Esther (Bulgarian)

1

1:1b.EST.001.001 А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),

1:2b.EST.001.002 в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,

1:3b.EST.001.003 в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже , големците и първенците на областта),

1:4b.EST.001.004 Когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното ти царство и блясъка на превъзходното си величие.

1:5b.EST.001.005 И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намираха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

1:6b.EST.001.006 Който бе украсил със завеси от бял, зелен и син плат , прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

1:7b.EST.001.007 И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

1:8b.EST.001.008 А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.

1:9b.EST.001.009 А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на царя Асуира.

1:10b.EST.001.010 А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,

1:11b.EST.001.011 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.

1:12b.EST.001.012 Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.

1:13b.EST.001.013 Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така да се носи спрямо всички, които знаеха закон и съд;

1:14b.EST.001.014 А втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седем персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя* и заемаха първо място в царството):

1:15b.EST.001.015 Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на царя Асуира чрез скопците?

1:16b.EST.001.016 И Мемукан, отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.

1:17b.EST.001.017 Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

1:18b.EST.001.018 И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.

1:19b.EST.001.019 Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.

1:20b.EST.001.020 И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

1:21b.EST.001.021 И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.

1:22b.EST.001.022 Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и в него да говори по езика на людете си.

2

2:1b.EST.002.001 След тия събития, като се укроти яростта на цар Асуира, той си спомни за Астин, и за онова що бе сторила, и за какво бе решено против нея.

2:2b.EST.002.002 Тогава слугите, които слугуваха на царя, рекоха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици;

2:3b.EST.002.003 и нека назначи царят чиновници по всичките области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всичките красиви млади девици, под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, които из са потребни за приглаждане.

2:4b.EST.002.004 И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това биде угодно на царя; и той стори така.

2:5b.EST.002.005 Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, сина на Яира, син на Семея, син на Киса, вениаминец,

2:6b.EST.002.006 който беше откаран от Ерусалим с пленниците, които бяха откарани с Юдовия цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.

2:7b.EST.002.007 И той отхранваше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща ни майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха Мардохей го взе за своя дъщеря.

2:8b.EST.002.008 И той, когато са разчу заповедта е указа на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса, под надзора на Игая, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игая, пазача на жените.

2:9b.EST.002.009 И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да й даде от царската къща нещата потребни за приглаждането й, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да й се дадат; и премести нея и момичетата й в най-доброто помещение на женската къща.

2:10b.EST.002.010 Естир не беше изявила людете си, нито рода си; защото Мардохей беше й заръчал да не го изявява.

2:11b.EST.002.011 И Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея.

2:12b.EST.002.012 А когато дойдеше реда на всяка девица да влезе при цар Асуира, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща , според нареденото за жените, (защото така се употребяваше времето на приглаждането им, шест месеца се мажеха със смирнено масло, и шест месеца с аромати и с други неща за приглаждане на жените),

2:13b.EST.002.013 тогава така приготвена , девицата влизаше при царя; всичко каквото поискаше даваше й се, да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.

2:14b.EST.002.014 Вечерта влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаза, царския скопец, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше, и бъдеше повикана по име.

2:15b.EST.002.015 А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаила, чичо на Мардохея, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго освен каквото определи царският скопец Игай, пазача на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.

2:16b.EST.002.016 И тъй, Естир биде заведена при цар Асуира в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.

2:17b.EST.002.017 И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин.

2:18b.EST.002.018 Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци на слугите си, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на царя.

2:19b.EST.002.019 И когато се събраха девиците втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.

2:20b.EST.002.020 Естир не бе изявила рода си, нито людете си, както й беше заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохея както, когато беше в неговия дом*.

2:21b.EST.002.021 В тия дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от ония, които пазеха входа, се разгневиха, и поискаха да турят ръка върху цар Асуира.

2:22b.EST.002.022 А това стана известно на Мардохея, и той го обади на царица Естир; а Естир обади на царя в името на Мардохея.

2:23b.EST.002.023 И като се изследва работата и се намери, че беше така, и двамата бидоха обесени на дърво; и събитието се записа в книгата на летописите пред царя.

