1 Kings (Bulgarian)

1

1:1b.1KI.001.001 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.

1:2b.1KI.001.002 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.

1:3b.1KI.001.003 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.

1:4b.1KI.001.004 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.

1:5b.1KI.001.005 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.

1:6b.1KI.001.006 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.

1:7b.1KI.001.007 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.

1:8b.1KI.001.008 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.

1:9b.1KI.001.009 И Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.

1:10b.1KI.001.010 Обаче пророк Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.

1:11b.1KI.001.011 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?

1:12b.1KI.001.012 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.

1:13b.1KI.001.013 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?

1:14b.1KI.001.014 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.

1:15b.1KI.001.015 И така, Витсавее възлезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.

1:16b.1KI.001.016 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?

1:17b.1KI.001.017 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза : Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.

1:18b.1KI.001.018 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.

1:19b.1KI.001.019 И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.

1:20b.1KI.001.020 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.

1:21b.1KI.001.021 Иначе, когато господарят ми царят заспа с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.

1:22b.1KI.001.022 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.

1:23b.1KI.001.023 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.

1:24b.1KI.001.024 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?

1:25b.1KI.001.025 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени телци , и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!

1:26b.1KI.001.026 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.

1:27b.1KI.001.027 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?

1:28b.1KI.001.028 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.

1:29b.1KI.001.029 И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,

1:30b.1KI.001.030 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.

1:31b.1KI.001.031 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!

1:32b.1KI.001.032 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.

1:33b.1KI.001.033 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;

1:34b.1KI.001.034 и свещеник Садок и порок Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!

1:35b.1KI.001.035 Тогава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.

1:36b.1KI.001.036 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!

1:37b.1KI.001.037 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.

1:38b.1KI.001.038 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.

1:39b.1KI.001.039 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, за срещане та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!

1:40b.1KI.001.040 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.

1:41b.1KI.001.041 А Адония и всичките му гости чуха шума , като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбният звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?

1:42b.1KI.001.042 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш дори известия.

1:43b.1KI.001.043 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;

1:44b.1KI.001.044 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;

1:45b.1KI.001.045 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.

1:46b.1KI.001.046 При това, Соломон седна на престола на царството.

1:47b.1KI.001.047 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.

1:48b.1KI.001.048 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.

1:49b.1KI.001.049 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.

1:50b.1KI.001.050 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.

1:51b.1KI.001.051 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.

1:52b.1KI.001.052 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.

1:53b.1KI.001.053 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.

2

2:1b.1KI.002.001 И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:

2:2b.1KI.002.002 Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.

2:3b.1KI.002.003 Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш;

2:4b.1KI.002.004 За да утвърди Господ думата, с който е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.

2:5b.1KI.002.005 Освен това, ти знаеш какво и стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - който уби, като проля боева кръв в мирно време и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

2:6b.1KI.002.006 Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

2:7b.1KI.002.007 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.

2:8b.1KI.002.008 И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.

2:9b.1KI.002.009 Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

2:10b.1KI.002.010 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.

2:11b.1KI.002.011 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.

2:12b.1KI.002.012 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.

2:13b.1KI.002.013 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

2:14b.1KI.002.014 После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай.

2:15b.1KI.002.015 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с ожидане за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.

2:16b.1KI.002.016 Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми я отричай. И тя му рече: Казвай.

2:17b.1KI.002.017 И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже това ) да ми даде за жена сунамката Ависага.

2:18b.1KI.002.018 А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

2:19b.1KI.002.019 И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седне отдясно му.

2:20b.1KI.002.020 Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; на ми я отричай. А царят й рече: Прости, майко моя, защото няма да ти откажа.

2:21b.1KI.002.021 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.

2:22b.1KI.002.022 Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.

2:23b.1KI.002.023 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тия думи против живота си.

2:24b.1KI.002.024 Сега, прочее, заклевам се в живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.

2:25b.1KI.002.025 И тъй, цар Соломон прати да изпълни заповедта му Ванаия Иодаевият син, който го нападна и той умря.

2:26b.1KI.002.026 А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.

2:27b.1KI.002.027 Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

2:28b.1KI.002.028 И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

2:29b.1KI.002.029 И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го.

2:30b.1KI.002.030 И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, о такъв отговор ми даде.

2:31b.1KI.002.031 А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.

2:32b.1KI.002.032 Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.

2:33b.1KI.002.033 Така ще се възвърне кравта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.

2:34b.1KI.002.034 Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.

2:35b.1KI.002.035 И вместо него царят постави свещеника Садока.

2:36b.1KI.002.036 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;

2:37b.1KI.002.037 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

2:38b.1KI.002.038 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.

2:39b.1KI.002.039 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.

2:40b.1KI.002.040 Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет.

2:41b.1KI.002.041 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

2:42b.1KI.002.042 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?

2:43b.1KI.002.043 Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?

2:44b.1KI.002.044 Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

2:45b.1KI.002.045 а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.

2:46b.1KI.002.046 Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.

3

3:1b.1KI.003.001 А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и не стената около Ерусалим.

3:2b.1KI.003.002 Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

3:3b.1KI.003.003 И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

3:4b.1KI.003.004 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

3:5b.1KI.003.005 А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

3:6b.1KI.003.006 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

3:7b.1KI.003.007 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; на зная как да се обхождам*.

3:8b.1KI.003.008 И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

3:9b.1KI.003.009 Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

3:10b.1KI.003.010 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

3:11b.1KI.003.011 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

3:12b.1KI.003.012 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

3:13b.1KI.003.013 А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

3:14b.1KI.003.014 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

3:15b.1KI.003.015 И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

3:16b.1KI.003.016 Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

3:17b.1KI.003.017 И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.

3:18b.1KI.003.018 И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

3:19b.1KI.003.019 И през нощта умря синът на тая жена, понеже го налегнала.

3:20b.1KI.003.020 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

3:21b.1KI.003.021 И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

3:22b.1KI.003.022 А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

3:23b.1KI.003.023 Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

3:24b.1KI.003.024 И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

3:25b.1KI.003.025 И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

3:26b.1KI.003.026 Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

3:27b.1KI.003.027 Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тая е майка му.

3:28b.1KI.003.028 И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

4

4:1b.1KI.004.001 Цар Соломон, прочее, царуваше над целия Израил;

4:2b.1KI.004.002 и ето началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник;

4:3b.1KI.004.003 Елиореф и Ахия, синовете на Сиса, секретари; Иосафат, Ахилудовия син, летописец;

4:4b.1KI.004.004 Ванаия, Иодаевия син, над войската; Садок и Авиатар, свещеници;

4:5b.1KI.004.005 Азария, Натановия син, над надзирателите на храната ; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя.

4:6b.1KI.004.006 Ахисар, домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над набора.

4:7b.1KI.004.007 А Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели; които доставяха храните на царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината.

4:8b.1KI.004.008 И ето имената им: Оровия син, надзирател в Ефремовата гора;

4:9b.1KI.004.009 Декеровият син, в Макас-Саавим, Ветсемес и Елон-Ветанан.

4:10b.1KI.004.010 Еседовият син, в Арувот; под него бе Сохо и цялата страна Ефер;

4:11b.1KI.004.011 Авинадавовият син, в целия Нафат-дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафата;

4:12b.1KI.004.012 Ваана Ахилудовият син, в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е при Церетан под Езраил, от Ветсан до Авел-меола до отвъд Иокмеам;

4:13b.1KI.004.013 Геверовият син, в Рамот-галаад; той имаше градовете на Яира Манасиевият син, които са в Галаад; той имаше и областта Аргов, която е във Васан, - шестдесет големи градове със стени и медни лостове;

4:14b.1KI.004.014 Ахинадав Иодовият син, в Маханаим;

4:15b.1KI.004.015 Ахимаас, в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата;

4:16b.1KI.004.016 Ваана, Хусевият син, в Асир и в Алот;

4:17b.1KI.004.017 Иосафат, Фаруевият син, в Исахар;

4:18b.1KI.004.018 Семей, Илаевият син, във Вениамин;

4:19b.1KI.004.019 и Гевер, Уриевият син, в галаадската земя, в земята на аморейския цар Сион и на васанския цар Ог; и в тая земя той бе единственият надзирател.

