Job (Bulgarian)

1

1:1b.JOB.001.001 Имаше в земята Уз* един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

1:2b.JOB.001.002 И родиха му се седем сина и три дъщери.

1:3b.JOB.001.003 А добитъкът му беше седем хиляди овци,три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

1:4b.JOB.001.004 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

1:5b.JOB.001.005 И когато се изреждаха дните на угощението, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всичките тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

1:6b.JOB.001.006 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

1:7b.JOB.001.007 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

1:8b.JOB.001.008 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

1:9b.JOB.001.009 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

1:10b.JOB.001.010 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

1:11b.JOB.001.011 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

1:12b.JOB.001.012 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

1:13b.JOB.001.013 И един ден, когото синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

1:14b.JOB.001.014 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослите пасяха при тях,

1:15b.JOB.001.015 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

1:16b.JOB.001.016 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз са отървах да ти известя.

1:17b.JOB.001.017 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

1:18b.JOB.001.018 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

1:19b.JOB.001.019 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

1:20b.JOB.001.020 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

1:21b.JOB.001.021 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъда благословено Господното име.

1:22b.JOB.001.022 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

2

2:1b.JOB.002.001 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2:2b.JOB.002.002 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

2:3b.JOB.002.003 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

2:4b.JOB.002.004 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

2:5b.JOB.002.005 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

2:6b.JOB.002.006 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

2:7b.JOB.002.007 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

2:8b.JOB.002.008 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

2:9b.JOB.002.009 Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

2:10b.JOB.002.010 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

2:11b.JOB.002.011 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

2:12b.JOB.002.012 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.

2:13b.JOB.002.013 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

3

3:1b.JOB.003.001 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

3:2b.JOB.003.002 Иов, проговаряйки, рече: -

3:3b.JOB.003.003 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

3:4b.JOB.003.004 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

3:5b.JOB.003.005 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

3:6b.JOB.003.006 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

3:7b.JOB.003.007 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

3:8b.JOB.003.008 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

3:9b.JOB.003.009 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

3:10b.JOB.003.010 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

3:11b.JOB.003.011 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

3:12b.JOB.003.012 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

3:13b.JOB.003.013 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

3:14b.JOB.003.014 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

3:15b.JOB.003.015 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

3:16b.JOB.003.016 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

3:17b.JOB.003.017 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

3:18b.JOB.003.018 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

3:19b.JOB.003.019 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

3:20b.JOB.003.020 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

3:21b.JOB.003.021 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

3:22b.JOB.003.022 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

3:23b.JOB.003.023 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

3:24b.JOB.003.024 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

3:25b.JOB.003.025 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

3:26b.JOB.003.026 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

4

4:1b.JOB.004.001 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

4:2b.JOB.004.002 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

4:3b.JOB.004.003 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4:4b.JOB.004.004 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

4:5b.JOB.004.005 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

4:6b.JOB.004.006 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

4:7b.JOB.004.007 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

4:8b.JOB.004.008 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

4:9b.JOB.004.009 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

4:10b.JOB.004.010 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

4:11b.JOB.004.011 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

4:12b.JOB.004.012 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

4:13b.JOB.004.013 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

4:14b.JOB.004.014 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

4:15b.JOB.004.015 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

4:16b.JOB.004.016 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

4:17b.JOB.004.017 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

4:18b.JOB.004.018 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

4:19b.JOB.004.019 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

4:20b.JOB.004.020 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

4:21b.JOB.004.021 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

5

5:1b.JOB.005.001 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

5:2b.JOB.005.002 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.

5:3b.JOB.005.003 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

5:4b.JOB.005.004 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

5:5b.JOB.005.005 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

5:6b.JOB.005.006 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

5:7b.JOB.005.007 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

5:8b.JOB.005.008 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

5:9b.JOB.005.009 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;

5:10b.JOB.005.010 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

5:11b.JOB.005.011 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

5:12b.JOB.005.012 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

5:13b.JOB.005.013 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

5:14b.JOB.005.014 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

5:15b.JOB.005.015 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

5:16b.JOB.005.016 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

5:17b.JOB.005.017 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

5:18b.JOB.005.018 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

5:19b.JOB.005.019 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

5:20b.JOB.005.020 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

5:21b.JOB.005.021 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

5:22b.JOB.005.022 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

5:23b.JOB.005.023 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

5:24b.JOB.005.024 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

5:25b.JOB.005.025 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.

5:26b.JOB.005.026 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

5:27b.JOB.005.027 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

6

6:1b.JOB.006.001 А Иов в отговор рече: -

6:2b.JOB.006.002 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

6:3b.JOB.006.003 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

6:4b.JOB.006.004 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

6:5b.JOB.006.005 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

6:6b.JOB.006.006 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

6:7b.JOB.006.007 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

6:8b.JOB.006.008 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

6:9b.JOB.006.009 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

6:10b.JOB.006.010 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

6:11b.JOB.006.011 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

6:12b.JOB.006.012 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

6:13b.JOB.006.013 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

6:14b.JOB.006.014 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

6:15b.JOB.006.015 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

6:16b.JOB.006.016 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

6:17b.JOB.006.017 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

6:18b.JOB.006.018 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

6:19b.JOB.006.019 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

6:20b.JOB.006.020 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

6:21b.JOB.006.021 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

6:22b.JOB.006.022 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

6:23b.JOB.006.023 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

6:24b.JOB.006.024 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

6:25b.JOB.006.025 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

6:26b.JOB.006.026 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

6:27b.JOB.006.027 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

6:28b.JOB.006.028 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

6:29b.JOB.006.029 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

6:30b.JOB.006.030 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

7

7:1b.JOB.007.001 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

7:2b.JOB.007.002 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

7:3b.JOB.007.003 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

7:4b.JOB.007.004 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

7:5b.JOB.007.005 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

7:6b.JOB.007.006 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7:7b.JOB.007.007 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

