Numbers (Bulgarian)

1

1:1b.NUM.001.001 И Господ, говорейки на Моисея в Синайската пустиня, в шатъра за срещане, на първия ден от втория месец на втората година откак излязоха от Египетската земя, каза:

1:2b.NUM.001.002 Пребройте цялото общество израилтяни по семействата им, по бащините им домове, като броите по име всеки от мъжки пол един по един.

1:3b.NUM.001.003 Всеки в Израиля от двадесет години нагоре, които могат да излизат на бой, ти и Аарон пребройте ги според установените им войнства.

1:4b.NUM.001.004 И заедно с вас да има по един човек от всяко племе, от които всеки да бъде глава на бащиния си дом.

1:5b.NUM.001.005 И ето имената на мъжете, които ще стоят заедно с вас: от Рувима, Елисур, Седиуровият син;

1:6b.NUM.001.006 От Симеона, Селумиил, Сурисадаевият син;

1:7b.NUM.001.007 от Юда, Наасон, Аминадавовият син;

1:8b.NUM.001.008 от Исахара, Натанаил, Суаровият син;

1:9b.NUM.001.009 от Завулона, Елиав, Хелоновият син;

1:10b.NUM.001.010 от Иосифовите потомци: от Ефрема, Елисама, Амиудовият син, а от Манасия, Гамалиил, Федасуровият син;

1:11b.NUM.001.011 от Вениамина, Авидан, Гедеониевият син;

1:12b.NUM.001.012 от Дана, Ахиезар, Амисадаевият син;

1:13b.NUM.001.013 от Асира, Фагеил, Охрановият син;

1:14b.NUM.001.014 от Гада, Елиасаф, Деуиловият син;

1:15b.NUM.001.015 от Нефталима, Ахирей, Енановият син.

1:16b.NUM.001.016 Тия бяха избраните от обществото, началници на бащините си племена, глави на Израилевите хиляди.

1:17b.NUM.001.017 И тъй, Моисей и Аарон, като взеха тия мъже, които са били споменати по име,

1:18b.NUM.001.018 свикаха цялото общество на първия ден от втория месец; и те се записаха един по един по семействата си, по бащините си домове, според числото на имената на мъжете от двадесет години и нагоре.

1:19b.NUM.001.019 Както заповяда Господ на Моисея, така той ги изброи в Синайската пустиня.

1:20b.NUM.001.020 Потомците на Рувима, първородния на Израиля, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички които можеха да излизат на бой,

1:21b.NUM.001.021 преброени от Рувимовото племе, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин души.

1:22b.NUM.001.022 От симеонците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, които се преброиха по числото на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които, можеха да излизат на бой,

1:23b.NUM.001.023 преброени от Симеоновото племе, бяха петдесет и девет хиляди и триста души.

1:24b.NUM.001.024 От гадците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:25b.NUM.001.025 преброени от Гадовото племе, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души.

1:26b.NUM.001.026 От юдейците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:27b.NUM.001.027 преброени от Юдовото племе, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин души.

1:28b.NUM.001.028 От исахарците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:29b.NUM.001.029 преброени от Исахаровото племе, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин души.

1:30b.NUM.001.030 От завулонците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:31b.NUM.001.031 преброени от Завулоновото племе, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин души.

1:32b.NUM.001.032 От Иосифовите потомци: сиреч , от ефремците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:33b.NUM.001.033 преброени от Ефремовото племе, бяха четиридесет хиляди и петстотин души;

1:34b.NUM.001.034 а от манасийците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числата на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:35b.NUM.001.035 преброени от Манасиевото племе, бяха тридесет и две хиляди и двеста души.

1:36b.NUM.001.036 От вениаминците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:37b.NUM.001.037 преброени от Вениаминовото племе, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин души.

1:38b.NUM.001.038 От данците, поколенията им по семействата им, по бещините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:39b.NUM.001.039 преброени от Дановото племе, бяха шестдесет и две хиляди и седемстотин души.

1:40b.NUM.001.040 От асирците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:41b.NUM.001.041 преброени от Асировото племе, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин души.

1:42b.NUM.001.042 От Нефталимците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:43b.NUM.001.043 преброени от Нефталимовото племе, бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.

1:44b.NUM.001.044 Тия са изброените, които преброиха Моисей, Аарон и дванадесетте мъже Израилеви първенци, всеки един за бащиния си дом.

1:45b.NUM.001.045 И тъй, всичките преброени от израилтяните по бащините им домове, от двадесет години и нагоре, всички между Израиля, които можеха да излизат на бой,

1:46b.NUM.001.046 всичките преброени бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.

1:47b.NUM.001.047 А левитите не бяха преброени помежду им по бащиното им племе.

1:48b.NUM.001.048 Защото Господ, говорейки на Моисея, беше рекъл:

1:49b.NUM.001.049 Само Левиевото племе да не преброиш, нито да вземеш числото им между израилтяните;

1:50b.NUM.001.050 но да поставиш левитите за настоятели на скинията, за плочите на свидетелството, и на всичките нейни принадлежности, и на всичките нейни вещи; те да носят скинията и всичките нейни принадлежности, и те да вършат служението около нея, и да поставят стана си около скинията.

1:51b.NUM.001.051 И когато трябва да се дига скинията, левитите да я снемат; и когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят; а чужденец, който би се приближил до нея, да се умъртви.

1:52b.NUM.001.052 И израилтяните да поставят шатрите си, всеки в стана си и всеки при знамето си, според установените си войнства.

1:53b.NUM.001.053 А левитите да поставят шатрите си около скинията за плочите на свидетелството, за да не падне гняв върху обществото на израилтяните; и левитите да пазят заръчаното за скинията на свидетелството.

1:54b.NUM.001.054 И израилтяните сториха така; напълно както Господ заповяда на Моисея, така направиха.

2

2:1b.NUM.002.001 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

2:2b.NUM.002.002 Израилтяните нека поставят шатрите си, всеки при знамето си, със знаковете на бащиния си дом; срещу шатъра за срещане да поставят шатрите си изоколо.

2:3b.NUM.002.003 Тия, които поставят шатрите си от предната страна, към изток, да бъдат от знамето на Юдовия стан, според установените си войнства; и началникът на юдейците да бъде Наасон, Аминадавовият син.

2:4b.NUM.002.004 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин души).

2:5b.NUM.002.005 До него да поставят шатрите си Исахаровото племе; и началник на исахарците да бъде Натанаил, Суаровият син;

2:6b.NUM.002.006 (а неговото множество, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин души);

2:7b.NUM.002.007 и Завулоновото племе; и началникът на завулонците да бъде Елиав, Хелоновият син;

2:8b.NUM.002.008 (а неговото множество, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин души.

2:9b.NUM.002.009 Всичките преброени в Юдовия стан бяха сто и осемдесет и шест хиляди и четиристотин души, според устроените им войнства). Те да се дигат първи.

2:10b.NUM.002.010 Към юг да бъде знамето на Рувимовия стан, според устроените им войнства; и началник на рувимците да бъде Елисур, Седиуровият син.

2:11b.NUM.002.011 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин души).

2:12b.NUM.002.012 До него да поставят шатрите си Симеоновото племе; и началник на симеонците да бъде Селумиил, Сурисадаевият син;

2:13b.NUM.002.013 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и девет хиляди и триста души)

2:14b.NUM.002.014 и Гадовото племе; и началник на гадците да бъде Елисаф, Деуиловият син;

2:15b.NUM.002.015 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души.

2:16b.NUM.002.016 Всичките преброени в Рувимовия стан бяха сто и петдесет и една хиляда и петдесет души, според устроените им войнства). Те да се вдигат втори.

2:17b.NUM.002.017 После да се вдига шатъра за срещане, със стана на левитите всред становете; както са поставили шатрите си, така и да се дигат, всеки на реда си при знамето си.

2:18b.NUM.002.018 Към запад да бъде знамето на Ефремовия стан, според устроените им войнства; и началник на ефремците да бъде Елисама, Амиудовият син.

2:19b.NUM.002.019 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет хиляди и петстотин души).

2:20b.NUM.002.020 До него да бъде Манасиевото племе; и началникът на манасийците да бъде Гамалиил, Федасуровият син;

2:21b.NUM.002.021 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха тридесет и две хиляди и двеста души);

2:22b.NUM.002.022 и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син;

2:23b.NUM.002.023 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин души.

2:24b.NUM.002.024 Всичките преброени от Ефремовия стан бяха сто и осем хиляди и сто души, според устроените си войнства). Те да се дигат трети.

2:25b.NUM.002.025 Към север да бъде знамето на Дановия стан, според устроените им войнства; и началник на данците да бъде Ахиезер, Амисадаевият син.

2:26b.NUM.002.026 (А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха шестстотин и две хиляди и седемстотин души).

2:27b.NUM.002.027 До него да поставят шатрите си Асировото племе; и началник на асирците да бъде Фагеил, Охрановият син;

2:28b.NUM.002.028 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин души);

2:29b.NUM.002.029 и Нефталимовото племе; и началник на нефталимците да бъде Ахирей, Енановият син;

2:30b.NUM.002.030 (а неговото войнство, сиреч, преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.

2:31b.NUM.002.031 Всичките преброени в Дановия стан бяха сто и петдесет и седем хиляди и шестстотин души). Те да се дигат последни при знамената си.

2:32b.NUM.002.032 Тия са преброените от израилтяните по бащините им домове; всички, които бяха преброени в становете по устроените им войнства, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.

2:33b.NUM.002.033 А левитите не бяха преброени между израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

2:34b.NUM.002.034 И тъй, израилтяните правеха напълно това що Господ заповяда на Моисея; така поставяха шатрите си при знамената си, така се и дигаха, всеки според семействата си, по бащините си домове.

3

3:1b.NUM.003.001 А ето поколенията на Аарона и Моисея във времето, когато Господ говори на Моисея на Синайската планина.

3:2b.NUM.003.002 Ето и имената на Аароновите синове: Надав, първородният му, Авиуд, Елеазар и Итамар.

3:3b.NUM.003.003 Тия са имената на Аароновите синове, помазаните свещеници, които Моисей посвети, за да свещенодействуват.

3:4b.NUM.003.004 А Надав и Авиуд умряха пред Господа, като принасяха чужд огън пред Господа в Синайската пустиня; и нямаха чада; а Елеазар и Итамар свещенодействуваха в присъствието на баща си Аарона.

3:5b.NUM.003.005 И Господ говори на Моисея, казвайки:

3:6b.NUM.003.006 Приведи Левиевото племе и представи ги пред свещеника Аарона, за да му слугуват.

3:7b.NUM.003.007 Нека пазят заръчаното от него и заръчаното от цялото общество пред шатъра за срещане, за да вършат служенето около скинията.

3:8b.NUM.003.008 И нека пазят всичките принадлежности на шатъра за срещане, и заръчаното от израилтяните, за да вършат служенето около скинията.

3:9b.NUM.003.009 И да дадеш левитете на Аарона и на синовете му: те са дадени всецяло нему от страна на израилтяните.

3:10b.NUM.003.010 А Аарона и синовете му да поставиш да вършат свещеническите си служби; а чужденецът, който би се приближил, да се умъртви.

3:11b.NUM.003.011 Господ още говори на Моисея, казвайки:

3:12b.NUM.003.012 Ето, Аз взех левитете измежду израилтяните, вместо всичките първородни от израилтяните, които отварят утроба; левитете ще бъдат Мои.