4:20b.1KI.004.020 Юда и Израил бяха многобройни, по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се.

4:21b.1KI.004.021 И Соломон владееше над всичките царства от реката Евфрат до филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломона през всичките дни на неговия живот.

4:22b.1KI.004.022 А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно,

4:23b.1KI.004.023 десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици.

4:24b.1KI.004.024 Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса дори до Газа, - над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си.

4:25b.1KI.004.025 Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозята си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.

4:26b.1KI.004.026 И Соломон имаше обори за четиридесет хиляди коне за колесници.

4:27b.1KI.004.027 И ония надзиратели продоволствуваха, всеки в месеца си, за цар Соломона и за всички, които дохождаха на Соломоновата трапеза; те не допускаха никаква оскъдност.

4:28b.1KI.004.028 Още ечемик и слама за конете и бързоногите коне донасяха на мястото, гдето бяха, всеки според както му беше определено.

4:29b.1KI.004.029 И Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък.

4:30b.1KI.004.030 Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост;

4:31b.1KI.004.031 защото беше по-мъдър от всичките човеци, - от езраеца Етан, и от Емана, Халкола и Дарда, синовете на Маола; и името му се прочу между всичките околни народи.

4:32b.1KI.004.032 Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет на брой .

4:33b.1KI.004.033 Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите.

4:34b.1KI.004.034 И от всичките народи, и от всичките царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломона, дохождаха да слушат неговата мъдрост.

5

5:1b.1KI.005.001 А Тирският цар Хирам, като чу, че помазали Соломона за цар вместо баща му, прати слугите си до него; защото Хирам бе всякога приятел на Давида.

5:2b.1KI.005.002 И Соломон прати на Хирама да кажат:

5:3b.1KI.005.003 Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа своя Бог по причина на боевете, които го обикаляха от всякъде, докато Господ не положи неприятелите му под стъпалата на нозете му.

5:4b.1KI.005.004 Но сега, Господ моят Бог, ми даде спокойствие навред; нямам противник нито злополука.

5:5b.1KI.005.005 И, ето, аз възнамерявам да построя дом за името на Господа моя Бог според както Господ говори на баща ми Давида, като рече: Стани ти, когото ще поставя вместо тебе на престола ти, той ще построи дом за името Ми.

5:6b.1KI.005.006 Сега, прочее, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти напълно според както ще речеш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета, толкова изкусно, колкото сидонците.

5:7b.1KI.005.007 Тогава Хирам, като чу Соломоновите думи, много се зарадва и рече: Благословен да бъда днес Господ, Който даде на Давида мъдър син да царува над тоя велик народ.

5:8b.1KI.005.008 И Хирам прати до Соломона да кажат: Чух известието , което ти ми прати; аз ще сторя все що искаш за кедровите дървета и за елховите дървета.

5:9b.1KI.005.009 Моите слуги ще ги снемат от Ливан до морето; и аз ще ги свържа на салове, за да се превозват по море до мястото, което би ми посочил, и там да се развържат и ти да ги прибереш. Също и ти ще сториш каквото искам, да продоволствуваш моя дом.

5:10b.1KI.005.010 И тъй, Хирам даваше на Соломона кедрови дървета и елхови дървета, колкото той искаше.

5:11b.1KI.005.011 А Соломон даде на Хирама двадесет хиляди кора пшеница за храна на дома му, и двадесет кора първоток дървено масло; така даваше Соломон на Хирама всяка година.

5:12b.1KI.005.012 И Господ даде на Соломона мъдрост, според както му беше обещал; и имаше мир между Хирама и Соломона, и те двамата направиха договор помежду си.

5:13b.1KI.005.013 И цар Соломон събра набор от целия Израил, и събраните мъже бяха тридесет хиляди души.

5:14b.1KI.005.014 И изпращаше ги в Ливан на смени, по десет хиляди души на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца у домовете си; а над набора беше Адонирам.

5:15b.1KI.005.015 Соломон имаше и седемдесет хиляди бременосци и осемдесет хиляди каменоделци в планините,

5:16b.1KI.005.016 освен три хиляди и триста Соломонови настойници, които бяха над работите, надзираващи людете, които работеха тая работа.

5:17b.1KI.005.017 И по царската заповед изкараха големи камъни, камъни с голяма стойност, за да положат основите на дома с дялани камъни.

5:18b.1KI.005.018 И Соломоновите зидари, и Хирамовите зидари, и гевалците ги издялаха, и приготвиха дърветата и камъните, за да построят дома.

6

6:1b.1KI.006.001 В четиристотин и осемдесетата година от изхода на израилтяните из Египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израиля, в месец Зив, който е вторият месец, Соломон почна да строи Господния дом.

6:2b.1KI.006.002 И дължината на дома, който Цар Соломон построи за Господа, беше шестстотин лакътя, широчината му двадесет, а височината му тридесет лакътя.

6:3b.1KI.006.003 А предхрамието, откъм лицето на храма на дома, беше двадесет лакътя дълго, според широчината на дома, а десет лакътя широко пред дома.

6:4b.1KI.006.004 И направи за дома неподвижни прозорци с решетки.

6:5b.1KI.006.005 И пристрои етажи изоколо до стената на дома, изоколо до стените на дома, както на храма, така и на светилището*; така направи странични стаи изоколо.

6:6b.1KI.006.006 На по-долния етаж широчината бе пет лакътя, на средния широчината бе шест лакътя, а на третия широчината бе седем лакътя; защото на външната страна не стената на дома той направи стеснения изоколо, за да не влизат гредите в стените на дома.

6:7b.1KI.006.007 И като се строеше домът иззида се с камъни приготвени на кариерата; така щото нито чук, нито топор, нито какво да е желязно сечиво не се чу в дома, кат се строеше.

6:8b.1KI.006.008 Вратата за средните странични стаи беше в дясната страна на дома; и чрез витлообразна стълба се възкачваха в средния етаж , и от средния в третия.

6:9b.1KI.006.009 Така построи дома и го свърши; и покри дома с кедрови гради и дъски.

6:10b.1KI.006.010 Пристрои дома и го свърши; и покри дома с кедрови греди и дъски.

6:11b.1KI.006.011 Тогава Господното слово дойде до Соломона, и рече:

6:12b.1KI.006.012 Относно тоя дом, който строиш, казвам ти : Ако ходиш в повеленията Ми, изпълняваш съдбите Ми, и пазиш всичките Ми заповеди да ходиш в тях, тогава Аз ще утвърдя с тебе думата, която говорих на баща ти Давида;

6:13b.1KI.006.013 И ще обитавам всред израилтяните, и няма да оставя людете Си Израиля.

6:14b.1KI.006.014 Така Соломон построи дома и го свърши.

6:15b.1KI.006.015 И облече стените на дома извътре с кедрови дъски; облече стените с дърво извътре от пода на дома до покрива, а пода на дома покри с елхови дъски.

6:16b.1KI.006.016 Още в по-вътрешната част на дома облече едно място от двадесет лакътя с кедрови дъски от пода до върха на стените; облече го извътре за светилището - най-светото място.

6:17b.1KI.006.017 А домът, то ест, предхрамието, бе четиридесет лакътя дълъг .

6:18b.1KI.006.018 И по кедровите дървета, извътре дома, бяха изрязани пъпки и цъфнали цветове; всичко бе кедрово; камък не се виждаше.

6:19b.1KI.006.019 Той приготви светилище в по-вътрешната част на дома, за да положи там ковчега на Господния завет.

6:20b.1KI.006.020 Отвътре светилището беше двадесет лакътя дълго, двадесет лакътя широко и двадесет лакътя високо; и го обкова с чисто злато, обкова и кедровия олтар.

6:21b.1KI.006.021 Така Соломон обкова дома извътре с чисто злато; и прокара завесата на златни верижки пред светилището, и покри я със злато.

