Acts (Bulgarian)

1

1:1b.ACT.001.001 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

1:2b.ACT.001.002 на които и представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.

1:3b.ACT.001.003 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза той, чухте от мене.

1:4b.ACT.001.004 Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

1:5b.ACT.001.005 И тъй, веднъж, като се събраха, те го питаха, казвайки: Господи, сега ли, ще възвърнеш на Израиля царството?

1:6b.ACT.001.006 А той рече: Не с за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената си власт.

1:7b.ACT.001.007 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;

1:8b.ACT.001.008 И като изрече това, и те го гледаха, той се възнесе, и облак го прие от погледа им.

1:9b.ACT.001.009 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

1:10b.ACT.001.010 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както го видяхте да отива на небето.

1:11b.ACT.001.011 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

1:12b.ACT.001.012 И когато влязоха в града, качиха се в Горната стая, дето живееха Петър и Йоан, Яков и Андрей: Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

1:13b.ACT.001.013 ички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята му.

1:14b.ACT.001.014 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:

1:15b.ACT.001.015 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

1:16b.ACT.001.016 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

1:17b.ACT.001.017 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

1:18b.ACT.001.018 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.

1:19b.ACT.001.019 Защото е писано в книгата на Псалмите:- "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".

1:20b.ACT.001.020 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше м е ж д у нас,

1:21b.ACT.001.021 като почна от времето, когато Йоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението му.

1:22b.ACT.001.022 И така, поставиха сред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

1:23b.ACT.001.023 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал

1:24b.ACT.001.024 да вземе мястото в това служение и апостолството, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

1:25b.ACT.001.025 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

1:26b.ACT.001.026 И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха на едно място.

2

2:1b.ACT.002.001 О Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим_— и юдеи и прозелити,

2:2b.ACT.002.002 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща дето седяха.

2:3b.ACT.002.003 О Слънцето, ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.

2:4b.ACT.002.004 и явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

2:5b.ACT.002.005 И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да го] постави на престола му,

2:6b.ACT.002.006 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.

2:7b.ACT.002.007 А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

2:8b.ACT.002.008 И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше: да говорят на неговия език.

2:9b.ACT.002.009 И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли Галилеяни?

2:10b.ACT.002.010 Тогава както ги слушаше да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?

2:11b.ACT.002.011 Партяни, Мидяни и Еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия Понт и Азия,

2:12b.ACT.002.012 критяни и араби слушаме ги да говорят по нашите езици за великите Божии дела.

2:13b.ACT.002.013 И те всички се смаяха, и в недоумението си думаха един на друг: Какво значи това?

2:14b.ACT.002.014 А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

2:15b.ACT.002.015 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно това, и внимавайте в моите думи.

2:16b.ACT.002.016 Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третия час на деня;

2:17b.ACT.002.017 но това е казаното чрез пророк Йоила:

2:18b.ACT.002.018 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

2:19b.ACT.002.019 Още и на слугите си и на слугините си ще изливам от Духа си в ония дни, и ще пророкуват.

2:20b.ACT.002.020 И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, Кръв, и огън, и пара от дим;

2:21b.ACT.002.021 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси".

2:22b.ACT.002.022 Израиляни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса, и знамения, които Бог извърши чрез него посред вас, както сами вие знаете,

2:23b.ACT.002.023 него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

2:24b.ACT.002.024 когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан той от нея.

2:25b.ACT.002.025 Защото Давид казва за него: "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже той е отдясно ми, за да се не поклатя;

2:26b.ACT.002.026 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

2:27b.ACT.002.027 Защото няма да оставиш душата ми в ада, нито, ще допуснеш твоя светия да види изтление.

2:28b.ACT.002.028 Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието си, ще ме изпълниш с веселба."

2:29b.ACT.002.029 Братя, мога да ви кажа свободно за Патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

2:30b.ACT.002.030 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христа, че нито той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

2:31b.ACT.002.031 Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всинца сме свидетели.

2:32b.ACT.002.032 И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, той изля това, което виждате и чуете.

2:33b.ACT.002.033 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той каза: "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно ми,

2:34b.ACT.002.034 Докле положа враговете ти за твое подножие".,

2:35b.ACT.002.035 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че тогова Исуса, когото вие разпнахте, него Бог е направил и Господ и Помазаник.

2:36b.ACT.002.036 Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим братя?

2:37b.ACT.002.037 А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

2:38b.ACT.002.038 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе си.

2:39b.ACT.002.039 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това изпорочено поколение.

2:40b.ACT.002.040 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

2:41b.ACT.002.041 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба, и в молитвите.

2:42b.ACT.002.042 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

2:43b.ACT.002.043 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

2:44b.ACT.002.044 и продаваха стоката и имота си, и разподеляха парите на всички, според нуждата на всекиго.

2:45b.ACT.002.045 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

2:46b.ACT.002.046 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

2:47b.ACT.002.047 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в десетия час, часа на молитвата,

3

3:1b.ACT.003.001 О и познаха го, че беше същия, който седеше за милостиня при Красната порта на храма; и изпълниха се с очудване и удивление за това, което бе станало с него.

3:2b.ACT.003.002 някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

3:3b.ACT.003.003 О и той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса,

3:4b.ACT.003.004 Той, като видя Петра и Йоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

3:5b.ACT.003.005 А Петър, с Йоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

3:6b.ACT.003.006 И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

3:7b.ACT.003.007 Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

3:8b.ACT.003.008 И като го хвана за дясната ръка, дигна го и начаса нозете и глезените му добиха сила.

3:9b.ACT.003.009 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

3:10b.ACT.003.010 И всичките люде го видяха да ходи и да слави Бога,

3:11b.ACT.003.011 понеже [изцеленият куц] човек се държеше за Петра и Йоана, то всичките люде смаяни се стекоха при тях в тъй нареченият Соломонов Трем.

3:12b.ACT.003.012 А Петър като видя това, проговори на людете: Израиляни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате на нас като че от своя сила или благочестие сме* го направили да ходи?

3:13b.ACT.003.013 Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, Бог на бащите ни, прослави служителя си Исуса, когото вие предадохте, и от когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да го пусне.

3:14b.ACT.003.014 Но вие се отрекохте от Светия и праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец,

3:15b.ACT.003.015 убихте Началника на живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.

3:16b.ACT.003.016 И на основание на вяра в името му, неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.

