 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

6:13b.MAR.006.013 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

6:14b.MAR.006.014 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

6:15b.MAR.006.015 И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.

6:16b.MAR.006.016 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

6:17b.MAR.006.017 Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

6:18b.MAR.006.018 Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

6:19b.MAR.006.019 Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

6:20b.MAR.006.020 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

6:21b.MAR.006.021 И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

6:22b.MAR.006.022 и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

6:23b.MAR.006.023 И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

6:24b.MAR.006.024 А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.

6:25b.MAR.006.025 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.

6:26b.MAR.006.026 И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

6:27b.MAR.006.027 И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

6:28b.MAR.006.028 и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

6:29b.MAR.006.029 И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

6:30b.MAR.006.030 И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

6:31b.MAR.006.031 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

6:32b.MAR.006.032 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

6:33b.MAR.006.033 А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

6:34b.MAR.006.034 И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

6:35b.MAR.006.035 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

6:36b.MAR.006.036 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

6:37b.MAR.006.037 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?

6:38b.MAR.006.038 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

6:39b.MAR.006.039 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

6:40b.MAR.006.040 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

6:41b.MAR.006.041 И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

6:42b.MAR.006.042 И всички ядоха и се наситиха.

6:43b.MAR.006.043 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

6:44b.MAR.006.044 А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.

6:45b.MAR.006.045 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

6:46b.MAR.006.046 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

6:47b.MAR.006.047 И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

6:48b.MAR.006.048 И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

6:49b.MAR.006.049 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

6:50b.MAR.006.050 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

6:51b.MAR.006.051 И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

6:52b.MAR.006.052 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

6:53b.MAR.006.053 И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

6:54b.MAR.006.054 И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

6:55b.MAR.006.055 и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

6:56b.MAR.006.056 И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

7

7:1b.MAR.007.001 Събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

7:2b.MAR.007.002 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

7:3b.MAR.007.003 (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си омият ръцете до лактите;

7:4b.MAR.007.004 когато се връщат от пазар; не ядат ако се не омият. Има и много други неща, които са приели да държат,_— измивания на чаши, шулета, и медни съдове [и одрове]).

7:5b.MAR.007.005 И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

7:6b.MAR.007.006 А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано:_— "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

7:7b.MAR.007.007 Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди".

7:8b.MAR.007.008 е оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

7:9b.MAR.007.009 И каза им: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

7:10b.MAR.007.010 Защото Мойсей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

7:11b.MAR.007.011 Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, сиреч, подарено Богу, това прави разлика;

7:12b.MAR.007.012 вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

7:13b.MAR.007.013 И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща подобни на това.

7:14b.MAR.007.014 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

7:15b.MAR.007.015 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

7:16b.MAR.007.016 ко има някой уши да слуша, нека слуша].

7:17b.MAR.007.017 И като остави народа и влезе вкъщи учениците Му Го попитаха за притчата.

7:18b.MAR.007.018 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

7:19b.MAR.007.019 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти).

7:20b.MAR.007.020 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

7:21b.MAR.007.021 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

7:22b.MAR.007.022 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

7:23b.MAR.007.023 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

7:24b.MAR.007.024 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

7:25b.MAR.007.025 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде та падна пред нозете Му.

7:26b.MAR.007.026 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка) И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

7:27b.MAR.007.027 А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

7:28b.MAR.007.028 А тя в отговор Му каза: Така Господи; но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.

7:29b.MAR.007.029 И рече й: 3а тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

7:30b.MAR.007.030 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

7:31b.MAR.007.031 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

7:32b.MAR.007.032 И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.

7:33b.MAR.007.033 Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

7:34b.MAR.007.034 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

7:35b.MAR.007.035 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

7:36b.MAR.007.036 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

7:37b.MAR.007.037 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

8

8:1b.MAR.008.001 През ония дни, когато пак се беше сбрало голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

8:2b.MAR.008.002 О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

8:3b.MAR.008.003 Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

8:4b.MAR.008.004 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

8:5b.MAR.008.005 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

8:6b.MAR.008.006 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

8:7b.MAR.008.007 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

8:8b.MAR.008.008 Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

8:9b.MAR.008.009 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.

8:10b.MAR.008.010 А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.

8:11b.MAR.008.011 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

8:12b.MAR.008.012 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

8:13b.MAR.008.013 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

8:14b.MAR.008.014 Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

8:15b.MAR.008.015 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

8:16b.MAR.008.016 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

8:17b.MAR.008.017 А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

8:18b.MAR.008.018 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

8:19b.MAR.008.019 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.