7:8b.JOB.007.008 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

7:9b.JOB.007.009 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак;

7:10b.JOB.007.010 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

7:11b.JOB.007.011 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

7:12b.JOB.007.012 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

7:13b.JOB.007.013 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

7:14b.JOB.007.014 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

7:15b.JOB.007.015 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

7:16b.JOB.007.016 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

7:17b.JOB.007.017 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

7:18b.JOB.007.018 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

7:19b.JOB.007.019 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

7:20b.JOB.007.020 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

7:21b.JOB.007.021 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

8

8:1b.JOB.008.001 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

8:2b.JOB.008.002 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

8:3b.JOB.008.003 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

8:4b.JOB.008.004 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от* беззаконието им;

8:5b.JOB.008.005 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

8:6b.JOB.008.006 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

8:7b.JOB.008.007 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

8:8b.JOB.008.008 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

8:9b.JOB.008.009 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

8:10b.JOB.008.010 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

8:11b.JOB.008.011 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

8:12b.JOB.008.012 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

8:13b.JOB.008.013 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

8:14b.JOB.008.014 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

8:15b.JOB.008.015 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

8:16b.JOB.008.016 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

8:17b.JOB.008.017 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

8:18b.JOB.008.018 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

8:19b.JOB.008.019 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

8:20b.JOB.008.020 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

8:21b.JOB.008.021 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

8:22b.JOB.008.022 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

9

9:1b.JOB.009.001 А Иов в отговор рече:

9:2b.JOB.009.002 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

9:3b.JOB.009.003 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

9:4b.JOB.009.004 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

9:5b.JOB.009.005 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

9:6b.JOB.009.006 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

9:7b.JOB.009.007 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

9:8b.JOB.009.008 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9:9b.JOB.009.009 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства* на юг.

9:10b.JOB.009.010 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

9:11b.JOB.009.011 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

9:12b.JOB.009.012 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

9:13b.JOB.009.013 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

9:14b.JOB.009.014 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

9:15b.JOB.009.015 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

9:16b.JOB.009.016 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

9:17b.JOB.009.017 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

9:18b.JOB.009.018 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

9:19b.JOB.009.019 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

9:20b.JOB.009.020 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

9:21b.JOB.009.021 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

9:22b.JOB.009.022 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

9:23b.JOB.009.023 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

9:24b.JOB.009.024 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

9:25b.JOB.009.025 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

9:26b.JOB.009.026 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

9:27b.JOB.009.027 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

9:28b.JOB.009.028 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

9:29b.JOB.009.029 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

9:30b.JOB.009.030 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

9:31b.JOB.009.031 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

9:32b.JOB.009.032 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

9:33b.JOB.009.033 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

9:34b.JOB.009.034 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

9:35b.JOB.009.035 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

10

10:1b.JOB.010.001 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

10:2b.JOB.010.002 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

10:3b.JOB.010.003 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

10:4b.JOB.010.004 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

10:5b.JOB.010.005 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

10:6b.JOB.010.006 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

10:7b.JOB.010.007 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

10:8b.JOB.010.008 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

10:9b.JOB.010.009 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10:10b.JOB.010.010 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

10:11b.JOB.010.011 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

10:12b.JOB.010.012 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

10:13b.JOB.010.013 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

10:14b.JOB.010.014 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

10:15b.JOB.010.015 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

10:16b.JOB.010.016 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

10:17b.JOB.010.017 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си,* И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

10:18b.JOB.010.018 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

10:19b.JOB.010.019 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

10:20b.JOB.010.020 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

10:21b.JOB.010.021 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

10:22b.JOB.010.022 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.

11

11:1b.JOB.011.001 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

11:2b.JOB.011.002 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

11:3b.JOB.011.003 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

11:4b.JOB.011.004 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

11:5b.JOB.011.005 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

11:6b.JOB.011.006 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

11:7b.JOB.011.007 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

11:8b.JOB.011.008 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

11:9b.JOB.011.009 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

11:10b.JOB.011.010 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11:11b.JOB.011.011 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

11:12b.JOB.011.012 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

11:13b.JOB.011.013 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

11:14b.JOB.011.014 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

11:15b.JOB.011.015 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

11:16b.JOB.011.016 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

11:17b.JOB.011.017 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

11:18b.JOB.011.018 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

11:19b.JOB.011.019 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

11:20b.JOB.011.020 A очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

12

12:1b.JOB.012.001 Тогава Иов в отговор рече: -

12:2b.JOB.012.002 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

12:3b.JOB.012.003 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

12:4b.JOB.012.004 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

12:5b.JOB.012.005 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

12:6b.JOB.012.006 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.

12:7b.JOB.012.007 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;

12:8b.JOB.012.008 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

12:9b.JOB.012.009 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

12:10b.JOB.012.010 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

12:11b.JOB.012.011 Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?

12:12b.JOB.012.012 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.

12:13b.JOB.012.013 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

12:14b.JOB.012.014 Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

12:15b.JOB.012.015 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

12:16b.JOB.012.016 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

12:17b.JOB.012.017 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

12:18b.JOB.012.018 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

12:19b.JOB.012.019 Закарва първенците ограбени, И поваля силните.

