Ecclesiastes (Bulgarian)

1

1:1b.ECC.001.001 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

1:2b.ECC.001.002 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

1:3b.ECC.001.003 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

1:4b.ECC.001.004 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

1:5b.ECC.001.005 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

1:6b.ECC.001.006 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

1:7b.ECC.001.007 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

1:8b.ECC.001.008 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

1:9b.ECC.001.009 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

1:10b.ECC.001.010 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

1:11b.ECC.001.011 Не се помнят предишните поколения ; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

1:12b.ECC.001.012 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

1:13b.ECC.001.013 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

1:14b.ECC.001.014 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

1:15b.ECC.001.015 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

1:16b.ECC.001.016 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

1:17b.ECC.001.017 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

1:18b.ECC.001.018 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

2

2:1b.ECC.002.001 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2:2b.ECC.002.002 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

2:3b.ECC.002.003 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

2:4b.ECC.002.004 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

2:5b.ECC.002.005 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

2:6b.ECC.002.006 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

2:7b.ECC.002.007 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

2:8b.ECC.002.008 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

2:9b.ECC.002.009 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

2:10b.ECC.002.010 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

2:11b.ECC.002.011 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

2:12b.ECC.002.012 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

2:13b.ECC.002.013 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

2:14b.ECC.002.014 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

2:15b.ECC.002.015 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

2:16b.ECC.002.016 Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

2:17b.ECC.002.017 За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

2:18b.ECC.002.018 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

2:19b.ECC.002.019 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

2:20b.ECC.002.020 За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

2:21b.ECC.002.021 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

2:22b.ECC.002.022 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

2:23b.ECC.002.023 Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

2:24b.ECC.002.024 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

2:25b.ECC.002.025 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

2:26b.ECC.002.026 Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

3

3:1b.ECC.003.001 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

3:2b.ECC.003.002 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3:3b.ECC.003.003 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

3:4b.ECC.003.004 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

3:5b.ECC.003.005 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

3:6b.ECC.003.006 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

3:7b.ECC.003.007 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

3:8b.ECC.003.008 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

3:9b.ECC.003.009 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

3:10b.ECC.003.010 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

3:11b.ECC.003.011 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

3:12b.ECC.003.012 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

3:13b.ECC.003.013 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

3:14b.ECC.003.014 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

3:15b.ECC.003.015 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

3:16b.ECC.003.016 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

3:17b.ECC.003.017 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

3:18b.ECC.003.018 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

3:19b.ECC.003.019 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

3:20b.ECC.003.020 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

3:21b.ECC.003.021 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

3:22b.ECC.003.022 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?

4

4:1b.ECC.004.001 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

4:2b.ECC.004.002 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

4:3b.ECC.004.003 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4:4b.ECC.004.004 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

4:5b.ECC.004.005 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

4:6b.ECC.004.006 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

4:7b.ECC.004.007 Тогава изново видях само суета под слънцето.

4:8b.ECC.004.008 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

4:9b.ECC.004.009 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

4:10b.ECC.004.010 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

4:11b.ECC.004.011 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?

4:12b.ECC.004.012 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

4:13b.ECC.004.013 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

4:14b.ECC.004.014 Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

4:15b.ECC.004.015 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

4:16b.ECC.004.016 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

5

5:1b.ECC.005.001 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

5:2b.ECC.005.002 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

5:3b.ECC.005.003 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

5:4b.ECC.005.004 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5:5b.ECC.005.005 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

5:6b.ECC.005.006 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

5:7b.ECC.005.007 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

5:8b.ECC.005.008 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

5:9b.ECC.005.009 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

5:10b.ECC.005.010 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

5:11b.ECC.005.011 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

5:12b.ECC.005.012 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

5:13b.ECC.005.013 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

5:14b.ECC.005.014 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

5:15b.ECC.005.015 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

5:16b.ECC.005.016 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

5:17b.ECC.005.017 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

5:18b.ECC.005.018 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

5:19b.ECC.005.019 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

5:20b.ECC.005.020 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

6

6:1b.ECC.006.001 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

6:2b.ECC.006.002 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

6:3b.ECC.006.003 Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

6:4b.ECC.006.004 Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;

6:5b.ECC.006.005 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.

6:6b.ECC.006.006 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?

6:7b.ECC.006.007 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

6:8b.ECC.006.008 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

6:9b.ECC.006.009 По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

6:10b.ECC.006.010 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.

6:11b.ECC.006.011 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?