3:17b.ACT.003.017 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание.

3:18b.ACT.003.018 Но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че неговият Христос ще пострада.

3:19b.ACT.003.019 Затова, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

3:20b.ACT.003.020 когото трябва да приемат небесата до времето когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите си пророци.

3:21b.ACT.003.021 Защото Моисей е казал, "Господ Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна мене; него слушайте във всичко каквото би ви рекъл;

3:22b.ACT.003.022 и всяка душа, която не би послушала тоя пророк, ще бъде изтребена от людете".

3:23b.ACT.003.023 И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.

3:24b.ACT.003.024 Вие сте потомци на пророците, и наследници на завета; който Бог направи с бащите ви когато каза на Авраама, "В твоето потомство ще се благословят всички земни племена".

3:25b.ACT.003.025 Бог, като възкреси Служителя си, първом до вас го изпрати за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.

3:26b.ACT.003.026 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,

4

4:1b.ACT.004.001 възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.

4:2b.ACT.004.002 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.

4:3b.ACT.004.003 А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

4:4b.ACT.004.004 И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;

4:5b.ACT.004.005 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.

4:6b.ACT.004.006 И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?

4:7b.ACT.004.007 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,

4:8b.ACT.004.008 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

4:9b.ACT.004.009 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

4:10b.ACT.004.010 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

4:11b.ACT.004.011 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между* човеците, чрез което трябва да се спасим.

4:12b.ACT.004.012 А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

4:13b.ACT.004.013 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

4:14b.ACT.004.014 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

4:15b.ACT.004.015 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.

4:16b.ACT.004.016 Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

4:17b.ACT.004.017 прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.

4:18b.ACT.004.018 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;

4:19b.ACT.004.019 Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

4:20b.ACT.004.020 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

4:21b.ACT.004.021 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

4:22b.ACT.004.022 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.

4:23b.ACT.004.023 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,

4:24b.ACT.004.024 ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?

4:25b.ACT.004.025 Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".

4:26b.ACT.004.026 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,

4:27b.ACT.004.027 за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.

4:28b.ACT.004.028 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.

4:29b.ACT.004.029 докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.

4:30b.ACT.004.030 И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

4:31b.ACT.004.031 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

4:32b.ACT.004.032 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

4:33b.ACT.004.033 Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

4:34b.ACT.004.034 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

4:35b.ACT.004.035 Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,

4:36b.ACT.004.036 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

4:37b.ACT.004.037 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

5

5:1b.ACT.005.001 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

5:2b.ACT.005.002 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

5:3b.ACT.005.003 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

5:4b.ACT.005.004 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

5:5b.ACT.005.005 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.

5:6b.ACT.005.006 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.

5:7b.ACT.005.007 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.

5:8b.ACT.005.008 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

5:9b.ACT.005.009 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.

5:10b.ACT.005.010 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

5:11b.ACT.005.011 чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;

5:12b.ACT.005.012 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;

5:13b.ACT.005.013 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],

5:14b.ACT.005.014 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

5:15b.ACT.005.015 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.

5:16b.ACT.005.016 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,

5:17b.ACT.005.017 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.

5:18b.ACT.005.018 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.

5:19b.ACT.005.019 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

5:20b.ACT.005.020 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

5:21b.ACT.005.021 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

5:22b.ACT.005.022 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

5:23b.ACT.005.023 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.

5:24b.ACT.005.024 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

5:25b.ACT.005.025 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

5:26b.ACT.005.026 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

5:27b.ACT.005.027 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

5:28b.ACT.005.028 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

5:29b.ACT.005.029 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.

5:30b.ACT.005.030 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

5:31b.ACT.005.031 ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.

5:32b.ACT.005.032 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

5:33b.ACT.005.033 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

5:34b.ACT.005.034 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

5:35b.ACT.005.035 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

5:36b.ACT.005.036 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

5:37b.ACT.005.037 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

5:38b.ACT.005.038 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

5:39b.ACT.005.039 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.

5:40b.ACT.005.040 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

5:41b.ACT.005.041 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

5:42b.ACT.005.042 А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, задето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.

6

6:1b.ACT.006.001 О Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа с който той говореше.

6:2b.ACT.006.002 По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

6:3b.ACT.006.003 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с удобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

6:4b.ACT.006.004 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

6:5b.ACT.006.005 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, е д и н прозелит от Антиохия,

6:6b.ACT.006.006 Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

6:7b.ACT.006.007 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

6:8b.ACT.006.008 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

6:9b.ACT.006.009 Тогава някои от синагогата, наречена Синагога на Либертинците, и от Киринейците и Александринците, и от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

6:10b.ACT.006.010 Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсея и против Бога.

6:11b.ACT.006.011 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и, като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

6:12b.ACT.006.012 дето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Т о я човек говори думи против това свето място и против закона;

6:13b.ACT.006.013 защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.

6:14b.ACT.006.014 И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му като че беше лице на ангел.

6:15b.ACT.006.015 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

7

7:1b.ACT.007.001 О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

7:2b.ACT.007.002 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,

7:3b.ACT.007.003 "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа."

7:4b.ACT.007.004 О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

7:5b.ACT.007.005 Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

7:6b.ACT.007.006 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

7:7b.ACT.007.007 И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7:8b.ACT.007.008 Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.

7:9b.ACT.007.009 И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

7:10b.ACT.007.010 А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,

7:11b.ACT.007.011 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

7:12b.ACT.007.012 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

7:13b.ACT.007.013 и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.

7:14b.ACT.007.014 Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

7:15b.ACT.007.015 И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;

7:16b.ACT.007.016 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

7:17b.ACT.007.017 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

7:18b.ACT.007.018 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.

7:19b.ACT.007.019 Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.

7:20b.ACT.007.020 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

7:21b.ACT.007.021 И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

7:22b.ACT.007.022 И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.

7:23b.ACT.007.023 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.

7:24b.ACT.007.024 И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.

7:25b.ACT.007.025 мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.

7:26b.ACT.007.026 На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?

7:27b.ACT.007.027 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?

7:28b.ACT.007.028 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?

7:29b.ACT.007.029 Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.

7:30b.ACT.007.030 А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,

7:31b.ACT.007.031 "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

7:32b.ACT.007.032 И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

7:33b.ACT.007.033 Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

7:34b.ACT.007.034 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

7:35b.ACT.007.035 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.

7:36b.ACT.007.036 Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".