8:20b.MAR.008.020 И когато седемте_— на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Седем.

8:21b.MAR.008.021 И каза им: Не разбирате ли още?

8:22b.MAR.008.022 Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

8:23b.MAR.008.023 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

8:24b.MAR.008.024 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

8:25b.MAR.008.025 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

8:26b.MAR.008.026 изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

8:27b.MAR.008.027 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

8:28b.MAR.008.028 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други_— Илия; а трети_— един от пророците.

8:29b.MAR.008.029 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

8:30b.MAR.008.030 И заръча им никому да не казват за Него.

8:31b.MAR.008.031 И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

8:32b.MAR.008.032 И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.

8:33b.MAR.008.033 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

8:34b.MAR.008.034 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

8:35b.MAR.008.035 Защото който иска да спаси живота*(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

8:36b.MAR.008.036 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

8:37b.MAR.008.037 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

8:38b.MAR.008.038 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.

9

9:1b.MAR.009.001 И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

9:2b.MAR.009.002 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

9:3b.MAR.009.003 Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.

9:4b.MAR.009.004 И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.

9:5b.MAR.009.005 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;

9:6b.MAR.009.006 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

9:7b.MAR.009.007 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

9:8b.MAR.009.008 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

9:9b.MAR.009.009 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

9:10b.MAR.009.010 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

9:11b.MAR.009.011 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

9:12b.MAR.009.012 А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син?_— писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

9:13b.MAR.009.013 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

9:14b.MAR.009.014 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

9:15b.MAR.009.015 И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

9:16b.MAR.009.016 И Той ги попита: 3а какво се препирате с тях?

9:17b.MAR.009.017 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

9:18b.MAR.009.018 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.

9:19b.MAR.009.019 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

9:20b.MAR.009.020 И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

9:21b.MAR.009.021 И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.

9:22b.MAR.009.022 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

9:23b.MAR.009.023 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

9:24b.MAR.009.024 днага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.

9:25b.MAR.009.025 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.

9:26b.MAR.009.026 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.

9:27b.MAR.009.027 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.

9:28b.MAR.009.028 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

9:29b.MAR.009.029 каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

9:30b.MAR.009.030 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

9:31b.MAR.009.031 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

9:32b.MAR.009.032 Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.

9:33b.MAR.009.033 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

9:34b.MAR.009.034 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

9:35b.MAR.009.035 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

9:36b.MAR.009.036 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:

9:37b.MAR.009.037 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.

9:38b.MAR.009.038 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

9:39b.MAR.009.039 А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.

9:40b.MAR.009.040 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

9:41b.MAR.009.041 Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.

9:42b.MAR.009.042 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

9:43b.MAR.009.043 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

9:44b.MAR.009.044 ето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

9:45b.MAR.009.045 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

9:46b.MAR.009.046 ето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

9:47b.MAR.009.047 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

9:48b.MAR.009.048 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

9:49b.MAR.009.049 щото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

9:50b.MAR.009.050 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

10

10:1b.MAR.010.001 И стана оттам и дойде в юдейските предели, и местата отвъд Йордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

10:2b.MAR.010.002 О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

10:3b.MAR.010.003 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

10:4b.MAR.010.004 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

10:5b.MAR.010.005 А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

10:6b.MAR.010.006 О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

10:7b.MAR.010.007 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

10:8b.MAR.010.008 обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.

10:9b.MAR.010.009 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

10:10b.MAR.010.010 и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.

10:11b.MAR.010.011 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

10:12b.MAR.010.012 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

10:13b.MAR.010.013 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

10:14b.MAR.010.014 Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

10:15b.MAR.010.015 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

10:16b.MAR.010.016 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

10:17b.MAR.010.017 И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

10:18b.MAR.010.018 И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

10:19b.MAR.010.019 А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

10:20b.MAR.010.020 Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."

10:21b.MAR.010.021 А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.

10:22b.MAR.010.022 А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.

10:23b.MAR.010.023 Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

10:24b.MAR.010.024 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

10:25b.MAR.010.025 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.

10:26b.MAR.010.026 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

10:27b.MAR.010.027 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

10:28b.MAR.010.028 Исус ги погледна и рече: 3а човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

10:29b.MAR.010.029 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

10:30b.MAR.010.030 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

10:31b.MAR.010.031 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят*(Или: Век.) вечен живот.