6:22b.1KI.006.022 Обковаваше със злато и целия дом, докато свърши целия дом; обкова със злато и целия олтар, който бе при светилището.

6:23b.1KI.006.023 И в светилището направи два херувима от маслинено дърво, по десет лакътя високи.

6:24b.1KI.006.024 Едното крило на единия херувим беше пет лакътя дълго , и другото крило на единия херувим пет лакътя; от края на едното му крило, до края на другото му крило, имаше десет лакътя.

6:25b.1KI.006.025 Така и другият херувим имаше десет лакътя между краищата на крилата си; защото двата херувима имаха една мярка и една направа.

6:26b.1KI.006.026 Височината на единия херувим беше десет лакътя, така и на другия херувим.

6:27b.1KI.006.027 И той положи херувимите в средата на вътрешния дом; и крилата на херувимите бяха разперени, така щото крилото на единия достигаше едната стена, и крилото на другия херувим достигаше другата стена; и крилата им се допираха едно с друга в средата на дома.

6:28b.1KI.006.028 И обкова херувимите със злато.

6:29b.1KI.006.029 А по всичките стени на дома изоколо изряза образи на херувими и палми и цъфнали цветове, извътре и извън.

6:30b.1KI.006.030 Също и пода на дома обкова със злато извътре и извън.

6:31b.1KI.006.031 За входа на светилището направи врата от маслинено дърво; и горният праг със стълбовете на вратата бяха една пета от дължината на стената .

6:32b.1KI.006.032 И двете крила на вратата бяха от маслинено дърво; и по тях Соломон изряза херувими и палми и цъфнали цветове, и обкова ги със злато, като разстла златото върху херувимите и върху палмите.

6:33b.1KI.006.033 Така и за храмовата врата направи вратни стълбове от маслинено дърво, ограждайки отверстие широко една четвърт от дължината на стената .

6:34b.1KI.006.034 И две врати от елхово дърво; двете крила на едната врата се сгъваха и двете крила на другата врата се сгъваха.

6:35b.1KI.006.035 И изряза на тях херувими и палми и цъфнали цветове; и покри ги със злато натъкмено върху изрязаното,

6:36b.1KI.006.036 Съгради вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди.

6:37b.1KI.006.037 През четвъртата година, в месец Зив, се положиха основите на Господния дим;

6:38b.1KI.006.038 И през единадесетата година, в месец Вул, който е осмият месец, домът се свърши във всичките си части и съвършено по плана си. Така, за седем години той го построи.

7

7:1b.1KI.007.001 А Соломон строеше своята къща тринадесет години, докато свърши цялата си къща.

7:2b.1KI.007.002 Защото построи къщата Ливански лес, на която дължината му сто лакътя, широчината петдесет лакътя, и височината тридесет лакътя, върху четири реда кедрови стълбове, с кедрови греди върху стълбовете.

7:3b.1KI.007.003 И тя биде покрита с кедър отгоре на четиридесет и петте стаи които се подпираха на стълбовете, по петнадесет в един етаж.

7:4b.1KI.007.004 И имаше решетки в трите етажа, така че светене беше поставено срещу светене в трите етажа.

7:5b.1KI.007.005 И всичките врати и вратни стълбове, и решетките, бяха четириъгълни; и светене беше поставено срещу светене в трите етажа.

7:6b.1KI.007.006 Направи и трем от стълбове, на които дължината беше петнадесет лакътя; и тремът беше пред стълбовете на къщата , така щото стълбовете и стъпалата му бяха към лицето на тия.

7:7b.1KI.007.007 Направи още престолния трем, гдето щеше да седи, то ест, съдилищния трем; и той беше облечен с кедър от пода до върха.

7:8b.1KI.007.008 А къщата му, в която жевееше, поставена в един друг двор по-навътре от трема, имаше същата направа. И подобна на тоя трем Соломон направи къща и за Фараоновата дъщеря, която бе взел за жена.

7:9b.1KI.007.009 Всички тия постройки , от вътрешното и от външното им лице, от основата до върха им, а отвън дори до големия двор, бяха от скъпи камъни, от камъни дялани според мярка, претрити с трион.

7:10b.1KI.007.010 Тоже и основата му от скъпи камъни, големи камъни, камъни, от десет лакътя и камъни от осем лакътя.

7:11b.1KI.007.011 И отгоре имаше скъпи камъни, камъни дялани според мярка, и кедрови греди .

7:12b.1KI.007.012 Също и около големия двор имаше три реда дялани камъни и един ред кедрови греди, подобно на вътрешния двор на Господния дом и подобно на трема на къщата.

7:13b.1KI.007.013 А цар Соломон бе пратил да доведат Хирама от Тир.

7:14b.1KI.007.014 Той бе син на една вдовица от Нефталимовото племе, а баща му беше тирянин, който работеше мед; и той бе твърде изкусен, разумен, вещ да изработва всякаква медна работа. И така, той дойде при цар Соломона та му изработи всичката му работа.

7:15b.1KI.007.015 Защото изля двата медни стълба, всеки стълб осемнадесет лакътя висок; и окръжността на всеки стълб се измерваше с връв от дванадесет лакътя.

7:16b.1KI.007.016 И направи от леяна мед два капитела, за да ги тури на върховете на стълбовете; височината на единия капител беше пет лакътя и височината на другия капител пет лакътя.

7:17b.1KI.007.017 Направи още мрежи от плетена изработка и венцеобразни верижки за капителите, които бяха на върховете на стълбовете, седем за единия капител и седем за другия капител.

7:18b.1KI.007.018 Така направи стълбовете и два реда нарове , изоколо върху всяка мрежа, за да покрие с нарове капителите, които бяха на върховете на стълбовете : и направи същото на другия капител.

7:19b.1KI.007.019 И капителите, които бяха на върховете на стълбовете в трема, бяха от по четири лакътя, изработени във вид на кремове.

7:20b.1KI.007.020 И капителите, които бяха на двата стълба, имаха нарове и отгоре, близо до изпъкналата част, която бе при мрежата; и наровете бяха двеста, наредени изоколо върху всеки капител.

7:21b.1KI.007.021 И Соломон изправи стълбовете за трема на храма; и като изправи десния стълб, нарече го Яхин*; а като изправи левия стълб, нарече го Воаз+.

7:22b.1KI.007.022 И на върховете на стълбовете имаше изработени кремове. Така се свърши направата на стълбовете.

7:23b.1KI.007.023 Направи още и леяното море, с устие десет лакътя широко , кръгло изоколо, а с височина пет лакътя; и връв от тридесет лакътя го измерваше околовръст.

7:24b.1KI.007.024 Наоколо под устието му имаше цветни пъпки, които го обикаляха, по десет на един лакът; те обикаляха морето изоколо; пъпките бяха на два реда, излеяни в едно цяло с него.

7:25b.1KI.007.025 И морето стоеше на дванадесет вола, три гледащи към север, три гледащи към запад, три гледащи към юг, и три гледащи към изток; а морето стоеше върху тях; и задните части на всичките бяха навътре.

7:26b.1KI.007.026 Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше две хиляди вати вода .

7:27b.1KI.007.027 Направи още и десет медни подножия, всяко подножие четири лакътя дълго, четири лакътя широко и три лакътя високо.

7:28b.1KI.007.028 А ето каква беше направата на подножията: имаха странични плочи, и страничните плочи бяха между стълбчета.

7:29b.1KI.007.029 А върху страничните плочи, които бяха между стълбчетата, имаше лъвове, волове и херувими; и над стълбчетата беше подпорката; а под лъвовете и воловете имаше висящи ресни.

7:30b.1KI.007.030 Всяко подножие имаше четири медни колела и медни оси, и четирите му крака имаха рамена; рамената, които бяха леяни, се намираха под умивалницата всяко срещу ресните.

7:31b.1KI.007.031 Отверстието на подножието , извътре капитела и нагоре, беше един лакът, а отверстието му имаше ваяния; а страничните плочи бяха четвъртити, а не кръгли.

7:32b.1KI.007.032 Под страничните плочи имаше четири колела; и осите на колелата се съединяваха с подножието; а височината на всяко колело бе лакът и половина.