12:20b.JOB.012.020 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

12:21b.JOB.012.021 Излива презрение върху князете, И ослабва силата* на яките.

12:22b.JOB.012.022 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

12:23b.JOB.012.023 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

12:24b.JOB.012.024 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

12:25b.JOB.012.025 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.

13

13:1b.JOB.013.001 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

13:2b.JOB.013.002 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

13:3b.JOB.013.003 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

13:4b.JOB.013.004 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

13:5b.JOB.013.005 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

13:6b.JOB.013.006 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

13:7b.JOB.013.007 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

13:8b.JOB.013.008 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

13:9b.JOB.013.009 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

13:10b.JOB.013.010 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

13:11b.JOB.013.011 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

13:12b.JOB.013.012 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

13:13b.JOB.013.013 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

13:14b.JOB.013.014 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

13:15b.JOB.013.015 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

13:16b.JOB.013.016 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

13:17b.JOB.013.017 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

13:18b.JOB.013.018 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

13:19b.JOB.013.019 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

13:20b.JOB.013.020 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

13:21b.JOB.013.021 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

13:22b.JOB.013.022 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

13:23b.JOB.013.023 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

13:24b.JOB.013.024 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

13:25b.JOB.013.025 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

13:26b.JOB.013.026 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

13:27b.JOB.013.027 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

13:28b.JOB.013.028 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

14

14:1b.JOB.014.001 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

14:2b.JOB.014.002 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

14:3b.JOB.014.003 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

14:4b.JOB.014.004 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

14:5b.JOB.014.005 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

14:6b.JOB.014.006 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

14:7b.JOB.014.007 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

14:8b.JOB.014.008 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

14:9b.JOB.014.009 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

14:10b.JOB.014.010 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

14:11b.JOB.014.011 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

14:12b.JOB.014.012 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

14:13b.JOB.014.013 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14:14b.JOB.014.014 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

14:15b.JOB.014.015 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

14:16b.JOB.014.016 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

14:17b.JOB.014.017 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

14:18b.JOB.014.018 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

14:19b.JOB.014.019 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

14:20b.JOB.014.020 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

14:21b.JOB.014.021 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

14:22b.JOB.014.022 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

15

15:1b.JOB.015.001 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

15:2b.JOB.015.002 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

15:3b.JOB.015.003 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

15:4b.JOB.015.004 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

15:5b.JOB.015.005 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

15:6b.JOB.015.006 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

15:7b.JOB.015.007 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

15:8b.JOB.015.008 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

15:9b.JOB.015.009 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

15:10b.JOB.015.010 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

15:11b.JOB.015.011 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

15:12b.JOB.015.012 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

15:13b.JOB.015.013 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

15:14b.JOB.015.014 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15:15b.JOB.015.015 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

15:16b.JOB.015.016 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

15:17b.JOB.015.017 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

15:18b.JOB.015.018 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

15:19b.JOB.015.019 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;)

15:20b.JOB.015.020 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

15:21b.JOB.015.021 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

15:22b.JOB.015.022 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

15:23b.JOB.015.023 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

15:24b.JOB.015.024 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

15:25b.JOB.015.025 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

15:26b.JOB.015.026 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

15:27b.JOB.015.027 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

15:28b.JOB.015.028 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

15:29b.JOB.015.029 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

15:30b.JOB.015.030 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

15:31b.JOB.015.031 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

15:32b.JOB.015.032 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

15:33b.JOB.015.033 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

15:34b.JOB.015.034 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

15:35b.JOB.015.035 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

16

16:1b.JOB.016.001 Тогава Иов в отговор рече:

16:2b.JOB.016.002 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

16:3b.JOB.016.003 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

16:4b.JOB.016.004 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

16:5b.JOB.016.005 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

16:6b.JOB.016.006 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

16:7b.JOB.016.007 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

16:8b.JOB.016.008 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

16:9b.JOB.016.009 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

16:10b.JOB.016.010 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

16:11b.JOB.016.011 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

16:12b.JOB.016.012 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

16:13b.JOB.016.013 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

16:14b.JOB.016.014 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

16:15b.JOB.016.015 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

16:16b.JOB.016.016 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

16:17b.JOB.016.017 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

16:18b.JOB.016.018 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

16:19b.JOB.016.019 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

16:20b.JOB.016.020 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

16:21b.JOB.016.021 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

16:22b.JOB.016.022 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.

17

17:1b.JOB.017.001 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

17:2b.JOB.017.002 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

17:3b.JOB.017.003 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

17:4b.JOB.017.004 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

17:5b.JOB.017.005 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

17:6b.JOB.017.006 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

17:7b.JOB.017.007 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

17:8b.JOB.017.008 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

17:9b.JOB.017.009 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

17:10b.JOB.017.010 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

17:11b.JOB.017.011 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

17:12b.JOB.017.012 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

17:13b.JOB.017.013 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

17:14b.JOB.017.014 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

17:15b.JOB.017.015 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

17:16b.JOB.017.016 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

18

18:1b.JOB.018.001 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:

18:2b.JOB.018.002 До кога още ще ловите думи? Първо разбирайте, и после ще говорим.

18:3b.JOB.018.003 Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?

18:4b.JOB.018.004 О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?

18:5b.JOB.018.005 Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.

18:6b.JOB.018.006 Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,

18:7b.JOB.018.007 Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.

