Genesis (Bulgarian)

1

1:1b.GEN.001.001 В началото Бог създаде небето и земята.

1:2b.GEN.001.002 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.

1:3b.GEN.001.003 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

1:4b.GEN.001.004 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

1:5b.GEN.001.005 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

1:6b.GEN.001.006 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.

1:7b.GEN.001.007 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора

1:8b.GEN.001.008 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

1:9b.GEN.001.009 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.

1:10b.GEN.001.010 И Бог нарече сушата Земя, и събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.

1:11b.GEN.001.011 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.

1:12b.GEN.001.012 Земята произрасти крехка трева, трева която дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя че беше добро.

1:13b.GEN.001.013 И стана вечер, и стана утро ден трети.

1:14b.GEN.001.014 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните, годините;

1:15b.GEN.001.015 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.

1:16b.GEN.001.016 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.

1:17b.GEN.001.017 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,

1:18b.GEN.001.018 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.

1:19b.GEN.001.019 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

1:20b.GEN.001.020 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.

1:21b.GEN.001.021 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.

1:22b.GEN.001.022 И благослови Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се, и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.

1:23b.GEN.001.023 И стана вечер, и стана утро, ден пети.

1:24b.GEN.001.024 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.

1:25b.GEN.001.025 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; И Бог видя, че беше добро.

1:26b.GEN.001.026 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

1:27b.GEN.001.027 и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

1:28b.GEN.001.028 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

1:29b.GEN.001.029 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.

1:30b.GEN.001.030 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.

1:31b.GEN.001.031 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

2

2:1b.GEN.002.001 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

2:2b.GEN.002.002 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

2:3b.GEN.002.003 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко , което Бог беше създал и сътворил.

2:4b.GEN.002.004 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

2:5b.GEN.002.005 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

2:6b.GEN.002.006 но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

2:7b.GEN.002.007 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

2:8b.GEN.002.008 И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

2:9b.GEN.002.009 И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

2:10b.GEN.002.010 И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки .

2:11b.GEN.002.011 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

2:12b.GEN.002.012 И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък.

2:13b.GEN.002.013 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя

2:14b.GEN.002.014 Името на третата река е Тигър*: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

2:15b.GEN.002.015 И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

2:16b.GEN.002.016 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

2:17b.GEN.002.017 но от дървото на познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

2:18b.GEN.002.018 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

2:19b.GEN.002.019 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

2:20b.GEN.002.020 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека не се намери.

2:21b.GEN.002.021 Тогава Господ даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

2:22b.GEN.002.022 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

2:23b.GEN.002.023 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

2:24b.GEN.002.024 Затова ще остави човека баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

2:25b.GEN.002.025 А и двамата, човекът и жена му бяха голи и не се срамуваха.

3

3:1b.GEN.003.001 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

3:2b.GEN.003.002 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

3:3b.GEN.003.003 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

3:4b.GEN.003.004 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

3:5b.GEN.003.005 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

3:6b.GEN.003.006 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.

3:7b.GEN.003.007 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

3:8b.GEN.003.008 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

3:9b.GEN.003.009 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

3:10b.GEN.003.010 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

3:11b.GEN.003.011 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

3:12b.GEN.003.012 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

3:13b.GEN.003.013 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

3:14b.GEN.003.014 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

3:15b.GEN.003.015 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

3:16b.GEN.003.016 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

3:17b.GEN.003.017 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

3:18b.GEN.003.018 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

3:19b.GEN.003.019 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

3:20b.GEN.003.020 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.

3:21b.GEN.003.021 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

3:22b.GEN.003.022 И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

3:23b.GEN.003.023 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

3:24b.GEN.003.024 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

4

4:1b.GEN.004.001 А Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.

4:2b.GEN.004.002 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

4:3b.GEN.004.003 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

4:4b.GEN.004.004 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

4:5b.GEN.004.005 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

4:6b.GEN.004.006 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

4:7b.GEN.004.007 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

4:8b.GEN.004.008 А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

4:9b.GEN.004.009 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?

4:10b.GEN.004.010 И рече Бог : Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

4:11b.GEN.004.011 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.

4:12b.GEN.004.012 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

4:13b.GEN.004.013 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.

4:14b.GEN.004.014 Ето гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки, който ме намери, ще ме убие.

4:15b.GEN.004.015 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, него ще му се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

4:16b.GEN.004.016 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

4:17b.GEN.004.017 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха; и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

4:18b.GEN.004.018 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

4:19b.GEN.004.019 И Ламех си взе две жени: Името на едната беше Ада, а името на другата Села.

4:20b.GEN.004.020 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и имат добитък.

4:21b.GEN.004.021 Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят на арфа и кавал.

4:22b.GEN.004.022 Тъй Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

4:23b.GEN.004.023 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.

4:24b.GEN.004.024 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха ще се отмъсти седемдесет и седмократно.

4:25b.GEN.004.025 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит*, защото тя думаше , Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.

4:26b.GEN.004.026 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име+.

5

5:1b.GEN.005.001 Ето списъкът§ на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

5:2b.GEN.005.002 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.

5:3b.GEN.005.003 Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.

5:4b.GEN.005.004 А откак роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.

5:5b.GEN.005.005 А всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.

5:6b.GEN.005.006 Сит живя сто и пет години и роди Еноса.

5:7b.GEN.005.007 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.

5:8b.GEN.005.008 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.

5:9b.GEN.005.009 Енос живя деветдесет години и роди Кенана.

5:10b.GEN.005.010 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.

5:11b.GEN.005.011 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.

5:12b.GEN.005.012 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.

5:13b.GEN.005.013 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.

5:14b.GEN.005.014 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години и умря.

5:15b.GEN.005.015 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.

5:16b.GEN.005.016 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

5:17b.GEN.005.017 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.

5:18b.GEN.005.018 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.

5:19b.GEN.005.019 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.

5:20b.GEN.005.020 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.

5:21b.GEN.005.021 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.

5:22b.GEN.005.022 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.

5:23b.GEN.005.023 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.

5:24b.GEN.005.024 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече , защото Бог го взе.

5:25b.GEN.005.025 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.

5:26b.GEN.005.026 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.

5:27b.GEN.005.027 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.

5:28b.GEN.005.028 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;

5:29b.GEN.005.029 и наименува го Ной, като думаше: Тоя ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле.

5:30b.GEN.005.030 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.

5:31b.GEN.005.031 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин и седем години; и умря.

5:32b.GEN.005.032 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.

6

6:1b.GEN.006.001 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

6:2b.GEN.006.002 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

6:3b.GEN.006.003 И тогава рече Господ; Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

6:4b.GEN.006.004 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

6:5b.GEN.006.005 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

6:6b.GEN.006.006 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

6:7b.GEN.006.007 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

6:8b.GEN.006.008 А Ной придоби Господното благоволение.

6:9b.GEN.006.009 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

6:10b.GEN.006.010 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.

6:11b.GEN.006.011 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.

6:12b.GEN.006.012 И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.

6:13b.GEN.006.013 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.

6:14b.GEN.006.014 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

6:15b.GEN.006.015 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.

6:16b.GEN.006.016 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.

6:17b.GEN.006.017 ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.

6:18b.GEN.006.018 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.

6:19b.GEN.006.019 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.

6:20b.GEN.006.020 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всичките земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.

6:21b.GEN.006.021 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.

6:22b.GEN.006.022 И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.

7

7:1b.GEN.007.001 Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целият ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.

7:2b.GEN.007.002 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;

7:3b.GEN.007.003 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.

7:4b.GEN.007.004 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.

7:5b.GEN.007.005 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.

7:6b.GEN.007.006 А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.

7:7b.GEN.007.007 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.

7:8b.GEN.007.008 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците, и от всичко, което пълзи по земята,

7:9b.GEN.007.009 влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.

7:10b.GEN.007.010 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.

7:11b.GEN.007.011 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.

7:12b.GEN.007.012 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

7:13b.GEN.007.013 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -

7:14b.GEN.007.014 те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.

7:15b.GEN.007.015 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.

7:16b.GEN.007.016 И като влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог бе заповядал; и Господ го затвори вътре.

7:17b.GEN.007.017 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите дойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.

7:18b.GEN.007.018 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.

7:19b.GEN.007.019 Водите се усилваха и твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.

7:20b.GEN.007.020 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.

7:21b.GEN.007.021 И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.

7:22b.GEN.007.022 От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.

7:23b.GEN.007.023 Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.

