Jonah (Bulgarian)

1

1:1b.JON.001.001 Господнето слово дойде към Йона Аматиевия син и рече:

1:2b.JON.001.002 Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него; защото нечестието му възлезе пред мене.

1:3b.JON.001.003 Но Йона стана да побягне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си, и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господнето присъствие.

1:4b.JON.001.004 Но Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът бедстваше да се разбие.

1:5b.JON.001.005 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал във вътрешностите на кораба, и спеше дълбоко.

1:6b.JON.001.006 За това, корабоначалникът се приближи при него, та му рече: Защо така, ти който спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

1:7b.JON.001.007 После си рекоха един на друг: Елате, да си хвърлим жребие, та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Йона.

1:8b.JON.001.008 Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? И от де идеш? От коя си земя? И от кои си люде?

1:9b.JON.001.009 А той им рече: Аз съм Евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.

1:10b.JON.001.010 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже беше им казал.)

1:11b.JON.001.011 Тогава му рекоха: Що да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

1:12b.JON.001.012 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

1:13b.JON.001.013 Но пак, човеците гребяха силно, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

1:14b.JON.001.014 За това, извикаха към Господа, казвайки: Молим ти се, Господи, молим ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото ти, Господи, си сторил каквото си искал.

1:15b.JON.001.015 И тъй, взеха Йона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

1:16b.JON.001.016 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

1:17b.JON.001.017 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три деня и три нощи.

2

2:1b.JON.002.001 Тогава Йона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза: -

2:2b.JON.002.002 В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на Шеол извиках, и Ти чу гласа ми.

2:3b.JON.002.003 Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, И потоци ме обиколиха; Всичките твои вълни и големи води преминаха над мене.

2:4b.JON.002.004 И аз рекох: отхвърлен съм отпред очите Ти; Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.

2:5b.JON.002.005 Водите ме обкръжиха дори до душа, Бездната ме обгърна, Морският бурен се обви около главата ми.

2:6b.JON.002.006 Слязох до дъното на планините; Земните лостове ме затвориха завинаги; Но пак, Ти, Господи Боже мой, си избавил живота ми из рова.

2:7b.JON.002.007 Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа, И молитвата ми влезе при Тебе в светия Ти храм.

2:8b.JON.002.008 Ония, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, спазвана за тях.

2:9b.JON.002.009 Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; Ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа.

2:10b.JON.002.010 И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.

3

3:1b.JON.003.001 И Господнето слово дойде втори път към Йона и рече:

3:2b.JON.003.002 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.

3:3b.JON.003.003 И тъй, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три деня, за да се обходи.

3:4b.JON.003.004 И Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет деня, и Ниневия ще бъде съсипана.

3:5b.JON.003.005 И Ниневийските жители повярваха Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;

3:6b.JON.003.006 понеже вестта бе стигнала до Ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.

3:7b.JON.003.007 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи - Човеците и животните, говедата и овците, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; 8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

3:8b.JON.003.008 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия си гняв, та не погинем?

3:9b.JON.003.009 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и го не направи.

4

4:1b.JON.004.001 А това стана много мъчно на Йона, и възнегодува.

4:2b.JON.004.002 И помоли се Господу, казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив и многомилостив, който се разкайваш за злото.

4:3b.JON.004.003 За това, моля ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.

4:4b.JON.004.004 А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

4:5b.JON.004.005 Тогава Йона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка докле види какво ще стане с града.

4:6b.JON.004.006 И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му, та да го олечки от скръбта му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.

4:7b.JON.004.007 А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.

4:8b.JON.004.008 И щом изгрея слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Йона, така щото премираше и поиска за себе си да умре, като казваше - По-добре ми е да умра, отколкото да живея.

4:9b.JON.004.009 А Бог рече на Йона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.

4:10b.JON.004.010 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.

4:11b.JON.004.011 А аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?