3:13b.NUM.003.013 Защото всяко първородно е Мое; в деня, когато поразих всяко първородно в Египетската земя, Аз осветих за Себе Си всяко първородно в Израиля, и човек и животно; Мои ще бъдат. Аз съм Иеова.

3:14b.NUM.003.014 И Господ говори на Моисея в Синайската пустиня, казвайки:

3:15b.NUM.003.015 Преброй левийците според бащините им домове, по семействата им; да преброиш всичките мъжки от един месец и нагоре.

3:16b.NUM.003.016 И тъй, Моисей ги преброи според Господното слово, както му беше заповядано.

3:17b.NUM.003.017 А синовете на Леви, по имената си, бяха тия: Гирсон, Каат и Мерарий.

3:18b.NUM.003.018 И ето имената на гирсонците по семействата им: Левий и Семей;

3:19b.NUM.003.019 и каатците по семействата им: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил;

3:20b.NUM.003.020 и мерарийците по семействата им: Маалий и Мусий. Тия са семействата на левийците, според бащините им домове.

3:21b.NUM.003.021 От Гирсона произлезе семейството Левиево и семейството Семеево; тия са семействата на гирсонците.

3:22b.NUM.003.022 Преброените от тях по числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, които се преброиха от тях, бяха седем хиляди и петстотин души.

3:23b.NUM.003.023 Семействата на гирсонците да поставят шатрите си зад скинията към запад.

3:24b.NUM.003.024 И началник на бащиния дом на гирсонците да бъде Елиасаф, Лаиловият син.

3:25b.NUM.003.025 А под грижата на гирсонците в шатъра за срещане да бъдат скинията, шатърът, покривът му, закривката за входа на шатъра за срещане,

3:26b.NUM.003.026 дворните завеси, закривката на входа на двора, който е около скинията и олтарът и въжетата му за цялата ме служба.

3:27b.NUM.003.027 От Каата произлезе семейството на Амрамовците, и семейството на Хевроновците, и семейството на Озииловците: тия са семействата на Каатовците.

3:28b.NUM.003.028 Според числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, имаше осем хиляди и шестстотин души, които пазеха поръчаното за светилището.

3:29b.NUM.003.029 Семейството на Каатовците да поставят шатрите си откъм южната страна на скинията.

3:30b.NUM.003.030 И началник на бащиния дом от семействата на Каатовците да бъде Елисафан, Озииловият син.

3:31b.NUM.003.031 А под тяхната грижа да бъдат ковчегът, трапезата, светилникът, олтарите, принадлежностите на светилището, с които служат, закривката и всичко, което принадлежи на службата му.

3:32b.NUM.003.032 И Елеазар, син на свещеника Аарона, да бъде началник над левитските началници и да надзирава ония, които пазят заръчаното за светилището.

3:33b.NUM.003.033 От Мерария произлезе семейството на Маалиевците и семейството на Мусиевците; тия са Мерариевите семейства.

3:34b.NUM.003.034 Които от тях се преброиха, според числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, бяха шест хиляди и двеста души.

3:35b.NUM.003.035 И началник на бащиния дом от семействата на Мерариевците да бъде Суриил, Авихаиловият син. Те да поставят шатрите си откъм северната страна на скинията.

3:36b.NUM.003.036 И под грижата, назначена на мерарийците, да бъдат дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й, всичките й прибори, всичко, което принадлежи на службата й,

3:37b.NUM.003.037 стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им и въжетата им.

3:38b.NUM.003.038 Тия, които ще поставят шатрите си пред лицето на скинията към изток, пред шатъра за срещане към изгрев слънце, да бъдат Моисей и Аарон и синовете му, които да имат грижа за светилището, сиреч, грижа за израилтяните; и чужденец, който бе се приближил, да се умъртви.

3:39b.NUM.003.039 Всичките преброени от левитите, които Моисей и Аарон преброиха по семействата им, по Господната заповед, всичките мъжки от един месец и нагоре, бяха двадесет и две хиляди души.

3:40b.NUM.003.040 И Господ рече на Моисея: Преброй всичките мъжки първородни от израилтяните от един месец и нагоре и вземи числото на имената им.

3:41b.NUM.003.041 И да вземеш левитите за Мене, (Аз съм Господ) вместо всичките първородни между израилтяните, и добитъка на левитите вместо всичките първородни между добитъка на израилтяните.

3:42b.NUM.003.042 И тъй Моисей преброи всичките първородни между израилтяните, според както Господ му заповяда;

3:43b.NUM.003.043 и всичките мъжки първородни като се изброиха по име от един месец и нагоре, според преброяването им, бяха двадесет и две хиляди двеста и седемдесет и три души.

3:44b.NUM.003.044 Господ говори още на Моисея, казвайки:

3:45b.NUM.003.045 Вземи левитите, вместо всичките първородни между израилтяните, и добитъка на левитите, вместо техния добитък; и левитите ще бъдат Мои. Аз съм Господ.

3:46b.NUM.003.046 А за откупуване на двестате седемдесет и три души, с които първородните измежду израилтяните са повече от левитите,

3:47b.NUM.003.047 да вземеш по пет сикли на глава; според сикъла на светилището да ги вземеш (един сикъл е равен на двадесет гери);

3:48b.NUM.003.048 и парите на откупа от ония, които са повече, да дадеш на Аарона и на синовете му.

3:49b.NUM.003.049 И така, Моисей взе парите на откупа от ония, които бяха повече от изкупените през размяна с левитите;

3:50b.NUM.003.050 от първородните на израилтяните взе парите, хиляда триста и шестдесет и пет сикли според сикъла на светилището.

3:51b.NUM.003.051 И Моисей даде парите от откупа на Аарона и на синовете му, според Господното слово, както Господ заповяда на Моисея.

4

4:1b.NUM.004.001 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

4:2b.NUM.004.002 Измежду левийците преброй каатците по семействата им, по бащините им домове,

4:3b.NUM.004.003 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизат в отреда да вършат работа в шатъра за срещане.

4:4b.NUM.004.004 Ето, службата на каатците в шатъра за срещане ще бъде около пресветите неща;

4:5b.NUM.004.005 когато се дигна станът, Аарон и синовете му ще пристъпват и ще снемат закривалната завеса, ще закрият с нея ковчега за плочите на свидетелството,

4:6b.NUM.004.006 и ще турят на него покрива от язовски* кожи, а отгоре ще разпрострат плат цял от синьо и ще проврат върлините му.

4:7b.NUM.004.007 Върху трапезата на присъствените хлябове ще разпрострат син плат, на който ще турят блюдата, темянниците, тасовете и поливалките за поливането; и постоянните хлябове ще бъдат на нея;

4:8b.NUM.004.008 и върху тях ще разпрострат червен плат, и него ще покрият с покрив от язовски кожи, и ще проврат върлините й.

4:9b.NUM.004.009 После ще вземат син плат и ще покрият светилника за осветлението, светилата му, щипците му, пепелниците му и маслениците му, с които си служат около него;

4:10b.NUM.004.010 и ще турят него и всичките му прибори вътре в покрива от язовски кожи и ще го окачат на лост.

4:11b.NUM.004.011 А върху златния олтар ще разпрострат син плат, и него ще покрият с покрив от язовски кожи, и ще проврат върлините му.

4:12b.NUM.004.012 Ще вземат и всичките му служебни прибори, с които служат в светото място, и ще ги турят в син плат, ще ги покрият с покрив от язовски кожи и ще ги окачат на лост.

4:13b.NUM.004.013 Тогава, като очистят пепелта от олтара, ще разпрострат на него морав плат,

4:14b.NUM.004.014 и ще положат на него всичките му прибори, с които си служат около него, - въглениците, вилиците, лопатите и легените, всичките прибори на олтара, - и ще разпрострат върху него покрив от язовски кожи и ще проврат върлините му.

4:15b.NUM.004.015 И като свършат Аарон и синовете му с покриването на светите вещи и всичките свети прибори, когато трябва да се дига станът, тогава да пристъпват каатците; за да ги носят: но да се не докосват до светите неща, за да не умрат. Тия неща от шатъра за срещане ще носят каатците.

4:16b.NUM.004.016 И Елеазар, син на свещеника Аарона, ще има надзор над маслото за осветлението, благоуханния темян, постоянния хлебен принос и мирото за помазване, - надзор над цялата скиния и над всичките неща, които са в нея, - над светилището и принадлежностите му.

4:17b.NUM.004.017 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

4:18b.NUM.004.018 Да не изтребите измежду левитите племето на семействата на Каатовците;

4:19b.NUM.004.019 но, за да останат живи левитите и да не умрат, когато пристъпват при пресветите неща, правете им така: Аарон и синовете му да влизат и да ги поставят всекиго на службата му и на товара му;

4:20b.NUM.004.020 но те да не влизат да видят светите неща ни за минутка, за да не умрат.

4:21b.NUM.004.021 Господ говори на Моисея, казвайки:

4:22b.NUM.004.022 Така също преброй гирсонците по бащините им домове, по семействата им;

4:23b.NUM.004.023 от тридесет години и нагоре до петдесет години да ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане.

4:24b.NUM.004.024 Ето службата на семействата на гирсонците при слугуването им и при носенето им на товари :

4:25b.NUM.004.025 ще носят завесите на скинията и шатъра за срещане, покрива му, покрива от язовски кожи, който е отгоре му, и закривката на входа на шатъра за срещане,

4:26b.NUM.004.026 и дворните завеси, закривката на вратата при входа на двора, който е около скинията и олтара, въжата им, всичките прибори за службата им и каквото е потребно за тия неща; така те ще слугуват.

4:27b.NUM.004.027 Всичкото служене на Гирсоновците, относно всичкото им носене на товари и всичкото им слугуване, ще бъде според повелението на Аарона и на синовете му; и вие ще им определяте всяко нещо, което те са длъжни да носят.

4:28b.NUM.004.028 Това е службата на семействата на Гирсоновците в шатъра за срещане; и заръчаното на тях ще бъде под надзора на Итамара, сина на свещеника Аарона.

4:29b.NUM.004.029 Ще преброиш и мерарийците по семействата им, по бещините им домове;

4:30b.NUM.004.030 от тридесет години и нагоре до петдесет години ще ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане.

4:31b.NUM.004.031 И ето нещата, които са длъжни да носят през всичкото си слугуване в шатъра за срещане: дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й

4:32b.NUM.004.032 и стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им, въжетата им, заедно с всичките им прибори и всичко що им принадлежи; и да определяте по име вещите, които те са длъжни да носят.

4:33b.NUM.004.033 Това е службата на семействата на мерарийците във всичкото им слугуване в шатъра за срещане, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона.

4:34b.NUM.004.034 И тъй, Моисей и Аарона и първенците на обществото преброиха Каатовците по семействата им и по бещините им домове,

4:35b.NUM.004.035 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане;

4:36b.NUM.004.036 и преброените от тях по семействата им бяха две хиляди седемстотин и петдесет души.

4:37b.NUM.004.037 Тия се преброени от семействата на Каатовците, всички, които слугуваха в шатъра за срещане, който Моисей и Аарона преброиха, според както Господ заповяда чрез Моисея.

4:38b.NUM.004.038 А преброените от гирсонците по семействата си и по бащините си домове,

4:39b.NUM.004.039 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане,

4:40b.NUM.004.040 преброените от тях по семействата им, по бащините им домове, бяха две хиляди шестотин и тридесет души.

