Song of Solomon (Bulgarian)

1

1:1b.SON.001.001 Соломоновата песен на песните.

1:2b.SON.001.002 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

1:3b.SON.001.003 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.

1:4b.SON.001.004 Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

1:5b.SON.001.005 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

1:6b.SON.001.006 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.

1:7b.SON.001.007 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

1:8b.SON.001.008 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

1:9b.SON.001.009 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

1:10b.SON.001.010 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

1:11b.SON.001.011 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

1:12b.SON.001.012 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

1:13b.SON.001.013 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

1:14b.SON.001.014 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

1:15b.SON.001.015 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

1:16b.SON.001.016 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.

1:17b.SON.001.017 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

2

2:1b.SON.002.001 Аз съм роза Саронова И долински крем.

2:2b.SON.002.002 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

2:3b.SON.002.003 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

2:4b.SON.002.004 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

2:5b.SON.002.005 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

2:6b.SON.002.006 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

2:7b.SON.002.007 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

2:8b.SON.002.008 Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

2:9b.SON.002.009 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

2:10b.SON.002.010 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

2:11b.SON.002.011 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

2:12b.SON.002.012 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене* пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

2:13b.SON.002.013 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

2:14b.SON.002.014 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

2:15b.SON.002.015 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

2:16b.SON.002.016 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

2:17b.SON.002.017 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

3

3:1b.SON.003.001 През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

3:2b.SON.003.002 Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града. По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

3:3b.SON.003.003 Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

3:4b.SON.003.004 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го напуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

3:5b.SON.003.005 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

3:6b.SON.003.006 Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове от търговеца?

3:7b.SON.003.007 Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

3:8b.SON.003.008 Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

3:9b.SON.003.009 Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

3:10b.SON.003.010 Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав плат; Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

3:11b.SON.003.011 Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.

4

4:1b.SON.004.001 Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

4:2b.SON.004.002 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, И не липсва ни един между тях

4:3b.SON.004.003 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

4:4b.SON.004.004 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

4:5b.SON.004.005 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

4:6b.SON.004.006 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

4:7b.SON.004.007 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

4:8b.SON.004.008 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

4:9b.SON.004.009 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

4:10b.SON.004.010 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

4:11b.SON.004.011 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

4:12b.SON.004.012 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

4:13b.SON.004.013 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

4:14b.SON.004.014 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

4:15b.SON.004.015 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

4:16b.SON.004.016 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

5

5:1b.SON.005.001 Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

5:2b.SON.005.002 Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбица моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

5:3b.SON.005.003 Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

5:4b.SON.005.004 Възлюбеният ми провря ръката си си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

5:5b.SON.005.005 Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

5:6b.SON.005.006 Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

5:7b.SON.005.007 Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

5:8b.SON.005.008 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

5:9b.SON.005.009 В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, Та ни заклеваш ти така?

5:10b.SON.005.010 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

5:11b.SON.005.011 Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

5:12b.SON.005.012 Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водни потоци;

5:13b.SON.005.013 Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;

5:14b.SON.005.014 Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;

5:15b.SON.005.015 Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

5:16b.SON.005.016 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

6

6:1b.SON.006.001 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

6:2b.SON.006.002 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

6:3b.SON.006.003 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

6:4b.SON.006.004 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

6:5b.SON.006.005 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6:6b.SON.006.006 Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, и не липсва ни един между тях,

6:7b.SON.006.007 Челото ти под булото е Като част от нар.

6:8b.SON.006.008 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

6:9b.SON.006.009 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

6:10b.SON.006.010 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

6:11b.SON.006.011 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

6:12b.SON.006.012 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

6:13b.SON.006.013 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

7

7:1b.SON.007.001 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

7:2b.SON.007.002 Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;

7:3b.SON.007.003 Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

7:4b.SON.007.004 Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

7:5b.SON.007.005 Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.

7:6b.SON.007.006 Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!

7:7b.SON.007.007 Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

7:8b.SON.007.008 Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха* ти като ябълки,

7:9b.SON.007.009 И устата+ ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

7:10b.SON.007.010 Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

7:11b.SON.007.011 Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

7:12b.SON.007.012 Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

7:13b.SON.007.013 Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

8

8:1b.SON.008.001 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

8:2b.SON.008.002 Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

8:3b.SON.008.003 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.

8:4b.SON.008.004 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.

8:5b.SON.008.005 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.

8:6b.SON.008.006 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

8:7b.SON.008.007 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.

8:8b.SON.008.008 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?

8:9b.SON.008.009 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.

8:10b.SON.008.010 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение*.

8:11b.SON.008.011 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

8:12b.SON.008.012 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт+ ; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.

8:13b.SON.008.013 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.

8:14b.SON.008.014 Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.