Proverbs (Bulgarian)

Proverbs (Bulgarian)

1

1:1b.PRO.001.001 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

1:2b.PRO.001.002 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

1:3b.PRO.001.003 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

1:4b.PRO.001.004 За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

1:5b.PRO.001.005 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

1:6b.PRO.001.006 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

1:7b.PRO.001.007 Страх от Господа е начало на* мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

1:8b.PRO.001.008 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

1:9b.PRO.001.009 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

1:10b.PRO.001.010 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

1:11b.PRO.001.011 Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

1:12b.PRO.001.012 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

1:13b.PRO.001.013 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

1:14b.PRO.001.014 Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

1:15b.PRO.001.015 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

1:16b.PRO.001.016 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

1:17b.PRO.001.017 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

1:18b.PRO.001.018 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

1:19b.PRO.001.019 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

1:20b.PRO.001.020 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

1:21b.PRO.001.021 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

1:22b.PRO.001.022 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

1:23b.PRO.001.023 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

1:24b.PRO.001.024 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

1:25b.PRO.001.025 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

1:26b.PRO.001.026 То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

1:27b.PRO.001.027 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

1:28b.PRO.001.028 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

1:29b.PRO.001.029 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

1:30b.PRO.001.030 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

1:31b.PRO.001.031 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

1:32b.PRO.001.032 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

1:33b.PRO.001.033 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

2

2:1b.PRO.002.001 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

2:2b.PRO.002.002 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

2:3b.PRO.002.003 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

2:4b.PRO.002.004 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

2:5b.PRO.002.005 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

2:6b.PRO.002.006 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.

2:7b.PRO.002.007 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

2:8b.PRO.002.008 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

2:9b.PRO.002.009 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

2:10b.PRO.002.010 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

2:11b.PRO.002.011 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

2:12b.PRO.002.012 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -

2:13b.PRO.002.013 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

2:14b.PRO.002.014 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -

2:15b.PRO.002.015 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -

2:16b.PRO.002.016 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

2:17b.PRO.002.017 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

2:18b.PRO.002.018 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите*;

2:19b.PRO.002.019 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -

2:20b.PRO.002.020 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

2:21b.PRO.002.021 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

2:22b.PRO.002.022 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

3

3:1b.PRO.003.001 Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

3:2b.PRO.003.002 Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

3:3b.PRO.003.003 Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

3:4b.PRO.003.004 Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

3:5b.PRO.003.005 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.

3:6b.PRO.003.006 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

3:7b.PRO.003.007 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

3:8b.PRO.003.008 Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.

3:9b.PRO.003.009 Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

3:10b.PRO.003.010 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

3:11b.PRO.003.011 Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

3:12b.PRO.003.012 Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

3:13b.PRO.003.013 Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

3:14b.PRO.003.014 Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато..

3:15b.PRO.003.015 Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

3:16b.PRO.003.016 Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

3:17b.PRO.003.017 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

3:18b.PRO.003.018 Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

3:19b.PRO.003.019 С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

3:20b.PRO.003.020 Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

3:21b.PRO.003.021 Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

3:22b.PRO.003.022 Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

3:23b.PRO.003.023 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

3:24b.PRO.003.024 Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

3:25b.PRO.003.025 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

3:26b.PRO.003.026 Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.

3:27b.PRO.003.027 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

3:28b.PRO.003.028 Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада .

3:29b.PRO.003.029 Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

3:30b.PRO.003.030 Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.

3:31b.PRO.003.031 Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

3:32b.PRO.003.032 Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

3:33b.PRO.003.033 Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

3:34b.PRO.003.034 Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.

4

4:1b.PRO.004.001 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам. Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.

4:2b.PRO.004.002 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.

4:3b.PRO.004.003 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,

4:4b.PRO.004.004 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,

4:5b.PRO.004.005 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.

4:6b.PRO.004.006 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.

4:7b.PRO.004.007 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.

4:8b.PRO.004.008 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.

4:9b.PRO.004.009 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона

4:10b.PRO.004.010 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.

4:11b.PRO.004.011 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.

4:12b.PRO.004.012 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.

4:13b.PRO.004.013 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.

4:14b.PRO.004.014 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.

4:15b.PRO.004.015 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.

4:16b.PRO.004.016 Защото те не заспиват, око не сторят зло, И сън не ги хваща, ако не спънат някого.

4:17b.PRO.004.017 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.

4:18b.PRO.004.018 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.

4:19b.PRO.004.019 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.

4:20b.PRO.004.020 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.

4:21b.PRO.004.021 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;

4:22b.PRO.004.022 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.

4:23b.PRO.004.023 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.

4:24b.PRO.004.024 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.

4:25b.PRO.004.025 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.

4:26b.PRO.004.026 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.

4:27b.PRO.004.027 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.