7:24b.GEN.007.024 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

8

8:1b.GEN.008.001 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

8:2b.GEN.008.002 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

8:3b.GEN.008.003 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

8:4b.GEN.008.004 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

8:5b.GEN.008.005 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

8:6b.GEN.008.006 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

8:7b.GEN.008.007 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

8:8b.GEN.008.008 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

8:9b.GEN.008.009 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

8:10b.GEN.008.010 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

8:11b.GEN.008.011 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

8:12b.GEN.008.012 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

8:13b.GEN.008.013 В шестстотин и първата година на Ноевия живот , на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

8:14b.GEN.008.014 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

8:15b.GEN.008.015 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

8:16b.GEN.008.016 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

8:17b.GEN.008.017 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе,- птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

8:18b.GEN.008.018 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

8:19b.GEN.008.019 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

8:20b.GEN.008.020 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

8:21b.GEN.008.021 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

8:22b.GEN.008.022 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

9

9:1b.GEN.009.001 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.

9:2b.GEN.009.002 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички земни риби са предадени в ръцете ви.

9:3b.GEN.009.003 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.

9:4b.GEN.009.004 Месо обаче с живота му, тоест , с кръвта му, да не ядете.

9:5b.GEN.009.005 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

9:6b.GEN.009.006 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

9:7b.GEN.009.007 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.

9:8b.GEN.009.008 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:

9:9b.GEN.009.009 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;

9:10b.GEN.009.010 и всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.

9:11b.GEN.009.011 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

9:12b.GEN.009.012 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

9:13b.GEN.009.013 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

9:14b.GEN.009.014 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака:

9:15b.GEN.009.015 и ще спомня завета Си, който е между мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

9:16b.GEN.009.016 Дъгата ще бъде в облака: и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

9:17b.GEN.009.017 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между мене и всяка твар, която е на земята.

9:18b.GEN.009.018 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.

9:19b.GEN.009.019 Тия трима бяха Ноевите синове; и от тях се насели цялата земя.

9:20b.GEN.009.020 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.

9:21b.GEN.009.021 като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.

9:22b.GEN.009.022 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.

9:23b.GEN.009.023 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.

9:24b.GEN.009.024 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият ме син, рече: -

9:25b.GEN.009.025 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.

9:26b.GEN.009.026 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.

9:27b.GEN.009.027 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.

9:28b.GEN.009.028 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.

9:29b.GEN.009.029 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

10

10:1b.GEN.010.001 Ето потомството на Ноевите синове, Сима Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.

10:2b.GEN.010.002 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.

10:3b.GEN.010.003 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.

10:4b.GEN.010.004 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.

10:5b.GEN.010.005 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

10:6b.GEN.010.006 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.

10:7b.GEN.010.007 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.

10:8b.GEN.010.008 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.

10:9b.GEN.010.009 Той беше голям ловец пред Господа: затова се казва: Като Нимрода, голям Ловец пред Господа.

10:10b.GEN.010.010 Първо тоя царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.

10:11b.GEN.010.011 От тая земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах

10:12b.GEN.010.012 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големия град).

10:13b.GEN.010.013 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим.

10:14b.GEN.010.014 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

10:15b.GEN.010.015 А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет,

10:16b.GEN.010.016 евусейците, аморейците, гергесейците,

10:17b.GEN.010.017 евейците, арукейците, асенейците,

10:18b.GEN.010.018 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.

10:19b.GEN.010.019 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим да Лаша.

10:20b.GEN.010.020 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

10:21b.GEN.010.021 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.

10:22b.GEN.010.022 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.

10:23b.GEN.010.023 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.

10:24b.GEN.010.024 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.

10:25b.GEN.010.025 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек* защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан.

10:26b.GEN.010.026 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.

10:27b.GEN.010.027 Адорама, Узала, Дикла,

10:28b.GEN.010.028 Овала, Авимаила, Шева,

10:29b.GEN.010.029 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.

10:30b.GEN.010.030 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.

10:31b.GEN.010.031 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.

10:32b.GEN.010.032 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

11

11:1b.GEN.011.001 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

11:2b.GEN.011.002 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

11:3b.GEN.011.003 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

11:4b.GEN.011.004 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

11:5b.GEN.011.005 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

11:6b.GEN.011.006 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

11:7b.GEN.011.007 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

11:8b.GEN.011.008 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

11:9b.GEN.011.009 За това той се наименува Вавилон*, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

11:10b.GEN.011.010 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

11:11b.GEN.011.011 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

11:12b.GEN.011.012 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

11:13b.GEN.011.013 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

11:14b.GEN.011.014 Сала живя тридесет години и роди Евера;

11:15b.GEN.011.015 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

11:16b.GEN.011.016 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

11:17b.GEN.011.017 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

11:18b.GEN.011.018 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

11:19b.GEN.011.019 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

11:20b.GEN.011.020 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

11:21b.GEN.011.021 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

11:22b.GEN.011.022 Серух живя тридесет години и роди Нахора;

11:23b.GEN.011.023 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

11:24b.GEN.011.024 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

11:25b.GEN.011.025 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

11:26b.GEN.011.026 Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

11:27b.GEN.011.027 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

11:28b.GEN.011.028 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

11:29b.GEN.011.029 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, Дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

11:30b.GEN.011.030 А Сарайя беше бездетна, нямаше чада.

11:31b.GEN.011.031 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, гдето се и заселиха.

11:32b.GEN.011.032 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

12

12:1b.GEN.012.001 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

12:2b.GEN.012.002 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

12:3b.GEN.012.003 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

12:4b.GEN.012.004 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

12:5b.GEN.012.005 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

12:6b.GEN.012.006 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в земята.

12:7b.GEN.012.007 И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.

12:8b.GEN.012.008 От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.

12:9b.GEN.012.009 После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.

12:10b.GEN.012.010 А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.

12:11b.GEN.012.011 И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива наглед.

12:12b.GEN.012.012 Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

12:13b.GEN.012.013 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъда добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума .

12:14b.GEN.012.014 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

12:15b.GEN.012.015 Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.

12:16b.GEN.012.016 И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

12:17b.GEN.012.017 Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

12:18b.GEN.012.018 Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

12:19b.GEN.012.019 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.

12:20b.GEN.012.020 И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.

13

13:1b.GEN.013.001 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, та замина към южната страна.

13:2b.GEN.013.002 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.

13:3b.GEN.013.003 И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай.

13:4b.GEN.013.004 до мястото, гдето първоначално беше издигнат олтара; и там Аврам призова Господното име.

13:5b.GEN.013.005 Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри.

13:6b.GEN.013.006 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно,

13:7b.GEN.013.007 появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя).

13:8b.GEN.013.008 Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.

13:9b.GEN.013.009 Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.

13:10b.GEN.013.010 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя , че беше добре напоявана догде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя.

13:11b.GEN.013.011 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.

13:12b.GEN.013.012 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на Иорданската равнина, и преместваше шатрите си докато стигна до Содом.

13:13b.GEN.013.013 А содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа.

13:14b.GEN.013.014 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад;

13:15b.GEN.013.015 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.

13:16b.GEN.013.016 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.

13:17b.GEN.013.017 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.

13:18b.GEN.013.018 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мемриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.

14

14:1b.GEN.014.001 В дните не Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал,

14:2b.GEN.014.002 тия царе отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).

14:3b.GEN.014.003 Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е сега Соленото Море).

14:4b.GEN.014.004 Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха.

14:5b.GEN.014.005 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим

14:6b.GEN.014.006 и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята.

14:7b.GEN.014.007 А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар.

14:8b.GEN.014.008 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:

14:9b.GEN.014.009 против Еламския цар Ходологомор, Гиомския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. Имаше четирима царе против петимата.

14:10b.GEN.014.010 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.

14:11b.GEN.014.011 И победителите задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

14:12b.GEN.014.012 Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.

14:13b.GEN.014.013 А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници.

14:14b.GEN.014.014 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони неприятеля до Дан.

14:15b.GEN.014.015 И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск.

14:16b.GEN.014.016 И възвърна всичкия имот, върна на брата си Лота с имота му, както и жените и людете.

14:17b.GEN.014.017 И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).

14:18b.GEN.014.018 Така Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всемогъщия Бог, изнесе хляб и вино

14:19b.GEN.014.019 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;

14:20b.GEN.014.020 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.

14:21b.GEN.014.021 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.

14:22b.GEN.014.022 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и земята,

14:23b.GEN.014.023 и се заклех , че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремък за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.

14:24b.GEN.014.024 Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.

15

15:1b.GEN.015.001 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

15:2b.GEN.015.002 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

15:3b.GEN.015.003 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

15:4b.GEN.015.004 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

15:5b.GEN.015.005 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

15:6b.GEN.015.006 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

15:7b.GEN.015.007 После му каза: Аз съм Господ, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.

15:8b.GEN.015.008 А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя?

15:9b.GEN.015.009 Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.

15:10b.GEN.015.010 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.

15:11b.GEN.015.011 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

15:12b.GEN.015.012 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак, го обзе.

15:13b.GEN.015.013 Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

15:14b.GEN.015.014 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот

15:15b.GEN.015.015 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.

15:16b.GEN.015.016 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

15:17b.GEN.015.017 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.

