2 Corinthians (Bulgarian)

1

1:1b.2CO.001.001 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, – за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

1:2b.2CO.001.002 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

1:3b.2CO.001.003 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

1:4b.2CO.001.004 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.

1:5b.2CO.001.005 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

1:6b.2CO.001.006 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

1:7b.2CO.001.007 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

1:8b.2CO.001.008 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

1:9b.2CO.001.009 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

1:10b.2CO.001.010 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?

1:11b.2CO.001.011 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

1:12b.2CO.001.012 понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

1:13b.2CO.001.013 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

1:14b.2CO.001.014 Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.

1:15b.2CO.001.015 Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

1:16b.2CO.001.016 защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

1:17b.2CO.001.017 Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

1:18b.2CO.001.018 Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

1:19b.2CO.001.019 И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.

1:20b.2CO.001.020 Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

1:21b.2CO.001.021 Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

1:22b.2CO.001.022 За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;

1:23b.2CO.001.023 така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

1:24b.2CO.001.024 Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.

2

2:1b.2CO.002.001 Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

2:2b.2CO.002.002 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

2:3b.2CO.002.003 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

2:4b.2CO.002.004 А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,

2:5b.2CO.002.005 духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

2:6b.2CO.002.006 Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

2:7b.2CO.002.007 Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

2:8b.2CO.002.008 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

2:9b.2CO.002.009 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

2:10b.2CO.002.010 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2:11b.2CO.002.011 Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

2:12b.2CO.002.012 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърдцето.

2:13b.2CO.002.013 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

2:14b.2CO.002.014 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

2:15b.2CO.002.015 Който ни направи способни като служители на един нов завет, – не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

2:16b.2CO.002.016 Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

2:17b.2CO.002.017 как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

3

3:1b.2CO.003.001 Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

3:2b.2CO.003.002 (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

3:3b.2CO.003.003 Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

3:4b.2CO.003.004 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

3:5b.2CO.003.005 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

3:6b.2CO.003.006 Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

3:7b.2CO.003.007 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,

3:8b.2CO.003.008 но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

3:9b.2CO.003.009 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.

3:10b.2CO.003.010 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

3:11b.2CO.003.011 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;

3:12b.2CO.003.012 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3:13b.2CO.003.013 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, –

3:14b.2CO.003.014 за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

3:15b.2CO.003.015 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

3:16b.2CO.003.016 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

3:17b.2CO.003.017 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

3:18b.2CO.003.018 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

4

4:1b.2CO.004.001 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

4:2b.2CO.004.002 якога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

4:3b.2CO.004.003 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

4:4b.2CO.004.004 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

4:5b.2CO.004.005 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

4:6b.2CO.004.006 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

4:7b.2CO.004.007 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

4:8b.2CO.004.008 Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

4:9b.2CO.004.009 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

4:10b.2CO.004.010 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

4:11b.2CO.004.011 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

4:12b.2CO.004.012 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

4:13b.2CO.004.013 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4:14b.2CO.004.014 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

4:15b.2CO.004.015 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

4:16b.2CO.004.016 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

4:17b.2CO.004.017 (защото с вярване ходим, а не с виждане).

4:18b.2CO.004.018 – понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

5

5:1b.2CO.005.001 Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

5:2b.2CO.005.002 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

5:3b.2CO.005.003 И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, – надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

5:4b.2CO.005.004 С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърдцето.

5:5b.2CO.005.005 Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

5:6b.2CO.005.006 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

5:7b.2CO.005.007 и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

5:8b.2CO.005.008 Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

5:9b.2CO.005.009 туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

5:10b.2CO.005.010 всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

5:11b.2CO.005.011 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

5:12b.2CO.005.012 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

5:13b.2CO.005.013 Който за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.

5:14b.2CO.005.014 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напраздно Божията благодат.

5:15b.2CO.005.015 (Защото казва: – " В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

5:16b.2CO.005.016 Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

5:17b.2CO.005.017 но във всичко биваме одобрени, като божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

5:18b.2CO.005.018 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

5:19b.2CO.005.019 с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

5:20b.2CO.005.020 с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

5:21b.2CO.005.021 всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;

6

6:1b.2CO.006.001 като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани;

6:2b.2CO.006.002 като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

6:3b.2CO.006.003 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърдцето ни се разшири.

6:4b.2CO.006.004 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.

6:5b.2CO.006.005 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърдцата си.