5

5:1b.PRO.005.001 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

5:2b.PRO.005.002 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

5:3b.PRO.005.003 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

5:4b.PRO.005.004 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5:5b.PRO.005.005 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

5:6b.PRO.005.006 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

5:7b.PRO.005.007 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

5:8b.PRO.005.008 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

5:9b.PRO.005.009 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

5:10b.PRO.005.010 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

5:11b.PRO.005.011 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

5:12b.PRO.005.012 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

5:13b.PRO.005.013 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

5:14b.PRO.005.014 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

5:15b.PRO.005.015 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

5:16b.PRO.005.016 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

5:17b.PRO.005.017 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

5:18b.PRO.005.018 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

5:19b.PRO.005.019 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

5:20b.PRO.005.020 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

5:21b.PRO.005.021 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

5:22b.PRO.005.022 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

5:23b.PRO.005.023 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

6

6:1b.PRO.006.001 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

6:2b.PRO.006.002 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

6:3b.PRO.006.003 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

6:4b.PRO.006.004 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

6:5b.PRO.006.005 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца , И като птица от ръката на птицоловец.

6:6b.PRO.006.006 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

6:7b.PRO.006.007 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

6:8b.PRO.006.008 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

6:9b.PRO.006.009 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

6:10b.PRO.006.010 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

6:11b.PRO.006.011 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

6:12b.PRO.006.012 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

6:13b.PRO.006.013 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

6:14b.PRO.006.014 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

6:15b.PRO.006.015 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

6:16b.PRO.006.016 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

6:17b.PRO.006.017 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

6:18b.PRO.006.018 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

6:19b.PRO.006.019 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

6:20b.PRO.006.020 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

6:21b.PRO.006.021 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

6:22b.PRO.006.022 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

6:23b.PRO.006.023 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

6:24b.PRO.006.024 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

6:25b.PRO.006.025 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

6:26b.PRO.006.026 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

6:27b.PRO.006.027 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

6:28b.PRO.006.028 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

6:29b.PRO.006.029 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

6:30b.PRO.006.030 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

6:31b.PRO.006.031 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

6:32b.PRO.006.032 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

6:33b.PRO.006.033 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

6:34b.PRO.006.034 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

6:35b.PRO.006.035 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.

7

7:1b.PRO.007.001 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

7:2b.PRO.007.002 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

7:3b.PRO.007.003 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

7:4b.PRO.007.004 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

7:5b.PRO.007.005 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

7:6b.PRO.007.006 Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си

7:7b.PRO.007.007 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

7:8b.PRO.007.008 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

7:9b.PRO.007.009 Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

7:10b.PRO.007.010 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

7:11b.PRO.007.011 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи

7:12b.PRO.007.012 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

7:13b.PRO.007.013 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

7:14b.PRO.007.014 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

7:15b.PRO.007.015 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

7:16b.PRO.007.016 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

7:17b.PRO.007.017 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

7:18b.PRO.007.018 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

7:19b.PRO.007.019 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

7:20b.PRO.007.020 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

7:21b.PRO.007.021 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

7:22b.PRO.007.022 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

7:23b.PRO.007.023 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

7:24b.PRO.007.024 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

7:25b.PRO.007.025 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

7:26b.PRO.007.026 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

7:27b.PRO.007.027 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

8

8:1b.PRO.008.001 Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

8:2b.PRO.008.002 Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

8:3b.PRO.008.003 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

8:4b.PRO.008.004 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

8:5b.PRO.008.005 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

8:6b.PRO.008.006 Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

8:7b.PRO.008.007 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8:8b.PRO.008.008 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

8:9b.PRO.008.009 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

8:10b.PRO.008.010 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

8:11b.PRO.008.011 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

8:12b.PRO.008.012 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

8:13b.PRO.008.013 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

8:14b.PRO.008.014 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

8:15b.PRO.008.015 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

8:16b.PRO.008.016 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

8:17b.PRO.008.017 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

8:18b.PRO.008.018 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

8:19b.PRO.008.019 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

8:20b.PRO.008.020 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

8:21b.PRO.008.021 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

8:22b.PRO.008.022 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

8:23b.PRO.008.023 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

8:24b.PRO.008.024 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

8:25b.PRO.008.025 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

8:26b.PRO.008.026 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

8:27b.PRO.008.027 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

8:28b.PRO.008.028 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

8:29b.PRO.008.029 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

8:30b.PRO.008.030 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

8:31b.PRO.008.031 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

8:32b.PRO.008.032 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

8:33b.PRO.008.033 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

8:34b.PRO.008.034 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

8:35b.PRO.008.035 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

8:36b.PRO.008.036 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

9

9:1b.PRO.009.001 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

9:2b.PRO.009.002 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

9:3b.PRO.009.003 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

9:4b.PRO.009.004 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

9:5b.PRO.009.005 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

9:6b.PRO.009.006 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

9:7b.PRO.009.007 Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.