15:18b.GEN.015.018 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

15:19b.GEN.015.019 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,

15:20b.GEN.015.020 хетейците, ферезейците, рафаимите,

15:21b.GEN.015.021 аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.

16

16:1b.GEN.016.001 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня египтянка, на име Агар,

16:2b.GEN.016.002 Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

16:3b.GEN.016.003 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

16:4b.GEN.016.004 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

16:5b.GEN.016.005 Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

16:6b.GEN.016.006 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

16:7b.GEN.016.007 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

16:8b.GEN.016.008 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

16:9b.GEN.016.009 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й*.

16:10b.GEN.016.010 Ангелът Господен тоже и рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради своето множество.

16:11b.GEN.016.011 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил+, защото Господ чу скръбта ти.

16:12b.GEN.016.012 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

16:13b.GEN.016.013 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли тук аз Онзи, Който ме вижда?

16:14b.GEN.016.014 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рой§; ето той е между Кадис и Варад.

16:15b.GEN.016.015 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

16:16b.GEN.016.016 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

17

17:1b.GEN.017.001 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

17:2b.GEN.017.002 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

17:3b.GEN.017.003 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

17:4b.GEN.017.004 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

17:5b.GEN.017.005 Не ще се именуваш вече Аврам**, но името ти ще бъде Авраам++; защото те направих отец на множество народи.

17:6b.GEN.017.006 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

17:7b.GEN.017.007 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството след тебе.

17:8b.GEN.017.008 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

17:9b.GEN.017.009 Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

17:10b.GEN.017.010 Ето моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

17:11b.GEN.017.011 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

17:12b.GEN.017.012 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купена с пари от някой чужденец.

17:13b.GEN.017.013 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

17:14b.GEN.017.014 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

17:15b.GEN.017.015 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя*; но Сара+ да бъде името й.

17:16b.GEN.017.016 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17:17b.GEN.017.017 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще са роди дете? И Сара, която име деветдесет години, ще роди ли?

17:18b.GEN.017.018 И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

17:19b.GEN.017.019 Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

17:20b.GEN.017.020 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племена ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

17:21b.GEN.017.021 Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

17:22b.GEN.017.022 А като прекрати думата Си с Авраама, Бог се възлезе от него.

17:23b.GEN.017.023 В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

17:24b.GEN.017.024 Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

17:25b.GEN.017.025 а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

17:26b.GEN.017.026 В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.

17:27b.GEN.017.027 И всичките мъже от дома му както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

18

18:1b.GEN.018.001 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

18:2b.GEN.018.002 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

18:3b.GEN.018.003 Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.

18:4b.GEN.018.004 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

18:5b.GEN.018.005 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

18:6b.GEN.018.006 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

18:7b.GEN.018.007 А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

18:8b.GEN.018.008 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.

18:9b.GEN.018.009 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

18:10b.GEN.018.010 И рече Господ : До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

18:11b.GEN.018.011 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

18:12b.GEN.018.012 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

18:13b.GEN.018.013 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

18:14b.GEN.018.014 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

18:15b.GEN.018.015 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй ; ти се засмя.

18:16b.GEN.018.016 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

18:17b.GEN.018.017 И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,

18:18b.GEN.018.018 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

18:19b.GEN.018.019 Защото съм го избрал*, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

18:20b.GEN.018.020 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

18:21b.GEN.018.021 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

18:22b.GEN.018.022 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

18:23b.GEN.018.023 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

18:24b.GEN.018.024 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?

18:25b.GEN.018.025 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

18:26b.GEN.018.026 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

18:27b.GEN.018.027 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

18:28b.GEN.018.028 може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

18:29b.GEN.018.029 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.

18:30b.GEN.018.030 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

18:31b.GEN.018.031 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града .

18:32b.GEN.018.032 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.

18:33b.GEN.018.033 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

19

19:1b.GEN.019.001 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:

19:2b.GEN.019.002 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.

19:3b.GEN.019.003 Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

19:4b.GEN.019.004 А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата

19:5b.GEN.019.005 и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

19:6b.GEN.019.006 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:

19:7b.GEN.019.007 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

19:8b.GEN.019.008 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.

19:9b.GEN.019.009 Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.

19:10b.GEN.019.010 Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.

19:11b.GEN.019.011 Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.

19:12b.GEN.019.012 Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;

19:13b.GEN.019.013 защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.

19:14b.GEN.019.014 И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.

19:15b.GEN.019.015 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.

19:16b.GEN.019.016 Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.

19:17b.GEN.019.017 И като го изведоха вън, рече единият на Лота : Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

19:18b.GEN.019.018 А Лот им рече: Ах, Господи, не така!

19:19b.GEN.019.019 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.

19:20b.GEN.019.020 Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град ?) и така животът ми ще се опази.

19:21b.GEN.019.021 Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

19:22b.GEN.019.022 Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор*.

19:23b.GEN.019.023 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

19:24b.GEN.019.024 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

19:25b.GEN.019.025 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

19:26b.GEN.019.026 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

19:27b.GEN.019.027 Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;

19:28b.GEN.019.028 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

19:29b.GEN.019.029 И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.

19:30b.GEN.019.030 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

19:31b.GEN.019.031 Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

19:32b.GEN.019.032 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

19:33b.GEN.019.033 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.

19:34b.GEN.019.034 На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.

19:35b.GEN.019.035 И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

19:36b.GEN.019.036 Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.

19:37b.GEN.019.037 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.

19:38b.GEN.019.038 Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

20

20:1b.GEN.020.001 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.

20:2b.GEN.020.002 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.

20:3b.GEN.020.003 Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.

20:4b.GEN.020.004 (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли един праведен народ?

20:5b.GEN.020.005 Не каза ли сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това.

20:6b.GEN.020.006 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.

20:7b.GEN.020.007 Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но, ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.

20:8b.GEN.020.008 На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.

20:9b.GEN.020.009 Тогава Авимелех повика Авраам и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.

20:10b.GEN.020.010 Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?

20:11b.GEN.020.011 И рече Авраам: Сторих го понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият поради жена ми.

20:12b.GEN.020.012 А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.

20:13b.GEN.020.013 И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - На всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.

20:14b.GEN.020.014 Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.

20:15b.GEN.020.015 И рече Авимилех: Ето, земята ми е пред тебе, засели се дето ти е угодно.

20:16b.GEN.020.016 А на Сара каза: Виж, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе и пред всички човеци си оправдана.

20:17b.GEN.020.017 И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.

20:18b.GEN.020.018 Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.

21

21:1b.GEN.021.001 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

21:2b.GEN.021.002 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

21:3b.GEN.021.003 И Авраам наименува сина , който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

21:4b.GEN.021.004 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

21:5b.GEN.021.005 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.

21:6b.GEN.021.006 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.

21:7b.GEN.021.007 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.

21:8b.GEN.021.008 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

21:9b.GEN.021.009 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

21:10b.GEN.021.010 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й ; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

21:11b.GEN.021.011 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил .

21:12b.GEN.021.012 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

21:13b.GEN.021.013 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

21:14b.GEN.021.014 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати.А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

21:15b.GEN.021.015 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст

21:16b.GEN.021.016 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

21:17b.GEN.021.017 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

21:18b.GEN.021.018 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

21:19b.GEN.021.019 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

21:20b.GEN.021.020 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

21:21b.GEN.021.021 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.

21:22b.GEN.021.022 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

21:23b.GEN.021.023 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

21:24b.GEN.021.024 И рече Авраам: Заклевам се.

21:25b.GEN.021.025 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

21:26b.GEN.021.026 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

21:27b.GEN.021.027 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си .

21:28b.GEN.021.028 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

21:29b.GEN.021.029 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

21:30b.GEN.021.030 А той рече:Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

21:31b.GEN.021.031 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.

21:32b.GEN.021.032 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

21:33b.GEN.021.033 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.

21:34b.GEN.021.034 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

22

22:1b.GEN.022.001 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

22:2b.GEN.022.002 И рече Бог : Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

22:3b.GEN.022.003 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

22:4b.GEN.022.004 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

22:5b.GEN.022.005 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

22:6b.GEN.022.006 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

22:7b.GEN.022.007 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак : Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

22:8b.GEN.022.008 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

22:9b.GEN.022.009 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.

22:10b.GEN.022.010 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

22:11b.GEN.022.011 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

22:12b.GEN.022.012 И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.

22:13b.GEN.022.013 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

22:14b.GEN.022.014 И Авраам наименува това място Иеова-ире*; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

22:15b.GEN.022.015 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

22:16b.GEN.022.016 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

22:17b.GEN.022.017 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

22:18b.GEN.022.018 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

22:19b.GEN.022.019 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

22:20b.GEN.022.020 А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

22:21b.GEN.022.021 първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.

22:22b.GEN.022.022 Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.

22:23b.GEN.022.023 А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

22:24b.GEN.022.024 Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

23

23:1b.GEN.023.001 Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот.