3

3:1b.EST.003.001 След това, цар Асуир повиши Амана, син на агегеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над столовете на всичките първенци, които бяха около него.

3:2b.EST.003.002 И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така в него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.

3:3b.EST.003.003 Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?

3:4b.EST.003.004 А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като из беше явил, че е юдеин, та не се покорява на заповедта .

3:5b.EST.003.005 И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.

3:6b.EST.003.006 Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, сиреч , всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.

3:7b.EST.003.007 В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия месец , който е месец Адар.

3:8b.EST.003.008 Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от законите на всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.

3:9b.EST.003.009 Ако е угодно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръката на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.

3:10b.EST.003.010 И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агегеца Амедата, неприятеля на юдеите.

3:11b.EST.003.011 И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.

3:12b.EST.003.012 И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според, азбуката им, и на всеки народ, според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.

3:13b.EST.003.013 И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.

3:14b.EST.003.014 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.

3:15b.EST.003.015 Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

4

4:1b.EST.004.001 А Мардохей, като се научи за всичко, що бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане.

4:2b.EST.004.002 И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.

4:3b.EST.004.003 И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище постлано под себе си и пепел.

4:4b.EST.004.004 И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие.

4:5b.EST.004.005 Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то.

4:6b.EST.004.006 И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта.

4:7b.EST.004.007 И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.

4:8b.EST.004.008 Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си.

4:9b.EST.004.009 Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи.

4:10b.EST.004.010 Естир говори на Атаха и даде му заповед да съобщи на Мардохея така :

4:11b.EST.004.011 Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че веки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя.

4:12b.EST.004.012 И известиха на Мардохея думите на Естир.

4:13b.EST.004.013 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.

4:14b.EST.004.014 Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?

4:15b.EST.004.015 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея;

4:16b.EST.004.016 Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при цар, което не е според закона и ако погина, нека погина.

4:17b.EST.004.017 И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.

5

5:1b.EST.005.001 А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи, и застана в вътрешния дом на царската къща, срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща, срещу входа на къщата.

5:2b.EST.005.002 И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир, се приближи та се допря до края на скиптъра.

5:3b.EST.005.003 Тогава царят й каза: Що искаш, царице Естир? и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти се даде.

5:4b.EST.005.004 И Естир рече: Ако е угодно на царя, нека дойде царят, с Амана, днес на угощението, което съм приготвила за него.

5:5b.EST.005.005 И царят рече: Карайте Амана да побърза, за да се направи каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир бе приготвила.

5:6b.EST.005.006 И като пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е прошението ти? и ще се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще бъде изпълнена даже до половината от царството.

5:7b.EST.005.007 Тогава Естир в отговор рече: Прошението и молбата ми е това :

5:8b.EST.005.008 Ако съм придобила благоволението на царя, и ако е угодно на царя да удовлетвори прошението ми и да изпълни молбата ми, нака дойде царят с Амана, на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя според както царят е казал.

5:9b.EST.005.009 В тоя ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато вида Мардохея в царската порта, че не става, нито шава за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохея.

5:10b.EST.005.010 Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зареса,

5:11b.EST.005.011 и Аман им приказа за славата на богатството си, и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги.

5:12b.EST.005.012 Рече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; още и утре съм поканен у нея с царя.

5:13b.EST.005.013 Обаче всичко това не ме задоволява докле гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.

5:14b.EST.005.014 Тогава жена му Зареса и всичките му приятели му казаха: Нека се приготви една бесилка петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Амана, заповяда да се приготви бесилката.

6

6:1b.EST.006.001 През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.

6:2b.EST.006.002 И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.

6:3b.EST.006.003 И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него.

6:4b.EST.006.004 Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във вътрешния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.

6:5b.EST.006.005 И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.

6:6b.EST.006.006 И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому другиму би благоволил царят да направи почест освен на мене?

6:7b.EST.006.007 Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволи да направи почест,

6:8b.EST.006.008 нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, който се туря на главата му, и нека се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,

6:9b.EST.006.009 и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.

6:10b.EST.006.010 Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.