9:8b.PRO.009.008 Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

9:9b.PRO.009.009 Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

9:10b.PRO.009.010 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

9:11b.PRO.009.011 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.

9:12b.PRO.009.012 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

9:13b.PRO.009.013 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.

9:14b.PRO.009.014 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

9:15b.PRO.009.015 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва :

9:16b.PRO.009.016 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

9:17b.PRO.009.017 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

9:18b.PRO.009.018 Но той не знае, че мъртвите* са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.

10

10:1b.PRO.010.001 Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.

10:2b.PRO.010.002 Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.

10:3b.PRO.010.003 Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.

10:4b.PRO.010.004 Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.

10:5b.PRO.010.005 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

10:6b.PRO.010.006 Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.

10:7b.PRO.010.007 Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.

10:8b.PRO.010.008 Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.

10:9b.PRO.010.009 Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.

10:10b.PRO.010.010 Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.

10:11b.PRO.010.011 Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.

10:12b.PRO.010.012 Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.

10:13b.PRO.010.013 В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.

10:14b.PRO.010.014 Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.

10:15b.PRO.010.015 Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.

10:16b.PRO.010.016 Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.

10:17b.PRO.010.017 Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.

10:18b.PRO.010.018 Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.

10:19b.PRO.010.019 В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.

10:20b.PRO.010.020 Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.

10:21b.PRO.010.021 Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.

10:22b.PRO.010.022 Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.

10:23b.PRO.010.023 Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.

10:24b.PRO.010.024 Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.

10:25b.PRO.010.025 Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.

10:26b.PRO.010.026 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.

10:27b.PRO.010.027 Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.

10:28b.PRO.010.028 Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно*.

10:29b.PRO.010.029 Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.

10:30b.PRO.010.030 Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,

10:31b.PRO.010.031 Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.

10:32b.PRO.010.032 Устните на праведния знаят приятното за слушане ; А устата на нечестивите говорят извратеното.

11

11:1b.PRO.011.001 Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.

11:2b.PRO.011.002 Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.

11:3b.PRO.011.003 Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.

11:4b.PRO.011.004 В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.

11:5b.PRO.011.005 Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.

11:6b.PRO.011.006 Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.

11:7b.PRO.011.007 Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.

11:8b.PRO.011.008 Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.

11:9b.PRO.011.009 Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

11:10b.PRO.011.010 Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.

11:11b.PRO.011.011 Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.

11:12b.PRO.011.012 Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.

11:13b.PRO.011.013 Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.

11:14b.PRO.011.014 Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.

11:15b.PRO.011.015 Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.

11:16b.PRO.011.016 Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.

11:17b.PRO.011.017 Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.

11:18b.PRO.011.018 Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.

11:19b.PRO.011.019 Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.

11:20b.PRO.011.020 Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,

11:21b.PRO.011.021 Даже ръка с ръка да се съедини пак * нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.

11:22b.PRO.011.022 Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.

11:23b.PRO.011.023 Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.

11:24b.PRO.011.024 Един разпръсва щедро , но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,

11:25b.PRO.011.025 Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.

11:26b.PRO.011.026 Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.

11:27b.PRO.011.027 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.

11:28b.PRO.011.028 Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

11:29b.PRO.011.029 Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.

11:30b.PRO.011.030 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.

11:31b.PRO.011.031 Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!

12

12:1b.PRO.012.001 Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

12:2b.PRO.012.002 Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.

12:3b.PRO.012.003 Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

12:4b.PRO.012.004 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.

12:5b.PRO.012.005 Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

12:6b.PRO.012.006 Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

12:7b.PRO.012.007 Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

12:8b.PRO.012.008 Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

12:9b.PRO.012.009 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.

12:10b.PRO.012.010 Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

12:11b.PRO.012.011 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.

12:12b.PRO.012.012 Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод .

12:13b.PRO.012.013 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

12:14b.PRO.012.014 От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

12:15b.PRO.012.015 Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

12:16b.PRO.012.016 Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

12:17b.PRO.012.017 Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

12:18b.PRO.012.018 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,

12:19b.PRO.012.019 Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.

12:20b.PRO.012.020 Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

12:21b.PRO.012.021 Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.

12:22b.PRO.012.022 Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

12:23b.PRO.012.023 Благоразумният човек покрива знанието си . А сърцето на безумните наказва глупостта си .

12:24b.PRO.012.024 Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

12:25b.PRO.012.025 Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

12:26b.PRO.012.026 Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.

12:27b.PRO.012.027 Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

12:28b.PRO.012.028 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.