18:8b.JOB.018.008 Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.

18:9b.JOB.018.009 Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.

18:10b.JOB.018.010 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.

18:11b.JOB.018.011 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.

18:12b.JOB.018.012 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.

18:13b.JOB.018.013 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.

18:14b.JOB.018.014 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.

18:15b.JOB.018.015 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.

18:16b.JOB.018.016 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.

18:17b.JOB.018.017 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.

18:18b.JOB.018.018 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.

18:19b.JOB.018.019 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.

18:20b.JOB.018.020 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.

18:21b.JOB.018.021 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.

19

19:1b.JOB.019.001 Тогава Иов в отговор рече:

19:2b.JOB.019.002 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

19:3b.JOB.019.003 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

19:4b.JOB.019.004 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

19:5b.JOB.019.005 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

19:6b.JOB.019.006 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

19:7b.JOB.019.007 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

19:8b.JOB.019.008 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

19:9b.JOB.019.009 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

19:10b.JOB.019.010 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

19:11b.JOB.019.011 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

19:12b.JOB.019.012 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

19:13b.JOB.019.013 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

19:14b.JOB.019.014 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

19:15b.JOB.019.015 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

19:16b.JOB.019.016 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

19:17b.JOB.019.017 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

19:18b.JOB.019.018 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19:19b.JOB.019.019 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

19:20b.JOB.019.020 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

19:21b.JOB.019.021 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

19:22b.JOB.019.022 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

19:23b.JOB.019.023 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

19:24b.JOB.019.024 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

19:25b.JOB.019.025 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

19:26b.JOB.019.026 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

19:27b.JOB.019.027 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

19:28b.JOB.019.028 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

19:29b.JOB.019.029 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

20

20:1b.JOB.020.001 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

20:2b.JOB.020.002 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

20:3b.JOB.020.003 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

20:4b.JOB.020.004 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

20:5b.JOB.020.005 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

20:6b.JOB.020.006 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.

20:7b.JOB.020.007 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?

20:8b.JOB.020.008 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

20:9b.JOB.020.009 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

20:10b.JOB.020.010 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

20:11b.JOB.020.011 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

20:12b.JOB.020.012 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.

20:13b.JOB.020.013 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

20:14b.JOB.020.014 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

20:15b.JOB.020.015 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

20:16b.JOB.020.016 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

20:17b.JOB.020.017 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

20:18b.JOB.020.018 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него*; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

20:19b.JOB.020.019 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20:20b.JOB.020.020 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

20:21b.JOB.020.021 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

20:22b.JOB.020.022 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

20:23b.JOB.020.023 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.

20:24b.JOB.020.024 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.

20:25b.JOB.020.025 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

20:26b.JOB.020.026 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

20:27b.JOB.020.027 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.

20:28b.JOB.020.028 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.

20:29b.JOB.020.029 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

21

21:1b.JOB.021.001 Тогава Иов в отговор рече:

21:2b.JOB.021.002 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

21:3b.JOB.021.003 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

21:4b.JOB.021.004 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

21:5b.JOB.021.005 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

21:6b.JOB.021.006 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

21:7b.JOB.021.007 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

21:8b.JOB.021.008 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

21:9b.JOB.021.009 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

21:10b.JOB.021.010 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

21:11b.JOB.021.011 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

21:12b.JOB.021.012 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

21:13b.JOB.021.013 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

21:14b.JOB.021.014 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

21:15b.JOB.021.015 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

21:16b.JOB.021.016 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

21:17b.JOB.021.017 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

21:18b.JOB.021.018 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

21:19b.JOB.021.019 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

21:20b.JOB.021.020 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21:21b.JOB.021.021 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

21:22b.JOB.021.022 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

21:23b.JOB.021.023 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

21:24b.JOB.021.024 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

21:25b.JOB.021.025 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

21:26b.JOB.021.026 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

21:27b.JOB.021.027 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

21:28b.JOB.021.028 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

21:29b.JOB.021.029 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

21:30b.JOB.021.030 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

21:31b.JOB.021.031 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

21:32b.JOB.021.032 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

21:33b.JOB.021.033 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

21:34b.JOB.021.034 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?

22

22:1b.JOB.022.001 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

22:2b.JOB.022.002 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.

22:3b.JOB.022.003 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?

22:4b.JOB.022.004 Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?

22:5b.JOB.022.005 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

22:6b.JOB.022.006 Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,

22:7b.JOB.022.007 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.

22:8b.JOB.022.008 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.

22:9b.JOB.022.009 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.

22:10b.JOB.022.010 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

22:11b.JOB.022.011 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

22:12b.JOB.022.012 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

22:13b.JOB.022.013 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

22:14b.JOB.022.014 Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,

22:15b.JOB.022.015 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -

22:16b.JOB.022.016 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,-

22:17b.JOB.022.017 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?-

22:18b.JOB.022.018 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

22:19b.JOB.022.019 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:

22:20b.JOB.022.020 Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?

22:21b.JOB.022.021 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

22:22b.JOB.022.022 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.

22:23b.JOB.022.023 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

22:24b.JOB.022.024 Хвърли* злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;

22:25b.JOB.022.025 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

22:26b.JOB.022.026 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

22:27b.JOB.022.027 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

22:28b.JOB.022.028 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.