6:11b.EST.006.011 И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.

6:12b.EST.006.012 И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.

6:13b.EST.006.013 И Аман разказа на жена си Зареса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.

6:14b.EST.006.014 Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.

7

7:1b.EST.007.001 Царят, прочее, и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.

7:2b.EST.007.002 И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? и ще ти се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще се изпълни даже до половината от царството.

7:3b.EST.007.003 Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми;

7:4b.EST.007.004 защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени, Ако бяхме само продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя.

7:5b.EST.007.005 Тогава цар Асуир проговаряйки рече на царица Естир: Кой е той, и где е оня, който е дръзнал в сърцето си да направи така?

7:6b.EST.007.006 И Естир каза: Противникът и неприятелят е тоя нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.

7:7b.EST.007.007 И царят разгневен стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.

7:8b.EST.007.008 В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице.

7:9b.EST.007.009 Тогава Арвона, един от служащите пред царя скопци рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И рече царят: Обесете го на нея.

7:10b.EST.007.010 И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.

8

8:1b.EST.008.001 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.

8:2b.EST.008.002 И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.

8:3b.EST.008.003 Тогава Естир говори пак пред царя, паднала в нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото скроено от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

8:4b.EST.008.004 И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:

8:5b.EST.008.005 Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени писаното в писмата придобити с хитрост от агегеца Аман, син на Амедата, който писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя;

8:6b.EST.008.006 защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?

8:7b.EST.008.007 Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеите Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесих на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.

8:8b.EST.008.008 Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява.

8:9b.EST.008.009 Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.

8:10b.EST.008.010 И Мардохей писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,

8:11b.EST.008.011 чрез които писма царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,

8:12b.EST.008.012 и това в един ден, по всичките области на цар Асуира, сиреч , в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.

8:13b.EST.008.013 Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си.

8:14b.EST.008.014 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.

8:15b.EST.008.015 А Мардохей излезе от присъствието на царя в царските дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

8:16b.EST.008.016 И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

8:17b.EST.008.017 И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.

9

9:1b.EST.009.001 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),

9:2b.EST.009.002 юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.

9:3b.EST.009.003 И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.

9:4b.EST.009.004 Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

9:5b.EST.009.005 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.

9:6b.EST.009.006 И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже.

9:7b.EST.009.007 Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата,

9:8b.EST.009.008 Пората, Адалия, Аридата,

9:9b.EST.009.009 Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета,

9:10b.EST.009.010 десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха.

9:11b.EST.009.011 На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса,

9:12b.EST.009.012 царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни.

9:13b.EST.009.013 И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина.

9:14b.EST.009.014 И царят заповяда да стане така; и издаде с указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина.

9:15b.EST.009.015 И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха.

9:16b.EST.009.016 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха.

9:17b.EST.009.017 Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

9:18b.EST.009.018 Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

9:19b.EST.009.019 Ето защо юдеите селяни, които живееха в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, ден за увеселение и за пируване, и добър ден, и ден за пращане подаръци* едни на други.

9:20b.EST.009.020 Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,

9:21b.EST.009.021 с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,

9:22b.EST.009.022 като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.

9:23b.EST.009.023 И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

9:24b.EST.009.024 по причина на агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби;

9:25b.EST.009.025 когато обаче, Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му.

9:26b.EST.009.026 Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,

9:27b.EST.009.027 юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година;

9:28b.EST.009.028 и тия дни да са помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка области във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомците им.

9:29b.EST.009.029 Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима.

9:30b.EST.009.030 При това, Мардохей прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност,

9:31b.EST.009.031 за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен на постите и плача си.

9:32b.EST.009.032 И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.

10

10:1b.EST.010.001 И цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови.

10:2b.EST.010.002 А всичките му силни и могъществени дела, и описанието на величието, на което царят въздигна Мардохея, на са ли написани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе?

10:3b.EST.010.003 Защото юдеинът Мардохей стана втори подир цар Асуира, велик между юдеите и благоугоден на многото си братя, като търсеше доброто на людете си и говореше мир за целия си род.