13

13:1b.PRO.013.001 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

13:2b.PRO.013.002 От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

13:3b.PRO.013.003 Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

13:4b.PRO.013.004 Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

13:5b.PRO.013.005 Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

13:6b.PRO.013.006 Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

13:7b.PRO.013.007 Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

13:8b.PRO.013.008 Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

13:9b.PRO.013.009 Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

13:10b.PRO.013.010 От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

13:11b.PRO.013.011 Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

13:12b.PRO.013.012 Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

13:13b.PRO.013.013 Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

13:14b.PRO.013.014 Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

13:15b.PRO.013.015 Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

13:16b.PRO.013.016 Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

13:17b.PRO.013.017 Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

13:18b.PRO.013.018 Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

13:19b.PRO.013.019 Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

13:20b.PRO.013.020 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

13:21b.PRO.013.021 Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

13:22b.PRO.013.022 Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

13:23b.PRO.013.023 Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

13:24b.PRO.013.024 Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

13:25b.PRO.013.025 Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

14

14:1b.PRO.014.001 Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

14:2b.PRO.014.002 Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

14:3b.PRO.014.003 В устата на безумния има пръчка за гордостта му , А устните на мъдрите ще ги пазят.

14:4b.PRO.014.004 Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

14:5b.PRO.014.005 Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

14:6b.PRO.014.006 Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

14:7b.PRO.014.007 Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

14:8b.PRO.014.008 Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

14:9b.PRO.014.009 Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

14:10b.PRO.014.010 Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

14:11b.PRO.014.011 Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

14:12b.PRO.014.012 Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

14:13b.PRO.014.013 Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14:14b.PRO.014.014 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

14:15b.PRO.014.015 Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

14:16b.PRO.014.016 Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

14:17b.PRO.014.017 Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

14:18b.PRO.014.018 Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

14:19b.PRO.014.019 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

14:20b.PRO.014.020 Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

14:21b.PRO.014.021 Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

14:22b.PRO.014.022 Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

14:23b.PRO.014.023 От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

14:24b.PRO.014.024 Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

14:25b.PRO.014.025 Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

14:26b.PRO.014.026 В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

14:27b.PRO.014.027 Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

14:28b.PRO.014.028 Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

14:29b.PRO.014.029 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

14:30b.PRO.014.030 Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

14:31b.PRO.014.031 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

14:32b.PRO.014.032 Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

14:33b.PRO.014.033 В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

14:34b.PRO.014.034 Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

14:35b.PRO.014.035 Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

15

15:1b.PRO.015.001 Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

15:2b.PRO.015.002 Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.

15:3b.PRO.015.003 Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.

15:4b.PRO.015.004 Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

15:5b.PRO.015.005 Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

15:6b.PRO.015.006 В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.

15:7b.PRO.015.007 Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.

15:8b.PRO.015.008 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

15:9b.PRO.015.009 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

15:10b.PRO.015.010 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

15:11b.PRO.015.011 Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

15:12b.PRO.015.012 Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

15:13b.PRO.015.013 Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

15:14b.PRO.015.014 Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.

15:15b.PRO.015.015 За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

15:16b.PRO.015.016 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

15:17b.PRO.015.017 По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

15:18b.PRO.015.018 Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

15:19b.PRO.015.019 Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.

15:20b.PRO.015.020 Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

15:21b.PRO.015.021 На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

15:22b.PRO.015.022 Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

15:23b.PRO.015.023 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана , колко е добра!

15:24b.PRO.015.024 За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу.

15:25b.PRO.015.025 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

15:26b.PRO.015.026 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

15:27b.PRO.015.027 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

15:28b.PRO.015.028 Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

15:29b.PRO.015.029 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

15:30b.PRO.015.030 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

15:31b.PRO.015.031 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

15:32b.PRO.015.032 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

15:33b.PRO.015.033 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.

16

16:1b.PRO.016.001 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

16:2b.PRO.016.002 Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

16:3b.PRO.016.003 Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

16:4b.PRO.016.004 Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

16:5b.PRO.016.005 Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

16:6b.PRO.016.006 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

16:7b.PRO.016.007 Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

16:8b.PRO.016.008 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

16:9b.PRO.016.009 Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

16:10b.PRO.016.010 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

16:11b.PRO.016.011 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

16:12b.PRO.016.012 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

16:13b.PRO.016.013 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

16:14b.PRO.016.014 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

16:15b.PRO.016.015 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16:16b.PRO.016.016 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

16:17b.PRO.016.017 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

16:18b.PRO.016.018 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

16:19b.PRO.016.019 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

16:20b.PRO.016.020 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

16:21b.PRO.016.021 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

16:22b.PRO.016.022 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

16:23b.PRO.016.023 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

16:24b.PRO.016.024 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

16:25b.PRO.016.025 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

16:26b.PRO.016.026 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

16:27b.PRO.016.027 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

16:28b.PRO.016.028 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

16:29b.PRO.016.029 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

16:30b.PRO.016.030 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

16:31b.PRO.016.031 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

16:32b.PRO.016.032 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

16:33b.PRO.016.033 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

17

17:1b.PRO.017.001 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

17:2b.PRO.017.002 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

17:3b.PRO.017.003 Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

17:4b.PRO.017.004 Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

17:5b.PRO.017.005 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

17:6b.PRO.017.006 Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

17:7b.PRO.017.007 Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

17:8b.PRO.017.008 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен*.