4:41b.NUM.004.041 Тия са преброените от семействата на гирсонците, всички, които слугуваха в шатъра за срещане, които Моисей и Аарон преброиха по Господното повеление.

4:42b.NUM.004.042 А преброените от семействата на мерарийците по семействата им, по бащините им домове,

4:43b.NUM.004.043 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда да слугуват в шатъра за срещане,

4:44b.NUM.004.044 преброени от тях по семействата им бяха три хиляди и двеста души.

4:45b.NUM.004.045 Тия са преброените от семействата на мерарийците, които Моисей и Аарон преброиха, според както Господ заповяда чрез Моисея.

4:46b.NUM.004.046 Всички, които бяха преброени от левитете, които Моисей и Аарон и Израилевите първенци преброиха, по семействата им и по бащините им домове,

4:47b.NUM.004.047 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в шатъра за срещане да слугуват и да носят товари,

4:48b.NUM.004.048 ония от тях, които бяха преброени, бяха осем хиляди петстотин и осемдесет души.

4:49b.NUM.004.049 Преброиха се, според както Господ заповяда чрез Моисея, всички според службата си и според товара си. Така се преброиха от него, според както Господ заповяда на Моисея.

5

5:1b.NUM.005.001 И Господ говори на Моисея, казвайки:

5:2b.NUM.005.002 Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.

5:3b.NUM.005.003 Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги изваждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам.

5:4b.NUM.005.004 И израилтяните сториха така, и изведоха ги вън от стана; както рече Господ на Моисея, така сториха израилтяните.

5:5b.NUM.005.005 Господ говори още на Моисея, казвайки:

5:6b.NUM.005.006 Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях, и стори престъпление против Господа, и тоя човек стане виновен,

5:7b.NUM.005.007 тогава да изповяда греха, който е сторил, и да повърне онова, за което е виновен и, като притури на него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.

5:8b.NUM.005.008 Но ако човекът няма сродник, комуто да повърне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се повърне на Господа, нека бъде на свещеника, заедно с овена на умилостивение за него.

5:9b.NUM.005.009 Всеки възвишаем принос от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов.

5:10b.NUM.005.010 Негови да бъдат й посветените неща от всеки човек; всичко, каквото два някой на свещеника, нека бъде негово.

5:11b.NUM.005.011 Господ говори още на Моисея, казвайки:

5:12b.NUM.005.012 Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него,

5:13b.NUM.005.013 като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната в делото ,

5:14b.NUM.005.014 и дойде на него духа на ревност и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена,

5:15b.NUM.005.015 тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото за спомен, който напомня за беззаконие.

5:16b.NUM.005.016 Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа.

5:17b.NUM.005.017 После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата.

5:18b.NUM.005.018 И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия.

5:19b.NUM.005.019 И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под закона на мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия;

5:20b.NUM.005.020 но ако си прегрешила, като си под закона на мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти,

5:21b.NUM.005.021 (тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;

5:22b.NUM.005.022 и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин.

5:23b.NUM.005.023 После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;

5:24b.NUM.005.024 и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, да стане горчива.

5:25b.NUM.005.025 Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара;

5:26b.NUM.005.026 и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.

5:27b.NUM.005.027 А когато я напои с водата, тогас, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея ще стане горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклетия в народа си.

5:28b.NUM.005.028 Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува,

5:29b.NUM.005.029 Това е законът за ревнивостта, когато някоя жена, като е под закона на мъжа си, се оскверни,

5:30b.NUM.005.030 или когато дойде дух на ревнивост върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа, и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според тоя закон.

5:31b.NUM.005.031 Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.

6

6:1b.NUM.006.001 Господ говори още на Моисея, казвайки:

6:2b.NUM.006.002 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато мъж или жена направи изричен обрек на назирейство, за да посвети себе си Господу,

6:3b.NUM.006.003 тогава да се отказва от вино и от спиртни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета, нито да пие какво да е питие направено от грозде, нито да яде прясно или сухо грозде.

6:4b.NUM.006.004 През всичкото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от лозе, от зърното до ципата.

6:5b.NUM.006.005 През всичкото време на назирейския си обрек да не тури бръснач на главата си; догдето се изпълни времето, което е обрекъл Господу, ще бъде свет, и нека остави да растат космите на главата му.

6:6b.NUM.006.006 През всичкото време на обрека си, че ще бъде назирей Господу, да не се приближи при мъртвец;

6:7b.NUM.006.007 да се не оскверни, заради баща си или майка си, брата си или сестра си, когато умрат; понеже назирейският обрек на Бога му е на главата му.

6:8b.NUM.006.008 През всичкото време на назирейството си той е свет Господу.

6:9b.NUM.006.009 И ако някой умре ненадейно при него, и главата на назирейството му се оскверни, тогава, в деня на очищението си, той да обръсне главата си; на седмия ден да я обръсне.

6:10b.NUM.006.010 А на осмия ден да донесе две гургулици или две гълъбчета при свещеника при входа на шатъра за срещане;

6:11b.NUM.006.011 и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; и да направи умилостивение за него, понеже е съгрешил поради мъртвеца, и в същия ден да освети главата му.

6:12b.NUM.006.012 След това изново да посвети Господу дните на назирейството си и да донесе едногодишно агне в принос за престъпление; а по-предишните дни няма да се считат, защото се е осквернило назирейството му.

6:13b.NUM.006.013 И ето законът за назирея, когато се изпълни времето на назирейството му: да се приведе при входа на шатъра за срещане;

6:14b.NUM.006.014 и той да принесе в принос за себе си Господу едно мъжко едногодишно агне без недостатък в принос за грях, един овен без недостатък за примирителен принос,

6:15b.NUM.006.015 кош с безквасни пити от чисто брашно, смесени с дървено масло, безквасни кори, намазани с масло и хлебния им принос с възлиянията им.

6:16b.NUM.006.016 И свещеникът да ги представи пред Господа, и да принесе приноса му за грях и всеизгарянето му;

6:17b.NUM.006.017 и да принесе овена за примирителна жертва Господу, с коша на безквасните хлябове; свещеникът да принесе още хлебния принос с възлиянието му.

6:18b.NUM.006.018 И назиреят да обръсне главата на назирейството си при входа на шатъра за срещане и да вземе космите на посветената си глава и да ги тури на огъня, който е под примирителната жертва.

6:19b.NUM.006.019 И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита от коша и една безквасна кора и да ги тури на ръцете на назирея след като обръсне той главата на назирейството си;

6:20b.NUM.006.020 и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа; това, заедно с гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос, е свето на свещеника; и след това назиреят може да пие вино.

6:21b.NUM.006.021 Това е закон за назирея, който е направил обрек и за приноса му Господ поради назирейството му, освен онова, което му дава ръка; съгласно с обрека, който е направил, така да постъпва според закона за назирейството си.

6:22b.NUM.006.022 Господ говори още на Моисея, казвайки:

6:23b.NUM.006.023 Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така благославяйте израилтяните, като им говорите:

6:24b.NUM.006.024 Господ да те благослови и да те пази!

6:25b.NUM.006.025 Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост!

6:26b.NUM.006.026 Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!

6:27b.NUM.006.027 Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.

7

7:1b.NUM.007.001 И когато Моисей свърши поставянето на скинията и помаза и свети я с всичките й принадлежности, и олтара с всичките му прибори, и ги помаза и ги освети,

7:2b.NUM.007.002 тогава Израилевите първенци, началниците на бащините им домове, които бяха първенци на племената и поставени главни надзиратели при преброяването, донесоха принос;

7:3b.NUM.007.003 и поставиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама първенци, и по един вол от всекиго, и представиха ги пред скинията.

7:4b.NUM.007.004 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

7:5b.NUM.007.005 Приеми тия неща от тях, и нека служат за вършенето работата на шатъра за срещане; и дай ги на левитите, на всекиго според работата му.

7:6b.NUM.007.006 И тъй, Моисей взе колите и воловете и ги даде на лавитите;

7:7b.NUM.007.007 двете коли и четирите вола даде на гирсонците, според работата им;

7:8b.NUM.007.008 и четирите коли и осемте вола даде на на мерарийските синове, според работата им, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона.

7:9b.NUM.007.009 А на каатците не даде; защото тяхната работа в светилището беше до носят на рамена.

7:10b.NUM.007.010 И в деня, когато олтарът биде помазан, първенците принесоха за освещаването му; и първенците принесоха приносите си пред олтара.

7:11b.NUM.007.011 И Господ рече на Моисея: Нека принасят приносите си за освещаването на олтара по един първенец на ден.

7:12b.NUM.007.012 И тоя, който принесе приноса си на първия ден, беше Наасон, Аминадавовият син, от Юдовото племе;

7:13b.NUM.007.013 и приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебния принос;

7:14b.NUM.007.014 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:15b.NUM.007.015 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:16b.NUM.007.016 един козел в принос за грях;

7:17b.NUM.007.017 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасона, Аминадавовият син.

7:18b.NUM.007.018 На втория ден принесе Натанаил, Суаровият син, първенецът на Исахаровото племе ;

7:19b.NUM.007.019 и за приноса си принесе едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

7:20b.NUM.007.020 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:21b.NUM.007.021 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:22b.NUM.007.022 един козел в принос за грях; и един козел в принос за грях;

7:23b.NUM.007.023 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаила, Суаровият син.

7:24b.NUM.007.024 На третия ден принесе първенецът на завулонците, Елиав, Хелоновият син.

7:25b.NUM.007.025 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

7:26b.NUM.007.026 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:27b.NUM.007.027 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:28b.NUM.007.028 един козел в принос за грях;

7:29b.NUM.007.029 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиава, Хелоновият син.

7:30b.NUM.007.030 На четвъртия ден принесе Елисур, Седиуровият син, първенецът на рувимците.

7:31b.NUM.007.031 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

7:32b.NUM.007.032 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:33b.NUM.007.033 един, юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:34b.NUM.007.034 един козел в принос за грях;

7:35b.NUM.007.035 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисура, Седиуровият син.

7:36b.NUM.007.036 На петия ден принесе първенецът на симеонците, Селумиил, Сурисадаевият син.

7:37b.NUM.007.037 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено; с дървено масло, за хлебен принос

7:38b.NUM.007.038 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:39b.NUM.007.039 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:40b.NUM.007.040 един козел в принос за грях;

7:41b.NUM.007.041 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Селумиила, Сурисадаевият син.

7:42b.NUM.007.042 На шестия ден принесе първенецът на гадците, Елиасаф, Деуиловият син.

7:43b.NUM.007.043 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

7:44b.NUM.007.044 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:45b.NUM.007.045 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:46b.NUM.007.046 един козел в принос за грях;

7:47b.NUM.007.047 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасафа, Деуиловият син.

7:48b.NUM.007.048 На седмия ден принесе първенецът на ефремците, Елисама, Амиудовият син.

7:49b.NUM.007.049 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

7:50b.NUM.007.050 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:51b.NUM.007.051 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:52b.NUM.007.052 един козел в принос за грях;

7:53b.NUM.007.053 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисама, Амиудовият син.

7:54b.NUM.007.054 На осмия ден принесе първенецът на манасийците, Гамалиил, Федасуровият син.

7:55b.NUM.007.055 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

7:56b.NUM.007.056 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:57b.NUM.007.057 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:58b.NUM.007.058 един козел в принос за грях;

7:59b.NUM.007.059 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалиила, Федасуровият син.

7:60b.NUM.007.060 На деветия ден принесе първенецът на вениаминците, Авидан, Гедеониевият син.