7:37b.ACT.007.037 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

7:38b.ACT.007.038 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

7:39b.ACT.007.039 казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

7:40b.ACT.007.040 И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.

7:41b.ACT.007.041 Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:_— "Доме Израилев, на мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

7:42b.ACT.007.042 Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".

7:43b.ACT.007.043 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;

7:44b.ACT.007.044 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,

7:45b.ACT.007.045 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

7:46b.ACT.007.046 А Соломон му построи дом.

7:47b.ACT.007.047 Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка:_—

7:48b.ACT.007.048 "Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"

7:49b.ACT.007.049 Не направи ли моята ръка всичко това?

7:50b.ACT.007.050 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

7:51b.ACT.007.051 Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,

7:52b.ACT.007.052 вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

7:53b.ACT.007.053 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.

7:54b.ACT.007.054 А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

7:55b.ACT.007.055 И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

7:56b.ACT.007.056 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

7:57b.ACT.007.057 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

7:58b.ACT.007.058 И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

7:59b.ACT.007.059 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

7:60b.ACT.007.060 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по Юдейските и Самарийските окръзи.

8

8:1b.ACT.008.001 И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

8:2b.ACT.008.002 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

8:3b.ACT.008.003 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

8:4b.ACT.008.004 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

8:5b.ACT.008.005 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, И виждаха знаменията, които вършеше.

8:6b.ACT.008.006 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени;

8:7b.ACT.008.007 тъй щото настана голяма радост в оня град.

8:8b.ACT.008.008 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и очудваше населението на Самария.

8:9b.ACT.008.009 На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената Велика Божия Сила.

8:10b.ACT.008.010 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

8:11b.ACT.008.011 Но когато повярваха на Филипа, който благовестяваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

8:12b.ACT.008.012 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.

8:13b.ACT.008.013 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Йоана,

8:14b.ACT.008.014 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

8:15b.ACT.008.015 Защото той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

8:16b.ACT.008.016 Тогава апостолите полагаха ръце на тях, и те приемаха Светия Дух.

8:17b.ACT.008.017 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

8:18b.ACT.008.018 Дайте и на мене тая сила щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

8:19b.ACT.008.019 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно де погинат, защото си помислил да придобиеш Божий дар с пари.

8:20b.ACT.008.020 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

8:21b.ACT.008.021 Затуй, покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти;

8:22b.ACT.008.022 понеже гледам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.

8:23b.ACT.008.023 А Симон в отговор рече: молете се вие на Господа за мене, да ме не постигне нищо от онова що рекохте.

8:24b.ACT.008.024 Те прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господнето учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много Самарийски села.

8:25b.ACT.008.025 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

8:26b.ACT.008.026 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на Етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото и съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

8:27b.ACT.008.027 на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

8:28b.ACT.008.028 А Духът рече на Филипа: приближи се и придружи тая колесница.

8:29b.ACT.008.029 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли какво четеш?

8:30b.ACT.008.030 А той рече: Как да разбера, ако ме не опъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

8:31b.ACT.008.031 А мястото от писанието, което четеше, беше това: "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата си;

8:32b.ACT.008.032 В унижение отмени се съдбата му, А поколението му,_— Кой ще го изкаже? Защото се взе живота му от земята."

8:33b.ACT.008.033 И скопецът продума та рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът,_— за себе си ли, или за някой друг?

8:34b.ACT.008.034 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

8:35b.ACT.008.035 И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? (37 и Филип рече: Ако вярваш от все сърце можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий).

8:36b.ACT.008.036 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

8:37b.ACT.008.037 А когато излязоха из водата, Господния Дух грабна Филипа; и скопецът вече го не видя, защото възрадван продължи пътя си.

8:38b.ACT.008.038 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

8:39b.ACT.008.039 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника

8:40b.ACT.008.040 О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.

9

9:1b.ACT.009.001 и поиска от него писма но синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

9:2b.ACT.009.002 О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.

9:3b.ACT.009.003 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

9:4b.ACT.009.004 О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

9:5b.ACT.009.005 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

9:6b.ACT.009.006 А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.

9:7b.ACT.009.007 Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

9:8b.ACT.009.008 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

9:9b.ACT.009.009 И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

9:10b.ACT.009.010 И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.

9:11b.ACT.009.011 И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

9:12b.ACT.009.012 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.

9:13b.ACT.009.013 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.

9:14b.ACT.009.014 И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.

9:15b.ACT.009.015 А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;

9:16b.ACT.009.016 защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.

9:17b.ACT.009.017 И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати,_— същият Исус който ти се яви на пътя, по който ти идеше,_— за да прогледаш и да се изпълниш с Светия Дух.

9:18b.ACT.009.018 И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

9:19b.ACT.009.019 А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

9:20b.ACT.009.020 И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?

9:21b.ACT.009.021 А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

9:22b.ACT.009.022 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

9:23b.ACT.009.023 но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,

9:24b.ACT.009.024 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

9:25b.ACT.009.025 И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.

9:26b.ACT.009.026 Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

9:27b.ACT.009.027 И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.

9:28b.ACT.009.028 И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.

9:29b.ACT.009.029 И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

9:30b.ACT.009.030 И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.

9:31b.ACT.009.031 И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.

9:32b.ACT.009.032 И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.

9:33b.ACT.009.033 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.

9:34b.ACT.009.034 А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

9:35b.ACT.009.035 И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

9:36b.ACT.009.036 И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

9:37b.ACT.009.037 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

9:38b.ACT.009.038 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

9:39b.ACT.009.039 И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

9:40b.ACT.009.040 И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

9:41b.ACT.009.041 А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.

9:42b.ACT.009.042 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски Полк.

9:43b.ACT.009.043 Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

10

10:1b.ACT.010.001 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който слезе при него и му рече: Корнилие!

10:2b.ACT.010.002 А той, като се взря в него, уплашен рече: Що е Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

10:3b.ACT.010.003 О Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

10:4b.ACT.010.004 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.

10:5b.ACT.010.005 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, (той ще ти каже що трябва да правиш).

10:6b.ACT.010.006 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;

10:7b.ACT.010.007 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

10:8b.ACT.010.008 А на утрешния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.

10:9b.ACT.010.009 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,

10:10b.ACT.010.010 И видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускан чрез четирите ъгъла към земята.

10:11b.ACT.010.011 В него имаше всякакви земни четвероноги и гадини и небесни птици.