17:9b.PRO.017.009 Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

17:10b.PRO.017.010 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

17:11b.PRO.017.011 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

17:12b.PRO.017.012 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

17:13b.PRO.017.013 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

17:14b.PRO.017.014 Започването на разпрата е като , кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

17:15b.PRO.017.015 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

17:16b.PRO.017.016 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17:17b.PRO.017.017 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

17:18b.PRO.017.018 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

17:19b.PRO.017.019 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

17:20b.PRO.017.020 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

17:21b.PRO.017.021 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

17:22b.PRO.017.022 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

17:23b.PRO.017.023 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

17:24b.PRO.017.024 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

17:25b.PRO.017.025 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

17:26b.PRO.017.026 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им .

17:27b.PRO.017.027 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

17:28b.PRO.017.028 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

18

18:1b.PRO.018.001 Който се отлъчва от другите , търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

18:2b.PRO.018.002 Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

18:3b.PRO.018.003 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

18:4b.PRO.018.004 Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

18:5b.PRO.018.005 Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

18:6b.PRO.018.006 Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

18:7b.PRO.018.007 Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

18:8b.PRO.018.008 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

18:9b.PRO.018.009 Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

18:10b.PRO.018.010 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

18:11b.PRO.018.011 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

18:12b.PRO.018.012 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

18:13b.PRO.018.013 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

18:14b.PRO.018.014 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

18:15b.PRO.018.015 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

18:16b.PRO.018.016 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

18:17b.PRO.018.017 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18:18b.PRO.018.018 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

18:19b.PRO.018.019 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

18:20b.PRO.018.020 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

18:21b.PRO.018.021 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

18:22b.PRO.018.022 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

18:23b.PRO.018.023 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

18:24b.PRO.018.024 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

19

19:1b.PRO.019.001 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

19:2b.PRO.019.002 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си .

19:3b.PRO.019.003 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

19:4b.PRO.019.004 Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

19:5b.PRO.019.005 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

19:6b.PRO.019.006 Мнозина търсят благоволението на щедрия*, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

19:7b.PRO.019.007 Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

19:8b.PRO.019.008 Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

19:9b.PRO.019.009 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

19:10b.PRO.019.010 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

19:11b.PRO.019.011 Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

19:12b.PRO.019.012 Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

19:13b.PRO.019.013 Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

19:14b.PRO.019.014 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

19:15b.PRO.019.015 Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

19:16b.PRO.019.016 Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

19:17b.PRO.019.017 Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

19:18b.PRO.019.018 Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине*.

19:19b.PRO.019.019 Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

19:20b.PRO.019.020 Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

19:21b.PRO.019.021 Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

19:22b.PRO.019.022 Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

19:23b.PRO.019.023 Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

19:24b.PRO.019.024 Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

19:25b.PRO.019.025 Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

19:26b.PRO.019.026 Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

19:27b.PRO.019.027 Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

19:28b.PRO.019.028 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

19:29b.PRO.019.029 Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

20

20:1b.PRO.020.001 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

20:2b.PRO.020.002 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

20:3b.PRO.020.003 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

20:4b.PRO.020.004 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

20:5b.PRO.020.005 Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

20:6b.PRO.020.006 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

20:7b.PRO.020.007 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

20:8b.PRO.020.008 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

20:9b.PRO.020.009 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

20:10b.PRO.020.010 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

20:11b.PRO.020.011 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

20:12b.PRO.020.012 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

20:13b.PRO.020.013 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

20:14b.PRO.020.014 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

20:15b.PRO.020.015 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

20:16b.PRO.020.016 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

20:17b.PRO.020.017 Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

20:18b.PRO.020.018 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

20:19b.PRO.020.019 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20:20b.PRO.020.020 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

20:21b.PRO.020.021 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

20:22b.PRO.020.022 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

20:23b.PRO.020.023 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

20:24b.PRO.020.024 Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

20:25b.PRO.020.025 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това , И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

20:26b.PRO.020.026 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката .

20:27b.PRO.020.027 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

20:28b.PRO.020.028 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

20:29b.PRO.020.029 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

20:30b.PRO.020.030 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

21

21:1b.PRO.021.001 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди; Той на където иска го обръща.

21:2b.PRO.021.002 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.

21:3b.PRO.021.003 Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва

21:4b.PRO.021.004 Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.

21:5b.PRO.021.005 Мислите на трудолюбивите спомагат само да има изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.

21:6b.PRO.021.006 Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, търсят смърт.

21:7b.PRO.021.007 Грабителството на нечестивите ще ги обрече, Защото отказват да върнат това, което е право.

21:8b.PRO.021.008 Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.

21:9b.PRO.021.009 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

21:10b.PRO.021.010 Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.

21:11b.PRO.021.011 Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание,

21:12b.PRO.021.012 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.

21:13b.PRO.021.013 Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.

21:14b.PRO.021.014 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.