7:61b.NUM.007.061 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

7:62b.NUM.007.062 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:63b.NUM.007.063 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:64b.NUM.007.064 един козел в принос за грях;

7:65b.NUM.007.065 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидана, Гедеониевият син.

7:66b.NUM.007.066 На десетия ден принесе първенецът на данците, Ахиезер, Амисадаевият син.

7:67b.NUM.007.067 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

7:68b.NUM.007.068 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:69b.NUM.007.069 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:70b.NUM.007.070 един козел в принос за грях;

7:71b.NUM.007.071 и за примирителна жертва две вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезера, Амисадаевият син.

7:72b.NUM.007.072 На единадесетия ден принесе първенецът на асирците, Фагеил, Охрановият син.

7:73b.NUM.007.073 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли ; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

7:74b.NUM.007.074 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:75b.NUM.007.075 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:76b.NUM.007.076 един козел в принос за грях;

7:77b.NUM.007.077 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Фагеил, Охрановият син.

7:78b.NUM.007.078 На дванадесетия ден принесе първенецът на нефталимците, Ахирей, Енановият син.

7:79b.NUM.007.079 Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли : един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос;

7:80b.NUM.007.080 един златен темянник от десет сикли , пълен с темян;

7:81b.NUM.007.081 един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

7:82b.NUM.007.082 един козел в принос за грях;

7:83b.NUM.007.083 и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахирея, Енановият син.

7:84b.NUM.007.084 Тия бяха приносите от Израилевите първенци за освещаването на олтара в деня, когато биде помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена и дванадесет златни темянника;

7:85b.NUM.007.085 всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет сикли ; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикли ; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикли , според сикъла на светилището;

7:86b.NUM.007.086 дванадесет златни темянника пълни с темян; (всеки темянник беше от десет сикли , според сикъла на светилището; всичкото злато на темянниците беше сто и двадесет сикли );

7:87b.NUM.007.087 всичкият добитък за всеизгаряне беше дванадесет юнеца, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в принос за грях;

7:88b.NUM.007.088 и всичкият добитък за примирителна жертва беше двадесет и четири юнеца, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Така стана освещаването на олтара, след като биде помазан.

7:89b.NUM.007.089 И когато влезе Моисей в шатъра за срещане, за да говори с Бога , тогава чу гласа; който му говореше отгоре на умилостивилището, което беше върху ковчега за плочите на свидетелството между двата херувима; и говореше му.

8

8:1b.NUM.008.001 И Господ говори на Моисея, казвайки:

8:2b.NUM.008.002 Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника.

8:3b.NUM.008.003 И Аарон направи така; запали светилата на светилника така щото да светят на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея.

8:4b.NUM.008.004 И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника.

8:5b.NUM.008.005 Господ говори още на Моисея, казвайки:

8:6b.NUM.008.006 Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти.

8:7b.NUM.008.007 И така да им направиш за очистването им; поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.

8:8b.NUM.008.008 После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях.

8:9b.NUM.008.009 И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни;

8:10b.NUM.008.010 и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на лавитите;

8:11b.NUM.008.011 и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба.

8:12b.NUM.008.012 И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите.

8:13b.NUM.008.013 И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу.

8:14b.NUM.008.014 Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои.

8:15b.NUM.008.015 А след това левитите да влязат за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.

8:16b.NUM.008.016 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.

8:17b.NUM.008.017 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

8:18b.NUM.008.018 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.

8:19b.NUM.008.019 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служението на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.

8:20b.NUM.008.020 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.

8:21b.NUM.008.021 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.

8:22b.NUM.008.022 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.

8:23b.NUM.008.023 Господ говори още на Моисея, казвайки:

8:24b.NUM.008.024 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да възлизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;

8:25b.NUM.008.025 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,

8:26b.NUM.008.026 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитете, колкото за дадените им заръчвания.

9

9:1b.NUM.009.001 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:

9:2b.NUM.009.002 Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.

9:3b.NUM.009.003 На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

9:4b.NUM.009.004 И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.

9:5b.NUM.009.005 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.

9:6b.NUM.009.006 А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,

9:7b.NUM.009.007 и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

9:8b.NUM.009.008 А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

9:9b.NUM.009.009 И Господ говори на Моисея, казвайки:

9:10b.NUM.009.010 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;

9:11b.NUM.009.011 нека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

9:12b.NUM.009.012 да не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

9:13b.NUM.009.013 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.

9:14b.NUM.009.014 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.

9:15b.NUM.009.015 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

9:16b.NUM.009.016 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

9:17b.NUM.009.017 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

9:18b.NUM.009.018 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

9:19b.NUM.009.019 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

9:20b.NUM.009.020 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.

9:21b.NUM.009.021 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;

9:22b.NUM.009.022 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.

9:23b.NUM.009.023 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.

10

10:1b.NUM.010.001 И Господ говори на Моисея, казвайки:

10:2b.NUM.010.002 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

10:3b.NUM.010.003 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

10:4b.NUM.010.004 Ако засвирят само с едната тръба , тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

10:5b.NUM.010.005 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

10:6b.NUM.010.006 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

10:7b.NUM.010.007 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

10:8b.NUM.010.008 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

10:9b.NUM.010.009 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

10:10b.NUM.010.010 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

10:11b.NUM.010.011 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

10:12b.NUM.010.012 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

10:13b.NUM.010.013 Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.

10:14b.NUM.010.014 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

10:15b.NUM.010.015 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

10:16b.NUM.010.016 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

10:17b.NUM.010.017 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

10:18b.NUM.010.018 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

10:19b.NUM.010.019 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

10:20b.NUM.010.020 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

10:21b.NUM.010.021 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

10:22b.NUM.010.022 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

10:23b.NUM.010.023 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

10:24b.NUM.010.024 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

10:25b.NUM.010.025 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

10:26b.NUM.010.026 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

10:27b.NUM.010.027 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

10:28b.NUM.010.028 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

10:29b.NUM.010.029 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал* добро на Израиля.

10:30b.NUM.010.030 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

10:31b.NUM.010.031 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

10:32b.NUM.010.032 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

10:33b.NUM.010.033 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

10:34b.NUM.010.034 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

10:35b.NUM.010.035 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

10:36b.NUM.010.036 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.

11

11:1b.NUM.011.001 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.

11:2b.NUM.011.002 Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

11:3b.NUM.011.003 И нарече се онова място Тавера+, защото огън от Господа гореше между тях.

11:4b.NUM.011.004 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

11:5b.NUM.011.005 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

11:6b.NUM.011.006 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

11:7b.NUM.011.007 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

11:8b.NUM.011.008 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

11:9b.NUM.011.009 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

11:10b.NUM.011.010 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

11:11b.NUM.011.011 Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

11:12b.NUM.011.012 Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

11:13b.NUM.011.013 От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

11:14b.NUM.011.014 Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

11:15b.NUM.011.015 Ако постъпиш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

11:16b.NUM.011.016 Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

11:17b.NUM.011.017 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

11:18b.NUM.011.018 И кажи на людете: Очистете си за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

11:19b.NUM.011.019 Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

11:20b.NUM.011.020 но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

11:21b.NUM.011.021 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

11:22b.NUM.011.022 Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

11:23b.NUM.011.023 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се обърне ли с тебе думата Ми, или не.

11:24b.NUM.011.024 И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

11:25b.NUM.011.025 Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

11:26b.NUM.011.026 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

11:27b.NUM.011.027 И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

11:28b.NUM.011.028 И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

11:29b.NUM.011.029 А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

11:30b.NUM.011.030 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

11:31b.NUM.011.031 Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

11:32b.NUM.011.032 Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра на-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

11:33b.NUM.011.033 А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

11:34b.NUM.011.034 И нарекоха това място Киврот-атаава*, защото там бяха погребани лакомите люде.

11:35b.NUM.011.035 А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

12

12:1b.NUM.012.001 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:

12:2b.NUM.012.002 Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.

12:3b.NUM.012.003 А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.

12:4b.NUM.012.004 И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.

12:5b.NUM.012.005 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.

12:6b.NUM.012.006 И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.

12:7b.NUM.012.007 Но слугата Ми Моисей не е така поставен , той, който е верен в целия Ми дом;

12:8b.NUM.012.008 с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?

12:9b.NUM.012.009 И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.

12:10b.NUM.012.010 И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.

12:11b.NUM.012.011 Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.

12:12b.NUM.012.012 Да не бъде тя като мъртво дете , на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.

12:13b.NUM.012.013 И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.

12:14b.NUM.012.014 А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.

12:15b.NUM.012.015 И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.

12:16b.NUM.012.016 Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан в Фаранската пустиня.

13

13:1b.NUM.013.001 И Господ говори на Моисея, казвайки:

13:2b.NUM.013.002 Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.

13:3b.NUM.013.003 И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.

13:4b.NUM.013.004 Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;

13:5b.NUM.013.005 от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;

13:6b.NUM.013.006 от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;

13:7b.NUM.013.007 от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;

13:8b.NUM.013.008 от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;

13:9b.NUM.013.009 от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;

13:10b.NUM.013.010 от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;

13:11b.NUM.013.011 от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;

13:12b.NUM.013.012 от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;

13:13b.NUM.013.013 от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;

13:14b.NUM.013.014 от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;

13:15b.NUM.013.015 от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;

13:16b.NUM.013.016 Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.

13:17b.NUM.013.017 Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

13:18b.NUM.013.018 та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

13:19b.NUM.013.019 и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

13:20b.NUM.013.020 и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

13:21b.NUM.013.021 И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

13:22b.NUM.013.022 После се изкачиха на южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан).*

13:23b.NUM.013.023 И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини.

13:24b.NUM.013.024 Онова място се нарече долина Есхол+ по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

13:25b.NUM.013.025 А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

13:26b.NUM.013.026 И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни в Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

13:27b.NUM.013.027 И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат масло и мед; ето плода й.

13:28b.NUM.013.028 Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

13:29b.NUM.013.029 Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

13:30b.NUM.013.030 Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

13:31b.NUM.013.031 А мъжете, които бяха дошли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

13:32b.NUM.013.032 И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

13:33b.NUM.013.033 Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

14

14:1b.NUM.014.001 Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.

14:2b.NUM.014.002 И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!

14:3b.NUM.014.003 И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?

14:4b.NUM.014.004 И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.

14:5b.NUM.014.005 Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.

14:6b.NUM.014.006 И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,

14:7b.NUM.014.007 и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.

14:8b.NUM.014.008 Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.

14:9b.NUM.014.009 Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.

14:10b.NUM.014.010 Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.

14:11b.NUM.014.011 И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?

14:12b.NUM.014.012 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.

14:13b.NUM.014.013 Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;

14:14b.NUM.014.014 и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

14:15b.NUM.014.015 И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:

14:16b.NUM.014.016 Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.

14:17b.NUM.014.017 И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;

14:18b.NUM.014.018 Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния , и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.

14:19b.NUM.014.019 Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.

14:20b.NUM.014.020 И рече Господ: Прощавам им , според както си казал;

14:21b.NUM.014.021 но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.

14:22b.NUM.014.022 Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

14:23b.NUM.014.023 наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.

14:24b.NUM.014.024 Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.

14:25b.NUM.014.025 (А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.

14:26b.NUM.014.026 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:

14:27b.NUM.014.027 До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.

14:28b.NUM.014.028 Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;

14:29b.NUM.014.029 труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,

14:30b.NUM.014.030 ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.

14:31b.NUM.014.031 Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.