22:29b.JOB.022.029 Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

22:30b.JOB.022.030 Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

23

23:1b.JOB.023.001 А Иов в отговор рече:

23:2b.JOB.023.002 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

23:3b.JOB.023.003 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

23:4b.JOB.023.004 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

23:5b.JOB.023.005 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

23:6b.JOB.023.006 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

23:7b.JOB.023.007 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

23:8b.JOB.023.008 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

23:9b.JOB.023.009 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

23:10b.JOB.023.010 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

23:11b.JOB.023.011 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

23:12b.JOB.023.012 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

23:13b.JOB.023.013 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

23:14b.JOB.023.014 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

23:15b.JOB.023.015 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

23:16b.JOB.023.016 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

23:17b.JOB.023.017 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

24

24:1b.JOB.024.001 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

24:2b.JOB.024.002 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

24:3b.JOB.024.003 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

24:4b.JOB.024.004 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

24:5b.JOB.024.005 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

24:6b.JOB.024.006 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

24:7b.JOB.024.007 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

24:8b.JOB.024.008 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

24:9b.JOB.024.009 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

24:10b.JOB.024.010 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

24:11b.JOB.024.011 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

24:12b.JOB.024.012 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

24:13b.JOB.024.013 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

24:14b.JOB.024.014 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

24:15b.JOB.024.015 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

24:16b.JOB.024.016 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

24:17b.JOB.024.017 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

24:18b.JOB.024.018 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

24:19b.JOB.024.019 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.

24:20b.JOB.024.020 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

24:21b.JOB.024.021 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

24:22b.JOB.024.022 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

24:23b.JOB.024.023 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24:24b.JOB.024.024 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

24:25b.JOB.024.025 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

25

25:1b.JOB.025.001 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -

25:2b.JOB.025.002 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.

25:3b.JOB.025.003 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

25:4b.JOB.025.004 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

25:5b.JOB.025.005 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,

25:6b.JOB.025.006 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

26

26:1b.JOB.026.001 А Иов в отговор рече: -

26:2b.JOB.026.002 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

26:3b.JOB.026.003 Как си съветвал оня, който няма милост! И какъв здрав разум си изсипал!

26:4b.JOB.026.004 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал*?

26:5b.JOB.026.005 Пред него мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

26:6b.JOB.026.006 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон+ няма покрив.

26:7b.JOB.026.007 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

26:8b.JOB.026.008 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

26:9b.JOB.026.009 Покрива лицето на престола Си, Като простира облака Си върху него.

26:10b.JOB.026.010 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

26:11b.JOB.026.011 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

26:12b.JOB.026.012 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав§.

26:13b.JOB.026.013 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей**

26:14b.JOB.026.014 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

27

27:1b.JOB.027.001 И Иов продължи беседата си като казваше:

27:2b.JOB.027.002 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

27:3b.JOB.027.003 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

27:4b.JOB.027.004 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

27:5b.JOB.027.005 да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

27:6b.JOB.027.006 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

27:7b.JOB.027.007 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.

27:8b.JOB.027.008 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

27:9b.JOB.027.009 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

27:10b.JOB.027.010 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

27:11b.JOB.027.011 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.

27:12b.JOB.027.012 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

27:13b.JOB.027.013 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

27:14b.JOB.027.014 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.

27:15b.JOB.027.015 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

27:16b.JOB.027.016 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,

27:17b.JOB.027.017 Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

27:18b.JOB.027.018 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

27:19b.JOB.027.019 Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;

27:20b.JOB.027.020 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

27:21b.JOB.027.021 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.

27:22b.JOB.027.022 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

27:23b.JOB.027.023 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.

28

28:1b.JOB.028.001 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

28:2b.JOB.028.002 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

28:3b.JOB.028.003 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

28:4b.JOB.028.004 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

28:5b.JOB.028.005 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

28:6b.JOB.028.006 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

28:7b.JOB.028.007 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

28:8b.JOB.028.008 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

28:9b.JOB.028.009 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

28:10b.JOB.028.010 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

28:11b.JOB.028.011 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

28:12b.JOB.028.012 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

28:13b.JOB.028.013 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

28:14b.JOB.028.014 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.

28:15b.JOB.028.015 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

28:16b.JOB.028.016 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

28:17b.JOB.028.017 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

28:18b.JOB.028.018 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

28:19b.JOB.028.019 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

28:20b.JOB.028.020 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-

28:21b.JOB.028.021 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

28:22b.JOB.028.022 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

28:23b.JOB.028.023 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

28:24b.JOB.028.024 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

28:25b.JOB.028.025 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

28:26b.JOB.028.026 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

28:27b.JOB.028.027 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

28:28b.JOB.028.028 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

29

29:1b.JOB.029.001 И Иов още продължи беседата си като казваше:

29:2b.JOB.029.002 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

29:3b.JOB.029.003 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

29:4b.JOB.029.004 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

29:5b.JOB.029.005 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

29:6b.JOB.029.006 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

29:7b.JOB.029.007 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

29:8b.JOB.029.008 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

29:9b.JOB.029.009 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

29:10b.JOB.029.010 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

29:11b.JOB.029.011 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

29:12b.JOB.029.012 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

29:13b.JOB.029.013 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

29:14b.JOB.029.014 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

29:15b.JOB.029.015 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

29:16b.JOB.029.016 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

29:17b.JOB.029.017 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

29:18b.JOB.029.018 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

29:19b.JOB.029.019 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

29:20b.JOB.029.020 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

29:21b.JOB.029.021 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

29:22b.JOB.029.022 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

29:23b.JOB.029.023 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

29:24b.JOB.029.024 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят* светлостта на лицето ми.