21:15b.PRO.021.015 Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.

21:16b.PRO.021.016 Човек, който се отбие в пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите*.

21:17b.PRO.021.017 Който обича удоволствие осиромашява, Който обича вино и масло не забогатява.

21:18b.PRO.021.018 Нечестивият ще бъде откуп за праведния, И коварният наместо праведните.

21:19b.PRO.021.019 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.

21:20b.PRO.021.020 Скъпоценно съкровище и масло се намират в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.

21:21b.PRO.021.021 Който следва правда и милост, Намира живот, правда и милост,

21:22b.PRO.021.022 Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.

21:23b.PRO.021.023 Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.

21:24b.PRO.021.024 Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

21:25b.PRO.021.025 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят

21:26b.PRO.021.026 Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.

21:27b.PRO.021.027 Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!

21:28b.PRO.021.028 Лъжливият свидетел ще загине, А човекът, който слуша поука - ще го търсят да говори всякога.

21:29b.PRO.021.029 Нечестивият човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.

21:30b.PRO.021.030 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.

22

22:1b.PRO.022.001 Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа. За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

22:2b.PRO.022.002 Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

22:3b.PRO.022.003 Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

22:4b.PRO.022.004 Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

22:5b.PRO.022.005 Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

22:6b.PRO.022.006 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

22:7b.PRO.022.007 Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

22:8b.PRO.022.008 Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

22:9b.PRO.022.009 Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

22:10b.PRO.022.010 Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

22:11b.PRO.022.011 Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

22:12b.PRO.022.012 Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

22:13b.PRO.022.013 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

22:14b.PRO.022.014 Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

22:15b.PRO.022.015 Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

22:16b.PRO.022.016 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

22:17b.PRO.022.017 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

22:18b.PRO.022.018 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

22:19b.PRO.022.019 За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

22:20b.PRO.022.020 Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

22:21b.PRO.022.021 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22:22b.PRO.022.022 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

22:23b.PRO.022.023 Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

22:24b.PRO.022.024 Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

22:25b.PRO.022.025 Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

22:26b.PRO.022.026 Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

22:27b.PRO.022.027 Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

22:28b.PRO.022.028 Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

22:29b.PRO.022.029 Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

23

23:1b.PRO.023.001 Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

23:2b.PRO.023.002 Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,

23:3b.PRO.023.003 Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

23:4b.PRO.023.004 Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

23:5b.PRO.023.005 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.

23:6b.PRO.023.006 Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

23:7b.PRO.023.007 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

23:8b.PRO.023.008 Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

23:9b.PRO.023.009 Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

23:10b.PRO.023.010 Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

23:11b.PRO.023.011 Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

23:12b.PRO.023.012 Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

23:13b.PRO.023.013 Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

23:14b.PRO.023.014 Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

23:15b.PRO.023.015 Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

23:16b.PRO.023.016 Да! сърцето* ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

23:17b.PRO.023.017 Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

23:18b.PRO.023.018 Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

23:19b.PRO.023.019 Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

23:20b.PRO.023.020 Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

23:21b.PRO.023.021 Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.

23:22b.PRO.023.022 Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

23:23b.PRO.023.023 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

23:24b.PRO.023.024 Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

23:25b.PRO.023.025 Прочее , нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

23:26b.PRO.023.026 Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

23:27b.PRO.023.027 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

23:28b.PRO.023.028 Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

23:29b.PRO.023.029 Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

23:30b.PRO.023.030 На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

23:31b.PRO.023.031 Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

23:32b.PRO.023.032 Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

23:33b.PRO.023.033 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

23:34b.PRO.023.034 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

23:35b.PRO.023.035 Удариха ме ще речеш , и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?

24

24:1b.PRO.024.001 Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

24:2b.PRO.024.002 Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

24:3b.PRO.024.003 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

24:4b.PRO.024.004 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

24:5b.PRO.024.005 Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

24:6b.PRO.024.006 Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

24:7b.PRO.024.007 Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

24:8b.PRO.024.008 Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

24:9b.PRO.024.009 Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

24:10b.PRO.024.010 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

24:11b.PRO.024.011 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.

24:12b.PRO.024.012 Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

24:13b.PRO.024.013 Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.

24:14b.PRO.024.014 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

24:15b.PRO.024.015 Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

24:16b.PRO.024.016 Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

24:17b.PRO.024.017 Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

24:18b.PRO.024.018 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

24:19b.PRO.024.019 Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

24:20b.PRO.024.020 Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

24:21b.PRO.024.021 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

24:22b.PRO.024.022 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?

24:23b.PRO.024.023 И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.

24:24b.PRO.024.024 Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

24:25b.PRO.024.025 Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

24:26b.PRO.024.026 Който дава прав отговор, Той целува в устни.