14:32b.NUM.014.032 А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.

14:33b.NUM.014.033 И децата ви ще скитат* по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.

14:34b.NUM.014.034 Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.

14:35b.NUM.014.035 Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.

14:36b.NUM.014.036 И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,

14:37b.NUM.014.037 тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

14:38b.NUM.014.038 А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.

14:39b.NUM.014.039 Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.

14:40b.NUM.014.040 И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.

14:41b.NUM.014.041 А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?

14:42b.NUM.014.042 Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.

14:43b.NUM.014.043 Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.

14:44b.NUM.014.044 Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.

14:45b.NUM.014.045 Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

15

15:1b.NUM.015.001 И Господ говори на Моисея, казвайки:

15:2b.NUM.015.002 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,

15:3b.NUM.015.003 и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците,

15:4b.NUM.015.004 тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло.

15:5b.NUM.015.005 И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние,

15:6b.NUM.015.006 или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети от ефа чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло;

15:7b.NUM.015.007 и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу.

15:8b.NUM.015.008 И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу,

15:9b.NUM.015.009 тогава с жертвата от говедата да принесеш за хлебен принос три десети от ефа чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло;

15:10b.NUM.015.010 и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу.

15:11b.NUM.015.011 Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре.

15:12b.NUM.015.012 Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им.

15:13b.NUM.015.013 Всеки туземец да прави така, когато принесе жертва чрез огън за благоухание Господу.

15:14b.NUM.015.014 Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да е бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той.

15:15b.NUM.015.015 Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец между вас , един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа.

15:16b.NUM.015.016 Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас.

15:17b.NUM.015.017 Господ говори още на Моисея, казвайки:

15:18b.NUM.015.018 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,

15:19b.NUM.015.019 и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос;

15:20b.NUM.015.020 от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно.

15:21b.NUM.015.021 От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения.

15:22b.NUM.015.022 И ако прегрешите и не изпълните всичките тия заповеди, които Господ каза на Моисея,

15:23b.NUM.015.023 то ест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповед и нататък във всичките ви поколения,

15:24b.NUM.015.024 то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото - цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях.

15:25b.NUM.015.025 И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка;

15:26b.NUM.015.026 и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание.

15:27b.NUM.015.027 Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях.

15:28b.NUM.015.028 И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости.

15:29b.NUM.015.029 Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание.

15:30b.NUM.015.030 Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си.

15:31b.NUM.015.031 Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него.

15:32b.NUM.015.032 Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.

15:33b.NUM.015.033 И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество.

15:34b.NUM.015.034 И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него.

15:35b.NUM.015.035 И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

15:36b.NUM.015.036 И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея.

15:37b.NUM.015.037 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

15:38b.NUM.015.038 Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища.

15:39b.NUM.015.039 И това да ви бъде за ресни, та като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите неща по своите си сърца и по своите си очи, подир, които неща вие блудствувате;

15:40b.NUM.015.040 та да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог.

15:41b.NUM.015.041 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

16

16:1b.NUM.016.001 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,

16:2b.NUM.016.002 дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

16:3b.NUM.016.003 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?

16:4b.NUM.016.004 А Моисей, като чу това, падна на лицето си,

16:5b.NUM.016.005 и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.

16:6b.NUM.016.006 Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

16:7b.NUM.016.007 турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когато Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!

16:8b.NUM.016.008 И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:

16:9b.NUM.016.009 малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

16:10b.NUM.016.010 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?

16:11b.NUM.016.011 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?

16:12b.NUM.016.012 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

16:13b.NUM.016.013 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

16:14b.NUM.016.014 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.

16:15b.NUM.016.015 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.

16:16b.NUM.016.016 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всичките, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;

16:17b.NUM.016.017 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.

16:18b.NUM.016.018 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона.

16:19b.NUM.016.019 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.

16:20b.NUM.016.020 Тогава Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:

16:21b.NUM.016.021 Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.

16:22b.NUM.016.022 А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

16:23b.NUM.016.023 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

16:24b.NUM.016.024 Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.

16:25b.NUM.016.025 И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.

16:26b.NUM.016.026 И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.

16:27b.NUM.016.027 И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си с жените си и малките си деца.

16:28b.NUM.016.028 И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си;

16:29b.NUM.016.029 ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

16:30b.NUM.016.030 но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада*, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.

16:31b.NUM.016.031 Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.

16:32b.NUM.016.032 Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.

16:33b.NUM.016.033 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.

16:34b.NUM.016.034 А целият Израил, който бяха около тях, погинаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.

16:35b.NUM.016.035 И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темян.

16:36b.NUM.016.036 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

16:37b.NUM.016.037 Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са

16:38b.NUM.016.038 кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот+, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.

16:39b.NUM.016.039 И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

16:40b.NUM.016.040 да напомнюват на израилтяните, че никоя чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не остане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар , както Господ му рече чрез Моисея.

16:41b.NUM.016.041 А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.

16:42b.NUM.016.042 Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.

16:43b.NUM.016.043 И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

16:44b.NUM.016.044 И Господ говори на Моисея, казвайки:

16:45b.NUM.016.045 Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

16:46b.NUM.016.046 Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.

16:47b.NUM.016.047 Аарон, прочее, взе кадилницата си , както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.

16:48b.NUM.016.048 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

16:49b.NUM.016.049 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.

16:50b.NUM.016.050 И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

17

17:1b.NUM.017.001 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

17:2b.NUM.017.002 Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.

17:3b.NUM.017.003 На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.

17:4b.NUM.017.004 Положи ги в шатъра за срещане пред плочите на свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.

17:5b.NUM.017.005 И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.

17:6b.NUM.017.006 Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

17:7b.NUM.017.007 И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра за плочите на свидетелството.

17:8b.NUM.017.008 И на следния ден Моисей влезе в шатъра за плочите на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.

17:9b.NUM.017.009 И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.

17:10b.NUM.017.010 Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред плочите на свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.

17:11b.NUM.017.011 И Моисей направи така: според както Господ му заповяда така направи.

17:12b.NUM.017.012 Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;

17:13b.NUM.017.013 всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?

18

18:1b.NUM.018.001 И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си.

18:2b.NUM.018.002 А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра за плочите на свидетелството.

18:3b.NUM.018.003 И левитите ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие.

18:4b.NUM.018.004 Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас.

18:5b.NUM.018.005 Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните.

18:6b.NUM.018.006 И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане.

18:7b.NUM.018.007 А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и около тях да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви.

18:8b.NUM.018.008 Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като ваше вечно право поради това, че сте били помазани.

18:9b.NUM.018.009 От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти.

18:10b.NUM.018.010 Но пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат.

18:11b.NUM.018.011 И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде.

18:12b.NUM.018.012 Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе го давам.

18:13b.NUM.018.013 Първите плодове от всичките произведения на земята им, които те ще донесат Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде.

18:14b.NUM.018.014 Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое.

18:15b.NUM.018.015 Всяко първородно от всякакъв вид*, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.

18:16b.NUM.018.016 Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.

18:17b.NUM.018.017 А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу.

18:18b.NUM.018.018 А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.

18:19b.NUM.018.019 Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като ваше вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.

18:20b.NUM.018.020 Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните.

18:21b.NUM.018.021 А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.

18:22b.NUM.018.022 Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат.

18:23b.NUM.018.023 Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен завет ще бъде във всичките ви поколения да нямате наследство между израилтяните.

18:24b.NUM.018.024 Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; затова рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните.

18:25b.NUM.018.025 И Господ говори на Моисея, казвайки:

18:26b.NUM.018.026 Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу.

18:27b.NUM.018.027 И тия ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина.

18:28b.NUM.018.028 Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу.

18:29b.NUM.018.029 От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях.

18:30b.NUM.018.030 За това, да им речеш: Когато принасяте на-добрата част от тях, останалото ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина.

18:31b.NUM.018.031 Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служението ви в шатъра за срещане.

18:32b.NUM.018.032 Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.

19

19:1b.NUM.019.001 И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:

19:2b.NUM.019.002 Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем;

19:3b.NUM.019.003 и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него.

19:4b.NUM.019.004 Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане.

19:5b.NUM.019.005 И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят.

19:6b.NUM.019.006 После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда , и да ги хвърли всред горящата юница.

19:7b.NUM.019.007 Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта.

19:8b.NUM.019.008 Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта.

19:9b.NUM.019.009 Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и пепелта да се пази за обществото израилтяни, за да се направи с нея вода за очищение от грях.

19:10b.NUM.019.010 И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъда вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях.

19:11b.NUM.019.011 Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечисто седем дена.

19:12b.NUM.019.012 С тая вода тоя да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист.

19:13b.NUM.019.013 Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него.

19:14b.NUM.019.014 Ето и законът, когато някой умре в шатър: всеки, който влиза в шатъра и всички, които се намира в шатъра, да бъдат нечисти седем дена;

19:15b.NUM.019.015 И всеки непокрит съд , който е без привързана покривка, е нечист.

19:16b.NUM.019.016 И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

19:17b.NUM.019.017 А за очистване на нечистия нека вземат в съда от пепелта на юницата изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода.

19:18b.NUM.019.018 Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се е допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

19:19b.NUM.019.019 И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ща бъде чист.

19:20b.NUM.019.020 А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е.

19:21b.NUM.019.021 И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта;

19:22b.NUM.019.022 и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре до това нещо , да бъде нечист до вечерта.

20

20:1b.NUM.020.001 И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цииската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.

20:2b.NUM.020.002 А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.

20:3b.NUM.020.003 Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

20:4b.NUM.020.004 Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

20:5b.NUM.020.005 И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лоша място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

20:6b.NUM.020.006 Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.

20:7b.NUM.020.007 И Господ говори на Моисея, казвайки:

20:8b.NUM.020.008 Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите из говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадите вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.

20:9b.NUM.020.009 И тъй, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, според както Той му заповяда;

20:10b.NUM.020.010 и, като свика Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?

20:11b.NUM.020.011 Тогава Моисей дигна ръката си и жезъла си и удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.

20:12b.NUM.020.012 Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

20:13b.NUM.020.013 Това е водата на Мерива*, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

20:14b.NUM.020.014 След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар да му кажат : Ти знаеш всичките трудности, които не сполетяха,

20:15b.NUM.020.015 как бащите ни слязоха в Египет, и живееха дълго време в Египет, и как египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

20:16b.NUM.020.016 и как , когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

20:17b.NUM.020.017 Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през целия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.

20:18b.NUM.020.018 Но Едом му отговори: Няма да минеш през земята ми, да не би да изляза с нож против тебе.

20:19b.NUM.020.019 А израилтяните пак му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

20:20b.NUM.020.020 А той пак отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

20:21b.NUM.020.021 Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

20:22b.NUM.020.022 И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

20:23b.NUM.020.023 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

20:24b.NUM.020.024 Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Му при водата на Мерива.

20:25b.NUM.020.025 Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

20:26b.NUM.020.026 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там.

20:27b.NUM.020.027 И Моисей стори, според както Господ заповяда ; те се качиха на планината Ор пред очите на цалото общество.

20:28b.NUM.020.028 И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на върха на планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

20:29b.NUM.020.029 И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.

21

21:1b.NUM.021.001 А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

21:2b.NUM.021.002 И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

21:3b.NUM.021.003 И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма*.