23:2b.GEN.023.002 И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.

23:3b.GEN.023.003 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки:

23:4b.GEN.023.004 Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, което да е мое , за да погреба покойницата си пред очите си.

23:5b.GEN.023.005 А хетейците в отговор на Авраама му казаха:

23:6b.GEN.023.006 Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.

23:7b.GEN.023.007 Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки:

23:8b.GEN.023.008 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон,

23:9b.GEN.023.009 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница.

23:10b.GEN.023.010 А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки:

23:11b.GEN.023.011 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си.

23:12b.GEN.023.012 Тогава Авраам се поклони пред людете на земята

23:13b.GEN.023.013 и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене и ще погреба покойницата си там.

23:14b.GEN.023.014 А в отговор Ефрон каза на Авраама:

23:15b.GEN.023.015 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си.

23:16b.GEN.023.016 И Авраам прие казаното от Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците.

23:17b.GEN.023.017 И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий,- нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,

23:18b.GEN.023.018 станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета, пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.

23:19b.GEN.023.019 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя.

23:20b.GEN.023.020 Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.

24

24:1b.GEN.024.001 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

24:2b.GEN.024.002 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

24:3b.GEN.024.003 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

24:4b.GEN.024.004 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.

24:5b.GEN.024.005 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

24:6b.GEN.024.006 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

24:7b.GEN.024.007 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.

24:8b.GEN.024.008 Но, ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

24:9b.GEN.024.009 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

24:10b.GEN.024.010 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

24:11b.GEN.024.011 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

24:12b.GEN.024.012 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

24:13b.GEN.024.013 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

24:14b.GEN.024.014 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия; и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; -тя нека е оная, която си отредил за слугата си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

24:15b.GEN.024.015 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

24:16b.GEN.024.016 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

24:17b.GEN.024.017 А слугата се завтече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

24:18b.GEN.024.018 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си, и му даде да пие.

24:19b.GEN.024.019 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея догде се напоят.

24:20b.GEN.024.020 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

24:21b.GEN.024.021 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно или не.

24:22b.GEN.024.022 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

24:23b.GEN.024.023 Чия си дъщеря? - я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24:24b.GEN.024.024 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

24:25b.GEN.024.025 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

24:26b.GEN.024.026 Тогава човекът се наведе, та се поклони на Господа.

24:27b.GEN.024.027 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта си и верността си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

24:28b.GEN.024.028 А момата се завтече, та разказа тия неща на майка си.

24:29b.GEN.024.029 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.

24:30b.GEN.024.030 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът; той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

24:31b.GEN.024.031 И рече му: Влез, ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

24:32b.GEN.024.032 И тъй, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите, и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

24:33b.GEN.024.033 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, догде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.

24:34b.GEN.024.034 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

24:35b.GEN.024.035 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

24:36b.GEN.024.036 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, що има.

24:37b.GEN.024.037 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

24:38b.GEN.024.038 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми.

24:39b.GEN.024.039 И рекох на господаря ми: Може да не иска жената да дойде след мене.

24:40b.GEN.024.040 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

24:41b.GEN.024.041 Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и, ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

24:42b.GEN.024.042 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

24:43b.GEN.024.043 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

24:44b.GEN.024.044 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти,- тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

24:45b.GEN.024.045 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

24:46b.GEN.024.046 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

24:47b.GEN.024.047 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

24:48b.GEN.024.048 И наведох се, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

24:49b.GEN.024.049 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и верно спрямо господаря ми, кажете ми; и, ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

24:50b.GEN.024.050 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

24:51b.GEN.024.051 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

24:52b.GEN.024.052 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

24:53b.GEN.024.053 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

24:54b.GEN.024.054 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха, пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.

24:55b.GEN.024.055 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

24:56b.GEN.024.056 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

24:57b.GEN.024.057 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

24:58b.GEN.024.058 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

24:59b.GEN.024.059 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

24:60b.GEN.024.060 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

24:61b.GEN.024.061 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

24:62b.GEN.024.062 А Исаак идеше от Вир-лахайрои, защото живееше в южната земя.

24:63b.GEN.024.063 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя; и, ето камили се приближаваха.

24:64b.GEN.024.064 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

24:65b.GEN.024.065 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

24:66b.GEN.024.066 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

24:67b.GEN.024.067 Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

25

25:1b.GEN.025.001 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

25:2b.GEN.025.002 Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.

25:3b.GEN.025.003 И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.

25:4b.GEN.025.004 А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.

25:5b.GEN.025.005 Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

25:6b.GEN.025.006 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

25:7b.GEN.025.007 А числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

25:8b.GEN.025.008 И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни ; и прибра се при людете си.

25:9b.GEN.025.009 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,

25:10b.GEN.025.010 нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.

25:11b.GEN.025.011 А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.

25:12b.GEN.025.012 Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;

25:13b.GEN.025.013 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден- Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,

25:14b.GEN.025.014 Масма, Дума, Маса,

25:15b.GEN.025.015 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.

25:16b.GEN.025.016 Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.

25:17b.GEN.025.017 И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.

25:18b.GEN.025.018 А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.

25:19b.GEN.025.019 Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,

25:20b.GEN.025.020 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.

25:21b.GEN.025.021 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

25:22b.GEN.025.022 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

25:23b.GEN.025.023 А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.

25:24b.GEN.025.024 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.

25:25b.GEN.025.025 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав*.

25:26b.GEN.025.026 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков+. А Исаак беше на шестдесет години, когато тя ги роди.

25:27b.GEN.025.027 И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

25:28b.GEN.025.028 И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

25:29b.GEN.025.029 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял.

25:30b.GEN.025.030 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво , защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом)**.

25:31b.GEN.025.031 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

25:32b.GEN.025.032 А Исав рече: Виж, аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?

25:33b.GEN.025.033 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

25:34b.GEN.025.034 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

26

26:1b.GEN.026.001 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,

26:2b.GEN.026.002 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

26:3b.GEN.026.003 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

26:4b.GEN.026.004 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;

26:5b.GEN.026.005 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

26:6b.GEN.026.006 Затова Исаак се настани в Герар.

26:7b.GEN.026.007 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше : Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.

26:8b.GEN.026.008 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.

26:9b.GEN.026.009 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея.

26:10b.GEN.026.010 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях.

26:11b.GEN.026.011 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му, непременно ще се умъртви.

26:12b.GEN.026.012 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

26:13b.GEN.026.013 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, догдето стана твърде велик.

26:14b.GEN.026.014 Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците му завиждаха;

26:15b.GEN.026.015 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.

26:16b.GEN.026.016 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

26:17b.GEN.026.017 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.

26:18b.GEN.026.018 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама,(защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.

26:19b.GEN.026.019 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.

26:20b.GEN.026.020 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата. Затова Исаак нарече кладенеца Есен*, понеже се караха за него.

26:21b.GEN.026.021 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна+.

26:22b.GEN.026.022 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И нарече го Роовот§, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място и ние ще се наплодим в тая земя.

26:23b.GEN.026.023 От там отиде във Вирсавее.

26:24b.GEN.026.024 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата ми Авраама.

26:25b.GEN.026.025 И той издигна там олтар призова Господното име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

26:26b.GEN.026.026 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховата и военачалника си Фихола

26:27b.GEN.026.027 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?

26:28b.GEN.026.028 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,

26:29b.GEN.026.029 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.

26:30b.GEN.026.030 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

26:31b.GEN.026.031 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.

26:32b.GEN.026.032 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали и му рекоха: Намерихме вода.

26:33b.GEN.026.033 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

26:34b.GEN.026.034 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.

26:35b.GEN.026.035 Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

27

27:1b.GEN.027.001 Когато остаря Исаак и очите му отслабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

27:2b.GEN.027.002 Тогава той му каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

27:3b.GEN.027.003 вземи, прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

27:4b.GEN.027.004 та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

27:5b.GEN.027.005 А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

27:6b.GEN.027.006 Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

27:7b.GEN.027.007 Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

27:8b.GEN.027.008 Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

27:9b.GEN.027.009 Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

27:10b.GEN.027.010 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

27:11b.GEN.027.011 Но Яков рече на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

27:12b.GEN.027.012 Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

27:13b.GEN.027.013 А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко, само послушай думите ми и иди, та ми ги донеси.

27:14b.GEN.027.014 И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

27:15b.GEN.027.015 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син, Исава, които се намираха вкъщи при нея и с тях облече по-младия си син, Якова.

27:16b.GEN.027.016 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

27:17b.GEN.027.017 Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, които бе приготвила.

27:18b.GEN.027.018 И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме. Кой си ти, синко?

27:19b.GEN.027.019 И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

27:20b.GEN.027.020 Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.

27:21b.GEN.027.021 Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син, Исав, или не.

27:22b.GEN.027.022 И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

27:23b.GEN.027.023 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

27:24b.GEN.027.024 И каза: Ти ли си същият ми син, Исав? А той рече: Аз.