10:12b.ACT.010.012 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

10:13b.ACT.010.013 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.

10:14b.ACT.010.014 И пак дойде към него втори път глас; Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

10:15b.ACT.010.015 И това стана три пъти, след което съда се вдигна веднага на небето.

10:16b.ACT.010.016 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата,

10:17b.ACT.010.017 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?

10:18b.ACT.010.018 И докато Петър още размишляваше за видението, духът му рече: Ето, трима човека те търсят.

10:19b.ACT.010.019 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото аз съм ги изпратил.

10:20b.ACT.010.020 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето, аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?

10:21b.ACT.010.021 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да го повика у дома си и да чуе думи от тебе.

10:22b.ACT.010.022 Тогава той ги покани вътре та ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.

10:23b.ACT.010.023 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

10:24b.ACT.010.024 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и се поклони.

10:25b.ACT.010.025 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и аз съм човек.

10:26b.ACT.010.026 И разговаряйки се с него той влезе и намери мнозина събрани.

10:27b.ACT.010.027 И рече им: вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист;

10:28b.ACT.010.028 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възражавам; и тъй, питам аз, по коя причина сте ме повикали?

10:29b.ACT.010.029 И Корнилий рече: Преди четири дена, в тоя час, прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза,

10:30b.ACT.010.030 Корнилие, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога.

10:31b.ACT.010.031 Прати, прочее, в Иопия да повикай Симона, чието презиме е Петър; той гостува у дома на един кожар Симон, край морето, (той като дойде, ще ти говори).

10:32b.ACT.010.032 Начаса, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всинца присътствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от, Господа.

10:33b.ACT.010.033 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

10:34b.ACT.010.034 но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е.

10:35b.ACT.010.035 Словото, което той прати на Израиляните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (който е господар на всички),

10:36b.ACT.010.036 това слово вие знаете, което, след кръщението, проповядвано от Йоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

10:37b.ACT.010.037 именно, Исус от Назарет,_— как Бог го помаза със Светия Дух и със сила; който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с него.

10:38b.ACT.010.038 И ние сме свидетели на всичко що извърши той и в Юдейската земя и в Ерусалим; когото и убиха, като го повесиха на дърво.

10:39b.ACT.010.039 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него след като възкръсна от мъртвите.

10:40b.ACT.010.040 И заръча ни да проповядваме на людете, и да свидетелствуваме, че тоя е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

10:41b.ACT.010.041 За него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в него, ще получи чрез неговото име прощение на греховете си.

10:42b.ACT.010.042 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

10:43b.ACT.010.043 И обрязаните вярващи, дошли с Петра се смаяха задето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците;

10:44b.ACT.010.044 защото ги чуеха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

10:45b.ACT.010.045 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

10:46b.ACT.010.046 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.

10:47b.ACT.010.047 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.

10:48b.ACT.010.048 И когато Петър възлезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

11

11:1b.ACT.011.001 При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

11:2b.ACT.011.002 А Петър захвана та им изложи наред станалото, като каза:

11:3b.ACT.011.003 Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

11:4b.ACT.011.004 В него като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и гадини, и небесни птици.

11:5b.ACT.011.005 Чух още и глас който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

11:6b.ACT.011.006 Но аз рекох, Никак Господи, защото не е влизало в устата ми нищо мръсно или нечисто.

11:7b.ACT.011.007 Обаче, втори глас от небето продума, Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.

11:8b.ACT.011.008 Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

11:9b.ACT.011.009 И, ето, същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

11:10b.ACT.011.010 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика между човеците, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

11:11b.ACT.011.011 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва, Прати човеци в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

11:12b.ACT.011.012 той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш и целия ти дом.

11:13b.ACT.011.013 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях както и на нас изначало.

11:14b.ACT.011.014 Тогава си спомних думата на Господа, как каза, Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

11:15b.ACT.011.015 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та да можех да възпрепятствувам на Бога?

11:16b.ACT.011.016 Като чуха това, те престанаха да възражават, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

11:17b.ACT.011.017 Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.

11:18b.ACT.011.018 Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

11:19b.ACT.011.019 Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

11:20b.ACT.011.020 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

11:21b.ACT.011.021 който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

11:22b.ACT.011.022 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

11:23b.ACT.011.023 Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

11:24b.ACT.011.024 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха с църквата цяла година, научиха значително множество. И първом в Антиохия учениците се нарекоха Християни.

11:25b.ACT.011.025 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

11:26b.ACT.011.026 един от които, на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

11:27b.ACT.011.027 Затова, учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

11:28b.ACT.011.028 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.

11:29b.ACT.011.029 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

11:30b.ACT.011.030 Уби с меч Иоановия брат Якова;

12

12:1b.ACT.012.001 О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.

12:2b.ACT.012.002 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,

12:3b.ACT.012.003 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

12:4b.ACT.012.004 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

12:5b.ACT.012.005 И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

12:6b.ACT.012.006 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

12:7b.ACT.012.007 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

12:8b.ACT.012.008 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

12:9b.ACT.012.009 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.

12:10b.ACT.012.010 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

12:11b.ACT.012.011 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.

12:12b.ACT.012.012 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

12:13b.ACT.012.013 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

12:14b.ACT.012.014 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.

12:15b.ACT.012.015 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

12:16b.ACT.012.016 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

12:17b.ACT.012.017 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците_— какво стана Петър.

12:18b.ACT.012.018 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.

12:19b.ACT.012.019 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

12:20b.ACT.012.020 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

12:21b.ACT.012.021 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

12:22b.ACT.012.022 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

12:23b.ACT.012.023 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.

12:24b.ACT.012.024 А в Антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, Киринееца Луиций, Манаин който беше възпитан заедно с четверовластника Ирода, и Савел.

12:25b.ACT.012.025 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

13

13:1b.ACT.013.001 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.

13:2b.ACT.013.002 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

13:3b.ACT.013.003 О Но Бог го възкреси от мъртвите.

13:4b.ACT.013.004 а да бъдеш за спасение до края на земята".

13:5b.ACT.013.005 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

13:6b.ACT.013.006 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.