21:4b.NUM.021.004 А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

21:5b.NUM.021.005 И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

21:6b.NUM.021.006 За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

21:7b.NUM.021.007 Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

21:8b.NUM.021.008 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

21:9b.NUM.021.009 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

21:10b.NUM.021.010 Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

21:11b.NUM.021.011 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

21:12b.NUM.021.012 От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

21:13b.NUM.021.013 От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

21:14b.NUM.021.014 За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

21:15b.NUM.021.015 И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

21:16b.NUM.021.016 А от там дойдоха при Вир*. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

21:17b.NUM.021.017 Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;

21:18b.NUM.021.018 Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез заповедта на законодателя; с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,

21:19b.NUM.021.019 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

21:20b.NUM.021.020 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон+.

21:21b.NUM.021.021 Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

21:22b.NUM.021.022 Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не ще да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

21:23b.NUM.021.023 А Сион не пусна Израиля да мина през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

21:24b.NUM.021.024 Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

21:25b.NUM.021.025 Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

21:26b.NUM.021.026 Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

21:27b.NUM.021.027 За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

21:28b.NUM.021.028 Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

21:29b.NUM.021.029 Горко ти Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

21:30b.NUM.021.030 Ние го застреляхме Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която се простира до Медева.

21:31b.NUM.021.031 Така Израил се засели в земята на Аморейците.

21:32b.NUM.021.032 После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

21:33b.NUM.021.033 Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

21:34b.NUM.021.034 Но Господ рече на Моисея: Не бой се от Него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

21:35b.NUM.021.035 И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

22

22:1b.NUM.022.001 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък* Иордан, срещу Ерихон.

22:2b.NUM.022.002 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.

22:3b.NUM.022.003 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.

22:4b.NUM.022.004 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,

22:5b.NUM.022.005 изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат , в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;

22:6b.NUM.022.006 Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш е проклет.

22:7b.NUM.022.007 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.

22:8b.NUM.022.008 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.

22:9b.NUM.022.009 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?

22:10b.NUM.022.010 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат :

22:11b.NUM.022.011 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.

22:12b.NUM.022.012 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.

22:13b.NUM.022.013 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас.

22:14b.NUM.022.014 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказа да дойде с нас.

22:15b.NUM.022.015 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.

22:16b.NUM.022.016 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;

22:17b.NUM.022.017 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.

22:18b.NUM.022.018 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.

22:19b.NUM.022.019 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.

22:20b.NUM.022.020 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.

22:21b.NUM.022.021 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.

22:22b.NUM.022.022 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама , за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).

22:23b.NUM.022.023 И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.

22:24b.NUM.022.024 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя .

22:25b.NUM.022.025 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.

22:26b.NUM.022.026 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да си отбие ни надясно ни наляво.

22:27b.NUM.022.027 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.

22:28b.NUM.022.028 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?

22:29b.NUM.022.029 А Валаам рече на ослицата: Защо се подигна с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.

22:30b.NUM.022.030 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.

22:31b.NUM.022.031 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.

22:32b.NUM.022.032 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;

22:33b.NUM.022.033 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

22:34b.NUM.022.034 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.

22:35b.NUM.022.035 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.

22:36b.NUM.022.036 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там , гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.

22:37b.NUM.022.037 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?

22:38b.NUM.022.038 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.

22:39b.NUM.022.039 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.

22:40b.NUM.022.040 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,

22:41b.NUM.022.041 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.

23

23:1b.NUM.023.001 Тогава Валаам каза на Валака: Издигни тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

23:2b.NUM.023.002 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.

23:3b.NUM.023.003 После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.

23:4b.NUM.023.004 И Бог срещна Валаама; а Валаам му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.

23:5b.NUM.023.005 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тоя дума говори.

23:6b.NUM.023.006 Върни се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.

23:7b.NUM.023.007 Тогава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, и каза ми : Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.

23:8b.NUM.023.008 Как да прокълна, когато Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?

23:9b.NUM.023.009 Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.

23:10b.NUM.023.010 Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!

23:11b.NUM.023.011 Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!

23:12b.NUM.023.012 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?

23:13b.NUM.023.013 Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.

23:14b.NUM.023.014 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

23:15b.NUM.023.015 Тогава Валаам рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна Господа там.

23:16b.NUM.023.016 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая дума говори.

23:17b.NUM.023.017 Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?

23:18b.NUM.023.018 Тогава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!

23:19b.NUM.023.019 Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?

23:20b.NUM.023.020 Ето, аз получих заповед да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.

23:21b.NUM.023.021 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеността в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях.

23:22b.NUM.023.022 Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол.

23:23b.NUM.023.023 Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог!

23:24b.NUM.023.024 Ето, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите.

23:25b.NUM.023.025 Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш.

23:26b.NUM.023.026 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя?

23:27b.NUM.023.027 След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа още на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.

23:28b.NUM.023.028 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.

23:29b.NUM.023.029 Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.

23:30b.NUM.023.030 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

24

24:1b.NUM.024.001 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.

24:2b.NUM.024.002 И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.

24:3b.NUM.024.003 И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза:

24:4b.NUM.024.004 Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна в изстъпление , но очите му бяха отворени:

24:5b.NUM.024.005 Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!

24:6b.NUM.024.006 Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.

24:7b.NUM.024.007 Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му ще се простира в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.

24:8b.NUM.024.008 Бог го изведе из Египет; Има сила както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си.

24:9b.NUM.024.009 Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!

24:10b.NUM.024.010 Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изплеска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш.

24:11b.NUM.024.011 Сега, прочее, бягай на мястото си, рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит.

24:12b.NUM.024.012 А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах:

24:13b.NUM.024.013 Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа?

24:14b.NUM.024.014 И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в последните дни.

24:15b.NUM.024.015 И като почна притчата си, рече: - Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи каза:

24:16b.NUM.024.016 Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния, Който падна в изтъпление , но очите му бяха отворени:

24:17b.NUM.024.017 Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови* потомци.

24:18b.NUM.024.018 Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно.

24:19b.NUM.024.019 Един произлязъл от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града.

24:20b.NUM.024.020 А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: - Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби.

24:21b.NUM.024.021 А като видя кенейците продължи притчата си и каза: - Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата,

24:22b.NUM.024.022 Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур.

24:23b.NUM.024.023 Още продължи притчата си и каза: - Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това?

24:24b.NUM.024.024 Но кораби ще дойдат от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и дошлите съвсем ще се изтребят.

24:25b.NUM.024.025 Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.

25

25:1b.NUM.025.001 А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудствуват с моавките;

25:2b.NUM.025.002 защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им.

25:3b.NUM.025.003 Израил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля.

25:4b.NUM.025.004 Тогава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв.

25:5b.NUM.025.005 И Моисей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки подчинените си човеци, които се привързаха за Ваалфегора.

25:6b.NUM.025.006 И, ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисея и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.

25:7b.NUM.025.007 А Финеес, син на Елеазара син на свещеника Аарона, като видя стана изсред обществото, взе копие в ръката си,

25:8b.NUM.025.008 и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата - израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните.

25:9b.NUM.025.009 А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души.

25:10b.NUM.025.010 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

25:11b.NUM.025.011 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревността всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.

25:12b.NUM.025.012 За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир;

25:13b.NUM.025.013 ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните.

25:14b.NUM.025.014 А името на убитият израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците.

25:15b.NUM.025.015 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на людете, от един бащин дом в Мадиам.

25:16b.NUM.025.016 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

25:17b.NUM.025.017 Измъчвайте мадиамците и поразете ги;

25:18b.NUM.025.018 защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегора и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата наложена поради Фегора.

26

26:1b.NUM.026.001 А подир язвата Господ говори на Моисея и Елеазара син на свещеника Аарона, казвайки:

26:2b.NUM.026.002 Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години и нагоре, според бащините им домове, всички в Израиля, които могат да излизат на бой.

26:3b.NUM.026.003 За това, Моисей и свещеникът Елеазар говориха на людете на моавските полета, при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

26:4b.NUM.026.004 Пребройте людете от двадесет години и нагоре, според както Господ заповяда на Моисея и на израилтяните, които излязоха из Египетската земя.

26:5b.NUM.026.005 Рувим, първородният на Израиля. Рувимците бяха: от Еноха, семейството на Еноховците; от Фалу, семейството на Фалуевците;

26:6b.NUM.026.006 от Есрона, семейството на Есроновците; от Хармия, семейството на Хармиевците.

26:7b.NUM.026.007 Тия са семействата на рувимците; а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души.

26:8b.NUM.026.008 Синовете на Фалу бяха Елиав;

26:9b.NUM.026.009 и синовете на Елиава: Намуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, избраните от обществото, които се подигнаха против Моисея и против Аарона между дружината на Корея, когато се подигнаха против Господа;

26:10b.NUM.026.010 и земята разтвори устата си та ги погълна заедно с Корея при изтреблението на дружината му , когато огънят пояде двеста и петдесет човеци, и те станаха за знамение;

26:11b.NUM.026.011 а синовете на Корея не умряха.

26:12b.NUM.026.012 Симеонците по семействата си бяха: от Намуила, семейството на Намуиловците; от Ямина, семейството на Яминовците; от Яхина, семейството на Яхиновците;

26:13b.NUM.026.013 от Зара, семейството на Заровците; от Саула, семейството на Сауловците.

26:14b.NUM.026.014 Тия са семействата на Симеоновците, двадесет и две хиляди и двеста души.

26:15b.NUM.026.015 Гадците по семействата си бяха: от Сафона, семейството на Сафоновците; от Агия, семейството на Агиевците; от Суния, семейството на Суниевците;

26:16b.NUM.026.016 от Азения, семейството на Азениевците; от Ирия, семейството на Ириевците;

26:17b.NUM.026.017 от Арода, семейството на Ародовците; от Арилия, семейството на Арилиевците;

26:18b.NUM.026.018 Тия са семействата на гадците; и преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин души.

26:19b.NUM.026.019 Юдовите синове бяха Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя.

26:20b.NUM.026.020 А юдейците по семействата си бяха; от Села, семейството на Селаевците; от Фареса, семейството на Фаресовците; от Зара, семейството на Заровците.

26:21b.NUM.026.021 И Фаресовите потомци бяха: от Есрона, семейството на Амуловците.

26:22b.NUM.026.022 Тия са Юдовите семейства; и преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин души.

26:23b.NUM.026.023 Исахарците по семействата си бяха: от Тола, семейството на Толовците; от Фуа, семейството на Фуавците;

26:24b.NUM.026.024 от Ясува, семейството на Ясувовците; от Симрона, семейството на Симроновците.

26:25b.NUM.026.025 Тия са Исахаровите семейства; и преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста души.

26:26b.NUM.026.026 Завулонците по семействата си бяха: от Середа, семейството на Середовците; от Елона, семейството на Елоновците; от Ялеила, семейството на Ялеиловците.

26:27b.NUM.026.027 Тия са семействата на завулонците; и преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин души.

26:28b.NUM.026.028 Иосифовите синове по семействата си бяха Манасия и Ефрем.

26:29b.NUM.026.029 Манасийците бяха: от Махира, семейството на Махировците. И Махир роди Галаада; а от Галаада, семейството на Галаадовците.

26:30b.NUM.026.030 Ето Галаадовите потомци: от Ахиезера, семейството на Ахиезеровците; от Хелека, семейството на Хелековците;

26:31b.NUM.026.031 от Асриила, семейството на Асрииловците; от Сихема, семейството на Сихемовците;

26:32b.NUM.026.032 от Семида, семейството на Семидовците; и от Ефера, семейството на Еферовците.

26:33b.NUM.026.033 А Салпаад Еферовият син нямаше синове, но дъщери; а имената на Салпаадовите дъщери бяха Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

26:34b.NUM.026.034 Тия са Манасиевите семейства; и преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин души.