7:33b.1KI.007.033 Направата на колелата бе като направата на колеснично колело; осите им, наплатите им, спиците им и главините им, - всичките бяха леяни.

7:34b.1KI.007.034 При четирите ъгъла на всяко подножие имаше четири рамена, и рамената бяха част от самото подножие.

7:35b.1KI.007.035 На върха на подножието имаше кръгла препаска половин лакът висока; а отверстието и страничните плочи на върха на подножието съставляваха едно цяло с него.

7:36b.1KI.007.036 И по плочите на отверстието му и по страничните му плочи Хирам издълба херувими, лъвове и палми, съразмерно големината на всяко, с ресни наоколо.

7:37b.1KI.007.037 Така направи десет подножия, които имаха всички същото леяне, същата мярка и същия образ.

7:38b.1KI.007.038 Направи още десет медни умивалници; всеки умивалник побираше четиридесет вати вода ; всеки умивалник беше четири лакътя широк ; и върху всяко от десетте подножия се постави един умивалник.

7:39b.1KI.007.039 И постави подножията, пет от дясната страна на дома, и пет от лявата страна на дома; а морето постави от дясната страна на дома, към изток, къде юг.

7:40b.1KI.007.040 Хирам направи и умивалниците, лопатите и легените. Така Хирам свърши изработването на всичките работи, които направи на цар Соломона за Господния дом.

7:41b.1KI.007.041 Двата стълба; изпъкналата част на капителите, които бяха на върховете на двата стълба; двете мрежи, които да покриват двете изпъкналости на капителите, които бяха на върховете на стълбовете;

7:42b.1KI.007.042 Четирите стотин нарове за двете мрежи - два реда нарове за всяка мрежа, които да покриват двете изпъкналости на кепителите;

7:43b.1KI.007.043 Десетте подножия, и десетте умивалници върху подножията;

7:44b.1KI.007.044 едното море и дванадесетте вола под морето;

7:45b.1KI.007.045 котлите, лопатите и легените - всички тия вещи, които Хирам направи на цар Соломона за Господния дом, бяха от лъскава мед.

7:46b.1KI.007.046 На Иорданското поле царят ги изля, в глинената земя между Сокхот и Царетан.

7:47b.1KI.007.047 И Соломон остави всички тия вещи непретеглени , защото бяха твърде много; теглото на медта не можеше да се пресметне.

7:48b.1KI.007.048 И Соломон направи всичките принадлежности, които бяха за Господния дом, - златния олтар; златната трапеза, на която се полагаха присъствените хлябове;

7:49b.1KI.007.049 светилниците, пет отдясно и пет отляво пред светилището, от чисто злато; с цветята, светилата и клещите от злато;

7:50b.1KI.007.050 чашите, щипците, легените, темянниците и кадилниците, от чисто злато и резета от злато, за вратата на най-вътрешния дом, то ест , пресветото място, и за вратата на дома, сиреч , на храма.

7:51b.1KI.007.051 Така се свърши всичката работа, която цар Соломон направи за Господния дом. И Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давида, - среброто, златото и вещите, - и ги положи в съкровищницата на Господния дом.

8

8:1b.1KI.008.001 Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

8:2b.1KI.008.002 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

8:3b.1KI.008.003 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

8:4b.1KI.008.004 Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.

8:5b.1KI.008.005 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

8:6b.1KI.008.006 Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

8:7b.1KI.008.007 Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8:8b.1KI.008.008 И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

8:9b.1KI.008.009 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

8:10b.1KI.008.010 А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;

8:11b.1KI.008.011 така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

8:12b.1KI.008.012 Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

8:13b.1KI.008.013 Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

8:14b.1KI.008.014 После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

8:15b.1KI.008.015 Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

8:16b.1KI.008.016 От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

8:17b.1KI.008.017 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

8:18b.1KI.008.018 но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

8:19b.1KI.008.019 Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.

8:20b.1KI.008.020 Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

8:21b.1KI.008.021 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.

8:22b.1KI.008.022 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

8:23b.1KI.008.023 Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

8:24b.1KI.008.024 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.

8:25b.1KI.008.025 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

8:26b.1KI.008.026 Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.

8:27b.1KI.008.027 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

8:28b.1KI.008.028 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

8:29b.1KI.008.029 за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

8:30b.1KI.008.030 Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

8:31b.1KI.008.031 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

8:32b.1KI.008.032 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.

8:33b.1KI.008.033 Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,

8:34b.1KI.008.034 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.

8:35b.1KI.008.035 Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

8:36b.1KI.008.036 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

8:37b.1KI.008.037 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

8:38b.1KI.008.038 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

8:39b.1KI.008.039 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

8:40b.1KI.008.040 за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

8:41b.1KI.008.041 Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,

8:42b.1KI.008.042 (защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,

8:43b.1KI.008.043 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.

8:44b.1KI.008.044 Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

8:45b.1KI.008.045 тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

8:46b.1KI.008.046 Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

8:47b.1KI.008.047 все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,

8:48b.1KI.008.048 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

8:49b.1KI.008.049 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,

8:50b.1KI.008.050 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

8:51b.1KI.008.051 защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.

8:52b.1KI.008.052 Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;

8:53b.1KI.008.053 защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.

8:54b.1KI.008.054 И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

8:55b.1KI.008.055 И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

8:56b.1KI.008.056 Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.

8:57b.1KI.008.057 Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

8:58b.1KI.008.058 да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!

8:59b.1KI.008.059 И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;

8:60b.1KI.008.060 така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.

8:61b.1KI.008.061 Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

8:62b.1KI.008.062 Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

8:63b.1KI.008.063 За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.

8:64b.1KI.008.064 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.

8:65b.1KI.008.065 По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.

8:66b.1KI.008.066 А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.

9

9:1b.1KI.009.001 Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и беше извършил всичко, което желаеше Соломон да направи.

9:2b.1KI.009.002 яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.

9:3b.1KI.009.003 Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века: и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

9:4b.1KI.009.004 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

9:5b.1KI.009.005 тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж седящ на Израилевия престол.

9:6b.1KI.009.006 Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

9:7b.1KI.009.007 тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.

9:8b.1KI.009.008 А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска: и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

9:9b.1KI.009.009 И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе Бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.

9:10b.1KI.009.010 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,

9:11b.1KI.009.011 и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.

9:12b.1KI.009.012 А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.

9:13b.1KI.009.013 И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул* както се нарича и до днес.

9:14b.1KI.009.014 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

9:15b.1KI.009.015 И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

9:16b.1KI.009.016 (Египетския цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).

9:17b.1KI.009.017 А Соломон съгради, освен Гезер, и долния Ветерон,

9:18b.1KI.009.018 Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,

9:19b.1KI.009.019 всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

9:20b.1KI.009.020 А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,

9:21b.1KI.009.021 от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

9:22b.1KI.009.022 Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник: а те бяха военни мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.

9:23b.1KI.009.023 Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.

9:24b.1KI.009.024 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, който Соломон беше построил за нея, тогава когато той съгради Мило.

9:25b.1KI.009.025 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господ, и кажеше върху оня олтар , който бе пред Господа, след , като свърши дома.

9:26b.1KI.009.026 Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при, Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.

9:27b.1KI.009.027 А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, да бъдат със Соломоновите слуги.

9:28b.1KI.009.028 Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.

10

10:1b.1KI.010.001 И Савската* царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси .

10:2b.1KI.010.002 Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

10:3b.1KI.010.003 И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.

10:4b.1KI.010.004 А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,

10:5b.1KI.010.005 ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

10:6b.1KI.010.006 И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

10:7b.1KI.010.007 Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

10:8b.1KI.010.008 Честити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

10:9b.1KI.010.009 Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10:10b.1KI.010.010 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

10:11b.1KI.010.011 Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

10:12b.1KI.010.012 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.

10:13b.1KI.010.013 И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

10:14b.1KI.010.014 А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,

10:15b.1KI.010.015 освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.

10:16b.1KI.010.016 И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:

10:17b.1KI.010.017 и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

10:18b.1KI.010.018 Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.