27:25b.GEN.027.025 Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

27:26b.GEN.027.026 А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

27:27b.GEN.027.027 И той се приближи, та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ.

27:28b.GEN.027.028 Бог да ти даде от росата на небето и от И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

27:29b.GEN.027.029 Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

27:30b.GEN.027.030 Щом като свърши Исаак да благославя Якова и Якова току що се беше разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

27:31b.GEN.027.031 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти,

27:32b.GEN.027.032 А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

27:33b.GEN.027.033 Тогава Исаак се разтрепера твърде много и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових?- Да! И благословен ще бъде.

27:34b.GEN.027.034 Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик, и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

27:35b.GEN.027.035 А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

27:36b.GEN.027.036 И рече Исав : Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

27:37b.GEN.027.037 А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

27:38b.GEN.027.038 И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

27:39b.GEN.027.039 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

27:40b.GEN.027.040 С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

27:41b.GEN.027.041 И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови. И думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

27:42b.GEN.027.042 И казаха на Ревека думите на по-стария й син, Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син,Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

27:43b.GEN.027.043 Сега, прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата му Лавана в Харан,

27:44b.GEN.027.044 и поживей при него известно време, догде премине яростта на брата ти,

27:45b.GEN.027.045 догде премине от тебе гнева на брата ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

27:46b.GEN.027.046 И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

28

28:1b.GEN.028.001 Тогава Исаак повика Якова и като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

28:2b.GEN.028.002 Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

28:3b.GEN.028.003 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

28:4b.GEN.028.004 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

28:5b.GEN.028.005 Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

28:6b.GEN.028.006 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и, че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

28:7b.GEN.028.007 че Яков послуша баща си и майка си, та отиде в Падан-арам;

28:8b.GEN.028.008 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

28:9b.GEN.028.009 то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

28:10b.GEN.028.010 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

28:11b.GEN.028.011 като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък, та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

28:12b.GEN.028.012 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

28:13b.GEN.028.013 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ Бог на баща ти Авраама и Бог на Исаака; земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти.

28:14b.GEN.028.014 Твоето потомство ще бъде многочислено , като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

28:15b.GEN.028.015 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

28:16b.GEN.028.016 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

28:17b.GEN.028.017 И убоя се и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна.

28:18b.GEN.028.018 На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му.

28:19b.GEN.028.019 И наименува онова място Ветил* ; а преди името на града беше Луз.

28:20b.GEN.028.020 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

28:21b.GEN.028.021 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

28:22b.GEN.028.022 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

29

29:1b.GEN.029.001 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

29:2b.GEN.029.002 И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

29:3b.GEN.029.003 И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца, та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

29:4b.GEN.029.004 И Яков каза на овчарите : Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

29:5b.GEN.029.005 И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

29:6b.GEN.029.006 И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с те.

29:7b.GEN.029.007 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте те и идете да ги пасете.

29:8b.GEN.029.008 А те рекоха: Не можем догде не се съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

29:9b.GEN.029.009 Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си , защото тя ги пасеше.

29:10b.GEN.029.010 А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи, та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

29:11b.GEN.029.011 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

29:12b.GEN.029.012 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й и, че е син на Ревека; а тя се завтече, та извести на баща си.

29:13b.GEN.029.013 А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, завтече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лавана всичко.

29:14b.GEN.029.014 И Лаван му рече: Наистина, ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

29:15b.GEN.029.015 След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата?

29:16b.GEN.029.016 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата - Рахил.

29:17b.GEN.029.017 На Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

29:18b.GEN.029.018 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

29:19b.GEN.029.019 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

29:20b.GEN.029.020 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

29:21b.GEN.029.021 След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

29:22b.GEN.029.022 И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

29:23b.GEN.029.023 А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

29:24b.GEN.029.024 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

29:25b.GEN.029.025 Но на сутринта, ето, че беше Лия. И Яков рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

29:26b.GEN.029.026 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

29:27b.GEN.029.027 Свърши сватбарската седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата,която ще ми вършиш още седем години.

29:28b.GEN.029.028 И Яков стори така; свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29:29b.GEN.029.029 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

29:30b.GEN.029.030 И Яков влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.

29:31b.GEN.029.031 А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

29:32b.GEN.029.032 И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим*, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще обикне.

29:33b.GEN.029.033 И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон+.

29:34b.GEN.029.034 Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий§.

29:35b.GEN.029.035 И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда**. И престана да ражда.

30

30:1b.GEN.030.001 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.

30:2b.GEN.030.002 А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

30:3b.GEN.030.003 А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

30:4b.GEN.030.004 И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

30:5b.GEN.030.005 И Вала зачна и роди син на Якова.

30:6b.GEN.030.006 Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан++.

30:7b.GEN.030.007 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

30:8b.GEN.030.008 Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефтали짧.

30:9b.GEN.030.009 Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.

30:10b.GEN.030.010 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

30:11b.GEN.030.011 И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад*.

30:12b.GEN.030.012 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

30:13b.GEN.030.013 Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир§.

30:14b.GEN.030.014 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

30:15b.GEN.030.015 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

30:16b.GEN.030.016 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

30:17b.GEN.030.017 И Бог послуша Лия; и тя зачна, и роди пети син на Якова.

30:18b.GEN.030.018 Тогава рече Лия:Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар+.

30:19b.GEN.030.019 И Лия пак зачна, и роди шести син на Якова.

30:20b.GEN.030.020 И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон**.

30:21b.GEN.030.021 И после роди дъщеря, която наименува Дина++.

30:22b.GEN.030.022 След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

30:23b.GEN.030.023 Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

30:24b.GEN.030.024 И наименува го Иосиф§§, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

30:25b.GEN.030.025 А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

30:26b.GEN.030.026 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

30:27b.GEN.030.027 А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

30:28b.GEN.030.028 Рече още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.

30:29b.GEN.030.029 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.

30:30b.GEN.030.030 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

30:31b.GEN.030.031 А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и стадото ти;

30:32b.GEN.030.032 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра, и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

30:33b.GEN.030.033 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.

30:34b.GEN.030.034 И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

30:35b.GEN.030.035 И тъй, в същия ден, Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове

30:36b.GEN.030.036 и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

30:37b.GEN.030.037 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

30:38b.GEN.030.038 Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

30:39b.GEN.030.039 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

30:40b.GEN.030.040 И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци.

30:41b.GEN.030.041 И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

30:42b.GEN.030.042 А когато те бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

30:43b.GEN.030.043 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

31

31:1b.GEN.031.001 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

31:2b.GEN.031.002 И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

31:3b.GEN.031.003 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

31:4b.GEN.031.004 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

31:5b.GEN.031.005 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

31:6b.GEN.031.006 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

31:7b.GEN.031.007 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

31:8b.GEN.031.008 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше шарени.

31:9b.GEN.031.009 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

31:10b.GEN.031.010 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

31:11b.GEN.031.011 И ангел Божий ми рече в съня: Якове. И аз отговорих: Ето ме.

31:12b.GEN.031.012 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

31:13b.GEN.031.013 Аз Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

31:14b.GEN.031.014 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

31:15b.GEN.031.015 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

31:16b.GEN.031.016 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

31:17b.GEN.031.017 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

31:18b.GEN.031.018 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

31:19b.GEN.031.019 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

31:20b.GEN.031.020 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

31:21b.GEN.031.021 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат* и отправи се към Галаадската поляна.

31:22b.GEN.031.022 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

31:23b.GEN.031.023 Тогава Лаван , като взе със себе си братята си, гони го седем дни+ и го стигна на Галаадската поляна.

31:24b.GEN.031.024 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

31:25b.GEN.031.025 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатъра си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

31:26b.GEN.031.026 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

31:27b.GEN.031.027 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

31:28b.GEN.031.028 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

31:29b.GEN.031.029 Ръката ми е доволно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

31:30b.GEN.031.030 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за Бащиния ти дом; обаче , защо си откраднал боговете ми?

31:31b.GEN.031.031 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах , понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

31:32b.GEN.031.032 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

31:33b.GEN.031.033 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете . Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

31:34b.GEN.031.034 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

31:35b.GEN.031.035 И Рахил рече на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И там той търси, но не намери идолите.

31:36b.GEN.031.036 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

31:37b.GEN.031.037 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.

31:38b.GEN.031.038 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

31:39b.GEN.031.039 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднотото , било че се открадне деня или нощя.

31:40b.GEN.031.040 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

31:41b.GEN.031.041 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти променя заплатата ми.

31:42b.GEN.031.042 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.

31:43b.GEN.031.043 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

31:44b.GEN.031.044 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

31:45b.GEN.031.045 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

31:46b.GEN.031.046 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

31:47b.GEN.031.047 Лаван я нарече Иегар Сахадута*, а Яков я нарече Галаад.