29:25b.JOB.029.025 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

30

30:1b.JOB.030.001 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

30:2b.JOB.030.002 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

30:3b.JOB.030.003 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

30:4b.JOB.030.004 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

30:5b.JOB.030.005 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

30:6b.JOB.030.006 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

30:7b.JOB.030.007 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;

30:8b.JOB.030.008 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

30:9b.JOB.030.009 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

30:10b.JOB.030.010 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

30:11b.JOB.030.011 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

30:12b.JOB.030.012 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

30:13b.JOB.030.013 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

30:14b.JOB.030.014 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

30:15b.JOB.030.015 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

30:16b.JOB.030.016 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

30:17b.JOB.030.017 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.

30:18b.JOB.030.018 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

30:19b.JOB.030.019 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

30:20b.JOB.030.020 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

30:21b.JOB.030.021 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

30:22b.JOB.030.022 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

30:23b.JOB.030.023 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

30:24b.JOB.030.024 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

30:25b.JOB.030.025 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

30:26b.JOB.030.026 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

30:27b.JOB.030.027 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

30:28b.JOB.030.028 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

30:29b.JOB.030.029 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30:30b.JOB.030.030 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

30:31b.JOB.030.031 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

31

31:1b.JOB.031.001 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

31:2b.JOB.031.002 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

31:3b.JOB.031.003 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

31:4b.JOB.031.004 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

31:5b.JOB.031.005 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

31:6b.JOB.031.006 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

31:7b.JOB.031.007 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

31:8b.JOB.031.008 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

31:9b.JOB.031.009 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

31:10b.JOB.031.010 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

31:11b.JOB.031.011 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

31:12b.JOB.031.012 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

31:13b.JOB.031.013 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

31:14b.JOB.031.014 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

31:15b.JOB.031.015 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

31:16b.JOB.031.016 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

31:17b.JOB.031.017 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

31:18b.JOB.031.018 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

31:19b.JOB.031.019 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

31:20b.JOB.031.020 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

31:21b.JOB.031.021 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

31:22b.JOB.031.022 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

31:23b.JOB.031.023 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

31:24b.JOB.031.024 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

31:25b.JOB.031.025 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

31:26b.JOB.031.026 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

31:27b.JOB.031.027 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

31:28b.JOB.031.028 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

31:29b.JOB.031.029 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

31:30b.JOB.031.030 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

31:31b.JOB.031.031 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

31:32b.JOB.031.032 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

31:33b.JOB.031.033 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

31:34b.JOB.031.034 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

31:35b.JOB.031.035 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта* който противникът ми е написал!

31:36b.JOB.031.036 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

31:37b.JOB.031.037 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

31:38b.JOB.031.038 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

31:39b.JOB.031.039 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

31:40b.JOB.031.040 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

32

32:1b.JOB.032.001 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

32:2b.JOB.032.002 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога(

32:3b.JOB.032.003 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.

32:4b.JOB.032.004 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.

32:5b.JOB.032.005 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

32:6b.JOB.032.006 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече:- Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

32:7b.JOB.032.007 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

32:8b.JOB.032.008 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

32:9b.JOB.032.009 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.

32:10b.JOB.032.010 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

32:11b.JOB.032.011 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

32:12b.JOB.032.012 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

32:13b.JOB.032.013 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

32:14b.JOB.032.014 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

32:15b.JOB.032.015 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

32:16b.JOB.032.016 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

32:17b.JOB.032.017 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

32:18b.JOB.032.018 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

32:19b.JOB.032.019 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

32:20b.JOB.032.020 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

32:21b.JOB.032.021 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

32:22b.JOB.032.022 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.

33

33:1b.JOB.033.001 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

33:2b.JOB.033.002 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

33:3b.JOB.033.003 Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

33:4b.JOB.033.004 Духът Божии ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

33:5b.JOB.033.005 Ако можеш, отговори ми; Опълчи са с думите си пред мене та застани.

33:6b.JOB.033.006 Ето, и аз съм пред Бога както си ти,- И аз съм от кал образуван.

33:7b.JOB.033.007 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

33:8b.JOB.033.008 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите ти, като казваше:

33:9b.JOB.033.009 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и баззаконие няма в мене;

33:10b.JOB.033.010 Ето, Бог намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

33:11b.JOB.033.011 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

33:12b.JOB.033.012 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

33:13b.JOB.033.013 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

33:14b.JOB.033.014 Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, Само че човекът не внимава.

33:15b.JOB.033.015 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

33:16b.JOB.033.016 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

33:17b.JOB.033.017 За да отвърне човека от намерението му, И да извади гордостта из човека;

33:18b.JOB.033.018 Предпазва душата му от гроба, И животът му, за да не падне от меч.