10:19b.1KI.010.019 Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.

10:20b.1KI.010.020 А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

10:21b.1KI.010.021 И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.

10:22b.1KI.010.022 Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

10:23b.1KI.010.023 Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

10:24b.1KI.010.024 И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

10:25b.1KI.010.025 И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

10:26b.1KI.010.026 Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

10:27b.1KI.010.027 И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.

10:28b.1KI.010.028 И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.

10:29b.1KI.010.029 А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци .

11

11:1b.1KI.011.001 А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

11:2b.1KI.011.002 от народите за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи.

11:3b.1KI.011.003 Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му.

11:4b.1KI.011.004 Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

11:5b.1KI.011.005 Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома*, мерзостта на амонците.

11:6b.1KI.011.006 Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид.

11:7b.1KI.011.007 В това време Соломон издигна високо място на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим.

11:8b.1KI.011.008 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

11:9b.1KI.011.009 Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си.

11:10b.1KI.011.010 А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти.

11:11b.1KI.011.011 Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми о повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти.

11:12b.1KI.011.012 Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти що го откъсна.

11:13b.1KI.011.013 Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах.

11:14b.1KI.011.014 След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом.

11:15b.1KI.011.015 Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом,

11:16b.1KI.011.016 (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом),

11:17b.1KI.011.017 Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете.

11:18b.1KI.011.018 Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя.

11:19b.1KI.011.019 И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса,

11:20b.1KI.011.020 И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове.

11:21b.1KI.011.021 И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна.

11:22b.1KI.011.022 А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме.

11:23b.1KI.011.023 Бог му подигна и друг противник, Резона Елиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададзера, софския цар.

11:24b.1KI.011.024 И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази совците ; и те отидоха в Дамаск та се зеселиха там, и царуваха в Дамаск.

11:25b.1KI.011.025 Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които направи Адад, Резон досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия.

11:26b.1KI.011.026 Също и Еревоам Наватовия син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.

11:27b.1KI.011.027 А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,

11:28b.1KI.011.028 тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе там ; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа наложена върху Иосифовия дом.

11:29b.1KI.011.029 А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.

11:30b.1KI.011.030 И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.

11:31b.1KI.011.031 И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;

11:32b.1KI.011.032 (ще остане, обаче, нему едни племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);

11:33b.1KI.011.033 защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и да пазят повеленията Ми, и съдбите Ми, както правеше баща му Давид.

11:34b.1KI.011.034 Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел* през всичките дни на живота ме, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.

11:35b.1KI.011.035 Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, сиреч , десет племена;

11:36b.1KI.011.036 А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.

11:37b.1KI.011.037 А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.

11:38b.1KI.011.038 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш всичко , което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.

11:39b.1KI.011.039 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.

11:40b.1KI.011.040 Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

11:41b.1KI.011.041 А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?

11:42b.1KI.011.042 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.

11:43b.1KI.011.043 Така Соломон заспа с бащите си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

12

12:1b.1KI.012.001 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

12:2b.1KI.012.002 И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

12:3b.1KI.012.003 Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

12:4b.1KI.012.004 Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

12:5b.1KI.012.005 А той им рече: Идете си, чакайте за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

12:6b.1KI.012.006 Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служители пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

12:7b.1KI.012.007 Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

12:8b.1KI.012.008 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

12:9b.1KI.012.009 Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки; Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

12:10b.1KI.012.010 И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

12:11b.1KI.012.011 Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12:12b.1KI.012.012 Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

12:13b.1KI.012.013 И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

12:14b.1KI.012.014 и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

12:15b.1KI.012.015 Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе Говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

12:16b.1KI.012.016 А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде за дома си.

12:17b.1KI.012.017 А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

12:18b.1KI.012.018 Тогава цар Ровоам прати при израилтяните Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

12:19b.1KI.012.019 Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

12:20b.1KI.012.020 А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар пред целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

12:21b.1KI.012.021 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

12:22b.1KI.012.022 Но Божието слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:

12:23b.1KI.012.023 Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

12:24b.1KI.012.024 Така казва Господ: Не излизайте нито се бийте против братята си израилтяните, върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

12:25b.1KI.012.025 Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се зесели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

12:26b.1KI.012.026 А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

12:27b.1KI.012.027 защото , ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

12:28b.1KI.012.028 Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на людете : Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

12:29b.1KI.012.029 И единия идол постави и във Ветил, а другия постави в Дан.

12:30b.1KI.012.030 А това нещо беше грях; защото людете, за да се кланят пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

12:31b.1KI.012.031 Царят направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

12:32b.1KI.012.032 Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

12:33b.1KI.012.033 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

13

13:1b.1KI.013.001 И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

13:2b.1KI.013.002 И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

13:3b.1KI.013.003 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

13:4b.1KI.013.004 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

13:5b.1KI.013.005 Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

13:6b.1KI.013.006 Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

13:7b.1KI.013.007 Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

13:8b.1KI.013.008 Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

13:9b.1KI.013.009 защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там , нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

13:10b.1KI.013.010 Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

13:11b.1KI.013.011 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

13:12b.1KI.013.012 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

13:13b.1KI.013.013 Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

13:14b.1KI.013.014 отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.

13:15b.1KI.013.015 Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

13:16b.1KI.013.016 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

13:17b.1KI.013.017 защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

13:18b.1KI.013.018 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

13:19b.1KI.013.019 И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

13:20b.1KI.013.020 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

13:21b.1KI.013.021 та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

13:22b.1KI.013.022 но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

13:23b.1KI.013.023 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

13:24b.1KI.013.024 А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

13:25b.1KI.013.025 И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.

13:26b.1KI.013.026 А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

13:27b.1KI.013.027 Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

13:28b.1KI.013.028 И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

13:29b.1KI.013.029 И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

13:30b.1KI.013.030 И положи тялото му в своя ; и плакаха над него, казвайки : Уви, брате мой!

13:31b.1KI.013.031 И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

13:32b.1KI.013.032 защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

13:33b.1KI.013.033 Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.

13:34b.1KI.013.034 И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

14

14:1b.1KI.014.001 В онова време се разболя Авия, Еровоамовият син.

14:2b.1KI.014.002 И Еровоам каза на жена си: Стани, моля, предреши се така, щото да не познаят, че си Еровоамовата жена, и иди в Сило; ето там е пророк Ахия, който ми каза, че ще царувам над тия люде.

14:3b.1KI.014.003 Вземи със себе си десет хляба, сухари и едно гърне мед та иди при него; той ще ти яви какво ще стане на детето.

14:4b.1KI.014.004 И тъй, Еровоамовата жена стори така; тя стана та отиде в Сило, и дойде в Ахиевата къща. А Ахия не можеше да вижда, защото очите му бяха се помрачили от старостта му.

14:5b.1KI.014.005 А Господ беше рекъл на Ахия: Ето, Еровоамовата жена иде да се допита до тебе за сина си, защото е болен. Така и така да й кажеш; защото, когато влезе, ще се престори на друга.

14:6b.1KI.014.006 И тъй, като чу Ахия стъпването на нозете й като влизаше във вратата, рече: Влез, Еровоамова жено; защо се преструваш на друга? Но аз съм пратен при тебе с тежки известия.

14:7b.1KI.014.007 Иди, кажи на Еровоама: Така казва Господ Израилевият Бог: Понеже Аз те издигнах отсред людете, и те поставих вожд на людете Си Израиля,

14:8b.1KI.014.008 и, като откъснаха царството от Давидовия дом, дадоха го на тебе, но пак ти не биде както слугата Ми Давида, който опази заповедите Ми и като Ме следва с цялото си сърце, за да върши само онова, което е пред Мене,

14:9b.1KI.014.009 но ти надмина в зло всички, които са били преди тебе, защото отиде и си направи други богове и леяни идоли, та Ме разгневи и отхвърли зад гърба си,

14:10b.1KI.014.010 затова, ето, ще докарам зло на Еровоамовия дом, и ще изтребя от Еровоамовия род всеки от мъжки пол, както малолетния, така пълнолетния* в Израиля, и ще измета Еровоамовия дом, както някой измита тора, догде не остане нищо.