31:48b.GEN.031.048 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад+

31:49b.GEN.031.049 и Масфа§, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

31:50b.GEN.031.050 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел ; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

31:51b.GEN.031.051 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

31:52b.GEN.031.052 тая грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

31:53b.GEN.031.053 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

31:54b.GEN.031.054 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

31:55b.GEN.031.055 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

32

32:1b.GEN.032.001 Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

32:2b.GEN.032.002 А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим*.

32:3b.GEN.032.003 И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;

32:4b.GEN.032.004 и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;

32:5b.GEN.032.005 придобих говеда, осли и , слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

32:6b.GEN.032.006 А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

32:7b.GEN.032.007 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

32:8b.GEN.032.008 Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

32:9b.GEN.032.009 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,

32:10b.GEN.032.010 не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.

32:11b.GEN.032.011 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.

32:12b.GEN.032.012 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

32:13b.GEN.032.013 Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:

32:14b.GEN.032.014 двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,

32:15b.GEN.032.015 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,

32:16b.GEN.032.016 и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.

32:17b.GEN.032.017 На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?

32:18b.GEN.032.018 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.

32:19b.GEN.032.019 Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;

32:20b.GEN.032.020 и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно .

32:21b.GEN.032.021 И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.

32:22b.GEN.032.022 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.

32:23b.GEN.032.023 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.

32:24b.GEN.032.024 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

32:25b.GEN.032.025 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

32:26b.GEN.032.026 Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш

32:27b.GEN.032.027 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

32:28b.GEN.032.028 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.

32:29b.GEN.032.029 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.

32:30b.GEN.032.030 И Яков наименува мястото Фануил+, защото, си казваше : Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.

32:31b.GEN.032.031 Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32:32b.GEN.032.032 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

33

33:1b.GEN.033.001 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил, и на двете слугини.

33:2b.GEN.033.002 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.

33:3b.GEN.033.003 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.

33:4b.GEN.033.004 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.

33:5b.GEN.033.005 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.

33:6b.GEN.033.006 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.

33:7b.GEN.033.007 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.

33:8b.GEN.033.008 Тогава рече Исав : За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.

33:9b.GEN.033.009 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.

33:10b.GEN.033.010 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.

33:11b.GEN.033.011 Приеми, моля, подаръка ми*, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.

33:12b.GEN.033.012 Тогава рече Исав : Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.

33:13b.GEN.033.013 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни и, че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

33:14b.GEN.033.014 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.

33:15b.GEN.033.015 А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.

33:16b.GEN.033.016 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.

33:17b.GEN.033.017 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова мястото се наименува Сокхот+.

33:18b.GEN.033.018 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя и разположи се пред града.

33:19b.GEN.033.019 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.

33:20b.GEN.033.020 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил**.

34

34:1b.GEN.034.001 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.

34:2b.GEN.034.002 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

34:3b.GEN.034.003 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.

34:4b.GEN.034.004 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.

34:5b.GEN.034.005 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

34:6b.GEN.034.006 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.

34:7b.GEN.034.007 А като чуха за станалото , Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.

34:8b.GEN.034.008 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.

34:9b.GEN.034.009 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

34:10b.GEN.034.010 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.

34:11b.GEN.034.011 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.

34:12b.GEN.034.012 Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.

34:13b.GEN.034.013 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:

34:14b.GEN.034.014 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.

34:15b.GEN.034.015 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,

34:16b.GEN.034.016 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

34:17b.GEN.034.017 Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

34:18b.GEN.034.018 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.

34:19b.GEN.034.019 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.

34:20b.GEN.034.020 Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:

34:21b.GEN.034.021 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

34:22b.GEN.034.022 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.

34:23b.GEN.034.023 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.

34:24b.GEN.034.024 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

34:25b.GEN.034.025 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.

34:26b.GEN.034.026 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.

34:27b.GEN.034.027 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.

34:28b.GEN.034.028 Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;

34:29b.GEN.034.029 и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.

34:30b.GEN.034.030 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.

34:31b.GEN.034.031 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

35

35:1b.GEN.035.001 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

35:2b.GEN.035.002 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

35:3b.GEN.035.003 и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех.

35:4b.GEN.035.004 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

35:5b.GEN.035.005 След това си тръгнаха; и страх Божий беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

35:6b.GEN.035.006 И тъй, Яков дойде в Луз, ( който е Ветил ), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

35:7b.GEN.035.007 И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил*, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

35:8b.GEN.035.008 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Дъба на Плача+ .

35:9b.GEN.035.009 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

35:10b.GEN.035.010 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

35:11b.GEN.035.011 Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

35:12b.GEN.035.012 и земята, която дадох на Авраама и на Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

35:13b.GEN.035.013 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

35:14b.GEN.035.014 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

35:15b.GEN.035.015 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

35:16b.GEN.035.016 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

35:17b.GEN.035.017 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

35:18b.GEN.035.018 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони+, а баща му го нарече Вениамин+.

35:19b.GEN.035.019 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

35:20b.GEN.035.020 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

35:21b.GEN.035.021 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

35:22b.GEN.035.022 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. Якововите синове бяха дванадесет души:

35:23b.GEN.035.023 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

35:24b.GEN.035.024 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

35:25b.GEN.035.025 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

35:26b.GEN.035.026 и синовете на Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

35:27b.GEN.035.027 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

35:28b.GEN.035.028 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

35:29b.GEN.035.029 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си и; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

36

36:1b.GEN.036.001 Ето потомството на Исава, който е Едом.

36:2b.GEN.036.002 Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон;

36:3b.GEN.036.003 и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота.

36:4b.GEN.036.004 Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила.

36:5b.GEN.036.005 А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.

36:6b.GEN.036.006 А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова.

36:7b.GEN.036.007 Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им.

36:8b.GEN.036.008 И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.

36:9b.GEN.036.009 Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна;

36:10b.GEN.036.010 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада; Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.

36:11b.GEN.036.011 А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.

36:12b.GEN.036.012 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада.

36:13b.GEN.036.013 И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

36:14b.GEN.036.014 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея.

36:15b.GEN.036.015 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез,

36:16b.GEN.036.016 главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада.

36:17b.GEN.036.017 И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

36:18b.GEN.036.018 И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.

36:19b.GEN.036.019 Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им.

36:20b.GEN.036.020 Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

36:21b.GEN.036.021 Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя.

36:22b.GEN.036.022 А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.

36:23b.GEN.036.023 А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

36:24b.GEN.036.024 И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона.

36:25b.GEN.036.025 И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.

36:26b.GEN.036.026 И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан.

36:27b.GEN.036.027 Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан.

36:28b.GEN.036.028 Ето синовете на Дисана: Уз и Аран.

36:29b.GEN.036.029 Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана.

36:30b.GEN.036.030 Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.

36:31b.GEN.036.031 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.

36:32b.GEN.036.032 Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава.

36:33b.GEN.036.033 Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора.

36:34b.GEN.036.034 Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.

36:35b.GEN.036.035 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.

36:36b.GEN.036.036 Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.

36:37b.GEN.036.037 Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат*.

36:38b.GEN.036.038 Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора.

36:39b.GEN.036.039 Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.

36:40b.GEN.036.040 Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,

36:41b.GEN.036.041 главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,

36:42b.GEN.036.042 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,

36:43b.GEN.036.043 главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според седалищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

37

37:1b.GEN.037.001 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

37:2b.GEN.037.002 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

37:3b.GEN.037.003 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

37:4b.GEN.037.004 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

37:5b.GEN.037.005 А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

37:6b.GEN.037.006 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

37:7b.GEN.037.007 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

37:8b.GEN.037.008 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

37:9b.GEN.037.009 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

37:10b.GEN.037.010 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?

37:11b.GEN.037.011 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

37:12b.GEN.037.012 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

37:13b.GEN.037.013 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

37:14b.GEN.037.014 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

37:15b.GEN.037.015 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

37:16b.GEN.037.016 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото .

37:17b.GEN.037.017 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

37:18b.GEN.037.018 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

37:19b.GEN.037.019 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

37:20b.GEN.037.020 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

37:21b.GEN.037.021 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

37:22b.GEN.037.022 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така , за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

37:23b.GEN.037.023 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

37:24b.GEN.037.024 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

37:25b.GEN.037.025 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

37:26b.GEN.037.026 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

37:27b.GEN.037.027 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

37:28b.GEN.037.028 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

37:29b.GEN.037.029 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

37:30b.GEN.037.030 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

37:31b.GEN.037.031 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

37:32b.GEN.037.032 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

37:33b.GEN.037.033 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

37:34b.GEN.037.034 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

37:35b.GEN.037.035 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

37:36b.GEN.037.036 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

38

38:1b.GEN.038.001 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.

38:2b.GEN.038.002 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.

38:3b.GEN.038.003 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.

38:4b.GEN.038.004 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.

38:5b.GEN.038.005 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.

38:6b.GEN.038.006 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.