6:6b.2CO.006.006 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

6:7b.2CO.006.007 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

6:8b.2CO.006.008 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

6:9b.2CO.006.009 Затова – "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

6:10b.2CO.006.010 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

6:11b.2CO.006.011 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

6:12b.2CO.006.012 Сторете място в сърдцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

6:13b.2CO.006.013 Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърдцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

6:14b.2CO.006.014 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

6:15b.2CO.006.015 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

6:16b.2CO.006.016 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

6:17b.2CO.006.017 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

6:18b.2CO.006.018 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

7

7:1b.2CO.007.001 Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

7:2b.2CO.007.002 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

7:3b.2CO.007.003 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

7:4b.2CO.007.004 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

7:5b.2CO.007.005 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

7:6b.2CO.007.006 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.

7:7b.2CO.007.007 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

7:8b.2CO.007.008 Радвам се, че във всичко съм насърдчен за вас.

7:9b.2CO.007.009 При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

7:10b.2CO.007.010 че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

7:11b.2CO.007.011 Защото свидетелствувам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си,

7:12b.2CO.007.012 като ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване ( Гръцки: Относно благодатта) , дано да участвуват и те в служенето на светиите.

7:13b.2CO.007.013 И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и , по Божията воля на нас;

7:14b.2CO.007.014 така щото помолихме Тита да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал.

7:15b.2CO.007.015 И тъй, както изобилвате във всяко нещо, – във вяра, в говорене, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, – така да преизобилвате и в това благодеяние.

7:16b.2CO.007.016 Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.

8

8:1b.2CO.008.001 Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че, богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

8:2b.2CO.008.002 А относно това нещо аз давам тоя съвет, че така да го направите е полезно за вас, които лани бяхте първи не само да го правите, но и да желаете да го направите.

8:3b.2CO.008.003 А сега го свършете и на дело, така щото както сте били усърдни в желанието, така да бъдете и в доизкарването, според каквото имате.

8:4b.2CO.008.004 Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.

8:5b.2CO.008.005 Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие утеснени;

8:6b.2CO.008.006 но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност, та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство,

8:7b.2CO.008.007 според както е писано: "Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно".

8:8b.2CO.008.008 А благодарение на Бога, Който туря в сърдцето на Тита същото усърдие за вас, което имаме и ние;

8:9b.2CO.008.009 защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

8:10b.2CO.008.010 Пратихме с него и брата, чиято похвала в делотона благовестието е известна във всичките църкви;

8:11b.2CO.008.011 и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за да се покаже нашето усърдие,

8:12b.2CO.008.012 като избягваме това, – някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение;

8:13b.2CO.008.013 понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

8:14b.2CO.008.014 Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по усърден поради голямото му към вас доверие.

8:15b.2CO.008.015 Колкото за Тита, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христа.

8:16b.2CO.008.016 Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на справедливостта на нашата похвала с вас.

8:17b.2CO.008.017 А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,

8:18b.2CO.008.018 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.

8:19b.2CO.008.019 А пратих братята, да не би да излезе праздна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;

8:20b.2CO.008.020 да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая наша увереност.

8:21b.2CO.008.021 И тъй, намерих за нуждно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.

8:22b.2CO.008.022 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.

8:23b.2CO.008.023 Всеки да дава според както е решил в сърдцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърдце.

8:24b.2CO.008.024 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;

9

9:1b.2CO.009.001 както е писано: – "Разпръсна щедро, даде на сиромасите, Правдата му трае до века".

9:2b.2CO.009.002 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,

9:3b.2CO.009.003 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.

9:4b.2CO.009.004 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;

9:5b.2CO.009.005 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички.

9:6b.2CO.009.006 А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат.

9:7b.2CO.009.007 Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!

9:8b.2CO.009.008 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас, –

9:9b.2CO.009.009 моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

9:10b.2CO.009.010 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

9:11b.2CO.009.011 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

9:12b.2CO.009.012 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

9:13b.2CO.009.013 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

9:14b.2CO.009.014 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

9:15b.2CO.009.015 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

10

10:1b.2CO.010.001 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10:2b.2CO.010.002 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

10:3b.2CO.010.003 Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

10:4b.2CO.010.004 Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

10:5b.2CO.010.005 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

10:6b.2CO.010.006 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

10:7b.2CO.010.007 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

10:8b.2CO.010.008 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

10:9b.2CO.010.009 А който се хвали, с Господа да се хвали.

10:10b.2CO.010.010 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

10:11b.2CO.010.011 Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,

10:12b.2CO.010.012 защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.