14:11b.1KI.014.011 Който от Еровоамовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, въздушните птици ще го изядат; защото Господ каза това.

14:12b.1KI.014.012 Ти, прочее, остани, иди у дома си; и като влязат нозете ти в града, детето ще умре.

14:13b.1KI.014.013 Целият Израил ще го оплаче, и ще го погребат; защото само то от Еровоамовия род ще се положи в гроб, понеже в него измежду Еровоамовия дом се намери нещо добро пред Господа Израилевия Бог.

14:14b.1KI.014.014 А Господ ще си въздигне цар над Израиля, който ще изтреби Еровоамовия дом в оня ден; но що? даже и сега!

14:15b.1KI.014.015 И Господ ще порази Израиля като тръст, която се клати у водата; и ще изкорени Израиля из тая добра земя, която е дал на бащите им, и ще ги разпръсне оттатък реката Евфрат , понеже направиха ашерите си та разгневиха Господа.

14:16b.1KI.014.016 И ще предадете Израиля поради греховете, с които Еровоам съгреши, и с които направи Израиля да съгреши.

14:17b.1KI.014.017 Тогава Еровоамовата жена стана та си отиде, и дойде в Терса; и като стъпи на прага на къщната врата , детето умря.

14:18b.1KI.014.018 И целият Израил го оплака, и погребаха го, според словото, което Господ говори чрез слугата Си пророка Ахия.

14:19b.1KI.014.019 А останалите дела на Еровоама, как воюва и как царува, ето, те са написани в Книгата на летописите на Израилевите царе.

14:20b.1KI.014.020 Времето, през което Еровоам царуваше, беше двадесет и две години; и той заспа с бащите си, и вместо него се възцари син му Надав.

14:21b.1KI.014.021 А Ровоам, Соломоновият син царуваше над Юда. Ровоам бе на четиридесет и една година, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Ерусалим, града, който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

14:22b.1KI.014.022 А Юда върши зло пред Господа; и раздразниха Го до ревнуване с извършените си грехове, които бяха повече от всичко, що бяха извършили бащите им.

14:23b.1KI.014.023 Защото и те си издигнаха високи места и кумири и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.

14:24b.1KI.014.024 Още в земята имаше мъжеложци, които постъпваха според всичките мерзости на народите, които Господ беше изгонил отпред израилтяните.

14:25b.1KI.014.025 И в петата година от Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак дойде против Ерусалим,

14:26b.1KI.014.026 та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още всички златни щитове, които Соломон бе направил.

14:27b.1KI.014.027 А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата и царската къща.

14:28b.1KI.014.028 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите ги държаха: после пак ги занасяха в залата на телохранителите.

14:29b.1KI.014.029 А останалите дела на Ровоама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

14:30b.1KI.014.030 А между Ровоама и Еровоама имаше постоянна война.

14:31b.1KI.014.031 И Ровоам заспа с бащите си, и погребан биде с бащите си в Давидовия град. Името на майка му, амонката, бе Наама. А вместо него се възцари син му Авия.

15

15:1b.1KI.015.001 В осемнадесетата година от царуването на Еровоама Наватовия син, Авия се възцари над Юда;

15:2b.1KI.015.002 и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Мааха, Авесаломова дъщеря.

15:3b.1KI.015.003 Той ходи във всичките грехове, които баща му бе сторил преди него; и сърцето му не бе съвършенно пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.

15:4b.1KI.015.004 Но заради Давида Господ неговият Бог му даде светилник в Ерусалим, като издигна сина му подир него и утвърди Ерусалим;

15:5b.1KI.015.005 защото Давид стори онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си, не се отклоняваше от нищо, което му заповяда, освен в делото относно хетееца Урия.

15:6b.1KI.015.006 И между Ровоама е Еровоама имаше война през всичките дни на Ровоамовия живот.

15:7b.1KI.015.007 А останалите дела на Авия, и всичко що извърши, не са ли написани в книгата на Юдовите царе? Имаше война и между Авия и Еровоама.

15:8b.1KI.015.008 И Авия заспа с бащите си, и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса.

15:9b.1KI.015.009 Аса се възцари над Юда в двадесетата година на Израилевия цар Еровоама,

15:10b.1KI.015.010 и царува в Ерусалим четиридесет и една година. Името на майка му бе Мааха, Авесаломова дъщеря.

15:11b.1KI.015.011 И Аса върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид.

15:12b.1KI.015.012 Той отмахна мъжеложците от земята, и дигна всичките идоли, които бяха направили бащите му..

15:13b.1KI.015.013 А още свали и майка си Мааха да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол та го изгори при потока Кедрон.

15:14b.1KI.015.014 Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе съвършено пред Господа през всичките му дни.

15:15b.1KI.015.015 И Той донесе в Господния дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него вещи, сребро, злато и съдове.

15:16b.1KI.015.016 И между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

15:17b.1KI.015.017 И Израилевият цар Вааса като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

15:18b.1KI.015.018 Тогава Аса все всичкото сребро и злато, останало в съкровищата на Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги даде в ръцете на слугата си; и цар Аса ги прати при сирийския цар Венадад, син на Тавримона, син на Есиона, който живееше в Дамаск, да рекат:

15:19b.1KI.015.019 Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти подарък сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

15:20b.1KI.015.020 И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове, и порази, Иион, Дан, Авел-вет-мааха и целия Хинерот с цялата Нефталимова земя.

15:21b.1KI.015.021 А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и установи се в Терса.

15:22b.1KI.015.022 Тогава цар Аса възгласи на целия Юда, без никакво изключение та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях цар Аса съгради Гава Вениаминова и Масфа.

15:23b.1KI.015.023 А всичките останали дела на Аса, всичкото му юначество, всичко що извърши, и градовете, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? А във времето на старостта си той се разболя от болест в нозете.

15:24b.1KI.015.024 И Аса заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Иосафат.

15:25b.1KI.015.025 А във втората година на Юдовия цар Аса, над Израиля се възцари Надав Еровоамовия син, и царува над Израиля две години.

15:26b.1KI.015.026 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в греховете му, чрез които направи Израиля да греши.

15:27b.1KI.015.027 А Вааса, Ахиевият син, от Исахаровия дом, направи заговор против него; и Вааса го уби в Гиветон, който принадлежеше на филистимците; защото Надав и целият Израил обсаждаха Гиветон.

15:28b.1KI.015.028 А Вааса го уби в третата година на Юдовия цар Аса, и се възцари вместо него.

15:29b.1KI.015.029 И щом се възцари, изби целия Еровоамов род; не остави на Еровоама нищо живо, което не изтреби, според словото, което Господ говори чрез слугата Си Ахия силонеца,

15:30b.1KI.015.030 поради греховете, с които Еровоам съгреши, и чрез които направи Израиля да греши, и поради раздразнението, с което предизвика гнева на Господа Израилевия Бог.

15:31b.1KI.015.031 А останалите дела на Надава, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

15:32b.1KI.015.032 И между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

15:33b.1KI.015.033 В третата година на Юдовия цар Аса се възцари в Терса Вааса Ахиевият син над целия Израил и царува двадесет и четири години.

15:34b.1KI.015.034 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на Еровоама, и в греха му, чрез който направи Израил да греши.

16

16:1b.1KI.016.001 Тогава дойде Господното слово към Ииуя Ананиевия син против Вааса, и рече:

16:2b.1KI.016.002 Понеже, като те издигнах от пръстта и те поставих вожд на людете Си Израиля, ти ходи в пътя на Еровоама, и направи людете Ми Израиля да съгрешат та да Ме разгневят с греховете си,

16:3b.1KI.016.003 ето, изтребвам съвършено Вааса и рода му, и ще направя твоя род както рода на Еровоама Наватовия син.

16:4b.1KI.016.004 Който от Ваасовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който негов умре в полетата, него въздушните птици ще изядат.