10:32b.MAR.010.032 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

10:33b.MAR.010.033 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:

10:34b.MAR.010.034 Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

10:35b.MAR.010.035 и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.

10:36b.MAR.010.036 Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

10:37b.MAR.010.037 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

10:38b.MAR.010.038 Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

10:39b.MAR.010.039 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

10:40b.MAR.010.040 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

10:41b.MAR.010.041 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.

10:42b.MAR.010.042 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

10:43b.MAR.010.043 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

10:44b.MAR.010.044 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

10:45b.MAR.010.045 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

10:46b.MAR.010.046 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

10:47b.MAR.010.047 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

10:48b.MAR.010.048 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене! Ч9 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

10:49b.MAR.010.049 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

10:50b.MAR.010.050 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?

10:51b.MAR.010.051 Слепецът му рече: Учителю, да прогледам.

10:52b.MAR.010.052 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

11

11:1b.MAR.011.001 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

11:2b.MAR.011.002 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

11:3b.MAR.011.003 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

11:4b.MAR.011.004 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

11:5b.MAR.011.005 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

11:6b.MAR.011.006 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

11:7b.MAR.011.007 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

11:8b.MAR.011.008 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други_— клони, като ги сечеха от нивите.

11:9b.MAR.011.009 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!

11:10b.MAR.011.010 агословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!

11:11b.MAR.011.011 И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

11:12b.MAR.011.012 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

11:13b.MAR.011.013 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

11:14b.MAR.011.014 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

11:15b.MAR.011.015 И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

11:16b.MAR.011.016 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

11:17b.MAR.011.017 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".

11:18b.MAR.011.018 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

11:19b.MAR.011.019 А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.

11:20b.MAR.011.020 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.

11:21b.MAR.011.021 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

11:22b.MAR.011.022 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

11:23b.MAR.011.023 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

11:24b.MAR.011.024 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

11:25b.MAR.011.025 И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

11:26b.MAR.011.026 о ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

11:27b.MAR.011.027 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

11:28b.MAR.011.028 С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

11:29b.MAR.011.029 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

11:30b.MAR.011.030 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.

11:31b.MAR.011.031 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем_— От небето, ще каже_— Тогава защо не го повярвахте?

11:32b.MAR.011.032 Но ако речем: От човеците,_— бояха се от народа; защото всички искренно считаха Йоана за пророк.

11:33b.MAR.011.033 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

12

12:1b.MAR.012.001 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

12:2b.MAR.012.002 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

12:3b.MAR.012.003 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

12:4b.MAR.012.004 Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

12:5b.MAR.012.005 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

12:6b.MAR.012.006 Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.

12:7b.MAR.012.007 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

12:8b.MAR.012.008 И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.

12:9b.MAR.012.009 Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

12:10b.MAR.012.010 Не сте ли прочели нито това писание:_— "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла,

12:11b.MAR.012.011 от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"

12:12b.MAR.012.012 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

12:13b.MAR.012.013 Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

12:14b.MAR.012.014 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

12:15b.MAR.012.015 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.

12:16b.MAR.012.016 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

12:17b.MAR.012.017 Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

12:18b.MAR.012.018 След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

12:19b.MAR.012.019 Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

12:20b.MAR.012.020 Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

12:21b.MAR.012.021 Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

12:22b.MAR.012.022 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

12:23b.MAR.012.023 Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

12:24b.MAR.012.024 Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

12:25b.MAR.012.025 Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

12:26b.MAR.012.026 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?

12:27b.MAR.012.027 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

12:28b.MAR.012.028 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

12:29b.MAR.012.029 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

12:30b.MAR.012.030 и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

12:31b.MAR.012.031 ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

12:32b.MAR.012.032 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

12:33b.MAR.012.033 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

12:34b.MAR.012.034 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

12:35b.MAR.012.035 И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?

12:36b.MAR.012.036 Сам Давид каза чрез Святия Дух:_— "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие".

12:37b.MAR.012.037 Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

12:38b.MAR.012.038 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,

12:39b.MAR.012.039 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

12:40b.MAR.012.040 тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

12:41b.MAR.012.041 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

12:42b.MAR.012.042 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

12:43b.MAR.012.043 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

12:44b.MAR.012.044 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

13

13:1b.MAR.013.001 Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж, какви камъни и какви здания!