38:7b.GEN.038.007 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.

38:8b.GEN.038.008 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.

38:9b.GEN.038.009 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.

38:10b.GEN.038.010 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.

38:11b.GEN.038.011 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

38:12b.GEN.038.012 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.

38:13b.GEN.038.013 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.

38:14b.GEN.038.014 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена.

38:15b.GEN.038.015 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.

38:16b.GEN.038.016 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; ( защото не позна, че беше снаха му ). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?

38:17b.GEN.038.017 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?

38:18b.GEN.038.018 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея, и тя зачна от него.

38:19b.GEN.038.019 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

38:20b.GEN.038.020 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.

38:21b.GEN.038.021 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха:Тука не е имало блудница.

38:22b.GEN.038.022 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.

38:23b.GEN.038.023 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

38:24b.GEN.038.024 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.

38:25b.GEN.038.025 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.

38:26b.GEN.038.026 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

38:27b.GEN.038.027 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.

38:28b.GEN.038.028 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.

38:29b.GEN.038.029 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес*.

38:30b.GEN.038.030 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

39

39:1b.GEN.039.001 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

39:2b.GEN.039.002 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

39:3b.GEN.039.003 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

39:4b.GEN.039.004 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

39:5b.GEN.039.005 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

39:6b.GEN.039.006 А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

39:7b.GEN.039.007 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

39:8b.GEN.039.008 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

39:9b.GEN.039.009 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

39:10b.GEN.039.010 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

39:11b.GEN.039.011 А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

39:12b.GEN.039.012 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

39:13b.GEN.039.013 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

39:14b.GEN.039.014 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

39:15b.GEN.039.015 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

39:16b.GEN.039.016 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

39:17b.GEN.039.017 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

39:18b.GEN.039.018 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

39:19b.GEN.039.019 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

39:20b.GEN.039.020 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

39:21b.GEN.039.021 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

39:22b.GEN.039.022 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

39:23b.GEN.039.023 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа ; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

40

40:1b.GEN.040.001 След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар.

40:2b.GEN.040.002 Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите -

40:3b.GEN.040.003 тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен.

40:4b.GEN.040.004 А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

40:5b.GEN.040.005 И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

40:6b.GEN.040.006 И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,

40:7b.GEN.040.007 попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защото изглеждате тъй скръбни днес?

40:8b.GEN.040.008 А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля?

40:9b.GEN.040.009 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;

40:10b.GEN.040.010 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.

40:11b.GEN.040.011 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.

40:12b.GEN.040.012 И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

40:13b.GEN.040.013 След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.

40:14b.GEN.040.014 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом.

40:15b.GEN.040.015 Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма.

40:16b.GEN.040.016 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми;

40:17b.GEN.040.017 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птици ги ядяха от кошницата на главата ми.

40:18b.GEN.040.018 А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни.

40:19b.GEN.040.019 След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

40:20b.GEN.040.020 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:

40:21b.GEN.040.021 Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

40:22b.GEN.040.022 а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал сънищата им.

40:23b.GEN.040.023 А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.

41

41:1b.GEN.041.001 Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил* .

41:2b.GEN.041.002 ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

41:3b.GEN.041.003 ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.

41:4b.GEN.041.004 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

41:5b.GEN.041.005 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

41:6b.GEN.041.006 ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

41:7b.GEN.041.007 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

41:8b.GEN.041.008 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

41:9b.GEN.041.009 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

41:10b.GEN.041.010 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

41:11b.GEN.041.011 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

41:12b.GEN.041.012 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас , според съновидението му, даде значението.

41:13b.GEN.041.013 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

41:14b.GEN.041.014 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

41:15b.GEN.041.015 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

41:16b.GEN.041.016 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

41:17b.GEN.041.017 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил*.

41:18b.GEN.041.018 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

41:19b.GEN.041.019 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

41:20b.GEN.041.020 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

41:21b.GEN.041.021 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

41:22b.GEN.041.022 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.

41:23b.GEN.041.023 И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

41:24b.GEN.041.024 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

41:25b.GEN.041.025 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

41:26b.GEN.041.026 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

41:27b.GEN.041.027 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

41:28b.GEN.041.028 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

41:29b.GEN.041.029 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

41:30b.GEN.041.030 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

41:31b.GEN.041.031 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

41:32b.GEN.041.032 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава , че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

41:33b.GEN.041.033 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

41:34b.GEN.041.034 Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

41:35b.GEN.041.035 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.

41:36b.GEN.041.036 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

41:37b.GEN.041.037 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

41:38b.GEN.041.038 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

41:39b.GEN.041.039 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

41:40b.GEN.041.040 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

41:41b.GEN.041.041 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.

41:42b.GEN.041.042 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

41:43b.GEN.041.043 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

41:44b.GEN.041.044 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел*, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

41:45b.GEN.041.045 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах+ и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

41:46b.GEN.041.046 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

41:47b.GEN.041.047 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

41:48b.GEN.041.048 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

41:49b.GEN.041.049 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

41:50b.GEN.041.050 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

41:51b.GEN.041.051 И Иосиф наименува първородния Манасия**, защото си думаше : Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

41:52b.GEN.041.052 А втория наименува Ефрем++, защото си думаше : Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

41:53b.GEN.041.053 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

41:54b.GEN.041.054 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

41:55b.GEN.041.055 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

41:56b.GEN.041.056 (А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

41:57b.GEN.041.057 И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

42

42:1b.GEN.042.001 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

42:2b.GEN.042.002 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

42:3b.GEN.042.003 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

42:4b.GEN.042.004 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

42:5b.GEN.042.005 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

42:6b.GEN.042.006 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

42:7b.GEN.042.007 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

42:8b.GEN.042.008 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

42:9b.GEN.042.009 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

42:10b.GEN.042.010 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

42:11b.GEN.042.011 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

42:12b.GEN.042.012 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

42:13b.GEN.042.013 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

42:14b.GEN.042.014 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

42:15b.GEN.042.015 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона*, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

42:16b.GEN.042.016 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона*, наистина вие сте шпиони.

42:17b.GEN.042.017 И ги постави под стража за три дена.

42:18b.GEN.042.018 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

42:19b.GEN.042.019 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди+,

42:20b.GEN.042.020 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

42:21b.GEN.042.021 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

42:22b.GEN.042.022 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

42:23b.GEN.042.023 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

42:24b.GEN.042.024 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

42:25b.GEN.042.025 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

42:26b.GEN.042.026 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

42:27b.GEN.042.027 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

42:28b.GEN.042.028 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

42:29b.GEN.042.029 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

42:30b.GEN.042.030 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

42:31b.GEN.042.031 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

42:32b.GEN.042.032 дванадесет братя сме, синове на един баща*; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

42:33b.GEN.042.033 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия+ и си идете,

42:34b.GEN.042.034 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

42:35b.GEN.042.035 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

42:36b.GEN.042.036 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

42:37b.GEN.042.037 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

42:38b.GEN.042.038 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

43

43:1b.GEN.043.001 А гладът ставаше голям по земята.

43:2b.GEN.043.002 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

43:3b.GEN.043.003 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

43:4b.GEN.043.004 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

43:5b.GEN.043.005 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

43:6b.GEN.043.006 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

43:7b.GEN.043.007 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

43:8b.GEN.043.008 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

43:9b.GEN.043.009 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

43:10b.GEN.043.010 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

43:11b.GEN.043.011 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове* на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

43:12b.GEN.043.012 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

43:13b.GEN.043.013 Вземете и брата си та станете и идете при човека.

43:14b.GEN.043.014 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.

43:15b.GEN.043.015 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

43:16b.GEN.043.016 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

43:17b.GEN.043.017 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

43:18b.GEN.043.018 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

43:19b.GEN.043.019 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

43:20b.GEN.043.020 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

43:21b.GEN.043.021 а на връщане , когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

43:22b.GEN.043.022 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

43:23b.GEN.043.023 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

43:24b.GEN.043.024 И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

43:25b.GEN.043.025 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

43:26b.GEN.043.026 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

43:27b.GEN.043.027 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?

43:28b.GEN.043.028 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

43:29b.GEN.043.029 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

43:30b.GEN.043.030 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там

43:31b.GEN.043.031 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

43:32b.GEN.043.032 И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите ,понеже това е гнусота за египтяните.

43:33b.GEN.043.033 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

43:34b.GEN.043.034 И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

44

44:1b.GEN.044.001 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му*

44:2b.GEN.044.002 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

44:3b.GEN.044.003 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

44:4b.GEN.044.004 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

44:5b.GEN.044.005 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

44:6b.GEN.044.006 И човекът ,като ги настигна, каза им тия думи.

44:7b.GEN.044.007 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

44:8b.GEN.044.008 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

44:9b.GEN.044.009 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

44:10b.GEN.044.010 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

44:11b.GEN.044.011 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

44:12b.GEN.044.012 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

44:13b.GEN.044.013 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

44:14b.GEN.044.014 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

44:15b.GEN.044.015 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно*?