33:19b.JOB.033.019 Той бива е наказван с болки на леглото си, Да! С непрестанни болки в костите си,

33:20b.JOB.033.020 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

33:21b.JOB.033.021 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

33:22b.JOB.033.022 Да! Душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

33:23b.JOB.033.023 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

33:24b.JOB.033.024 И ако Бог му бъди милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, -

33:25b.JOB.033.025 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

33:26b.JOB.033.026 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

33:27b.JOB.033.027 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде според греха ми;

33:28b.JOB.033.028 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

33:29b.JOB.033.029 Ето всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

33:30b.JOB.033.030 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

33:31b.JOB.033.031 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

33:32b.JOB.033.032 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

33:33b.JOB.033.033 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

34

34:1b.JOB.034.001 И Елиу пак проговаряйки рече:

34:2b.JOB.034.002 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

34:3b.JOB.034.003 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

34:4b.JOB.034.004 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

34:5b.JOB.034.005 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

34:6b.JOB.034.006 Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

34:7b.JOB.034.007 Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,

34:8b.JOB.034.008 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

34:9b.JOB.034.009 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

34:10b.JOB.034.010 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

34:11b.JOB.034.011 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

34:12b.JOB.034.012 Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

34:13b.JOB.034.013 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

34:14b.JOB.034.014 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,

34:15b.JOB.034.015 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

34:16b.JOB.034.016 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

34:17b.JOB.034.017 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

34:18b.JOB.034.018 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

34:19b.JOB.034.019 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

34:20b.JOB.034.020 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават§ И мощните биват премахнати не с ръка.

34:21b.JOB.034.021 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

34:22b.JOB.034.022 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

34:23b.JOB.034.023 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

34:24b.JOB.034.024 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

34:25b.JOB.034.025 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

34:26b.JOB.034.026 Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,

34:27b.JOB.034.027 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

34:28b.JOB.034.028 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

34:29b.JOB.034.029 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек, -

34:30b.JOB.034.030 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

34:31b.JOB.034.031 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;

34:32b.JOB.034.032 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

34:33b.JOB.034.033 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

34:34b.JOB.034.034 Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

34:35b.JOB.034.035 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

34:36b.JOB.034.036 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

34:37b.JOB.034.037 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се* между нас, И умножава думите си против Бога.

35

35:1b.JOB.035.001 Елиу още проговаряйки рече:

35:2b.JOB.035.002 Мислиш ли че, е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията?

35:3b.JOB.035.003 Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?

35:4b.JOB.035.004 Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.

35:5b.JOB.035.005 Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, колко по-високо са от тебе.

35:6b.JOB.035.006 Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?

35:7b.JOB.035.007 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?

35:8b.JOB.035.008 Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; А правдата ти може да ползува само човешки син.

35:9b.JOB.035.009 Поради много угнетения викат праведниците, Пищят поради насилието на мощните;

35:10b.JOB.035.010 Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,

35:11b.JOB.035.011 Който ни учи нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?

35:12b.JOB.035.012 Така те викат; но Той не отговаря Да ги избави от гордостта на нечестивите.

35:13b.JOB.035.013 Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,

35:14b.JOB.035.014 Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото ти е пред Него, и напразно Го чакаш!

35:15b.JOB.035.015 И сега, понеже не те е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,

35:16b.JOB.035.016 Затова Иов отваря уста да говори суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.

36

36:1b.JOB.036.001 И Елиу продължавайки рече:

36:2b.JOB.036.002 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

36:3b.JOB.036.003 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;

36:4b.JOB.036.004 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

36:5b.JOB.036.005 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

36:6b.JOB.036.006 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

36:7b.JOB.036.007 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

36:8b.JOB.036.008 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

36:9b.JOB.036.009 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

36:10b.JOB.036.010 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

36:11b.JOB.036.011 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

36:12b.JOB.036.012 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

36:13b.JOB.036.013 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;

36:14b.JOB.036.014 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.

36:15b.JOB.036.015 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

36:16b.JOB.036.016 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

36:17b.JOB.036.017 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,

36:18b.JOB.036.018 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

36:19b.JOB.036.019 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

36:20b.JOB.036.020 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

36:21b.JOB.036.021 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

36:22b.JOB.036.022 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

36:23b.JOB.036.023 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

36:24b.JOB.036.024 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

36:25b.JOB.036.025 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

36:26b.JOB.036.026 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

36:27b.JOB.036.027 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

36:28b.JOB.036.028 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

36:29b.JOB.036.029 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?

36:30b.JOB.036.030 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

36:31b.JOB.036.031 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

36:32b.JOB.036.032 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

36:33b.JOB.036.033 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.

37

37:1b.JOB.037.001 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

37:2b.JOB.037.002 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

37:3b.JOB.037.003 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

37:4b.JOB.037.004 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

37:5b.JOB.037.005 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

37:6b.JOB.037.006 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

37:7b.JOB.037.007 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

37:8b.JOB.037.008 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

37:9b.JOB.037.009 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

37:10b.JOB.037.010 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

37:11b.JOB.037.011 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

37:12b.JOB.037.012 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

37:13b.JOB.037.013 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

37:14b.JOB.037.014 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

37:15b.JOB.037.015 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

37:16b.JOB.037.016 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

37:17b.JOB.037.017 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

37:18b.JOB.037.018 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

37:19b.JOB.037.019 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество* ние не можем да наредим думите си

37:20b.JOB.037.020 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

37:21b.JOB.037.021 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

37:22b.JOB.037.022 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

37:23b.JOB.037.023 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

37:24b.JOB.037.024 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните+.

38

38:1b.JOB.038.001 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

38:2b.JOB.038.002 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?

38:3b.JOB.038.003 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,

38:4b.JOB.038.004 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

38:5b.JOB.038.005 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

38:6b.JOB.038.006 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

38:7b.JOB.038.007 Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?