26:35b.NUM.026.035 А ето ефремците по семействата им: от Сутала, семейството на Суталовците; от Вехера, семейството на Вехеровците; от Тахана, семейството на Тахановците.

26:36b.NUM.026.036 Ето и Суталовите потомци: от Ерана, семейството на Ерановците.

26:37b.NUM.026.037 Тия са семействата на ефремците; и преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин души. Тия са Иосифовите потомци по семействата си.

26:38b.NUM.026.038 Вениаминците по семействата си бяха: от Вела, семейството на Веловците; от Асвила, семейството на Асвиловците; от Ахирама, семейството на Ахирамовците;

26:39b.NUM.026.039 от Суфама, семейството на Суфамовците; от Уфама, семейството на Уфамовците.

26:40b.NUM.026.040 А Веловите синове бяха Аред и Нееман; от Ареда , семейството на Аредовците; от Неемана, семейството на Неемановците.

26:41b.NUM.026.041 Тия са вениаминците по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.

26:42b.NUM.026.042 Ето данците по семействата им: от Суама, семейството на Суамовците. Тия са Дановите семейства по семействата си.

26:43b.NUM.026.043 Преброените от всичките семейства на Саумовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.

26:44b.NUM.026.044 Асирците по семействата си бяха: от Емна, семейството на Емновците; от Есуи, семейството на Есуиевците; от Верия, семейството на Вериевците.

26:45b.NUM.026.045 От Вериевите потомци бяха: от Хевера, семейството на Хеверовците; от Малхиила, семейството на Малхииловците.

26:46b.NUM.026.046 А името на Асировата дъщеря беше Сара.

26:47b.NUM.026.047 Тия са семействата на асирците; и преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.

26:48b.NUM.026.048 Нефталимците по семействата си бяха: от Ясиила, семейството на Ясииловците; от Гуния, семейството на Гуниевците;

26:49b.NUM.026.049 от Есера, семейството на Есеровците; от Силима; семейството на Силимовците.

26:50b.NUM.026.050 Тия са Нефталимовите семейства по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.

26:51b.NUM.026.051 Числото на преброените от израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души.

26:52b.NUM.026.052 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

26:53b.NUM.026.053 На тях нека се раздели земята за наследство, според числото на имената им.

26:54b.NUM.026.054 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство: на всяко племе да се даде наследството му, според числото на преброените от него.

26:55b.NUM.026.055 При все това, обаче, земята ще се раздели с жребие; и ще наследят според имената на бащините си племена.

26:56b.NUM.026.056 С жребие да се раздели наследството им между мнозината и малцината.

26:57b.NUM.026.057 А ето числото на преброените от левийците по семействата им: от Гирсона, семейството на Гирсоновците; от Каата, семейството на Каатовците; от Мерария, семейството на Мерариевците.

26:58b.NUM.026.058 Ето Левиевите семейства: семейството на Левиевците, семейството на Хевроновците, семейството на на Маалиевците, семейството на Мусиевците, семейството на Кореевците; а Каат роди Амрама.

26:59b.NUM.026.059 Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам.

26:60b.NUM.026.060 А на Аарона се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.

26:61b.NUM.026.061 Но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа.

26:62b.NUM.026.062 А преброените от Левийците бяха двадесет и три хиляди, всичките мъжки от един месец и нагоре; те не бяха преброени между израилтяните, понеже на тях не се даде наследство между израилтяните.

26:63b.NUM.026.063 Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

26:64b.NUM.026.064 Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня;

26:65b.NUM.026.065 защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.

27

27:1b.NUM.027.001 Тогава дойдоха дъщерите се Салпаада Еферовия син, а Ефер син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

27:2b.NUM.027.002 Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха:

27:3b.NUM.027.003 Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове.

27:4b.NUM.027.004 Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследството между братята на бащите ни.

27:5b.NUM.027.005 И Моисей представи делото им пред Господа.

27:6b.NUM.027.006 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:

27:7b.NUM.027.007 Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им.

27:8b.NUM.027.008 И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщерите му.

27:9b.NUM.027.009 И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

27:10b.NUM.027.010 И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя.

27:11b.NUM.027.011 Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.

27:12b.NUM.027.012 След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните;

27:13b.NUM.027.013 и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон;

27:14b.NUM.027.014 защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин).

27:15b.NUM.027.015 А Моисей говори на Господа, казвайки:

27:16b.NUM.027.016 Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек,

27:17b.NUM.027.017 който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир.

27:18b.NUM.027.018 И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си;

27:19b.NUM.027.019 и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях.

27:20b.NUM.027.020 И възложи на него част от твоята почетна власт , за да го слуша цялото общество израилтяни.

27:21b.NUM.027.021 И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество.

27:22b.NUM.027.022 И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество;

27:23b.NUM.027.023 и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

28

28:1b.NUM.028.001 Господ говори още на Моисея, казвайки:

28:2b.NUM.028.002 Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене.

28:3b.NUM.028.003 И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне.

28:4b.NUM.028.004 Едно агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер;

28:5b.NUM.028.005 а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло.

28:6b.NUM.028.006 Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

28:7b.NUM.028.007 И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу.

28:8b.NUM.028.008 А другото агне да принасяш привечер: както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу.

28:9b.NUM.028.009 А в съботен ден да принасяте две две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му.

28:10b.NUM.028.010 Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му.

28:11b.NUM.028.011 В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

28:12b.NUM.028.012 и за всеки юнец три десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;

28:13b.NUM.028.013 и за всяко агне по една десета от ефа чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

28:14b.NUM.028.014 И възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за един месец през месеците на годината.

28:15b.NUM.028.015 И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му.

28:16b.NUM.028.016 На четиринадесетия ден от първия месец е Господната пасха.

28:17b.NUM.028.017 А на петнадесетия ден от тоя месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб.

28:18b.NUM.028.018 На първия ден да има свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа;

28:19b.NUM.028.019 а да принесете жертва чрез огън, за всеизгаряне Господу: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

28:20b.NUM.028.020 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети от ефа да принесете за юнеца; две десети за овена;

28:21b.NUM.028.021 и по една десета от ефа да принесеш за всяко от седемте агнета;

28:22b.NUM.028.022 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

28:23b.NUM.028.023 Тия да принесете в прибавка на утринното всеизгаряне, което е всегдашно всеизгаряне.

28:24b.NUM.028.024 Така да принасяте храната всеки ден през седемте дена за благоуханна жертва чрез огън Господу: това да се принася с възлиянието му, в прибавка на всегдашното всеизгаряне.

28:25b.NUM.028.025 А на седмия ден да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа.

28:26b.NUM.028.026 Също и в деня на първите плодове, когато принасяте нов хлебен принос Господу през празника ви на седмиците, да имате своето събрание, и да не работите никаква слугинска работа.

28:27b.NUM.028.027 И за благоухание Господу да принесете във всеизгаряне два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета.

28:28b.NUM.028.028 А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети от ефа за всеки юнец, две десети за единия овен,

28:29b.NUM.028.029 и по една десета за всяко от седемте агнета;

28:30b.NUM.028.030 и един козел, за да се извърши умилостивение за вас.

28:31b.NUM.028.031 Тия да принесете (без недостатък да бъдат) с възлиянието им, в прибавка на всегдашното всеизгаряне с хлебния му принос.

29

29:1b.NUM.029.001 В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа; той да ви бъде ден на тръбно възклицание.

29:2b.NUM.029.002 Да принесете във всеизгаряне, за благоухание Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

29:3b.NUM.029.003 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети от ефа за юнеца, две десети за овена,

29:4b.NUM.029.004 и по една десета за всяко от седемте агнета;

29:5b.NUM.029.005 и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас;

29:6b.NUM.029.006 в прибавка на новолунното всеизгаряне и хлебния му принос, и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън Господу.

29:7b.NUM.029.007 И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква слугинска работа;

29:8b.NUM.029.008 а да принесете във всеизгаряне Господу, за благоухание, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;

29:9b.NUM.029.009 а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети от ефа за юнеца, две десети за единия овен,

29:10b.NUM.029.010 и по една десета за всяко от седемте агнета;

29:11b.NUM.029.011 един козел в принос за грях, в прибавка на приноса в умилостивение за грях и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

29:12b.NUM.029.012 И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа, а да пазите празник Господу седем дена.

29:13b.NUM.029.013 Да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

29:14b.NUM.029.014 А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети от ефа за всеки от тринадесетте юнеца, две десети за всеки от двата овена.

29:15b.NUM.029.015 и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета;

29:16b.NUM.029.016 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29:17b.NUM.029.017 На втория ден да принесете дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

29:18b.NUM.029.018 хлебния им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

29:19b.NUM.029.019 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им.

29:20b.NUM.029.020 На третия ден, единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

29:21b.NUM.029.021 хлебния им принос с възлиянията им за юнците, за овните, и за агнетата според числото им, както е определено;

29:22b.NUM.029.022 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29:23b.NUM.029.023 На четвъртия ден, десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

29:24b.NUM.029.024 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено

29:25b.NUM.029.025 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29:26b.NUM.029.026 На петия ден, девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

29:27b.NUM.029.027 хлебния им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

29:28b.NUM.029.028 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29:29b.NUM.029.029 На шестия ден, осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

29:30b.NUM.029.030 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено;

29:31b.NUM.029.031 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29:32b.NUM.029.032 На седмия ден, седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък;

29:33b.NUM.029.033 хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено за тях;

29:34b.NUM.029.034 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

29:35b.NUM.029.035 На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа;

29:36b.NUM.029.036 и да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господ, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък;

29:37b.NUM.029.037 хлебния им принос с възлиянията им за юнеца, за овена и за агнетата, според числото им, както е определено;

29:38b.NUM.029.038 и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му.

29:39b.NUM.029.039 Тия да принасяте Господу на празниците си, - в прибавка на обреците си и доброволните си приноси, - за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си, и за примирителните си приноси.

29:40b.NUM.029.040 И Моисей каза тия неща на израилтяните напълно, както Господ заповяда на Моисея.

30

30:1b.NUM.030.001 Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

30:2b.NUM.030.002 Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

30:3b.NUM.030.003 Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

30:4b.NUM.030.004 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

30:5b.NUM.030.005 Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

30:6b.NUM.030.006 Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,

30:7b.NUM.030.007 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

30:8b.NUM.030.008 Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

30:9b.NUM.030.009 Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.

30:10b.NUM.030.010 Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

30:11b.NUM.030.011 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

30:12b.NUM.030.012 Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.

30:13b.NUM.030.013 Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

30:14b.NUM.030.014 но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

30:15b.NUM.030.015 Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

30:16b.NUM.030.016 Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците .

31

31:1b.NUM.031.001 След това Господ говори на Моисея, казвайки:

31:2b.NUM.031.002 Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

31:3b.NUM.031.003 Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

31:4b.NUM.031.004 По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

31:5b.NUM.031.005 И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени, за бой.

31:6b.NUM.031.006 И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, сина на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

31:7b.NUM.031.007 Те воюваха против Мадиама според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

31:8b.NUM.031.008 И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рава, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

31:9b.NUM.031.009 А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

31:10b.NUM.031.010 А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

31:11b.NUM.031.011 И взеха всичките користи и всичкото плячка, и човек и животно.