13:7b.ACT.013.007 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,

13:8b.ACT.013.008 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

13:9b.ACT.013.009 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

13:10b.ACT.013.010 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

13:11b.ACT.013.011 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

13:12b.ACT.013.012 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

13:13b.ACT.013.013 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

13:14b.ACT.013.014 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

13:15b.ACT.013.015 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

13:16b.ACT.013.016 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

13:17b.ACT.013.017 Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

13:18b.ACT.013.018 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

13:19b.ACT.013.019 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

13:20b.ACT.013.020 След това им дава съдии до пророка Самуил.

13:21b.ACT.013.021 После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

13:22b.ACT.013.022 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".

13:23b.ACT.013.023 От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,

13:24b.ACT.013.024 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

13:25b.ACT.013.025 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

13:26b.ACT.013.026 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

13:27b.ACT.013.027 Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.

13:28b.ACT.013.028 Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

13:29b.ACT.013.029 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

13:30b.ACT.013.030 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.

13:31b.ACT.013.031 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

13:32b.ACT.013.032 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом:_— "Ти си мой Син, Аз днес те родих".

13:33b.ACT.013.033 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така:_— "Ще ви дам Верните милости, обещани на Давида".

13:34b.ACT.013.034 Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".

13:35b.ACT.013.035 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

13:36b.ACT.013.036 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.

13:37b.ACT.013.037 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,

13:38b.ACT.013.038 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

13:39b.ACT.013.039 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:_—

13:40b.ACT.013.040 "Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

13:41b.ACT.013.041 Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

13:42b.ACT.013.042 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

13:43b.ACT.013.043 На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.

13:44b.ACT.013.044 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

13:45b.ACT.013.045 Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

13:46b.ACT.013.046 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:_— "Поставих те за светлина на народите,

13:47b.ACT.013.047 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

13:48b.ACT.013.048 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.

13:49b.ACT.013.049 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

13:50b.ACT.013.050 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

13:51b.ACT.013.051 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

13:52b.ACT.013.052 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци,

14

14:1b.ACT.014.001 О рече със силен глас: Стани прав на нозете си. И той скочи и ходеше.

14:2b.ACT.014.002 А непокорните на Божието учение юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

14:3b.ACT.014.003 О А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

14:4b.ACT.014.004 Но пак, те преседяха там доста време и дързостно говореха в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

14:5b.ACT.014.005 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.

14:6b.ACT.014.006 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

14:7b.ACT.014.007 те се научиха и избягаха в Ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,

14:8b.ACT.014.008 и там проповядваха благовестието.

14:9b.ACT.014.009 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

14:10b.ACT.014.010 Той слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

14:11b.ACT.014.011 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.

14:12b.ACT.014.012 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.

14:13b.ACT.014.013 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

14:14b.ACT.014.014 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

14:15b.ACT.014.015 О, мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;

14:16b.ACT.014.016 който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

14:17b.ACT.014.017 ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

14:18b.ACT.014.018 И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.

14:19b.ACT.014.019 Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.

14:20b.ACT.014.020 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,

14:21b.ACT.014.021 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

14:22b.ACT.014.022 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.

14:23b.ACT.014.023 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

14:24b.ACT.014.024 И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.

14:25b.ACT.014.025 Оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.

14:26b.ACT.014.026 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.

14:27b.ACT.014.027 И там преседяха доста време с учениците.

14:28b.ACT.014.028 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.

15

15:1b.ACT.015.001 И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

15:2b.ACT.015.002 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.

15:3b.ACT.015.003 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

15:4b.ACT.015.004 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.

15:5b.ACT.015.005 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.

15:6b.ACT.015.006 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

15:7b.ACT.015.007 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

15:8b.ACT.015.008 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

15:9b.ACT.015.009 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?

15:10b.ACT.015.010 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

15:11b.ACT.015.011 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

15:12b.ACT.015.012 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:

15:13b.ACT.015.013 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.

15:14b.ACT.015.014 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

15:15b.ACT.015.015 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

15:16b.ACT.015.016 3а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,

15:17b.ACT.015.017 Казва Господ, който прави да е известно това от века".

15:18b.ACT.015.018 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

15:19b.ACT.015.019 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.

15:20b.ACT.015.020 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

15:21b.ACT.015.021 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава,_— А именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

15:22b.ACT.015.022 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.

15:23b.ACT.015.023 неже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона,] без да са приели заповед от нас,

15:24b.ACT.015.024 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

15:25b.ACT.015.025 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

15:26b.ACT.015.026 И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

15:27b.ACT.015.027 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

15:28b.ACT.015.028 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.

15:29b.ACT.015.029 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.

15:30b.ACT.015.030 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.

15:31b.ACT.015.031 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

15:32b.ACT.015.032 И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили. (34 Но Сила видя за добре да поседи още там.)

15:33b.ACT.015.033 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

15:34b.ACT.015.034 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.

15:35b.ACT.015.035 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;

15:36b.ACT.015.036 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

15:37b.ACT.015.037 И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,

15:38b.ACT.015.038 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

15:39b.ACT.015.039 И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.

15:40b.ACT.015.040 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.

15:41b.ACT.015.041 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

16

16:1b.ACT.016.001 Тоя ученик имаше характер удобрен от братята в Листра и Икония.

16:2b.ACT.016.002 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,

16:3b.ACT.016.003 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.

16:4b.ACT.016.004 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

16:5b.ACT.016.005 Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

16:6b.ACT.016.006 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

16:7b.ACT.016.007 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.

16:8b.ACT.016.008 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.

16:9b.ACT.016.009 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

16:10b.ACT.016.010 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,

16:11b.ACT.016.011 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

16:12b.ACT.016.012 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

16:13b.ACT.016.013 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

16:14b.ACT.016.014 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.

16:15b.ACT.016.015 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

16:16b.ACT.016.016 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

16:17b.ACT.016.017 Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

16:18b.ACT.016.018 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.

16:19b.ACT.016.019 като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.

16:20b.ACT.016.020 На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

16:21b.ACT.016.021 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

16:22b.ACT.016.022 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

16:23b.ACT.016.023 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

16:24b.ACT.016.024 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

16:25b.ACT.016.025 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

16:26b.ACT.016.026 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

16:27b.ACT.016.027 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

16:28b.ACT.016.028 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

16:29b.ACT.016.029 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

16:30b.ACT.016.030 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

16:31b.ACT.016.031 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.

16:32b.ACT.016.032 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

16:33b.ACT.016.033 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

16:34b.ACT.016.034 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

16:35b.ACT.016.035 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

16:36b.ACT.016.036 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;

16:37b.ACT.016.037 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

16:38b.ACT.016.038 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.