13:2b.MAR.013.002 О Обаче, трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

13:3b.MAR.013.003 А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

13:4b.MAR.013.004 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър и Яков и Йоан и Андрей Го попитаха насаме:

13:5b.MAR.013.005 Кажи ни, Кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

13:6b.MAR.013.006 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.

13:7b.MAR.013.007 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина.

13:8b.MAR.013.008 А когато чуете за войни и за военни слухове, недейте се смущава; това трябва да стане; но туй не е още свършекът.

13:9b.MAR.013.009 Защото народ ще се повдигне против народ, и царство против царство, ще има трусове на разни места, ще има и глад; а тия неща са само начало на страданията.

13:10b.MAR.013.010 А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори, и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствувате на тях.

13:11b.MAR.013.011 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в оня час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.

13:12b.MAR.013.012 Брат, брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.

13:13b.MAR.013.013 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име: но който устои до край, той ще бъде спасен.

13:14b.MAR.013.014 когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които с в Юдея, нека бягат по планините;

13:15b.MAR.013.015 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

13:16b.MAR.013.016 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.

13:17b.MAR.013.017 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни!

13:18b.MAR.013.018 При това, молете се да не стане това*(Бягането ви.) зиме;

13:19b.MAR.013.019 защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.

13:20b.MAR.013.020 И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните.

13:21b.MAR.013.021 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! Не вярвайте;

13:22b.MAR.013.022 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знания и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.

13:23b.MAR.013.023 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.

13:24b.MAR.013.024 Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

13:25b.MAR.013.025 звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят.

13:26b.MAR.013.026 Тогава ще видят Човешкия Син идещ на облаци с голяма сила и слава.

13:27b.MAR.013.027 И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

13:28b.MAR.013.028 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;

13:29b.MAR.013.029 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

13:30b.MAR.013.030 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.

13:31b.MAR.013.031 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

13:32b.MAR.013.032 А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

13:33b.MAR.013.033 Внимавайте, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще настане времето.

13:34b.MAR.013.034 Понеже това ще бъде както кога човек, живущ в чужбина, като остави къщата си, и даде власт на слугите си, всекиму особената му работа, заповяда и на вратаря да бди.

13:35b.MAR.013.035 Бдете, прочее, (защото не знаете кога и ще дойде господарят на къщата_— вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта),

13:36b.MAR.013.036 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

13:37b.MAR.013.037 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.

14

14:1b.MAR.014.001 А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.

14:2b.MAR.014.002 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

14:3b.MAR.014.003 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

14:4b.MAR.014.004 А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

14:5b.MAR.014.005 защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

14:6b.MAR.014.006 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.

14:7b.MAR.014.007 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

14:8b.MAR.014.008 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

14:9b.MAR.014.009 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

14:10b.MAR.014.010 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

14:11b.MAR.014.011 Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

14:12b.MAR.014.012 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

14:13b.MAR.014.013 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14:14b.MAR.014.014 И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?

14:15b.MAR.014.015 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

14:16b.MAR.014.016 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14:17b.MAR.014.017 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

14:18b.MAR.014.018 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.

14:19b.MAR.014.019 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

14:20b.MAR.014.020 А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

14:21b.MAR.014.021 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

14:22b.MAR.014.022 когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

14:23b.MAR.014.023 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

14:24b.MAR.014.024 рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

14:25b.MAR.014.025 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

14:26b.MAR.014.026 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

14:27b.MAR.014.027 Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".

14:28b.MAR.014.028 А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

14:29b.MAR.014.029 А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.

14:30b.MAR.014.030 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

14:31b.MAR.014.031 А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

14:32b.MAR.014.032 Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

14:33b.MAR.014.033 И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

14:34b.MAR.014.034 И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

14:35b.MAR.014.035 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

14:36b.MAR.014.036 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

14:37b.MAR.014.037 И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?

14:38b.MAR.014.038 Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

14:39b.MAR.014.039 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

14:40b.MAR.014.040 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

14:41b.MAR.014.041 И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

14:42b.MAR.014.042 Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

14:43b.MAR.014.043 И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.

14:44b.MAR.014.044 А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.

14:45b.MAR.014.045 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.

14:46b.MAR.014.046 И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

14:47b.MAR.014.047 А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

14:48b.MAR.014.048 Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

14:49b.MAR.014.049 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.

14:50b.MAR.014.050 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

14:51b.MAR.014.051 И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

14:52b.MAR.014.052 А той, като остави плащаницата, избяга гол.