24:27b.PRO.024.027 Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

24:28b.PRO.024.028 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

24:29b.PRO.024.029 Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

24:30b.PRO.024.030 Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

24:31b.PRO.024.031 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена

24:32b.PRO.024.032 Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

24:33b.PRO.024.033 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

24:34b.PRO.024.034 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

25

25:1b.PRO.025.001 И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

25:2b.PRO.025.002 Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

25:3b.PRO.025.003 Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

25:4b.PRO.025.004 Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

25:5b.PRO.025.005 Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.

25:6b.PRO.025.006 Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

25:7b.PRO.025.007 Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

25:8b.PRO.025.008 Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът* ти.

25:9b.PRO.025.009 Разисквай делото си с противника* си сам . Но не откривай чужди тайни,

25:10b.PRO.025.010 Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

25:11b.PRO.025.011 Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.

25:12b.PRO.025.012 Както е обица и украшение от чисто злато за човек , Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

25:13b.PRO.025.013 Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

25:14b.PRO.025.014 Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.

25:15b.PRO.025.015 Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

25:16b.PRO.025.016 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

25:17b.PRO.025.017 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

25:18b.PRO.025.018 Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.

25:19b.PRO.025.019 Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

25:20b.PRO.025.020 Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

25:21b.PRO.025.021 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

25:22b.PRO.025.022 Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

25:23b.PRO.025.023 Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

25:24b.PRO.025.024 По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

25:25b.PRO.025.025 Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

25:26b.PRO.025.026 Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.

25:27b.PRO.025.027 Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

25:28b.PRO.025.028 Който не владее духа си Е като съборен град без стени.

26

26:1b.PRO.026.001 Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

26:2b.PRO.026.002 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

26:3b.PRO.026.003 Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

26:4b.PRO.026.004 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

26:5b.PRO.026.005 Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

26:6b.PRO.026.006 Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва* на себе си вреда.

26:7b.PRO.026.007 Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

26:8b.PRO.026.008 Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

26:9b.PRO.026.009 Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

26:10b.PRO.026.010 Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

26:11b.PRO.026.011 Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

26:12b.PRO.026.012 Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

26:13b.PRO.026.013 Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

26:14b.PRO.026.014 Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

26:15b.PRO.026.015 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

26:16b.PRO.026.016 Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

26:17b.PRO.026.017 Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

26:18b.PRO.026.018 Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

26:19b.PRO.026.019 Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

26:20b.PRO.026.020 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

26:21b.PRO.026.021 Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

26:22b.PRO.026.022 Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

26:23b.PRO.026.023 Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

26:24b.PRO.026.024 Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

26:25b.PRO.026.025 Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26:26b.PRO.026.026 Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

26:27b.PRO.026.027 Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

26:28b.PRO.026.028 Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

27

27:1b.PRO.027.001 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.

27:2b.PRO.027.002 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.

27:3b.PRO.027.003 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.

27:4b.PRO.027.004 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?

27:5b.PRO.027.005 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.

27:6b.PRO.027.006 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

27:7b.PRO.027.007 Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

27:8b.PRO.027.008 Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

27:9b.PRO.027.009 Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

27:10b.PRO.027.010 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

27:11b.PRO.027.011 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

27:12b.PRO.027.012 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

27:13b.PRO.027.013 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.

27:14b.PRO.027.014 Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

27:15b.PRO.027.015 Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

27:16b.PRO.027.016 Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.

27:17b.PRO.027.017 Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.

27:18b.PRO.027.018 Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.

27:19b.PRO.027.019 Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.

27:20b.PRO.027.020 Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат.

27:21b.PRO.027.021 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.

27:22b.PRO.027.022 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.

27:23b.PRO.027.023 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;

27:24b.PRO.027.024 Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.

27:25b.PRO.027.025 Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.

27:26b.PRO.027.026 Агнетата ти служат за облекло, И козлите за* купуване на нива.

27:27b.PRO.027.027 Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.

28

28:1b.PRO.028.001 Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.

28:2b.PRO.028.002 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

28:3b.PRO.028.003 Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

28:4b.PRO.028.004 Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

28:5b.PRO.028.005 Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

28:6b.PRO.028.006 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.

28:7b.PRO.028.007 Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

28:8b.PRO.028.008 Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

28:9b.PRO.028.009 Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

28:10b.PRO.028.010 Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

28:11b.PRO.028.011 Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

28:12b.PRO.028.012 Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

28:13b.PRO.028.013 Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

28:14b.PRO.028.014 Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

28:15b.PRO.028.015 Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

28:16b.PRO.028.016 О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай , че който мрази грабителство ще продължи дните си.

28:17b.PRO.028.017 Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

28:18b.PRO.028.018 Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.

28:19b.PRO.028.019 Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне* сиромашия.

28:20b.PRO.028.020 Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

28:21b.PRO.028.021 Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

28:22b.PRO.028.022 Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.

28:23b.PRO.028.023 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

28:24b.PRO.028.024 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

28:25b.PRO.028.025 Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

28:26b.PRO.028.026 Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

28:27b.PRO.028.027 Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.

28:28b.PRO.028.028 Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

29

29:1b.PRO.029.001 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

29:2b.PRO.029.002 Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

29:3b.PRO.029.003 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му .