16:39b.ACT.016.039 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, дето имаше юдейска синагога.

16:40b.ACT.016.040 И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред разискваше с тях от писанията,

17

17:1b.ACT.017.001 О Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

17:2b.ACT.017.002 та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че тоя Исус, когото, каза той, аз ви проповядвам, е Христос.

17:3b.ACT.017.003 и някои от тях се убедиха и дружеха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от по-първите жени.

17:4b.ACT.017.004 Но юдеите, подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазаря, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила за да ги изведат пред народа.

17:5b.ACT.017.005 Но като ги не намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

17:6b.ACT.017.006 и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар, Исус.

17:7b.ACT.017.007 И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

17:8b.ACT.017.008 Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.

17:9b.ACT.017.009 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощ в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

17:10b.ACT.017.010 И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

17:11b.ACT.017.011 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

17:12b.ACT.017.012 Но Солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

17:13b.ACT.017.013 Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

17:14b.ACT.017.014 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

17:15b.ACT.017.015 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17:16b.ACT.017.016 И тъй разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с ония, с които се случеше да среща.

17:17b.ACT.017.017 Тоже и някои от Епикурейските и Стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: види се, че е проповедник на чужди богове: защото проповядваше Исуса и възкресението.

17:18b.ACT.017.018 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

17:19b.ACT.017.019 (А всичките Атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

17:20b.ACT.017.020 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по в с и ч к о гледам, че сте много набожни.

17:21b.ACT.017.021 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих н един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

17:22b.ACT.017.022 Бог, който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

17:23b.ACT.017.023 нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички и живот и дишане и всичко;

17:24b.ACT.017.024 и направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

17:25b.ACT.017.025 за да търсят Бога, та дано биха го поне напипали и намерили, ако и да той не е далеч от всеки един от нас;

17:26b.ACT.017.026 защото в него живеем, движим се, и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли, "Защото дори негов род сме".

17:27b.ACT.017.027 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камък; изработен с човешко изкуство и измишление.

17:28b.ACT.017.028 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

17:29b.ACT.017.029 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като го е възкресил от мъртвите.

17:30b.ACT.017.030 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: 3а тоя предмет пак ще те слушаме.

17:31b.ACT.017.031 И така Павел си излезе измежду тях.

17:32b.ACT.017.032 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар, и други с тях.

17:33b.ACT.017.033 Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

17:34b.ACT.017.034 дето намери един Юдеин на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всички юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

18

18:1b.ACT.018.001 О А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

18:2b.ACT.018.002 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

18:3b.ACT.018.003 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

18:4b.ACT.018.004 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел се притесняваше от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

18:5b.ACT.018.005 Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

18:6b.ACT.018.006 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

18:7b.ACT.018.007 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от Коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

18:8b.ACT.018.008 И Господ каза на Павла нощя във видение: Не не бой се, но говори и не млъквай;

18:9b.ACT.018.009 защото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

18:10b.ACT.018.010 И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

18:11b.ACT.018.011 А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището, и казаха:

18:12b.ACT.018.012 Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога несъгласно закона.

18:13b.ACT.018.013 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се би трябвало да ви търпя;

18:14b.ACT.018.014 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

18:15b.ACT.018.015 И изпъди ги от съдилището.

18:16b.ACT.018.016 Тогава те всички хванаха началника на Синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион, не искаше и да знае за това.

18:17b.ACT.018.017 А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

18:18b.ACT.018.018 Като стигнаха Ефес, той ги остави там, а сам влезе в Синагогата и разискваше с юдеите.

18:19b.ACT.018.019 но се прости с тях, казвайки; Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

18:20b.ACT.018.020 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

18:21b.ACT.018.021 И като поседя там няколко време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската страна та утвърждаваше всичките ученици.

18:22b.ACT.018.022 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

18:23b.ACT.018.023 Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса то а познаваше само Йоановото кръщение,

18:24b.ACT.018.024 Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

18:25b.ACT.018.025 И когато се канеше да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

18:26b.ACT.018.026 защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

18:27b.ACT.018.027 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, дето намери някои ученици.

18:28b.ACT.018.028 И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.

19

19:1b.ACT.019.001 И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.

19:2b.ACT.019.002 А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в тогова, който щеше да дойде подир него, сиреч в Исуса.

19:3b.ACT.019.003 И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

19:4b.ACT.019.004 И като положи Павел ръце на тях, Светия Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.

19:5b.ACT.019.005 И те всички бяха около дванадесет мъже.

19:6b.ACT.019.006 И той влезе в синагогата, дето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с людете и ги увещаваше за някои неща отнасящи се до Божието царство.

19:7b.ACT.019.007 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

19:8b.ACT.019.008 И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господнето учение.

19:9b.ACT.019.009 При това, Бог вършеше особено велики дела чрез ръцете на Павла;

19:10b.ACT.019.010 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

19:11b.ACT.019.011 А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса над тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

19:12b.ACT.019.012 И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.

19:13b.ACT.019.013 Но веднъж злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

19:14b.ACT.019.014 И човекът, в когото беше злия дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

19:15b.ACT.019.015 И това стана известно на всички Ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

19:16b.ACT.019.016 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

19:17b.ACT.019.017 Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петдесет хиляди сребърници.

19:18b.ACT.019.018 Така силно растеше и преодоляваше Господнето учение.

19:19b.ACT.019.019 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.

19:20b.ACT.019.020 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.

19:21b.ACT.019.021 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.

19:22b.ACT.019.022 Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

19:23b.ACT.019.023 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

19:24b.ACT.019.024 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.

19:25b.ACT.019.025 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.

19:26b.ACT.019.026 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!

19:27b.ACT.019.027 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.

19:28b.ACT.019.028 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

19:29b.ACT.019.029 Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

19:30b.ACT.019.030 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.

19:31b.ACT.019.031 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

19:32b.ACT.019.032 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!

19:33b.ACT.019.033 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?

19:34b.ACT.019.034 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

19:35b.ACT.019.035 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

19:36b.ACT.019.036 Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

19:37b.ACT.019.037 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

19:38b.ACT.019.038 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.

19:39b.ACT.019.039 И като рече това, разпусна събранието.

19:40b.ACT.019.040 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

19:41b.ACT.019.041 И като мина през ония места та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

20

20:1b.ACT.020.001 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония,

20:2b.ACT.020.002 И придружиха го до Азия Берянина Сосипатър Пиров, и от Солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

20:3b.ACT.020.003 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

20:4b.ACT.020.004 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.