31:12b.NUM.031.012 И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

31:13b.NUM.031.013 Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

31:14b.NUM.031.014 Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

31:15b.NUM.031.015 и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

31:16b.NUM.031.016 Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

31:17b.NUM.031.017 За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

31:18b.NUM.031.018 А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

31:19b.NUM.031.019 И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки от вас , който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

31:20b.NUM.031.020 очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове..

31:21b.NUM.031.021 Също и свещеник Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

31:22b.NUM.031.022 Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

31:23b.NUM.031.023 всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителна вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

31:24b.NUM.031.024 Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

31:25b.NUM.031.025 И Господ говори на Моисея, казвайки:

31:26b.NUM.031.026 Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

31:27b.NUM.031.027 и раздели плячката на две, между войниците, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

31:28b.NUM.031.028 От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа то една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;

31:29b.NUM.031.029 от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

31:30b.NUM.031.030 А от половината, която се дава на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на лавитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

31:31b.NUM.031.031 И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

31:32b.NUM.031.032 А плячката, то ест , това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

31:33b.NUM.031.033 говеда, седемдесет и две хиляди:

31:34b.NUM.031.034 осли, шестдесет и една хиляда

31:35b.NUM.031.035 и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.

31:36b.NUM.031.036 Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

31:37b.NUM.031.037 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

31:38b.NUM.031.038 говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

31:39b.NUM.031.039 ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

31:40b.NUM.031.040 и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

31:41b.NUM.031.041 И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

31:42b.NUM.031.042 А половината, която се даде на израилтяните, който Моисей отдели от войниците,

31:43b.NUM.031.043 то ест , половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

31:44b.NUM.031.044 говеда, тридесет и шест хиляди;

31:45b.NUM.031.045 осли, тридесет хиляди и петстотин;

31:46b.NUM.031.046 и човеци - шестнадесет хиляди.

31:47b.NUM.031.047 От тия половината за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

31:48b.NUM.031.048 Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

31:49b.NUM.031.049 и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

31:50b.NUM.031.050 За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

31:51b.NUM.031.051 И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

31:52b.NUM.031.052 И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

31:53b.NUM.031.053 (Защото войниците бяха грабили, всеки за себе си).

31:54b.NUM.031.054 И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.

32

32:1b.NUM.032.001 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

32:2b.NUM.032.002 то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

32:3b.NUM.032.003 Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

32:4b.NUM.032.004 земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

32:5b.NUM.032.005 За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.

32:6b.NUM.032.006 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

32:7b.NUM.032.007 Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?

32:8b.NUM.032.008 Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;

32:9b.NUM.032.009 отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.

32:10b.NUM.032.010 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

32:11b.NUM.032.011 Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

32:12b.NUM.032.012 освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

32:13b.NUM.032.013 Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

32:14b.NUM.032.014 И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

32:15b.NUM.032.015 Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.

32:16b.NUM.032.016 Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

32:17b.NUM.032.017 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

32:18b.NUM.032.018 Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

32:19b.NUM.032.019 Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

32:20b.NUM.032.020 Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

32:21b.NUM.032.021 ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

32:22b.NUM.032.022 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

32:23b.NUM.032.023 Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

32:24b.NUM.032.024 Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

32:25b.NUM.032.025 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.

32:26b.NUM.032.026 Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

32:27b.NUM.032.027 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

32:28b.NUM.032.028 Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

32:29b.NUM.032.029 Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

32:30b.NUM.032.030 Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

32:31b.NUM.032.031 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.

32:32b.NUM.032.032 Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък* Иордан.

32:33b.NUM.032.033 И тъй, Моисей им даде, то ест , на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

32:34b.NUM.032.034 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

32:35b.NUM.032.035 Атротсофан, Язир, Иогвея,

32:36b.NUM.032.036 Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

32:37b.NUM.032.037 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

32:38b.NUM.032.038 Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.

32:39b.NUM.032.039 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

32:40b.NUM.032.040 За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

32:41b.NUM.032.041 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир*.

32:42b.NUM.032.042 И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.

33

33:1b.NUM.033.001 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка.

33:2b.NUM.033.002 Моисея по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им.

33:3b.NUM.033.003 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

33:4b.NUM.033.004 когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби).

33:5b.NUM.033.005 И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сикхот.

33:6b.NUM.033.006 Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.

33:7b.NUM.033.007 Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.

33:8b.NUM.033.008 А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.

33:9b.NUM.033.009 А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.

33:10b.NUM.033.010 Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море.

33:11b.NUM.033.011 Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син.

33:12b.NUM.033.012 Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка,

33:13b.NUM.033.013 Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус.

33:14b.NUM.033.014 Като отпътуваха от Елус, разположиха стар в Рафидим, гдето имаше вода да пият людете.

33:15b.NUM.033.015 Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня.

33:16b.NUM.033.016 Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава.

33:17b.NUM.033.017 Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот.

33:18b.NUM.033.018 Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма,

33:19b.NUM.033.019 Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римот-Фарес.

33:20b.NUM.033.020 Като отпътуваха от Римот-Фарес, разположиха стан в Ливна.

33:21b.NUM.033.021 Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса.

33:22b.NUM.033.022 Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата.

33:23b.NUM.033.023 Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер.

33:24b.NUM.033.024 Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада.

33:25b.NUM.033.025 Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот.

33:26b.NUM.033.026 Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат.

33:27b.NUM.033.027 Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара.

33:28b.NUM.033.028 Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка.

33:29b.NUM.033.029 Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона.

33:30b.NUM.033.030 Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот.

33:31b.NUM.033.031 Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан.

33:32b.NUM.033.032 Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад.

33:33b.NUM.033.033 Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата.

33:34b.NUM.033.034 Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона.

33:35b.NUM.033.035 Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер.

33:36b.NUM.033.036 Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.

33:37b.NUM.033.037 А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя.

33:38b.NUM.033.038 И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на петия ден от месеца.

33:39b.NUM.033.039 Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

33:40b.NUM.033.040 И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните.

33:41b.NUM.033.041 А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона.

33:42b.NUM.033.042 Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан в Финон.

33:43b.NUM.033.043 Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот.

33:44b.NUM.033.044 Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница.

33:45b.NUM.033.045 Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад.

33:46b.NUM.033.046 Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим.

33:47b.NUM.033.047 Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево.

33:48b.NUM.033.048 А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

33:49b.NUM.033.049 При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета.

33:50b.NUM.033.050 Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки:

33:51b.NUM.033.051 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

33:52b.NUM.033.052 изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища.

33:53b.NUM.033.053 И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство.

33:54b.NUM.033.054 И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите.

33:55b.NUM.033.055 Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в земята, в която живеете.

33:56b.NUM.033.056 А и при туй, онова, което мислеха да сторя на тях, ще го сторя на вас.

34

34:1b.NUM.034.001 Господ говори още на Моисея, казвайки:

34:2b.NUM.034.002 Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите й),

34:3b.NUM.034.003 тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъда от края на Соленото море на изток.

34:4b.NUM.034.004 Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отида до Цин, и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон.

34:5b.NUM.034.005 И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето.

34:6b.NUM.034.006 А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница.

34:7b.NUM.034.007 Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате границата до половината Ор;

34:8b.NUM.034.008 от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.

34:9b.NUM.034.009 И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде границата.

34:10b.NUM.034.010 А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам.

34:11b.NUM.034.011 И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да досяга брега на езерото Хинерот на изток.

34:12b.NUM.034.012 И границата да слиза до Иордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.

34:13b.NUM.034.013 Моисея, прочее, заповяда на израилтяните като каза: Това е земята, която ще наследите чрез жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена.

34:14b.NUM.034.014 Защото племето на рувимците, според бащините си домове, и племето на гадците, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе.

34:15b.NUM.034.015 Тия две и половина племена взеха наследството си оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.

34:16b.NUM.034.016 И Господ говори на Моисея, казвайки:

34:17b.NUM.034.017 Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син.

34:18b.NUM.034.018 Също и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.

34:19b.NUM.034.019 А ето имената на тия мъже: от Юдовото племе: Халев Ефониевият син;

34:20b.NUM.034.020 от племето на симеонците: Самуил Амиудовият син;

34:21b.NUM.034.021 от Вениаминовото племе: Елидад Хислоновият син;

34:22b.NUM.034.022 от племето на данците: първенец Вукий Иоглиевият син;

34:23b.NUM.034.023 от Иосифовите потомци, от племето на манасийците: първенец Аниил Ефодовият син;

34:24b.NUM.034.024 а от племето на ефремците: първенец Камуил Сафтановият син;

34:25b.NUM.034.025 от племето на завулонците: първенец Елисафан Фарнаховият син;

34:26b.NUM.034.026 от племето на исахарците: първенец Фалтиил Азановият син;

34:27b.NUM.034.027 от племето на асирците: първенец Ахиуд Шеломиевият син;

34:28b.NUM.034.028 и от племето на нефталимците: първенец Федаил Амиудовият син.

34:29b.NUM.034.029 Тия са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.

35

35:1b.NUM.035.001 Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

35:2b.NUM.035.002 Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се зеселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

35:3b.NUM.035.003 Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

35:4b.NUM.035.004 Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

35:5b.NUM.035.005 Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя, северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

35:6b.NUM.035.006 И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

35:7b.NUM.035.007 Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

35:8b.NUM.035.008 И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

35:9b.NUM.035.009 Господ говори още на Моисея казвайки:

35:10b.NUM.035.010 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

35:11b.NUM.035.011 тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

35:12b.NUM.035.012 Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

35:13b.NUM.035.013 От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

35:14b.NUM.035.014 Три града да дадете оттатък* Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

35:15b.NUM.035.015 Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягват там всеки, който би убил човек по погрешка.

35:16b.NUM.035.016 Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

35:17b.NUM.035.017 Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

35:18b.NUM.035.018 Или ако го е ударил с дървено оръжие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

35:19b.NUM.035.019 Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

35:20b.NUM.035.020 И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

35:21b.NUM.035.021 или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

35:22b.NUM.035.022 Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

35:23b.NUM.035.023 или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

35:24b.NUM.035.024 тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

35:25b.NUM.035.025 и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

35:26b.NUM.035.026 Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

35:27b.NUM.035.027 и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

35:28b.NUM.035.028 защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

35:29b.NUM.035.029 Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

35:30b.NUM.035.030 Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите* на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

35:31b.NUM.035.031 Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

35:32b.NUM.035.032 Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

35:33b.NUM.035.033 Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

35:34b.NUM.035.034 Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

36

36:1b.NUM.036.001 Тогава началниците на бащините домове от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Иосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините домове на израилтяните казвайки:

36:2b.NUM.036.002 Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господаря ни получи заповед от Господа да даде наследство на брата ни Салпаада на дъщерите му,

36:3b.NUM.036.003 Но ако те се омъжат за някои от синовете на другите племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на към наследството на онова племе, което ще ги вземе за жени ; така то ще се отнеме от наследството, което ни дава жребието.

36:4b.NUM.036.004 Даже , когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе.

36:5b.NUM.036.005 Прочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Иосифовите потомци говори право.

36:6b.NUM.036.006 Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжват, за когото им се види добре, стига само да се омъжат за мъже от отеческото си племе.

36:7b.NUM.036.007 По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе.

36:8b.NUM.036.008 Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за едного от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всички отеческото си наследство.

36:9b.NUM.036.009 Да не преминава наследството от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство.

36:10b.NUM.036.010 И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея;

36:11b.NUM.036.011 защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си;

36:12b.NUM.036.012 омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия Иосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство.

36:13b.NUM.036.013 Тия са заповедите и съдбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисея на моавските полета при Иордан срещу Ерихон.