16:5b.1KI.016.005 А останалите дела на Вааса, и онова, което извърши, и юначеството му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

16:6b.1KI.016.006 И Вааса заспа с бащите си, и биде погребан в Терса; а вместо него се възцари син му Ила.

16:7b.1KI.016.007 При това, Господното слово дойде чрез пророка Ииуй, Ананиевия син, против Вааса и против рода му, както поради всичките злини, които извърши пред Господа та Го разгневи с делата на ръцете си и стана подобен на рода на Еровоама, така и понеже порази тоя род .

16:8b.1KI.016.008 В двадесет и шестата година на Юдовия цар Аса, Ила Ваасовият син се възцари над Израиля в Терса, и царува две години.

16:9b.1KI.016.009 А слугата му Зимрий, началник на половината от военните му колесници, направи заговор против него, когато беше в Терса, та пиеше и се опиваше в къщата на домоуправителя си Арса в Терса.

16:10b.1KI.016.010 Зимрий влезе, та като го порази уби го, в двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, и възцари се вместо него.

16:11b.1KI.016.011 А щом се възцари и седна на престола си, веднага порази целия Ваасов род; не му остави никого от мъжки пол, нито сродниците му, нито приятелите му.

16:12b.1KI.016.012 Така Зимрий изтреби целия Ваасов род, според словото, което Господ говори против Вааса чрез пророка Ииуй,

16:13b.1KI.016.013 за всичките грехове на Вааса, и за греховете на сина му Ила, с които те съгрешиха, и чрез които направиха Израиля да съгреши, та разгневиха Господа Израилевия Бог със суетите си*.

16:14b.1KI.016.014 А останалите дела на Ила, и всичко, което извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

16:15b.1KI.016.015 В двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, Зимрий царува седем дена в Терса. А людете бяха разположени в стан против Гиветон, който принадлежеше на филистимците.

16:16b.1KI.016.016 И людете, които бяха в стана, като чуха да казват: Зимрий направил заговор, при това убил и царя, то същия ден, в стана, целият Израил направи военачалника на войската Амрий цар над Израиля.

16:17b.1KI.016.017 Тогава Амрий и целият Израил с него възлязоха от Гиветон та обсадиха Терса.

16:18b.1KI.016.018 А Зимрий, като видя, че градът беше превзет, влезе във вътрешната царска къща та изгори царската къща с огън, и себе си в нея, и умря,

16:19b.1KI.016.019 за греховете, с които съгреши, като върши зло пред Господа, и ходи в пътя на Еровоама и в греха, който стори, като направи Израиля да греши.

16:20b.1KI.016.020 А останалите дела на Зимрия, и измяната, която извърши не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

16:21b.1KI.016.021 Тогава Израилевите люде се разделиха на две части: половината от людете последваха Тивния Гинатовия син, за да направят него цар, а половината последваха Амрия.

16:22b.1KI.016.022 Но людете, които последваха Амрия, надделяха над людете, които последваха Тивния Гинатовия син; и Тивний умря, а възцари се Амрий.

16:23b.1KI.016.023 В тридесет и първата година на Юдовия цар Аса, се възцари Амрий над Израиля и царува дванадесет години. И когато беше царувал шест години в Терса,

16:24b.1KI.016.024 купи самарийския хълм от Семера за два таланта сребро; и съгради град на хълма и нарече града, който съгради, Самария, по името на Семера, притежателя на хълма.

16:25b.1KI.016.025 Амрий върши зло пред Господа, даже вършеше по-зле от всичките що бяха преди него;

16:26b.1KI.016.026 защото ходеше във всичките пътища на Еровоама Наватовия син, и в неговия грях, чрез който направи Израиля да греши та да разгневят Господа Израилевия Бог със суетите си.

16:27b.1KI.016.027 А останалите дела, които Амрий направи, и юначествата, които показа, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

16:28b.1KI.016.028 И Амрий заспа с бащите си, и биде погребан в Самария; а вместо него се възцари син му Ахаав.

16:29b.1KI.016.029 И в тридесет и осмата година на Юдовия цар Аса, се възцари над Израиля Ахаав Амриевият син; и Ахаав Амриевият син царува над Израиля в Самария двадесет и две години.

16:30b.1KI.016.030 А Ахаав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него.

16:31b.1KI.016.031 И като, че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и да му се покланя.

16:32b.1KI.016.032 И издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капище, което построи в Самария.

16:33b.1KI.016.033 Ахаав направи и ашера; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа Израилевия Бог.

16:34b.1KI.016.034 В неговите дни ветилецът Хиил съгради Ерихон; тури основите му със смъртта на първородния си син Авирон, и постави вратите му със смъртта на най-младия си син Селув, според словото, което Господ говори чрез Исуса Навиевия син.

17

17:1b.1KI.017.001 А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахава: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, заявявам ти че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.

17:2b.1KI.017.002 И Господното слово дойде към него и рече:

17:3b.1KI.017.003 Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.

17:4b.1KI.017.004 Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

17:5b.1KI.017.005 И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.

17:6b.1KI.017.006 И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.

17:7b.1KI.017.007 А след известно време потокът пресъхна, понеже на валя дъжд по земята.

17:8b.1KI.017.008 Тогава Господното слово дойде към него и рече:

17:9b.1KI.017.009 Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.

17:10b.1KI.017.010 И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.

17:11b.1KI.017.011 И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля и залък хляб в ръката си.

17:12b.1KI.017.012 А тя рече: Заклевам се в живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

17:13b.1KI.017.013 А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;

17:14b.1KI.017.014 защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.

17:15b.1KI.017.015 И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха много дни.

17:16b.1KI.017.016 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори на Илия.

17:17b.1KI.017.017 А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

17:18b.1KI.017.018 Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

17:19b.1KI.017.019 А той каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

17:20b.1KI.017.020 И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

17:21b.1KI.017.021 Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

17:22b.1KI.017.022 И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

17:23b.1KI.017.023 Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

17:24b.1KI.017.024 И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

18

18:1b.1KI.018.001 А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахава; и ще дам дъжд на земята.

18:2b.1KI.018.002 Илия, прочее, отиде да се яви на Ахава. А гладът бе тежък в Самария.

18:3b.1KI.018.003 А Ахав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

18:4b.1KI.018.004 защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

18:5b.1KI.018.005 И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

18:6b.1KI.018.006 И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл съм по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

18:7b.1KI.018.007 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

18:8b.1KI.018.008 А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

18:9b.1KI.018.009 А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

18:10b.1KI.018.010 Заклевам ти се в живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го тук , той зеклеваше царството и народа, че не са те намерили.

18:11b.1KI.018.011 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

18:12b.1KI.018.012 А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не знай; и така, когато отида да известя на Ахаава, че си тук , и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

18:13b.1KI.018.013 Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

18:14b.1KI.018.014 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

18:15b.1KI.018.015 Но Илия рече: Заклевам ти се в живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

18:16b.1KI.018.016 И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. А Ахаав отиде да посрещне Илия.

18:17b.1KI.018.017 А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

18:18b.1KI.018.018 А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

18:19b.1KI.018.019 Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

18:20b.1KI.018.020 И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

18:21b.1KI.018.021 Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

18:22b.1KI.018.022 Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

18:23b.1KI.018.023 Те, прочее, нека ни дадат две юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

18:24b.1KI.018.024 Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

18:25b.1KI.018.025 И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

18:26b.1KI.018.026 И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

18:27b.1KI.018.027 А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

18:28b.1KI.018.028 И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

18:29b.1KI.018.029 И като мина пладне, те пророкуваха до часа на вечерния принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

18:30b.1KI.018.030 Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

18:31b.1KI.018.031 защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

18:32b.1KI.018.032 И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

18:33b.1KI.018.033 И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дърветата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

18:34b.1KI.018.034 И рече: Повторете. И повториха.

18:35b.1KI.018.035 И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

18:36b.1KI.018.036 А в часа на вечерния принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

18:37b.1KI.018.037 Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

18:38b.1KI.018.038 Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

18:39b.1KI.018.039 И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

18:40b.1KI.018.040 И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

18:41b.1KI.018.041 Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.