20:5b.ACT.020.005 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

20:6b.ACT.020.006 И имаше много светила в горната стая, дето бяхме събрани.

20:7b.ACT.020.007 И едно момче, на име Ефтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

20:8b.ACT.020.008 Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

20:9b.ACT.020.009 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

20:10b.ACT.020.010 А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.

20:11b.ACT.020.011 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, дето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

20:12b.ACT.020.012 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

20:13b.ACT.020.013 оттам като отплувахме, на утрешния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

20:14b.ACT.020.014 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

20:15b.ACT.020.015 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

20:16b.ACT.020.016 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

20:17b.ACT.020.017 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи, и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20:18b.ACT.020.018 как не се посвених да ви изява всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и къщите,

20:19b.ACT.020.019 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

20:20b.ACT.020.020 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

20:21b.ACT.020.021 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че вързвания и скърби ме очакват.

20:22b.ACT.020.022 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

20:23b.ACT.020.023 И сега, ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

20:24b.ACT.020.024 Затова, свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

20:25b.ACT.020.025 защото не се посвених да ви изява всичката Божия воля.

20:26b.ACT.020.026 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която той придоби със собствената си кръв.

20:27b.ACT.020.027 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

20:28b.ACT.020.028 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

20:29b.ACT.020.029 Затова, бдете, и помнете, че за три години, дене и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

20:30b.ACT.020.030 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

20:31b.ACT.020.031 Никому среброто или златото или облеклото не съм пожелал.

20:32b.ACT.020.032 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

20:33b.ACT.020.033 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как той е казал, По-блажено е да дава човек отколкото да приема.

20:34b.ACT.020.034 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

20:35b.ACT.020.035 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха.

20:36b.ACT.020.036 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

20:37b.ACT.020.037 Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.

20:38b.ACT.020.038 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

21

21:1b.ACT.021.001 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.

21:2b.ACT.021.002 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дена; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

21:3b.ACT.021.003 О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:_—

21:4b.ACT.021.004 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

21:5b.ACT.021.005 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

21:6b.ACT.021.006 И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

21:7b.ACT.021.007 А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.

21:8b.ACT.021.008 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

21:9b.ACT.021.009 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

21:10b.ACT.021.010 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

21:11b.ACT.021.011 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

21:12b.ACT.021.012 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

21:13b.ACT.021.013 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.

21:14b.ACT.021.014 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

21:15b.ACT.021.015 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

21:16b.ACT.021.016 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

21:17b.ACT.021.017 И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.

21:18b.ACT.021.018 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

21:19b.ACT.021.019 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21:20b.ACT.021.020 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

21:21b.ACT.021.021 тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

21:22b.ACT.021.022 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

21:23b.ACT.021.023 земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

21:24b.ACT.021.024 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

21:25b.ACT.021.025 Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

21:26b.ACT.021.026 И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:

21:27b.ACT.021.027 О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

21:28b.ACT.021.028 (Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

21:29b.ACT.021.029 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

21:30b.ACT.021.030 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

21:31b.ACT.021.031 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

21:32b.ACT.021.032 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

21:33b.ACT.021.033 А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

21:34b.ACT.021.034 А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

21:35b.ACT.021.035 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

21:36b.ACT.021.036 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

21:37b.ACT.021.037 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

21:38b.ACT.021.038 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

21:39b.ACT.021.039 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

21:40b.ACT.021.040 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

22

22:1b.ACT.022.001 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

22:2b.ACT.022.002 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,

22:3b.ACT.022.003 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

22:4b.ACT.022.004 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.

22:5b.ACT.022.005 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

22:6b.ACT.022.006 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

22:7b.ACT.022.007 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.

22:8b.ACT.022.008 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.

22:9b.ACT.022.009 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

22:10b.ACT.022.010 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,

22:11b.ACT.022.011 дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.

22:12b.ACT.022.012 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;

22:13b.ACT.022.013 защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

22:14b.ACT.022.014 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.

22:15b.ACT.022.015 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

22:16b.ACT.022.016 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.

22:17b.ACT.022.017 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;

22:18b.ACT.022.018 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

22:19b.ACT.022.019 Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22:20b.ACT.022.020 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

22:21b.ACT.022.021 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,

22:22b.ACT.022.022 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

22:23b.ACT.022.023 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

22:24b.ACT.022.024 Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

22:25b.ACT.022.025 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.

22:26b.ACT.022.026 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

22:27b.ACT.022.027 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

22:28b.ACT.022.028 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

22:29b.ACT.022.029 И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

22:30b.ACT.022.030 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

23

23:1b.ACT.023.001 О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

23:2b.ACT.023.002 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

23:3b.ACT.023.003 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

23:4b.ACT.023.004 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

23:5b.ACT.023.005 А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

23:6b.ACT.023.006 И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

23:7b.ACT.023.007 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

23:8b.ACT.023.008 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

23:9b.ACT.023.009 И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

23:10b.ACT.023.010 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

23:11b.ACT.023.011 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

23:12b.ACT.023.012 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

23:13b.ACT.023.013 Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

23:14b.ACT.023.014 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

23:15b.ACT.023.015 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

23:16b.ACT.023.016 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

23:17b.ACT.023.017 И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

23:18b.ACT.023.018 (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

23:19b.ACT.023.019 Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

23:20b.ACT.023.020 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

23:21b.ACT.023.021 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

23:22b.ACT.023.022 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

23:23b.ACT.023.023 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

23:24b.ACT.023.024 От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

23:25b.ACT.023.025 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

23:26b.ACT.023.026 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

23:27b.ACT.023.027 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

23:28b.ACT.023.028 понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

23:29b.ACT.023.029 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

23:30b.ACT.023.030 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

23:31b.ACT.023.031 А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

23:32b.ACT.023.032 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

23:33b.ACT.023.033 Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

23:34b.ACT.023.034 След пет дена първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

23:35b.ACT.023.035 О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;

24

24:1b.ACT.024.001 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя наш народ,

24:2b.ACT.024.002 О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,

24:3b.ACT.024.003 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

24:4b.ACT.024.004 Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,

24:5b.ACT.024.005 понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;

24:6b.ACT.024.006 йто се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

24:7b.ACT.024.007 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе].