38:8b.JOB.038.008 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

38:9b.JOB.038.009 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

38:10b.JOB.038.010 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

38:11b.JOB.038.011 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

38:12b.JOB.038.012 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

38:13b.JOB.038.013 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

38:14b.JOB.038.014 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

38:15b.JOB.038.015 А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

38:16b.JOB.038.016 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

38:17b.JOB.038.017 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

38:18b.JOB.038.018 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

38:19b.JOB.038.019 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

38:20b.JOB.038.020 За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

38:21b.JOB.038.021 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

38:22b.JOB.038.022 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

38:23b.JOB.038.023 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

38:24b.JOB.038.024 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

38:25b.JOB.038.025 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,

38:26b.JOB.038.026 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

38:27b.JOB.038.027 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

38:28b.JOB.038.028 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

38:29b.JOB.038.029 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

38:30b.JOB.038.030 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

38:31b.JOB.038.031 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

38:32b.JOB.038.032 Извеждаш ли Мазарот* на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?

38:33b.JOB.038.033 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

38:34b.JOB.038.034 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

38:35b.JOB.038.035 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

38:36b.JOB.038.036 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

38:37b.JOB.038.037 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

38:38b.JOB.038.038 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

38:39b.JOB.038.039 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

38:40b.JOB.038.040 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

38:41b.JOB.038.041 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

39

39:1b.JOB.039.001 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

39:2b.JOB.039.002 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

39:3b.JOB.039.003 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

39:4b.JOB.039.004 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

39:5b.JOB.039.005 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

39:6b.JOB.039.006 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

39:7b.JOB.039.007 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

39:8b.JOB.039.008 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

39:9b.JOB.039.009 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

39:10b.JOB.039.010 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

39:11b.JOB.039.011 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

39:12b.JOB.039.012 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

39:13b.JOB.039.013 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

39:14b.JOB.039.014 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

39:15b.JOB.039.015 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

39:16b.JOB.039.016 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

39:17b.JOB.039.017 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

39:18b.JOB.039.018 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

39:19b.JOB.039.019 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

39:20b.JOB.039.020 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

39:21b.JOB.039.021 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

39:22b.JOB.039.022 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

39:23b.JOB.039.023 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

39:24b.JOB.039.024 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

39:25b.JOB.039.025 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

39:26b.JOB.039.026 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

39:27b.JOB.039.027 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

39:28b.JOB.039.028 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

39:29b.JOB.039.029 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

39:30b.JOB.039.030 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

40

40:1b.JOB.040.001 Господ говори на Иова и каза:

40:2b.JOB.040.002 Тоя, която е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.

40:3b.JOB.040.003 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

40:4b.JOB.040.004 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.

40:5b.JOB.040.005 Веднъж съм говорил, и не ще да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя.

40:6b.JOB.040.006 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:

40:7b.JOB.040.007 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.

40:8b.JOB.040.008 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?

40:9b.JOB.040.009 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?

40:10b.JOB.040.010 Украси се сега с превъсходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.

40:11b.JOB.040.011 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;

40:12b.JOB.040.012 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;

40:13b.JOB.040.013 Скрий го купно в пръстта; Вържи лицата им в скрито място.

40:14b.JOB.040.014 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.

40:15b.JOB.040.015 Ето сега речния кон* който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.

40:16b.JOB.040.016 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му е в мускулите на корема му.

40:17b.JOB.040.017 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.

40:18b.JOB.040.018 Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.

40:19b.JOB.040.019 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.

40:20b.JOB.040.020 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.

40:21b.JOB.040.021 Ляга под сенчестите дървета, В съкровището на тръстиката, и в блатата;

40:22b.JOB.040.022 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.

40:23b.JOB.040.023 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.

40:24b.JOB.040.024 Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка?

41

41:1b.JOB.041.001 Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

41:2b.JOB.041.002 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

41:3b.JOB.041.003 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

41:4b.JOB.041.004 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

41:5b.JOB.041.005 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

41:6b.JOB.041.006 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

41:7b.JOB.041.007 Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

41:8b.JOB.041.008 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

41:9b.JOB.041.009 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

41:10b.JOB.041.010 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

41:11b.JOB.041.011 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

41:12b.JOB.041.012 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

41:13b.JOB.041.013 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

41:14b.JOB.041.014 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

41:15b.JOB.041.015 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

41:16b.JOB.041.016 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

41:17b.JOB.041.017 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

41:18b.JOB.041.018 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

41:19b.JOB.041.019 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

41:20b.JOB.041.020 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

41:21b.JOB.041.021 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

41:22b.JOB.041.022 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него.

41:23b.JOB.041.023 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

41:24b.JOB.041.024 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

41:25b.JOB.041.025 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

41:26b.JOB.041.026 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

41:27b.JOB.041.027 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

41:28b.JOB.041.028 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

41:29b.JOB.041.029 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

41:30b.JOB.041.030 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

41:31b.JOB.041.031 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

41:32b.JOB.041.032 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

41:33b.JOB.041.033 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

41:34b.JOB.041.034 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*.

42

42:1b.JOB.042.001 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:

42:2b.JOB.042.002 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.

42:3b.JOB.042.003 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.

42:4b.JOB.042.004 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.

42:5b.JOB.042.005 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;

42:6b.JOB.042.006 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.

42:7b.JOB.042.007 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

42:8b.JOB.042.008 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и пренесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

42:9b.JOB.042.009 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

42:10b.JOB.042.010 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред.

42:11b.JOB.042.011 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всичко, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.

42:12b.JOB.042.012 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.

42:13b.JOB.042.013 Още му се родиха седем сина и три дъщери;

42:14b.JOB.042.014 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керенапух.

42:15b.JOB.042.015 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на* братята им.

42:16b.JOB.042.016 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения.

42:17b.JOB.042.017 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.