18:42b.1KI.018.042 И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие: а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

18:43b.1KI.018.043 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. А Илия рече: Иди пак, до седем пъти.

18:44b.1KI.018.044 И седем пъти той рече: Ето, малък облак колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава Илия каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни колесницата си та слез, за да те не спре дъждът.

18:45b.1KI.018.045 А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отида в Езраил.

18:46b.1KI.018.046 И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

19

19:1b.1KI.019.001 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.

19:2b.1KI.019.002 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.

19:3b.1KI.019.003 А като видя това*, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.

19:4b.1KI.019.004 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика: и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно, е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

19:5b.1KI.019.005 Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.

19:6b.1KI.019.006 И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.

19:7b.1KI.019.007 А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

19:8b.1KI.019.008 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет да не и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

19:9b.1KI.019.009 И там слезе в една пещера, гдето се зесели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?

19:10b.1KI.019.010 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

19:11b.1KI.019.011 И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;

19:12b.1KI.019.012 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.

19:13b.1KI.019.013 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук Илие?

19:14b.1KI.019.014 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.

19:15b.1KI.019.015 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;

19:16b.1KI.019.016 а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля: и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.

19:17b.1KI.019.017 И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.

19:18b.1KI.019.018 Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целували.

19:19b.1KI.019.019 И тъй, Илия тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.

19:20b.1KI.019.020 А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. А Илия му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил?

19:21b.1KI.019.021 И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.

20

20:1b.1KI.020.001 Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея.

20:2b.1KI.020.002 И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад:

20:3b.1KI.020.003 Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои.

20:4b.1KI.020.004 И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам.

20:5b.1KI.020.005 А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

20:6b.1KI.020.006 обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат.

20:7b.1KI.020.007 Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси повод за зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо.

20:8b.1KI.020.008 А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не го послушаш, нито да склониш.

20:9b.1KI.020.009 Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор.

20:10b.1KI.020.010 Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват.

20:11b.1KI.020.011 Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Ония, който опасва оръжия , нека не се хвали както оня, който ги разпасва.

20:12b.1KI.020.012 А когато Венадад чу тая дума, той и царете, които бяха с него , пиеха в шатрите: и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града.

20:13b.1KI.020.013 И, ето, един пророк дойде против Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

20:14b.1KI.020.014 А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ. Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

20:15b.1KI.020.015 Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души;

20:16b.1KI.020.016 и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзници с него царе.

20:17b.1KI.020.017 Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи , известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария.

20:18b.1KI.020.018 А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак ги живи хванете.

20:19b.1KI.020.019 И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града.

20:20b.1KI.020.020 И всеки уби човека насреща си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

20:21b.1KI.020.021 Тогава Израилевият цар излезе та порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

20:22b.1KI.020.022 След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се: размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе.

20:23b.1KI.020.023 А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова израилтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

20:24b.1KI.020.024 Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

20:25b.1KI.020.025 После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така.

20:26b.1KI.020.026 Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля.

20:27b.1KI.020.027 И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

20:28b.1KI.020.028 Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова.

20:29b.1KI.020.029 И стояха разположени в стан един срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

20:30b.1KI.020.030 А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, гдето се криеше из клет в клет.

20:31b.1KI.020.031 Тогава слугите му му казаха: Ето, сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота.

20:32b.1KI.020.032 И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и туриха въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е.

20:33b.1KI.020.033 А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

20:34b.1KI.020.034 Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори : И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна.

20:35b.1KI.020.035 Тогава един човек от пророческите ученици* рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

20:36b.1KI.020.036 Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

20:37b.1KI.020.037 Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

20:38b.1KI.020.038 Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си.

20:39b.1KI.020.039 И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

20:40b.1KI.020.040 И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти: Ти сам си я изрекъл.

20:41b.1KI.020.041 Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците.

20:42b.1KI.020.042 А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде.

20:43b.1KI.020.043 И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

21

21:1b.1KI.021.001 След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраил, близо до палата на самарийския цар Ахаава,

21:2b.1KI.021.002 Ахаав говори на Навутея казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан*, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.

21:3b.1KI.021.003 А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.

21:4b.1KI.021.004 И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.

21:5b.1KI.021.005 Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?

21:6b.1KI.021.006 А той каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.

21:7b.1KI.021.007 А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело на сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.

21:8b.1KI.021.008 И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.

21:9b.1KI.021.009 В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;

21:10b.1KI.021.010 и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.

21:11b.1KI.021.011 И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според заповедта, която Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила;

21:12b.1KI.021.012 прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.

21:13b.1KI.021.013 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.

21:14b.1KI.021.014 После пратиха да Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.

21:15b.1KI.021.015 И като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.

21:16b.1KI.021.016 И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.

21:17b.1KI.021.017 Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:

21:18b.1KI.021.018 Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който живее в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои.

21:19b.1KI.021.019 И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.

21:20b.1KI.021.020 А Ахаава каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.

21:21b.1KI.021.021 Ето казва Господ : Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния* в Израиля;

21:22b.1KI.021.022 и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши.

21:23b.1KI.021.023 Също и на Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.

21:24b.1KI.021.024 Който от Ахаавовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.

21:25b.1KI.021.025 (Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел,

21:26b.1KI.021.026 и който извърши много мерзости, като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ бе изгонил пред израилтяните).

21:27b.1KI.021.027 А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.

21:28b.1KI.021.028 Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:

21:29b.1KI.021.029 Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.

22

22:1b.1KI.022.001 И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

22:2b.1KI.022.002 А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

22:3b.1KI.022.003 рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим+ да си го вземем от ръката на сирийския цар?

22:4b.1KI.022.004 Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мена на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

22:5b.1KI.022.005 Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

22:6b.1KI.022.006 Тогава Израилевият цар събра прорците си , около четиристотин мъже, та из каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

22:7b.1KI.022.007 Обаче Иосафат каза: Няма ли тук освен тия , някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

22:8b.1KI.022.008 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

22:9b.1KI.022.009 Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

22:10b.1KI.022.010 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта: и всичките пророци пророкуваха пред тях.

22:11b.1KI.022.011 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

22:12b.1KI.022.012 Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на церя.

22:13b.1KI.022.013 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

22:14b.1KI.022.014 А Михей рече: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми рече Господ, това ще говоря.

22:15b.1KI.022.015 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му говори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

22:16b.1KI.022.016 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друга освен истината в Господното име!

22:17b.1KI.022.017 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

22:18b.1KI.022.018 Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

22:19b.1KI.022.019 А Михей рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

22:20b.1KI.022.020 И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

22:21b.1KI.022.021 Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

22:22b.1KI.022.022 И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

22:23b.1KI.022.023 Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зла за тебе.

22:24b.1KI.022.024 Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

22:25b.1KI.022.025 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

22:26b.1KI.022.026 Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

22:27b.1KI.022.027 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода* догде си дойда с мир.

22:28b.1KI.022.028 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

22:29b.1KI.022.029 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

22:30b.1KI.022.030 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

22:31b.1KI.022.031 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

22:32b.1KI.022.032 А колесниценачелниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

22:33b.1KI.022.033 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

22:34b.1KI.022.034 А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

22:35b.1KI.022.035 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

22:36b.1KI.022.036 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!

22:37b.1KI.022.037 Така царят умря, и донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.

22:38b.1KI.022.038 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

22:39b.1KI.022.039 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

22:40b.1KI.022.040 Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

22:41b.1KI.022.041 А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

22:42b.1KI.022.042 Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

22:43b.1KI.022.043 Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса: не се отклони от него а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

22:44b.1KI.022.044 И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

22:45b.1KI.022.045 А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

22:46b.1KI.022.046 Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му Аса.

22:47b.1KI.022.047 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

22:48b.1KI.022.048 Иосафат построи кораби като тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есевон-гавер.

22:49b.1KI.022.049 Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

22:50b.1KI.022.050 И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

22:51b.1KI.022.051 Охозия, Ахаавовия син, се възцари над Израиля в Самария, в седемдесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

22:52b.1KI.022.052 Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

22:53b.1KI.022.053 защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.