44:16b.GEN.044.016 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

44:17b.GEN.044.017 Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

44:18b.GEN.044.018 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

44:19b.GEN.044.019 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

44:20b.GEN.044.020 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си,и баща му го обича.

44:21b.GEN.044.021 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

44:22b.GEN.044.022 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

44:23b.GEN.044.023 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

44:24b.GEN.044.024 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

44:25b.GEN.044.025 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

44:26b.GEN.044.026 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

44:27b.GEN.044.027 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

44:28b.GEN.044.028 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

44:29b.GEN.044.029 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

44:30b.GEN.044.030 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

44:31b.GEN.044.031 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

44:32b.GEN.044.032 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

44:33b.GEN.044.033 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

44:34b.GEN.044.034 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

45

45:1b.GEN.045.001 Тогава Иосиф не може вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

45:2b.GEN.045.002 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

45:3b.GEN.045.003 И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

45:4b.GEN.045.004 Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

45:5b.GEN.045.005 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

45:6b.GEN.045.006 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

45:7b.GEN.045.007 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

45:8b.GEN.045.008 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

45:9b.GEN.045.009 Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

45:10b.GEN.045.010 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

45:11b.GEN.045.011 Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

45:12b.GEN.045.012 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

45:13b.GEN.045.013 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

45:14b.GEN.045.014 Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака, плака и Вениамина на неговия врат.

45:15b.GEN.045.015 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

45:16b.GEN.045.016 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

45:17b.GEN.045.017 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

45:18b.GEN.045.018 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

45:19b.GEN.045.019 А на тебе заповядвам да им речеш : Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

45:20b.GEN.045.020 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

45:21b.GEN.045.021 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

45:22b.GEN.045.022 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

45:23b.GEN.045.023 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

45:24b.GEN.045.024 Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

45:25b.GEN.045.025 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

45:26b.GEN.045.026 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

45:27b.GEN.045.027 Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

45:28b.GEN.045.028 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

46

46:1b.GEN.046.001 И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака.

46:2b.GEN.046.002 И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.

46:3b.GEN.046.003 И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.

46:4b.GEN.046.004 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката на очите ти.

46:5b.GEN.046.005 Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил, за да говорят;

46:6b.GEN.046.006 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;

46:7b.GEN.046.007 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство.

46:8b.GEN.046.008 А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова;

46:9b.GEN.046.009 а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий;

46:10b.GEN.046.010 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул син на ханаанка;

46:11b.GEN.046.011 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий;

46:12b.GEN.046.012 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул;

46:13b.GEN.046.013 Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон.

46:14b.GEN.046.014 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил.

46:15b.GEN.046.015 Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души.

46:16b.GEN.046.016 А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий;

46:17b.GEN.046.017 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел.

46:18b.GEN.046.018 Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души.

46:19b.GEN.046.019 А синовете на Якововата жена Рахил: Иосиф и Вениамин;

46:20b.GEN.046.020 И на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер;

46:21b.GEN.046.021 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Арет.

46:22b.GEN.046.022 Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души.

46:23b.GEN.046.023 А Данови синове: Усим;

46:24b.GEN.046.024 Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим.

46:25b.GEN.046.025 Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души.

46:26b.GEN.046.026 Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи;

46:27b.GEN.046.027 и синовете, които се родиха на Иосиф в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.

46:28b.GEN.046.028 И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя.

46:29b.GEN.046.029 Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му.

46:30b.GEN.046.030 И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.

46:31b.GEN.046.031 А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;

46:32b.GEN.046.032 а тия човеци, понеже са овчари, и се занимават със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат.

46:33b.GEN.046.033 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието?

46:34b.GEN.046.034 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. Кажете това , за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.

47

47:1b.GEN.047.001 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.

47:2b.GEN.047.002 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.

47:3b.GEN.047.003 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

47:4b.GEN.047.004 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.

47:5b.GEN.047.005 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

47:6b.GEN.047.006 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

47:7b.GEN.047.007 След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.

47:8b.GEN.047.008 И Фараон рече на Якова: Колко е числото* на годините на живота ти?

47:9b.GEN.047.009 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.

47:10b.GEN.047.010 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

47:11b.GEN.047.011 Тогава Иосиф настани баща си и братята си,като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.

47:12b.GEN.047.012 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.

47:13b.GEN.047.013 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.

47:14b.GEN.047.014 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.

47:15b.GEN.047.015 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни ?

47:16b.GEN.047.016 А Иосиф рече: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

47:17b.GEN.047.017 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.

47:18b.GEN.047.018 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

47:19b.GEN.047.019 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее ? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни за него ще ражда . Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.

47:20b.GEN.047.020 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

47:21b.GEN.047.021 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на Египетските предели.

47:22b.GEN.047.022 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.

47:23b.GEN.047.023 Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.

47:24b.GEN.047.024 Затова във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

47:25b.GEN.047.025 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.

47:26b.GEN.047.026 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.

47:27b.GEN.047.027 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.

47:28b.GEN.047.028 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.

47:29b.GEN.047.029 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

47:30b.GEN.047.030 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

47:31b.GEN.047.031 И рече Яков : Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

48

48:1b.GEN.048.001 След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. и той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, да отидат при него .

48:2b.GEN.048.002 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

48:3b.GEN.048.003 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

48:4b.GEN.048.004 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи от теб : и ще дам тая земя на потомството ти след теб за всегдашно притежание.

48:5b.GEN.048.005 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

48:6b.GEN.048.006 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя.

48:7b.GEN.048.007 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя на Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

48:8b.GEN.048.008 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

48:9b.GEN.048.009 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

48:10b.GEN.048.010 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, Иосиф ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

48:11b.GEN.048.011 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

48:12b.GEN.048.012 И Иосиф, като ги махна от между колената си, поклони се с лицето до земята.

48:13b.GEN.048.013 После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

48:14b.GEN.048.014 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

48:15b.GEN.048.015 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходеха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

48:16b.GEN.048.016 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

48:17b.GEN.048.017 Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

48:18b.GEN.048.018 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

48:19b.GEN.048.019 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

48:20b.GEN.048.020 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия!- като постави Ефрема пред Манасия.

48:21b.GEN.048.021 След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

48:22b.GEN.048.022 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

49

49:1b.GEN.049.001 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: -

49:2b.GEN.049.002 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.

49:3b.GEN.049.003 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.

49:4b.GEN.049.004 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

49:5b.GEN.049.005 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.

49:6b.GEN.049.006 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя*, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.

49:7b.GEN.049.007 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.

49:8b.GEN.049.008 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.

49:9b.GEN.049.009 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?

49:10b.GEN.049.010 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило+; И нему ще се покоряват племената.

49:11b.GEN.049.011 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.

49:12b.GEN.049.012 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.

49:13b.GEN.049.013 Завулон ще обитава край брега на езерото*, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.

49:14b.GEN.049.014 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;

49:15b.GEN.049.015 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.

49:16b.GEN.049.016 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.

49:17b.GEN.049.017 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.

49:18b.GEN.049.018 Твоето спасение чаках, Господи.

49:19b.GEN.049.019 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.

49:20b.GEN.049.020 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.

49:21b.GEN.049.021 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.

49:22b.GEN.049.022 Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.

49:23b.GEN.049.023 Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;

49:24b.GEN.049.024 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, -

49:25b.GEN.049.025 Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага. И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.

49:26b.GEN.049.026 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.

49:27b.GEN.049.027 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.

49:28b.GEN.049.028 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, което му се падаше .

49:29b.GEN.049.029 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.

49:30b.GEN.049.030 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.

49:31b.GEN.049.031 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.

49:32b.GEN.049.032 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.

49:33b.GEN.049.033 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

50

50:1b.GEN.050.001 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

50:2b.GEN.050.002 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

50:3b.GEN.050.003 като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

50:4b.GEN.050.004 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:

50:5b.GEN.050.005 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.

50:6b.GEN.050.006 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

50:7b.GEN.050.007 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

50:8b.GEN.050.008 също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

50:9b.GEN.050.009 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

50:10b.GEN.050.010 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък* Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.

50:11b.GEN.050.011 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото , което е оттатък* Иордан, се наименува Авел-мисраим+.

50:12b.GEN.050.012 Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;

50:13b.GEN.050.013 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

50:14b.GEN.050.014 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

50:15b.GEN.050.015 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.

50:16b.GEN.050.016 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:

50:17b.GEN.050.017 Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

50:18b.GEN.050.018 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

50:19b.GEN.050.019 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

50:20b.GEN.050.020 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.

50:21b.GEN.050.021 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

50:22b.GEN.050.022 Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

50:23b.GEN.050.023 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

50:24b.GEN.050.024 След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.

50:25b.GEN.050.025 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

50:26b.GEN.050.026 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.