29:4b.PRO.029.004 Чрез правосъдие царят утвърждава земята си . А който придобива подаръци я съсипва.

29:5b.PRO.029.005 Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

29:6b.PRO.029.006 В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.

29:7b.PRO.029.007 Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.

29:8b.PRO.029.008 Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

29:9b.PRO.029.009 Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

29:10b.PRO.029.010 Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат* за живота му.

29:11b.PRO.029.011 Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

29:12b.PRO.029.012 Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

29:13b.PRO.029.013 Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.

29:14b.PRO.029.014 Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

29:15b.PRO.029.015 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

29:16b.PRO.029.016 Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

29:17b.PRO.029.017 Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.

29:18b.PRO.029.018 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

29:19b.PRO.029.019 Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

29:20b.PRO.029.020 Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

29:21b.PRO.029.021 Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син*.

29:22b.PRO.029.022 Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

29:23b.PRO.029.023 Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

29:24b.PRO.029.024 Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

29:25b.PRO.029.025 Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

29:26b.PRO.029.026 Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

29:27b.PRO.029.027 Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.

30

30:1b.PRO.030.001 Думите на Якововия син Агур, Маасовия цар, Който той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;

30:2b.PRO.030.002 Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;

30:3b.PRO.030.003 Понеже не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.

30:4b.PRO.030.004 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятър в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи , ако го знаеш!

30:5b.PRO.030.005 Всяко слово божие е опитано: Той е щит на тия, които уповават на Него.

30:6b.PRO.030.006 Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.

30:7b.PRO.030.007 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -

30:8b.PRO.030.008 Отдалечи от мене измамата и лъжата: Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;

30:9b.PRO.030.009 Да не би да се преситя и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог.

30:10b.PRO.030.010 Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.

30:11b.PRO.030.011 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.

30:12b.PRO.030.012 Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.

30:13b.PRO.030.013 Има поколение - колко високо са очите им И колко са надигнати клепачите им!

30:14b.PRO.030.014 Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстите му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.

30:15b.PRO.030.015 Пиявицата има две дъщери, които викат : Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига! -

30:16b.PRO.030.016 Адът и неплодната утроба, Земята, който не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига;

30:17b.PRO.030.017 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорността към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.

30:18b.PRO.030.018 Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:

30:19b.PRO.030.019 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.

30:20b.PRO.030.020 Такъв е пътят на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.

30:21b.PRO.030.021 Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:

30:22b.PRO.030.022 Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;

30:23b.PRO.030.023 Поради омразна жена, когато се омъжи И слугиня, която измества господарката си.

30:24b.PRO.030.024 Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:

30:25b.PRO.030.025 Мравките, които не са силни люде, Но лете приготвят храната си;

30:26b.PRO.030.026 Кролиците, които са слаби люде Но поставят жилищата си на канара;

30:27b.PRO.030.027 Скакалците, които нямат цар, Но излизат всички по дружини;

30:28b.PRO.030.028 И гущерът, който можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.

30:29b.PRO.030.029 Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:

30:30b.PRO.030.030 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;

30:31b.PRO.030.031 Стегнатият през корема кон ; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.

30:32b.PRO.030.032 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.

30:33b.PRO.030.033 Защото както , като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.

31

31:1b.PRO.031.001 Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

31:2b.PRO.031.002 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

31:3b.PRO.031.003 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

31:4b.PRO.031.004 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат : Где е спиртното питие?

31:5b.PRO.031.005 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните*.

31:6b.PRO.031.006 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

31:7b.PRO.031.007 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

31:8b.PRO.031.008 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

31:9b.PRO.031.009 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

31:10b.PRO.031.010 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

31:11b.PRO.031.011 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

31:12b.PRO.031.012 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

31:13b.PRO.031.013 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

31:14b.PRO.031.014 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

31:15b.PRO.031.015 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

31:16b.PRO.031.016 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

31:17b.PRO.031.017 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

31:18b.PRO.031.018 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

31:19b.PRO.031.019 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

31:20b.PRO.031.020 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

31:21b.PRO.031.021 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

31:22b.PRO.031.022 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.

31:23b.PRO.031.023 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

31:24b.PRO.031.024 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците*;

31:25b.PRO.031.025 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

31:26b.PRO.031.026 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

31:27b.PRO.031.027 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

31:28b.PRO.031.028 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки :

31:29b.PRO.031.029 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

31:30b.PRO.031.030 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31:31b.PRO.031.031 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.


Holder of rights
Multilingual Bible Corpus

Citation Suggestion for this Object
TextGrid Repository (2025). Bulgarian Collection. Proverbs (Bulgarian). Proverbs (Bulgarian). Multilingual Parallel Bible Corpus. Multilingual Bible Corpus. https://hdl.handle.net/21.11113/0000-0016-8C6E-0