24:8b.ACT.024.008 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

24:9b.ACT.024.009 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

24:10b.ACT.024.010 защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

24:11b.ACT.024.011 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

24:12b.ACT.024.012 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

24:13b.ACT.024.013 Но това ти изповядвам че, според учението* което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,

24:14b.ACT.024.014 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

24:15b.ACT.024.015 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.

24:16b.ACT.024.016 А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.

24:17b.ACT.024.017 А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;

24:18b.ACT.024.018 но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.

24:19b.ACT.024.019 освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

24:20b.ACT.024.020 А Феликс, като познаваше доста добре това учение*, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

24:21b.ACT.024.021 И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24:22b.ACT.024.022 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

24:23b.ACT.024.023 И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: 3а сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

24:24b.ACT.024.024 Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

24:25b.ACT.024.025 Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.

24:26b.ACT.024.026 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

24:27b.ACT.024.027 Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

25

25:1b.ACT.025.001 и молейки му се искаха да склони на това против него,_— да изпрати да го доведат в Ерусалим; като крояха да поставят засада и го убият на пътя.

25:2b.ACT.025.002 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

25:3b.ACT.025.003 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

25:4b.ACT.025.004 И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

25:5b.ACT.025.005 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

25:6b.ACT.025.006 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

25:7b.ACT.025.007 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

25:8b.ACT.025.008 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

25:9b.ACT.025.009 Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

25:10b.ACT.025.010 Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

25:11b.ACT.025.011 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

25:12b.ACT.025.012 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

25:13b.ACT.025.013 3а него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

25:14b.ACT.025.014 им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт,] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

25:15b.ACT.025.015 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

25:16b.ACT.025.016 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

25:17b.ACT.025.017 но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

25:18b.ACT.025.018 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

25:19b.ACT.025.019 Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

25:20b.ACT.025.020 Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

25:21b.ACT.025.021 На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

25:22b.ACT.025.022 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25:23b.ACT.025.023 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

25:24b.ACT.025.024 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

25:25b.ACT.025.025 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

25:26b.ACT.025.026 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

25:27b.ACT.025.027 Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

26

26:1b.ACT.026.001 а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

26:2b.ACT.026.002 Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.

26:3b.ACT.026.003 Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,

26:4b.ACT.026.004 И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

26:5b.ACT.026.005 изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!

26:6b.ACT.026.006 Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

26:7b.ACT.026.007 И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

26:8b.ACT.026.008 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.

26:9b.ACT.026.009 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

26:10b.ACT.026.010 По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,

26:11b.ACT.026.011 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,

26:12b.ACT.026.012 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

26:13b.ACT.026.013 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.

26:14b.ACT.026.014 Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,

26:15b.ACT.026.015 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

26:16b.ACT.026.016 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.

26:17b.ACT.026.017 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.

26:18b.ACT.026.018 но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,

26:19b.ACT.026.019 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

26:20b.ACT.026.020 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

26:21b.ACT.026.021 сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

26:22b.ACT.026.022 Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

26:23b.ACT.026.023 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,

26:24b.ACT.026.024 Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

26:25b.ACT.026.025 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

26:26b.ACT.026.026 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;

26:27b.ACT.026.027 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

26:28b.ACT.026.028 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

26:29b.ACT.026.029 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

26:30b.ACT.026.030 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.

26:31b.ACT.026.031 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

26:32b.ACT.026.032 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

27

27:1b.ACT.027.001 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

27:2b.ACT.027.002 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

27:3b.ACT.027.003 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

27:4b.ACT.027.004 Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

27:5b.ACT.027.005 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

27:6b.ACT.027.006 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

27:7b.ACT.027.007 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

27:8b.ACT.027.008 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

27:9b.ACT.027.009 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

27:10b.ACT.027.010 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

27:11b.ACT.027.011 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

27:12b.ACT.027.012 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

27:13b.ACT.027.013 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

27:14b.ACT.027.014 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

27:15b.ACT.027.015 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

27:16b.ACT.027.016 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

27:17b.ACT.027.017 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

27:18b.ACT.027.018 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

27:19b.ACT.027.019 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

27:20b.ACT.027.020 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

27:21b.ACT.027.021 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

27:22b.ACT.027.022 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

27:23b.ACT.027.023 Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

27:24b.ACT.027.024 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27:25b.ACT.027.025 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

27:26b.ACT.027.026 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

27:27b.ACT.027.027 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

27:28b.ACT.027.028 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

27:29b.ACT.027.029 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

27:30b.ACT.027.030 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

27:31b.ACT.027.031 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

27:32b.ACT.027.032 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

27:33b.ACT.027.033 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

27:34b.ACT.027.034 От това всички се ободриха, та ядоха и те.

27:35b.ACT.027.035 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

27:36b.ACT.027.036 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

27:37b.ACT.027.037 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

27:38b.ACT.027.038 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

27:39b.ACT.027.039 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

27:40b.ACT.027.040 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

27:41b.ACT.027.041 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

27:42b.ACT.027.042 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.

27:43b.ACT.027.043 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

27:44b.ACT.027.044 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.

28

28:1b.ACT.028.001 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

28:2b.ACT.028.002 А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

28:3b.ACT.028.003 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

28:4b.ACT.028.004 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

28:5b.ACT.028.005 А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

28:6b.ACT.028.006 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

28:7b.ACT.028.007 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;

28:8b.ACT.028.008 които и ни показваха много почести, и , когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

28:9b.ACT.028.009 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

28:10b.ACT.028.010 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

28:11b.ACT.028.011 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

28:12b.ACT.028.012 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.

28:13b.ACT.028.013 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

28:14b.ACT.028.014 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

28:15b.ACT.028.015 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

28:16b.ACT.028.016 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

28:17b.ACT.028.017 Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

28:18b.ACT.028.018 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

28:19b.ACT.028.019 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

28:20b.ACT.028.020 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

28:21b.ACT.028.021 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

28:22b.ACT.028.022 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

28:23b.ACT.028.023 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

28:24b.ACT.028.024 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

28:25b.ACT.028.025 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"

28:26b.ACT.028.026 туй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат. [29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си]

28:27b.ACT.028.027 А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

28:28b.ACT.028.028 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.

28:29b.ACT.028.029 Павел, слуга Исус Христов, призван за апостол, отделен да проповядва благовестието от Бога,

28:30b.ACT.028.030 (което по-напред Той беше обещал чрез пророците Си в светите писания),

28:31b.ACT.028.031 за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,