10:13b.2CO.010.013 Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

10:14b.2CO.010.014 Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.

10:15b.2CO.010.015 Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!

10:16b.2CO.010.016 А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.

10:17b.2CO.010.017 Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?

10:18b.2CO.010.018 Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;

11

11:1b.2CO.011.001 а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.

11:2b.2CO.011.002 Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.

11:3b.2CO.011.003 Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

11:4b.2CO.011.004 А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.

11:5b.2CO.011.005 Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.

11:6b.2CO.011.006 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;

11:7b.2CO.011.007 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

11:8b.2CO.011.008 Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

11:9b.2CO.011.009 (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.

11:10b.2CO.011.010 Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

11:11b.2CO.011.011 Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

11:12b.2CO.011.012 понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

11:13b.2CO.011.013 За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

11:14b.2CO.011.014 Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

11:15b.2CO.011.015 служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

11:16b.2CO.011.016 Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;

11:17b.2CO.011.017 три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

11:18b.2CO.011.018 Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

11:19b.2CO.011.019 в труд и в мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

11:20b.2CO.011.020 и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

11:21b.2CO.011.021 Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

11:22b.2CO.011.022 Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

11:23b.2CO.011.023 г и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

11:24b.2CO.011.024 (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

11:25b.2CO.011.025 и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).

11:26b.2CO.011.026 Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

11:27b.2CO.011.027 Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

11:28b.2CO.011.028 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

11:29b.2CO.011.029 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

11:30b.2CO.011.030 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

11:31b.2CO.011.031 (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене).

11:32b.2CO.011.032 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън ( Или: Мъченически кол. ) в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

11:33b.2CO.011.033 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

12

12:1b.2CO.012.001 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

12:2b.2CO.012.002 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

12:3b.2CO.012.003 Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо.

12:4b.2CO.012.004 Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

12:5b.2CO.012.005 Защото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви, освен в това, гдето сам аз не ви отегчих? Простете ми тая неправда!

12:6b.2CO.012.006 Ето, готов съм да дойда при вас трети път и няма да ви отегча, защото не искам вашето, но вас; понеже чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

12:7b.2CO.012.007 А пък аз с преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за душите ви. Ако аз ви обичам повeче, вие по-малко ли ще ме обичате?

12:8b.2CO.012.008 Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче като хитър съм ви уловил с измама.

12:9b.2CO.012.009 Изкорестих ли ви аз чрез някои от ония, които изпратих до вас?

12:10b.2CO.012.010 Помолих Тита да отиде при вас, и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не със същия ли дух се обхождаме? Не в същите ли стъпки?

12:11b.2CO.012.011 Още ли мислите, че ние се възхищаваме пред вас? Не, пред Бога говорим това в Христа, и то всичко, любезни мои, за ваше назидание.

12:12b.2CO.012.012 Защото се боя да не би, като дойда, да ви намеря не каквито ви желая, и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете, и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големотвувания, безредици;

12:13b.2CO.012.013 Да не би, когато дойда пак да ме смири моят Бог между вас, и да оплача мнозина, които отнапред са съгрешили, и са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предавали.

12:14b.2CO.012.014 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа".

12:15b.2CO.012.015 Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили, и всички други, че, ако дойда пак, няма да пощадя.

12:16b.2CO.012.016 тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;

12:17b.2CO.012.017 защото, при все че Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.

12:18b.2CO.012.018 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани;

12:19b.2CO.012.019 А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;

12:20b.2CO.012.020 и моля Бога да не сторите никакво зло, – не за да се покажем ние одобрени, но за да струвате вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.

12:21b.2CO.012.021 Защото не можем да вършим нищо против истината но за истината можем.

13

13:1b.2CO.013.001 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим – за вашето усъвършенствуване.

13:2b.2CO.013.002 Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

13:3b.2CO.013.003 Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

13:4b.2CO.013.004 Поздравете се един друг с света целувка.

13:5b.2CO.013.005 Поздравяват ви всичките светии.

13:6b.2CO.013.006 Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. (Aмин)

13:7b.2CO.013.007 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

13:8b.2CO.013.008 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:

13:9b.2CO.013.009 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,

13:10b.2CO.013.010 Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят ( Или Век ) според волята на нашия Бог и Отец.

13:11b.2CO.013.011 Комуто да бъде славата до вечни векове. Амин

13:12b.2CO.013.012 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

13:13b.2CO.013.013 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

13:14b.2CO.013.014 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.