6:12b.ECC.006.012 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

7

7:1b.ECC.007.001 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

7:2b.ECC.007.002 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

7:3b.ECC.007.003 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

7:4b.ECC.007.004 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

7:5b.ECC.007.005 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

7:6b.ECC.007.006 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7:7b.ECC.007.007 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

7:8b.ECC.007.008 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

7:9b.ECC.007.009 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

7:10b.ECC.007.010 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

7:11b.ECC.007.011 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

7:12b.ECC.007.012 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

7:13b.ECC.007.013 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

7:14b.ECC.007.014 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

7:15b.ECC.007.015 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

7:16b.ECC.007.016 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

7:17b.ECC.007.017 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

7:18b.ECC.007.018 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

7:19b.ECC.007.019 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

7:20b.ECC.007.020 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

7:21b.ECC.007.021 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

7:22b.ECC.007.022 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

7:23b.ECC.007.023 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

7:24b.ECC.007.024 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

7:25b.ECC.007.025 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

7:26b.ECC.007.026 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

7:27b.ECC.007.027 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

7:28b.ECC.007.028 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

7:29b.ECC.007.029 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

8

8:1b.ECC.008.001 Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променя.

8:2b.ECC.008.002 Аз те съветвам да пазиш царевата заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

8:3b.ECC.008.003 Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствай в лоша работа; Защото върши всичко, каквото иска,

8:4b.ECC.008.004 Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

8:5b.ECC.008.005 Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

8:6b.ECC.008.006 Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

8:7b.ECC.008.007 Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

8:8b.ECC.008.008 Няма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

8:9b.ECC.008.009 Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властва над човека за негова повреда.

8:10b.ECC.008.010 При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали в святото място; И те бидоха забравени в града дето бяха така сторили. И това е суета.

8:11b.ECC.008.011 Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, За това сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло.

8:12b.ECC.008.012 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, Пак аз това зная, че ще бъде добре На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

8:13b.ECC.008.013 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

8:14b.ECC.008.014 Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

8:15b.ECC.008.015 За това, аз похвалих веселбата, Защото на човека няма по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

8:16b.ECC.008.016 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни деня ни нощя,

8:17b.ECC.008.017 Тогава видях всичкото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

9

9:1b.ECC.009.001 Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

9:2b.ECC.009.002 Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

9:3b.ECC.009.003 Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

9:4b.ECC.009.004 Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

9:5b.ECC.009.005 Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

9:6b.ECC.009.006 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.

9:7b.ECC.009.007 Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

9:8b.ECC.009.008 Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9:9b.ECC.009.009 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

9:10b.ECC.009.010 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш.

9:11b.ECC.009.011 Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

9:12b.ECC.009.012 Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

9:13b.ECC.009.013 И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма:)

9:14b.ECC.009.014 Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.

9:15b.ECC.009.015 Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.

9:16b.ECC.009.016 Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

9:17b.ECC.009.017 Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.

9:18b.ECC.009.018 Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.

10

10:1b.ECC.010.001 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

10:2b.ECC.010.002 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

10:3b.ECC.010.003 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

10:4b.ECC.010.004 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

10:5b.ECC.010.005 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

10:6b.ECC.010.006 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

10:7b.ECC.010.007 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

10:8b.ECC.010.008 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

10:9b.ECC.010.009 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10:10b.ECC.010.010 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

10:11b.ECC.010.011 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

10:12b.ECC.010.012 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

10:13b.ECC.010.013 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

10:14b.ECC.010.014 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

10:15b.ECC.010.015 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

10:16b.ECC.010.016 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

10:17b.ECC.010.017 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

10:18b.ECC.010.018 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

10:19b.ECC.010.019 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

10:20b.ECC.010.020 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

11

11:1b.ECC.011.001 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш.

11:2b.ECC.011.002 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

11:3b.ECC.011.003 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

11:4b.ECC.011.004 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

11:5b.ECC.011.005 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото дето падне дървото, там ще си остане.

11:6b.ECC.011.006 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

11:7b.ECC.011.007 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.

11:8b.ECC.011.008 Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;

11:9b.ECC.011.009 Както не знаеш как се движи (Еврейски: какъв е пътят на) духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, който прави всичко.

11:10b.ECC.011.010 Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

12

12:1b.ECC.012.001 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.

12:2b.ECC.012.002 Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

12:3b.ECC.012.003 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;

12:4b.ECC.012.004 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.

12:5b.ECC.012.005 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.

12:6b.ECC.012.006 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

12:7b.ECC.012.007 Весели се, младежо, в младостта си, И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по нравите (Еврейски: пътищата) на сърцето си, и според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

12:8b.ECC.012.008 и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

12:9b.ECC.012.009 За това отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си всичко що докарваневоля; Защото младостта и юношеството са суета. Глава 12

12:10b.ECC.012.010 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

12:11b.ECC.012.011 Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

12:12b.ECC.012.012 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

12:13b.ECC.012.013 Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)

12:14b.ECC.012.014 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.