14:53b.MAR.014.053 И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

14:54b.MAR.014.054 А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

14:55b.MAR.014.055 И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

14:56b.MAR.014.056 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

14:57b.MAR.014.057 Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

14:58b.MAR.014.058 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

14:59b.MAR.014.059 Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

14:60b.MAR.014.060 Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

14:61b.MAR.014.061 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

14:62b.MAR.014.062 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

14:63b.MAR.014.063 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

14:64b.MAR.014.064 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

14:65b.MAR.014.065 И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

14:66b.MAR.014.066 И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

14:67b.MAR.014.067 и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

14:68b.MAR.014.068 А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.

14:69b.MAR.014.069 Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

14:70b.MAR.014.070 той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

14:71b.MAR.014.071 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

14:72b.MAR.014.072 И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

15

15:1b.MAR.015.001 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

15:2b.MAR.015.002 И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

15:3b.MAR.015.003 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

15:4b.MAR.015.004 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

15:5b.MAR.015.005 О Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;

15:6b.MAR.015.006 Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

15:7b.MAR.015.007 А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

15:8b.MAR.015.008 А в онова време имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

15:9b.MAR.015.009 И народът се изкачи и почна да иска от Пилата да им направи, каквото имаше обичай да прави.

15:10b.MAR.015.010 А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

15:11b.MAR.015.011 (понеже видя, че главните свещеници от завист бяха Го предали).

15:12b.MAR.015.012 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.

15:13b.MAR.015.013 Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски цар?

15:14b.MAR.015.014 А те пак изкрещяха: Разпни Го!

15:15b.MAR.015.015 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни го!

15:16b.MAR.015.016 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.

15:17b.MAR.015.017 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.

15:18b.MAR.015.018 И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни, та го положиха на главата Му.

15:19b.MAR.015.019 и почнаха да Го поздравяват със: Здравей, царю Юдейски!

15:20b.MAR.015.020 И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки, кланяха Му се.

15:21b.MAR.015.021 И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата мантия и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.

15:22b.MAR.015.022 И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.

15:23b.MAR.015.023 И завеждат Исуса на мястото Голгота, което значи лобно място.

15:24b.MAR.015.024 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.

15:25b.MAR.015.025 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.

15:26b.MAR.015.026 А беше третият час, когато Го разпнаха.

15:27b.MAR.015.027 А надписът на обвинението Му бе написан така: Юдейският Цар.

15:28b.MAR.015.028 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.

15:29b.MAR.015.029 се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].

15:30b.MAR.015.030 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма, и за три дни го пак съграждаш,

15:31b.MAR.015.031 спаси Себе Си и слез от кръста.

15:32b.MAR.015.032 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха помежду си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

15:33b.MAR.015.033 Христос Израилевият цар, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.

15:34b.MAR.015.034 А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.

15:35b.MAR.015.035 И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои, Лама Савахтани?" което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

15:36b.MAR.015.036 И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.

15:37b.MAR.015.037 И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.

15:38b.MAR.015.038 А Исус, като издаде силен глас, издъхна.

15:39b.MAR.015.039 И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

15:40b.MAR.015.040 стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.

15:41b.MAR.015.041 които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.

15:42b.MAR.015.042 И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден, сиреч, срещу събота,

15:43b.MAR.015.043 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.

15:44b.MAR.015.044 А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.

15:45b.MAR.015.045 И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Йосифа.

15:46b.MAR.015.046 И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.

15:47b.MAR.015.047 А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.

16

16:1b.MAR.016.001 А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.

16:2b.MAR.016.002 О Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.

16:3b.MAR.016.003 И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгрея слънцето.

16:4b.MAR.016.004 И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата?_— защото беше твърде голям.*(Последните четири думи са преместени от края на 4-тия стих.)

16:5b.MAR.016.005 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.

16:6b.MAR.016.006 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.

16:7b.MAR.016.007 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.

16:8b.MAR.016.008 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

16:9b.MAR.016.009 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.

16:10b.MAR.016.010 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса.

16:11b.MAR.016.011 Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

16:12b.MAR.016.012 Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.

16:13b.MAR.016.013 И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.

16:14b.MAR.016.014 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.

16:15b.MAR.016.015 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

16:16b.MAR.016.016 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

16:17b.MAR.016.017 И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

16:18b.MAR.016.018 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

16:19b.MAR.016.019 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.

16:20b.MAR.016.020 А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърдяваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин.